Тогава, починалият е стоял по 2-3 дни, докато се съберат роднините за погребението.
Пиша за времената, когато се е пътувало с каруци!
Та, къпането и прането е било свързано с изливането на вода, и вярването било, че ако това се прави, тази вода "отива" в гроба му.
След погребението "забраната" за тези дейности е отпадала, както и се е сваляла бялата кърпа от огледалата.
То е ясно, много от въпросните ритуали няма как да се спазват в днешно време. В този така забързан живот, при тези разстояния, които пътуваме, е невъзможно.
Ако има някакво значение за самите ритуали кой да ги извършва и как да ги извършва, баба ми, Бог да я прости, всъщност е баба на съпруга ми, не ми е родна баба, но я обичам като такава, а и тя много ме харесваше. В смисъл, на мен ми е трудно да ги правя, защото родният й дом е далеч от София, има си дъщеря и син живи, както и 4 внука - всичките женени и т.н. Едва ли е опряло до мен да върша всичко това, но специално за прането и за къпането се притесних.