Висше образование

Kummer, не се пали толкова. С твърде дългите си постове по-скоро отегчаваш, не убежадаваш.
Не мога и не искам да коментирам качествата на преподавателите в българските ВУЗ.
Смятам, че каквито и да са те, се нагласят спрямо "пълнежа".
Как да вземеш нещо, което дори не ти е предложено, защото болшинството няма как да го поеме?
От там вече и качеството на образованието. Не смятам, че масовият ВУЗ е дори на средно европейско ниво, както твърдиш.

Не разбирам защо трябва толкова негативно и с такъв сарказъм да се говори във форума? Наистина не разбирам. Kummer е толкова НАД нивото на средностатистическата форумка в интелектуален аспект, че ми се струва полезно да се прочетат постовете ѝ без излишни емоции. Човек получава ценна информация, а как ще реагира, това е въпрос на личен избор и внимателна преценка.
Иначе, на този етап на икономическо, политическо и най-вече интелектуално развитие на държавата ни, бих направила (разбира се, което зависи от мен) всичко по силите си детето ми да учи в качествен университет в чужбина.
Чудесен е призивът - да задържим качествените деца тук, но............аз се уморих от цялата пошлост, простотия, наглост, и душевен и духовен елементаризъм в държавата ни. За децата си искам по-добро и ако (дай боже) получат такова образование, че имат възможност да избират и се върнат тук - чудесно. Това би бил техния осъзнат избор.

А аз сметки за децата отсега не правя. На първо място даали изобщо ще искат да ходяят в университет, пък после дали тук или в чужбина, си е тяхна работа, да не говорим, че дотогава има доволно много време, поне 6-7 години, а за толкова гонини, дето се вика, я камилата, я камиларя! Ние някак наедро си приказваме, че децата ни ще ходят в чужбина, ама дали ще сме в състояние да ги обезпечим за едно такова учене, или ще разчитаме на това да излязат толкова надъхани и направо гениални, че хем стипендия да спечелят, хем да работят заа издръжка на живота, хем да са супер ученето! Дори след три години може нищо да не е такова, каквото сега си го представямме и очакваме, включително в образоваието. Не смятам, че е редно или честно спрямо децата да си правим сметки за техния живот, да ги натискаме, да ги надъхваме как чужбина е панацея и колко прости сме всички тук. Децата не са нико глупави, нито слепи, нито глухи, че да не са способни на деветнайсет години да направят някакъв избор. Не става чрез възпитаване на омраза към мястото, откъдето си тръгнал, защото това се вклинява толкова в мисленето, че накрая прави човек сам да се усеща като второ качество в сравнение с чужденците.

Като изключим, че не е разбрала какво имам предвид с жилетката и яхнията, Kummer e права. Идеята не е всички деца вкупом да ги натирим да учат на вън, а да се подобри образованието у нас, но не по екстензивен, а по интензивен път. Не количествено, а качествено. Не може всяко околийско градче да има филиал на някакъв ВУЗ и не може всеки полуграмотен тийн да влезе в някакъв университет, да "изкара вишо" и да излезе точно толкова неграмотен.  Факт ли е, че  полуграмотни, с любим композитор Цанко Лавренов журналисти, учители, психолози са опасно много? За мен е факт.

вузовете и те са си виновни за това влизане на всеки неграмотен младеж в някой филиал. Държавните вузове се борят за бройки заради субсидията, а частните заради таксите. Защо, тогава не вземат сами да си сложат ограничения, а пищят колко лош бил материалът! Риторичен ми е въпросът, не че не зная отговора - заради пари и защото знаят, че ако единият вуз намали бройките (а оттам и приходите), в другия вуз ще повишат бройките (и ще вземат парите). вузовете сами един на друг си подбиват цената, проблемът е в тях, а не в студентите.

Българите работят евтино, но неефективно

При тая бройка на вузовете студентите избират вузовете, а не вузовете студента, във всеки вуз сигурно има и добри студенти и не толкова добри и такива, които по 10 години учат висше, някой записват едно след друго само и само да останат да живеят в студентски град на общежетие - масова практика е, и не ги интересува какво и как, важното е там статута да тече, за да има право на общежитие.
А вузовете пищят, но си трайкат защото знаят че ако махнат някой студент той веднага ще отиде в някое филиалче или друг вуз и там ще му отиват паричките.
Като се понамали малко бройката на вузовете и ще се урегулира този проблем.

Във връзка с последния пост на Немирница ще споделя, че сме имали счетоводители с Иконом /средно/ по- добри от висшистите, с които са били в един отдел; работещи на машини с ЦПУ със средно- специално, по- добри от инженерите в настройка на програми и работата със същите тези машини. Специалист със средно ГАПС ми помагаше в пъти по- добре, качествено и бързо при проблеми с компютри и програми от специалисти с висше "КСТ" /в чужбина е отдавна този със средното, висшето му е икономика, но не го ползва/.
Да, в момента точно средни техници и специалисти няма у нас. Говоря от гл. т. точно на търсещи работната ръка. Трудно е да си намериш свестни готвачи и обслужващ персонал за заведение и кухни, сладкари, пекари, шивачки, стругари, фрезисти, заварчици. За някои от тези длъжности се предлагат заплати по- високи от тези на доста висшисти, работещи "на бюро". Ако на технолог се дават 600 лв., фрезист и заварчик си докарват към 1000 /реален пример/, без съботите и екстратайма в работни дни. Обаче технологът минава и пита работника как е изработил детайла, че да си напише технологията. Ужас! И не само в една фабрика, чух го за точтно три. Значи технологията си я прави самият работник със СПТУ или Техникум обаче с часове практика още в училището зад гърба си /едно време си имаше яко практика, минала съм две години през такова училище/. И пак не е лесно да се намерят търсените средни кадри. Понеже с тези специалности си работят твърде добре отдавна навън нашите хора и вземат не 1000 лв., а 2000 евра минимум начална за редовно работно време. Готвачи на кораби и в чужбина заминаха още преди години, затова лятото не може да се намерят за местни заведения такива хора. Бачкат ученичета в летните ваканции, но си има нужда от специалиста с опита и рутината. 

А голяма част от нашите висшисти не са тъй търсени ни у нас, ни навън. Те често не стават за предлаганите у нас работни места, нямат стаж, нямат опит, нямат практика. Намирам, че голяма част висшистите- специалисти у нас не са първо добри и второ- нямат специалност, която е нужна в момента, както и практичекска подготовка, която помага после за осъществяването на практически задачи. Виждала съм ги да работят паралелно със средниста една и съща работа, за една и съща заплата. Напр. оперативен счетоводител, ТРЗ, Личен състав, секретарка /с чужд език/, нормировчик, началник цех и т.н.
Споделям изцяло от практиката мнения на хора, наемащи работна ръка. Не пиша от гл. т. на теоретика, дето си защитава ВУЗ-а, специалността и просто положението от едната гола гордост.

Не бройката вузове- програмите и преподаващите трябва да се попроменят, начина на преподаване и целите. Повече практика, по- малко лай- кучка, повече специалности, от които има реално смисъл днес, по- малко екзотика за гол имидж. То не че и ВУЗ-овете не са много, но не това е основния проблем, мисля аз. И 10  да са, ако готвят по голи лекции от преди 20 години, четени от 70 годишни професори, непроменили източниците си на информация и когато не се полагат много часове практика по съответната специалност- все тая.

http://ec.europa.eu/education/pub/pdf/higher/modernisation_bg.pdf
Моля да видите тоз документ. Щото се измества темата. Колко си по-ценен и платен с средно образование не е в тази тема. Чувате, че български не ми е добър. Извинете. Искам да кажа дето образование дава основа и метод, а живот не спира и учиш цял живот. Образование за да научиш да задаваш въпроси, а не за отговори. От тази година уча в България. Трудно е  и много по-добре от откъдето идвам. Ценете което имате. 11 години уча навън. Студенти не слушат преподавател. Чатят или си говорят. Тук научава.

Джуди, логично е счетоводителят и строителният техник със средно да са по-добри от висшистите. същото е и с медицинските сестри и новоизлюпените лекари - сестрите учат лекарите на елементарни неща. Идеята на средното специално образование е точно да се научи занаят, а висшето образование дава по-скоро кръгозор, поглед отвисоко на материята, а не занаят. Студентите по право колко практика имат? Почни никаква, а разчитат на това да се закачат към някоя кантора или да чиракуват при някой авдокат или нотариус, за да научат занаята.

