Колко често ви гостуват приятели на децата ви?

  • 3 792
  • 62
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 14 654
Много рядко, почти не. Преди по-често, но приятелите на сина ми се изнесоха по други квартали и сега остана само едно дете, с което да си гостуват понякога, но то е възпитано, не прави много тъпотии и след 2 часа си го взимат или аз го водя до тях.
Целодневен престой да друго дете у нас би ме подлудил, няма как такова нещо да търпя, а и като не харесвам някое дете, изобщо не разрешавам на сина ми да го води вкъщи - да си играят пред блока - там има достатъчно място.
Моят син пък въобще не ходи на гости по чуждите къщи - дори да го поканят, аз предпочитам да играят у нас, защото е голям дивак, измисля опасни и шумни игри и би подразнил дори най-спокойния човек.

# 31
  • Мнения: 3 066
О, Естел, това което описваш е нахалство и аз лично не бих го търпяла  Stop Определям твърди правила за игра. Когато може ок, когато не може и не искам - казвам - извинявай, но сега не може да дойдеш, аз ще те викна, когато може и толкоз. Изобщо няма да го пускам, нито ще се притеснявам да си го кажа.
Да Блонди ,но ти не живееш в Бг!
Както и аз и когато някой в БГ  идваше непоканен се изненадваше неприятно от неприятелското ми отношение когато се извинявах и кажех,че сега не е удобен момента.

# 32
  • Мнения: 10 547
Рядко, да не кажа никога. В най-близкия ни приятелски кръг няма семейства с деца, а роднинските са с по-големи, вече в тинейджърска възраст, които не броя вече за деца. Simple Smile
Не бих търпяла нахастване. Свекърва ми живее в къща, когато отидем там уж на почивка, идват две съседски деца да играят с моите. О.к. добре, нямам нищо против, но те забравят да си тръгнат. Сутрин ги пращат у дома към 8,30, вечер ги прибират към 21 часа. И това всеки ден. А и редовно има здрав рев да останат да спят у дома....И свекърва ми склонява. По тази причина това лято почти не сме ходили при нея. Опитах се да говоря с родителите, че визитите трябва да се разредят и като време и като количество, но получих хладен отпор, че ако ми пречели да си стоя у дома, тя свекърва ми нямала против...Е, да си ги гледа сега съседските деца, да не ми реве по телефона, че моите не идва ли.
Така че, да не ти пука, ще има ли обидени, режи от раз и завинаги.

# 33
  • Мнения: 27 524
Да Блонди ,но ти не живееш в Бг!
Както и аз и когато някой в БГ  идваше непоканен се изненадваше неприятно от неприятелското ми отношение когато се извинявах и кажех,че сега не е удобен момента.

Е, какво, който живее в БГ, заради това трябва да търпи нечие нахалство ли?  newsm78 Който не се съобразява, притеснява ме и ме натоварва емоционално, и не разбере от молба, намек или директно споделяне, ами всеки е свободен да се изненадва неприятно, да се сърди или каквото там му се иска да изживее като реакция.  Simple Smile Не мисля, че подобни хора имат място в нашия живот, не дължа никому изкуствени усмивки  Peace

# 34
  • Мнения: 857
Никога.
Гости в къщи не искам - къщата е място за почивка. С хора, които искаме да се видим - има паркове, заведения, градинки.
Само на рожденните му дни съм канила деца с майките си.
Сега, когато е при майка ми, с деца играе само на улицата и то не много често.
Предполагам на по-късен етап ще търси приятелчета, но не бих търпяла чуждо присъствие в къщи, да не говорим за стоене с дни и часове.
Сега като се замисля, като деца по цял ден играехме с децата на нашата улица, но винаги в двора или навън. Нямам спомен да сме ходели в нечия къща, нито да са идвали у нас. Такова висене по гости ми е абсолютно непонятно.

# 35
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
....
 Нямам спомен да сме ходели в нечия къща, нито да са идвали у нас. Такова висене по гости ми е абсолютно непонятно.

Ако "висенето по гости" е в рамките на час - два, за да играят децата и да се забавляват, какво непонятно има?
Всъщност, да... сигурно пък на теб ти е непонятно, че не мога да си представя да не е влизал никой у нас и аз да не съм ходила никога на гости.

# 36
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Аз като цяло обичам гости и нямам нищо против и сина ми да си кани гости (като ни попита преди това разбира се), но ми идва повечко това да е всеки ден и то от сутрин до вечер. Съседското дете, дори на вън не иска да си играят. Понякога виси на компютъра на сина ми, докато той скучае.
Не прекратявам контактите им само заради сина ми. На него ми е приятно и имат общ език, въпреки, че аз не одобрявам поведението и отношението на съседското дете, към него. Гледам да се сдържам и да не изказвам негативни коментари към приятелите му. Родителите ми редовно го правиха и това много ме нараняваше. Не обичам да ми държат сметка с кого дружа и с кого не. Дори и да са били прави, аз трябваше да си науча житейския урок сама. Както и да е. За сега, ще гледам да ограничавам визитите, но да не го отрежа за постоянно, не заради себе си, а заради детето ми. А и те са на квартира, може някой ден да се махнат. А и учебната година наближава, а тогава, визитите му ще бъдат ограничени до минимум. Въпреки, че ще имам разправии със сина ми всеки ден. Но така пък и той ще се научи, че не бива да се прекалява с гостоприемството на хората. Всяко нещо което ми се случи в живота, го възприемам като учител, било добро, или зло. Предполагам, че и това ще ме научи на нещо. Всяко зло за добро.

