Здравейте!!!
Разводът е факт от една година. Детето ми е на 4 годинки и това което за мен е специфично е че е момченце и определено търси бащата и близостта с него. Радвам се, че таткото не ни остави. Имам предвид плаща редовно издръжка без да сме водили дело, а аз не го спирам от срещите с детето, които той желае. Не сме се съдили, защото сключихме брак след раждането на детето и въпреки разправиите помежду ни, запазихме благоприличие и се разбрахме за детето извън съда. Проблема е че не живеем в един град, което нормално да възпрепятства нещата, но сме намерили вариант. Бащата го взима през седмица и го води при родителите си. Аз също живея при моите и поне в близката година няма да мога да се изнеса. Това малко или много влияе на детето, защото се смесват възгледите за възпитание на две поколения, а моето семейство и това на бившия ми съпруг са доста различни. Ние живеем в малък провинциален град, където дори и да имам финансова възможност нямам къде да го разнообразявам, в крайна сметка се опитвам и да го ограничавам. Стигнахме до момента обаче в който аз ставам лоша. Нормално, понеже работя, тук той ходи на градина. Родителите са запознати с това как не винаги на детето му се става рано и последиците от това, понеже аз съм основно човека, който го възпитава, не винаги го галя, нормално да има ситуации в които и се карам. Когато е с баща си, това е време на игри и забавления. Тук идва момента в който аз се чудя какво да правя и как да постъпвам. След всяко взимане, детето става все по-раздразнително, съответно и аз се карам повече. Опитвам се да го избегна, но той мрънка за всичко и тъкмо когато намерим един език и идва време пак да го взимат. Не искам да ограничавам детето от срещите с баща му, но свекърва ми е особен човек и дори преди развода имах проблеми с нейните методи. Таткото ни е малко безхарактерен и се влияе от майка си. Започва един малък кошмар, с който за момента не зная как да се справя. Детето е умно, както казах е на 4-и, а вече знае азбуката. Опитвам се да му създавам игри... реди пъзели и т.н., караме колело и ритаме топка, но баща му го въвежда в света на техниката и малко по малко синът ми губи интерес към всичко останало, а мисля, че е още малък. Ако си кажа мнението, ще излезе, че се налагам, а и в крайна сметка никой няма да се вслуша в думите ми. Напоследък мислих и над варианта да се консултирам с психиатър, но реших да се допитам до вас.
И преди съм посещавала форума, предпочетох да не крия коя съм, дори с риск бившият ми съпруг да прочете написаното. Объркана съм, не искам да обърквам и детето си, то достатъчно е объркано от самата ситуация. Искам да се боря. Боли ме от това, което се случва, за съжаление таткото ни не е човек, който ще ме разбере, все пак сме разведени...
Извинявам се, ако съм малко разпиляна в обясненията си, но в момента съм на работа, а и в главата ми е каша.
Разводът е факт от една година. Детето ми е на 4 годинки и това което за мен е специфично е че е момченце и определено търси бащата и близостта с него. Радвам се, че таткото не ни остави. Имам предвид плаща редовно издръжка без да сме водили дело, а аз не го спирам от срещите с детето, които той желае. Не сме се съдили, защото сключихме брак след раждането на детето и въпреки разправиите помежду ни, запазихме благоприличие и се разбрахме за детето извън съда. Проблема е че не живеем в един град, което нормално да възпрепятства нещата, но сме намерили вариант. Бащата го взима през седмица и го води при родителите си. Аз също живея при моите и поне в близката година няма да мога да се изнеса. Това малко или много влияе на детето, защото се смесват възгледите за възпитание на две поколения, а моето семейство и това на бившия ми съпруг са доста различни. Ние живеем в малък провинциален град, където дори и да имам финансова възможност нямам къде да го разнообразявам, в крайна сметка се опитвам и да го ограничавам. Стигнахме до момента обаче в който аз ставам лоша. Нормално, понеже работя, тук той ходи на градина. Родителите са запознати с това как не винаги на детето му се става рано и последиците от това, понеже аз съм основно човека, който го възпитава, не винаги го галя, нормално да има ситуации в които и се карам. Когато е с баща си, това е време на игри и забавления. Тук идва момента в който аз се чудя какво да правя и как да постъпвам. След всяко взимане, детето става все по-раздразнително, съответно и аз се карам повече. Опитвам се да го избегна, но той мрънка за всичко и тъкмо когато намерим един език и идва време пак да го взимат. Не искам да ограничавам детето от срещите с баща му, но свекърва ми е особен човек и дори преди развода имах проблеми с нейните методи. Таткото ни е малко безхарактерен и се влияе от майка си. Започва един малък кошмар, с който за момента не зная как да се справя. Детето е умно, както казах е на 4-и, а вече знае азбуката. Опитвам се да му създавам игри... реди пъзели и т.н., караме колело и ритаме топка, но баща му го въвежда в света на техниката и малко по малко синът ми губи интерес към всичко останало, а мисля, че е още малък. Ако си кажа мнението, ще излезе, че се налагам, а и в крайна сметка никой няма да се вслуша в думите ми. Напоследък мислих и над варианта да се консултирам с психиатър, но реших да се допитам до вас.
И преди съм посещавала форума, предпочетох да не крия коя съм, дори с риск бившият ми съпруг да прочете написаното. Объркана съм, не искам да обърквам и детето си, то достатъчно е объркано от самата ситуация. Искам да се боря. Боли ме от това, което се случва, за съжаление таткото ни не е човек, който ще ме разбере, все пак сме разведени...
Извинявам се, ако съм малко разпиляна в обясненията си, но в момента съм на работа, а и в главата ми е каша.