По темата е, Виктория, за жалост. Какво ценно има в една диплома от ВУЗ, когато тя не ти дава възможност да работиш за по- платена работа от един среднист? Това е основен проблем на нашето висше образование. Целта на последното не може да е диплома, целта следва да е реализацията на същата.
Тъй де, трябва да дава мироглед, но същността е все пак насочеността му към нещо специално, специфично. Затова има специалности, а не обща философия, която учи на мироглед.
Вики, достатъчно съм гледала наши студенти у нас.  Не живея на Марс. Двете си предпоследни изречения като че за тук го пишеш.

Не деля специалностите, Andariel, правилото при повечето у нас е малко стаж, твърде малко, много по- малко от необходимото. За огромно съжаление.
Не може да намираш за нормално технологът да не си прави предварително технологията, а да "преписва" идеята от средниста. Нито основната цел на конструктора да бъде да копне чужда разработка. Пропуснах да отбележа, че не става въпрос дори за някой сега завършил младок- инженер.
Че какво друго, освен занаят, е работата на инженера, технолога, началник цеха, счетоводителя, /адвоката не го пиша, за такъв средно образование няма, та няма как да се сравни, но и това си е чист занаят/, лекаря, фелдшера, мед. сестрата и много други?

Ценността на дипломата е точно кръгозорът, по-мащабното мислене, а на средния персонал работата му е да кОпа детайлите и да върши трудоемката работа.

Не, дипломата трябва да дава първо специалност с познания и практика. Мироглед може да ти даде и майка ти. Можеш да учиш Етика и Философия ей така, само за мироглед. Но не чакай да се развиеш кариерно.
Не само копането иска практика. Това могат да ви го кажат почти всички работодатели.

Работодателите могат да казват каквото си искат, вече писах, че ако питаш работодателите, работниците им трябва да не спят, да не ядат, да нямат семейни ангажименти, всичко да правят за вчера, да имат не само една професия и образования, и е задължително държавата да обучава кадри, които работодателите съвсем безплатно да получат и да впрегнат от дей уан на сто процента. Да, ама не! До голяма  степен работодателите си отглеждат кадрите, обучават ги, финансират необходимото образование. Работодателите имат претенции до небесата, но на практика за тях кадрите са просто един ресурс, който трябва да бъде купен възможно най-евтино и продаден възможно най-скъпо като част от крайния продукт. И на теория, и на практика, зависи от коя страна на чекмеджето си.

Ами за мен е важно какво казват потребителите на услугата "образование".  В крайна сметка кой определя продукта като качествен и необходим, ако не неговият потребител? Този, който го предлага, може да си твърди до откат колко незаменим специалист и вълшебник на науката и знанията представлява. ВУЗ-овете могат да залъжат някое младо или родителите му колко добро и котиращо се образование предлагат всичките им специалности, по всяка хижа и паланка. Това не означава, че личното мнение на човека за самия него следва да се приеме.

Вече какви били работните часове у нас е друга тема, наистина. Защото си има места, в които си се работи по 8 часа за "бели осигуровки". Но и по тези места си искат специалист който и знае на теория и може на практика. Не съм видяла напоследък да наемат някого по диплома, без интервю и/или изпит , като минимум за подбор.
В чужбина също има ВУЗ-ове, които не дават качествено образование, несъмнено. Както и работодателите също искат качествено такова /т.к. са наясно къде, какво и как се преподава/ и са готови да вложат в човек, който поне има такова, като за начало. А не да учат някого от А и Б.

Ако съм млад човек, който си търси работа /пък и по- навъзраст такъв/, определено за мен ще има значение какво се иска днес от мен на мястото, където си търся работа. Може много интересни теории да развивам и представи да си имам, но ако са далеч от реалността има да си хвърча от кухнята до телевизора с години и да се жалвам що не ми ценят високият ум и незаменими способности.
Иначе- ей го на пазара на свободните самонаети хора.  На който му стиска- да почва. Или да види колко и къде ще се котира дипломата му в чужбина.
У нас има редица учебни заведения и специалности, за които не си струва човек да хаби средства и време. Е, ако му е хоби и желае просто да си начеше крастата- няма лошо. Да се надява на оценка и работа, хеле кариерно развитие обаче- трудно го виждам.