А изцяло раждането беше много смешно от самото начало- не исках да влизам в болницата, стоях с огромния сак отвънка, ревах като магаре, че няма да раждам, че не искам (така си говорех, щото не ми беше опряло до д-то и трябваше да го предизвикват тепърва)....Както и да е влязох, предизвикаха го, почнаха контракции, това онова ,разкритието стана около5-6, боли- леле, мале...Обачеее, аз се сещам, че не са ми правили клизма и като се притесних и питам акушерката що не са ми правили и няма ли да ми направят (хахахахахаха ужас след дъжд- качулка) .Акушерката ми казва да не се притеснявам за такива работи и ме пита "Не те ли боли вече бе?" А и казвам - даа, много боли !" А тя:" Еми викай де, викай - това е родилно! (и тогава много ме напуши на смях).Както и да е и "гък" не съм казала- станаха 10 см и ми казаха да се качвам на магарето, обаче имах аз един такъв проблем, че просто някак си неможех да си представя, как това бебе ще излезе от там, абе невъзможно ми се виждаше.Таа като казаха да се качвам на магарето така се уплаших и викам "Не!Няма! Тука немога вече!До сега добре всичко, ама вече немога!Няма да се качвам! (ХА СЕГА ДЕ) Акушерките започнаха да се споглеждат, да се чудят, поглеждат и доктора, а той един такъв спокоен "Абе, хайде бе помогнете и да се качи, не я слушайте какво говори, не виждате ли, че е малко руса". (Тцтцтц , хахах, чудо) Качиха ме де с 300 зора горките женици, док. почна да обяснява какво да правя как да съм напъвала, обаче аз си знам моята: "Абе няма да стане"(на ум си викам) и 2 пъти напънах и изчезнаха и напъни и всичко.Докторът се ядоса чак-"Айде бе, какво правиш- напъвай ти казвам".А аз: "Абе какво правя- нищо- казах ти че няма да стане тука вече!Немога!
Еййй за трепане съм ви казвам!Най-накрая епизотомия- то кво да правиш такова животно като мен!
Успех на бременлийките!