Изгубени в превода 2

Сетих се за още нещо. Като бяхме малки и трябваше да се ходи някъде пеша казвахме, че ще отидеш с двойката, т.е. с двата крака.
Мъжът ми скоро ходи на няккаъв концерт и ме заразпитвал как да стигне до залата, с кола ли, с метрото ли. Аз му казвам- ами от толкова умуване, ще идеш с двойката най накрая. Той обаче си мисли за втората линия на метрото ( u2), цъка нещо из сайтовете, гледа маршрути и ми вика- абе не тя не ходи там изобщо.  Аз, естествено, се заливам от смях и му обяснявам какво съм имала предвид, а той ехидно :
- може да ида и с тройката 
- ами добре, щом така искаш
- то не е въпрос на желание, а на дадености 

Песента на Алла Пугачова,"Миллион Алых Роз",аз на около 3-4 годинки.
Припевът:
Миллион, миллион, миллион алых роз
Из окна, из окна, из окна видишь ты,
Кто влюблен, кто влюблен, кто влюблен и всерьез,
Свою жизнь для тебя превратит в цветы.

Аз от всичко това съм тананикала песента и повтаряла  явно само "Бульон" " вместо "влюбльон" ,та с години ми се смееха у дома,колко ли гладна съм била,че и с бульон съм свързала песента....

Преди някъде около месец, минавам покрай сергия на пазар Красно село, на която продават книги. Позагледах се в книгите, търсейки заглавие, което беше отскоро на пазара.
Продавачът ме позагледа и накрая попита:
– Мога ли с нещо да ви помогна?
Аз смънках :- Търся книгата "Хванаха ме да крада"
Той ме изгледа умно, очевидно чул само последната фраза и пита учудено: – Хванаха ви да крадете???  
Аз: - Не, не мен! Търся книга със заглавие "Хванаха ме да крада".
Човекът се изчерви и каза, че не е чувал за нея и ще я потърси.

Сетих се още нещо, една история, в която преводът продължи с години.
Като начало да кажа, че мъжът ми често обича да се шегува като с абсолютно сериозен вид твърди нещо на противоположното си мнение и стават невероятни сцени понякога.но аз съм му свикнала.

Много преди да се запознаем , една вечер преди  години гледам по телевизията Кин-Дза-Дза.Беше петъчна вечер, аз ужасно уморена и след първите пет минути в които по никакъв начин не проумяваш нищо, затворих ТВ и отидох да спя.

След години вече сме семейство с мъжа ми и става въпрос за този филм
Мъжът ми:Страхотен филм!
Аз/ имайки пред вид неговото чувство за хумор, дори не споделям, че съм гледала точно пет минути/:А, чуден е!/ С предполагаема ирония.
Мъжът ми:Нали?Да можем да го намерим, да го гледаме пак.
Аз:А, да!Давай да го намираме, че просто съвършен филм
Мъжът ми:Така съм се кефил на лафовете.
Аз:Хм, ама те малко странно говореха, ама, да, да страхотни лафове/гледала съм от филма точно толкова време, в което не се казва и една дума/

И така-години наред.На няколко пъти все за този филм говорим все в същия стил.Докато веднъж "си преведохме експозетата"и последва:
Мъжът ми:Ама ти наистина ли не си го гледала????????????!!!!!!!!!!!
Аз:Ама на теб наистина ли ти хареса????????????!!!!!!!!!!!

След което го гледах от начало до края, стана ми един от любимите филми.И до ден днешен наричаме по-младите си приятели "Пацаци", а като ни хареса нещо и взаимно се питаме за одобрение въпросът е Ку?Дори и детето се научи да пита Ку?

Песента "Хей ръчички, хей ги две".
До преди 2-3 години се чудех как може толкова тъп текст на детска песничка и какво искат да кажат с това
"Едната МИ Е другата"
Как така едната ръчичка ще ти е другата.
Та...сравнително скоро разбрах, че се пее "Едната МИЕ другата, после двете лицето".
Оказа се че и брат ми до скоро е имал същата чуденка:)

по този повод, племенницата ми пееше:

"детство мое, НАРЪСЕНО, ЕТАЖНО"
 на въпроса "как така наръсено?"
тя отговори: както филията с пипера  (желязна логика  остави ни безмълвни )

****************************************
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

По повод разказа на malvinaina се сетих и аз...
Обикалям по сергиите за книги, но съм във видимо лошо настроение и питам мрънкайки "Има те ли книгата "Няма място за старите кучета". Отговорът в повечето случаи беше или "не" или "не съм я чувал", обаче един възрастен, намръщен повече и от мен дядка, явно не ме е разбрал и ми се разкрещя "не съм стар, на 53 години съм, а вие само обиждате циганите, аз съм добър човек". Потънах в земята, после когато му обясних и човека се сконфузи и накрая се разсмяхме и двамата и той се извини, обаче викайки ми аз останах без ума и дума и се почувствах виновна направо  

На зеленчуковия пазар.
Продавач, очевидно отруден, леко срамежлив,
тегли подадената му стока. Клиентката се пресяга да помогне, подавайки торбичка.
Продавачът:  - Госпожо, аз ще Ви го сложа! Ъъъъ, такова, патладжанът! Искам да кажа ... в торбичката! Имах предвид "патладжана в торбичката" ...
Жената: - Моля Ви, спрете да се обяснявате, че ситуацията става все по-неудобна!  )

  Поне мисли логично детето. Сладурана!

    krasimilo

Преди години, ходех в един клуб. Пишехме есета, разсъждавахме, приятна емоция. Тогава г-на, който ми е скъп приятел и много готин пич обяснява:
" Аз нямам добро мнение за (еди кой си) Пенчо. Ама сега...не мога да го извадя и да го пльосна на масата. Трябва лека по лека да се мушне (в текста)"
Обяснява го той, а ние всички сме по земята вече 

Това със сервитьорката и джина ми напомни на моя приятелка в разговор с местен младеж в бара на хотела в Благоевград:

Той - Що пиеш?
Тя- Щото ми е се пие!
Той- Ма не, бе, питам те що пиеш??
Тя- Ми нали ти казах, щото ми се пие!!
Той /видимо нервиран/- Ма, що пиеш, ма, искам да та почерпа!!!

"Що пиеш" на местния диалект означава "какво пиеш"

Azzy, такива спомени имаме всички, които се разхождаме из противоположни краища на страната. Аз имам безценни моменти в Кюстендил и Петрич. Най-ценя онзи, в който един си наплюнчи пръста и дойде да провери дали татуировката ми е истинска.

Да
И понеже си говорехме за флиртове, един незабравим бисер от местната мутра:

"Дай ми да та цуна и баварецо е твой!!"

С мъжа ми се смяхме на комуникацията с майка ти
Особено в частта "ти на мен подиграваш ли ми се?"

Из различните краища на станата големи преводи падат. Като млада репортерка отивам в едно село в района на Гоце Делчев. Снимаме и си тръгваме, но по пътя виждам един овчар със стадото. Решавам, че ще е интересно да снимаме и него и спираме. разговорът, обаче нещо не върви. В отчаян опит да извадя поне нещо забавно от него го питам:
- Имате ли черна овца в стадото?- а той ми отговаря притеснено
- Засега няма такова нещо. Чул съм само за шап, ама той не е по овцете.
Не питайте колко време го успокоявах после, че не е болест, че няма страшно. И пак не съм сигурна, че успях.

В една сравнително реномирана софийска пицария. Голяма компания сме, поръчваме вече десертите. Един прятел казва:
- И за мен едно кафе, ако обичате.
Девойката си записва и току да тръгне, и аз също си поръчвам кафе. Още едно момче от масата се обажда:
- А за мен - двойно кафе.
Сервитьорката:
 - Няма двойно кафе!
Ние леко паникьосани:
- Ама нали имате кафе!
Тя:
- Да.
- Аха, ами тогава две кафета и едно двойно!
 - Ама двойно кафе нямаме, ви казах!!!
- Добре, тогава нека двойното да са две единични!!!
Сервитьорката тръгна към бара, нещо се позамисли и се върна:
- Ъ-ъ-ъ, може ли тия последните две кафета да ви ги сложим в една по-голяма чаша, че ще ми е по-лесно да ги нося?

Това го слагам в моите фаворити