Ритуали при смърт на човек

Благодаря ви!

Ето, точно това ме интересува - защо? Какво като "отива" вода в гроба на умрелия? Какво следва от това?
То е ясно, много от въпросните ритуали няма как да се спазват в днешно време. В този така забързан живот, при тези разстояния, които пътуваме, е невъзможно.

Ако има някакво значение за самите ритуали кой да ги извършва и как да ги извършва, баба ми, Бог да я прости, всъщност е баба на съпруга ми, не ми е родна баба, но я обичам като такава, а и тя много ме харесваше. В смисъл, на мен ми е трудно да ги правя, защото родният й дом е далеч от София, има си дъщеря и син живи, както и 4 внука - всичките женени и т.н. Едва ли е опряло до мен да върша всичко това, но специално за прането и за къпането се притесних.

Когато преди 2 години и нещо си отиде баба ми, бабите в селото надуха главата на леля ми с това какво трябва да се прави. Тогава сестрата на дядо взе нещата в свои ръце и пресече доста ритуали, които според нея са излишни в случая. Когато след погребението най-близките се върнахме в къщата, една от лелите на баща ми накара майка ми да мине по ъглите на къщата с някаква китка, да поръси с нея и да каже нещо в смисъл колко е хубаво без свекърва (става въпрос за майката на баща ми). При което свещеникът, който дойде за водосвета, каза, че това са бабини деветини и да не дават бабите такива съвети. Така че най-добре е да се консултира човек със свещеник.

Доколкото разбирам ти не живееш в къщата на починалата,
значи "поверието" да не се пере и къпе (щяло да му влиза "помия" в очите и да лежи в нея)
не те засягат по никакъв начин.
Може пък, в някой край на Бг да има някакво логично обяснение за това поверие, защото ако е само това по горното ....
Мъжете не се бръснели до 40 (тези, които живеят в къщата де).

Запали свещичка за бабчето, пък когато направиш нещо вкусно, занеси на  някоя съседка за "бог да прости" и това е. Няма какво да се притесняваш, още повечето от това са фолклор.
Те ще си я изпратят както се прави по техния край.

 298 - много право думаш... 
До 3-я ден след кончината, духа на починалия обикаля къщата и родните си места. От 3-я до 9-я ден бива развеждан из дверите на Рая, а от 9-я до 40-ия из дверите на Ада. И на 40-я ден Господ отрежда мястото... За това е много важно да се "равни" гроба да се отслужи молитва от отец и панахида с преливане и жито (аз така знам). И близките да се молят горещо за душата на починалия до 40-ия ден.

Приеми моите искрени съболезнования   
Искам да ти кажа да правиш това, което сърцето ти подсказва и вярвай ми, няма да сгрешиш.
Тези ритуали според мен са отживели неща, все пак сме в 21 век..
...И майка, и татко си отидоха от този свят   .. много е тежко, на никой не го пожелавам...
Не ходя на гробищата често, само на годишнина, подавам за "Бог да прости", паля понякога свещички... но всичко това правя, защото така искам аз,така ми подсказва сърцето да направя, не слушам и не правя нищо, само защото "така трябва"... никой не може да ти каже какво трябва... сама трябва да решиш..... от там никой не се е върнал за съжаление.. . каквото и да правим... или не правим....  

Прекрасно си изразила и моите чувства.....!!!   

понякога се прави... и защото починалият би искал да се прави така...

    Така ли си мислиш? Може би е така, щом това си приела за истина и с тази твоя вяра се чувстваш по-добре. Точно това исках да кажа в предния пост, да правим това, което чувстваме, че трябва да се направи, това което  мислим, че нашите починали близки биха искали да правим 

Съболезнования.
Според мен ритуалите са само за живите. Иначе ритуали има най-различни и мисля, че повечето противоречат на християнската религия.
Аз спазвам това, което на мен ми допада като идея. Напр. за мен е проблем яденето по гробищата или веднага след погребение. Но пък хората го правят.
Моят съвет е да не се натоварваш допълнително с всевъзможни обичаи, стресът и без това сигурно ти е в повече.

Съболезнования и от мен  
Когато майка ми почина преди 9 години нищичко не знаех за ритуалите, баща ми също тогава каза на баба ми (тъща му) "Ти казвай какво се прави и ще те слушаме" още повече, че гроба по желание на майка беше на село близо до нейната баба и тамошните традиции спазвахме. Огледалата се покриха. Близки жени трябвало да изкъпят покойната, но баща ми на това се противопостави и го оставили сам да я изкъпе. Всичките и вещи (без златните накити) се сложиха в торби и бяха сложени в гроба при погребението.  Жените предложиха на мен и сестра ми да си изберем по нещо за спомен. А ако нещо е забравено да се сложи, трябва от близък човек да се ползва/носи, на мен се падна честа да и нося забравените маратонки понеже бях с най-малак крак. На хората дошли при покойника се връзваше кърпа а хората оставяха пари. С тези пари до годината се пазаруваше за панихидите. Като до годината се полагаше вкъщи а на гроба само се прелива. А после само на гроба опъваха една бохча и на нея всеки каквото е донесъл, като всичко трябва да се раздаде. И дори да не изядеш всичко, трябва поне да си опитал. Това за къпането и прането също го беше поръчала баба, но дали беше само до третия ден не помня. И друга традиция и до днес спазва баба ми деня от седмицата в който е починал близкия да не пере и да не се къпе.
Всеки край си има традиции предавани през времето, като някои от тях са ни странни сега но в миналото са били важна част от живота, наш е избора дали ще ги спазваме или не.

Мислех да не пиша, но явно няма да мога да се въздържа.
Всички тези ритуали са такива измислени глупости, че няма накъде повече.
На мъртвия му е все едно, а живите, каквото и да правят, не могат да го върнат.

Така че, защо просто не се погребе/кремира покойника? Който иска и има желание, нека каже няколко добри думи, всички останали да сложат цветя на гроба и да си помислят за хубавите мигове, преживени с покойника.
А така наречените ритуали... щом на някого му е по-лесно да изживява скръбта си чрез тях, нека да си ги прилага, но не и да изисква от другите изпълнението на някакви глупости.

Богиня,  и аз си мислех същото.
Начинът, по който са възпитавани бабите, основно настояващи за подобни ритуали /пък и по други поводи/, е различен от начина на светоусещане на съвременните хора. Ще си остави една майка детето неопрано заради глупости, как пък не.

zuki, моите съболезнования! Не се притеснявай за прането и другите неща, това са неща, които са суеверия или просто хората правят за свое успокоение! Ако сте вярващи, най-важното е да запишеш баба ти да се поменава в църквата до 40 ден!

Днес ще е опелото на наша близка.  Тя е пожелала да бъде кремирана. Ще има церемония на гробищата/в църквата/, след което трупа тръгва за София.
Въпросът ми е, т.к. е работен ден, задължително ли е да се изчака цялата церемония?
Дали ще е невъзпитано да отида за кратко да изкажа съболезнования да децата на жената, без да изчакам цялата церемония, и да се върна на работа, че колежката е в отпуск, и няма как да отсъствам дълго?

Съболезнования
Мисля си, че присъствието ти макар и за кратко ще бъде оценено според мен.