Ритуали при смърт на човек

Благодаря.
Бях, останах за целия ритуал.
Дадоха ни доста неща подавка,взех ги на работа, но не мога всички да изям. Какво да ги правя? Сякаш съм чувала, че не е хубаво да се носят вкъщи?

Пред такава дилема не съм попадала, за вкъщи и аз съм чувала същото. Може би ако могат да останат на работното ти място, това е което ми хрумва. Възможно е и да греша.

surela, няма такова нещо, това са суеверия. Тези неща се дават за да се поменава починалият човек, когато се консумират, същото е като храната, която се раздават на задушница. Спокойно си ги занеси в къщи.

Ето, сега се сещам, че когато татко почина, след погребението му раздавахме на гробищата, но аз не опитах нищо - нито ми беше до ядене, нито пък смятам за редно да го правя, просто ми е гадно и върнах яденето в салфетка чак вкъщи. Е, минаха 7 години. Какво сега, да чакам нещо лошо ли да се случи, защото съм била върнала обратно яденето от гробищата? Ми, лоши неща - бол, ама едва ли са, защото съм върнала ядене от гробищата вкъщи.
Просто търсех логиката в самите ритуали. Иначе, и аз правя това, което ми диктува сърцето. Ама за прането така и не намерих логиката.

zuki, повечето от ритуалите за които се чудиш идват от църквата и са свързани с  Библията, Христос ит.н. и за прането си има някакво обяснение, но не знам какво е .
Както и по някой от празниците се казва, че не се пере, чисти.

zuki, моите най-искрени съболезнования...
Това за водата го знам и аз, че не трябвало да се пере и в дните, когато се отбелязва Задушница. Научих по следния начин преди години. В нощта след Задушница майка ми сънувала своята майка (тогава наскоро починалата ми баба). Майка ми била ходила същия ден на гробища и раздала каквото била приготвила, както се прави. На сън баба й казала - "Всичко беше много хубаво, но защо ..... (името ми) изля тази вода, та да намокри всичко?".
Същия ден бях пускала няколко перални без изобщо да знам, че не трябва... Интересното е, че майка ми не е знаела нито че съм прала , нито че не трябва - до съня си.

Не знам каква е логиката и има ли изобщо такава, но оттогава гледам да не пера на Задушниците...

Не бих казала, че идват от църквата тези ритуали, нито пък че имат нещо общо с Библията и с Христос, това са си някакви народни поверия. Специално за християнските празници и задушници е прието да се почива за да се отдаде необходимото на съответния празник или пък на починалите, ако става въпрос за задушница, та може би и оттам са произляли тези неща, че не трябва да се пере, чисти и т.н.

подкрепям!
Отдавна не принадлежа към църковното лоно, но да речем , че съм запозната с каноните. А от суеверия ми е дошло до гуша. Несъмнено тръгнеш ли да спазваш всички поверия, че откриеш, че не е възможно да ги прилагаш едновременно, просто защото много си противоречат  
За човек, който вярва в Бог и неговата сила, вярвата във всякакви такива бабини девитини е абсурдна.

ЗА "бог да прости" при християните се раздава хляб и жито, полива се с вино, всякакви си там кексчета, бонбонки, банички и т.н са излишни.
Огледалата покривали , за да не вампиряса покойника.
За дядо ми помня, че забиха някакъв пирон на дюшемето под ковчега, не знам защо.
 Още помня, че майка  ме наби и после жалко рида , задето съм се изкъпала в деня , в който е починал / поне 1г след смъртта, на тоя ден  от седмицата не се перяло, къпало и миело, щото мръсната вода се изливала върху мъртвеца/ .  Ето да каква лудост може да те докарат хорските суеверия, да нашляпаш детето си    

Наложиха  техните измислени ритуали, преплетени с елементи на християнство и върху баща ми, въпреки, че  се опитах да се противоставя, никой не уважи нито мойто мнение, нито неговото приживе. Майка ми се впусна да носи черно, знаейки, че баща ми презираше от дъното на душата си всичко свързано с черкви, гробища и т.н.

Баба ми е на 93г и онзи ден ми показа някакъв пръстен , тенекиен, който трябвало да й сложим, за да се знаело, че е била омъжена. Сакън, иначе няма да се знае  

Комшийките и до ден днешен ми правят забележка, че пера на празник и простирам дрехи. АМи то като отвориш църковно календарче, то всеки ден си е празник   ОСвен да ходим непрани, за да угодя на комшийките.
Ами празник е, щом сме над земята , а не под нея, значи е празник. Щом още има надежда някаква за покаяние и размисъл, значи е празник  


 

а навремето по селата е имало и доста зловещи "ритуали".  АКО умре някой от дома ти , с който сте родени на една и съща дата, е трябвало да се промушваш под ковчега и после да ви доближават главите една до друга. И всичко това се е правело с цел, да не вземеш и ти да умреш, да не те завлече и тебе покойника.
 'ползата' от този ритуал,видях при дядо ми...  Често бълнуваше , как като дете починала негова по=малка сестра, с която рожденните дати съвпадали, та така му доближавали главата до тази на мъртвата му сестра.  Настръхвам! Ама това е било преди 90г, простички са били хората и неуки, особено по селата.

Ох, ужас, направо тръпки ме побиват. Може да има резон в някои от ритуалите и сигурно има, но поне да ти се обясни защо "така трябва" или "така не трябва". И не само това - ти да намираш логика в това, което вършиш. Хич не обичам да правя неща, които не знам защо ги правя.

[/quote]
 И не само това - ти да намираш логика в това, което вършиш. Хич не обичам да правя неща, които не знам защо ги правя.
[/quote]

недей да правиш нищо, гледай си дечицата и това е. Няма нужда да си усложняваш живота и непременно да чакаш да ти се случи нещо лошо, защото видиш ли ,не спазваш тъпите им суеверия  

Е то какво обяснение ще ти се даде?
Не се перяло - защото се залива мъртвеца.
Какъв резон има в това?

Ако имаш желание и нужда да направиш нещо, каквото и да е, направи го. Без значение дали е стар ритуал или нещо, което никога не си чувала.
Ритуалите в голяма степен помагат на нас, оставащите да преодолеем емоциите, да приемем и да се приспособим към някаква нова ситуация - в случая, че някой го няма.

подкрепям напълно

Здравейте. Утре е 3 месеца на баба, но се оказа, че съвпада със задушница и се чудим какво да правим, понеже задушница не се прави. Някой има ли идея може ли да раздадем за 3 м. без да правим задушница, или нищо да не правим? Да ходим ли на гробища?