# 37
  • На небето
  • Мнения: 5 530
galinkacat нямам идея, защо не иска да играят у тях и те имат същите компютърни игри. Поради тази причина му ги дадохме уж, да понамалят визитите, но уви. Обикновено на такива въпроси то ме гледа тъпо и не отговаря. А майка му твърди, че искал в нас заради климатика, но дори и да не е пуснат пак държи да играят само в нас. Не знам дали заради играчките или не обича да си стои у дома или майка му го гони, не знам. Когато брат му го гледаше (по голямото му братче с 2г.), по времето когато майка му работеше, не го пускаше, и ако изобщо дойдеше, през час идваше да пита дали не ме притеснява и кога да го прибере. Много мило и тактично дете. Но веднага щом майка му се прибереше от работа следобед идваше у нас. Затова не знам дали тя го гони или той държи да е все в къщи.
Когато излизаме веднага щом се приберем се чука на вратата, а ние още не сме се събули дето се казва. Понякога ни е нямало 2 дни били сме някъде, и като се върнем искаме да си починем да се изкъпем и т.н. Уикендите също рядко позволяваме да играят, понеже обикновено се събираме с приятели, а и държим поне в почивните дни ако решим да си почиваме да имаме спокойствие.

# 38
  • Мнения: 89
В къщи гости не идват.Има си места кадето да се събираме. Peace

# 39
  • Мнения: 3 034
Интересно ми е колко често идват у дома ви други деца за да си играят с вашите?

Ако децата наоколо, по-скоро родителите им, имаха моето виждане, щях да ги каня всеки ден. Едно от нещата, които болезнено ме притесняват е липсата на социален живот при децата тук. Поради което, синът ми ще прекарва дълги периоди в България, за да придобие нормално усещане що е то приятелство и гости. И колкото мога повече ще му ги осигурявам.

# 40
  • Мнения: 1 265
И аз не одобрявам дългите гостувания в къщи, както и на детето ми в чужди домове.Вкъщи -човек става гледачка, а за чуждите домове си имам притеснения.



Ноооооооо, за да разбере човек детето си трябва да се върне години назад в детството си и да си спомни какви емоции и желания е имал и той на подобна възраст.
Приятно и любопитно ми беше да гостувам на приятелки сега си го признавам, разрешаваха ми го и беше достатъчен един телефонен разговор.Е, бях на по-голяма възраст, разбира се.А времето с приятелки след у-ще летеше неусетно.Родителите си имаха доверие един на друг, а и децата зачитаха мнението и нарежданията на родителите си.


Сега когато съм родител и с днешна дата мисля различно.

Но винаги в мислите се връщам в онези времена и на тази или по-късна възраст, за да разбера каква съм била като малко момиче, какво ме е вълнувало и може ли да намеря някакви допирни точки между това момиченце преди много години и дъщеря ми сега.

# 41
  • Мнения: 7 837

Ако децата наоколо, по-скоро родителите им, имаха моето виждане, щях да ги каня всеки ден. Едно от нещата, които болезнено ме притесняват е липсата на социален живот при децата тук. Поради което, синът ми ще прекарва дълги периоди в България, за да придобие нормално усещане що е то приятелство и гости. И колкото мога повече ще му ги осигурявам.

Много е малък, за да се притесняваш, че му липсват социални контакти.
Аз така и не мога да свикна на тези "плейдейтс" из къщите в тази част на света. Обикновено, след някоя такава, майките сме по-изнервени и изтощени. Предпочитам, няколко пъти седмично, за по 2-3-4 часа в парка да си уреждаме срещите, тичат, крещят, мърлят се, но не се налага да им търся занимания и да врънкат за тв или плейстейшън в един момент.
Слава богу, намират се и такива майки, които мислят като мен. Може би, защото моите са момчета и са по-диви, но, във вкъщи срещите са превръщат в малък ад. Като поотраснат и стигнат до момента с по-тихите и спокойни игри, сигурно ще е друго.


Имахме доскоро и ние подобно досадно съседче. Не ми беше проблем с усмивка да го връщам от вратата. В крайна сметка, за мен, това че са ни съседи и децата ни са една възраст, не значи автоматично, че задължително трябва да си играят.

# 42
  • Мнения: 3 034
Липсва му, той ми казва.  Sad Тук знаеш ли как са все празни площадките? Децата стоят по дворовете. Изобщо... Не е като в по-големите градове, нямат нагласа и желание да се срещаме, аз съм звъняла на няколко и нито една не ми е върнала обаждането, дори и за срещи в парка. Затова ми е мъчно, защото той си казва и търси децата и иска да играе с деца. А такава темерутщина не очаквах.  Rolling Eyes

# 43
  • Мнения: 7 837
Спецификата на района и психологията, явно си оказват влияние. Макар че и на мен са ми споделяли, че не им се занимава по площадки (говоря за тези, които не работят), най-лесно е вкъщи, пиеш си коктейла, докато децата играят напр. и обменяш клюки и т.н.
Не знам какво да те посъветвам, освен да продължаваш да търсиш и да не се отчайвате.  Simple Smile Една майка с дете, с които ще си допаднете взаимно, са достатъчни. И без това, многото контакти уморяват понякога.

# 44
  • Мнения: 3 034
Да, наистина са много различни в различните райони. Имах една позната от района на Ванкувър, тя също се беше хванала за главата как да забавлява сина си тук, но точно се надушихме и тя успя да убеди мъжа си да се преместят обратно. Продължавам да търся, междувременно ще полетуваме в България да зареди и малкия малко батериите.  Simple Smile

П.П. Площадките са тера инкогнита. А са толкова хубави! Никой няма, никой. Сутрин, следобяд, все тая. Странни хора.  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт