Публикувана: 22 юни 2011, 19:23 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2021, 17:56 ч.

За самоубийците

78 408
639
1

# 45 22 юни 2011, 22:15 ч.

Мнения: 3 794

Приятно ми е - Богиня!, разбрах, че това с 'вратата' е метафора.
Но явно ти не можеш да разбереш какво се опитвам да кажа аз...и то е, че близките не са ВСЕСИЛНИ! Ако някой е решил да се самоубие ще го направи ВЪПРЕКИ подкрепата и разбирането от страна на ВСИЧКИТЕ си близки и познати !
Не е НДУ да са 'ти затворили всички врати' , за да стигнеш до това решение !

# 46 22 юни 2011, 22:17 ч.

Мнения: 481

абсолютно недопустимо е да се всява чувство на вина в близките или роднините. Всеки сам е отговорен за щастието си. А самоубийството с цел наказание е подла постъпка. Самоубийството на майката за мен също е проява на егоизъм. Каквито и проблеми да е имала- тя и само тя е отговорна за решаването им.

# 47 22 юни 2011, 22:22 ч.

Мнения: 11 565

А някой ще си признае ли, че е правил опит за такова, но несполучлив ?
Аз да.

# 48 22 юни 2011, 22:23 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: argun в ср, 22 юни 2011, 22:04

Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме колкото искате, щом имате такава потребност Peace

Само да уточним- за какво всъщност ме съдите? За чувствата, които изразих?

И пак да попитам- вие ,съдниците, какво мислите за самоубийствата? Или ви е неудобно да споделите собствените си чувства?
Лицемерно е да се нахвърлите на нечия искреност, удобно скрити зад клишетата Peace

# 49 22 юни 2011, 22:25 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Ако ми е бил познат, ще ме боли, естествено. Но пък няма да го съдя. Не мога да съдя някого за избор, направен за неговия собствен живот.
Ще ми бъде мъчно, че не е споделил, не е потърсил помощ.

# 50 22 юни 2011, 22:30 ч.

Мнения: 4 300

Цитат на: luska в ср, 22 юни 2011, 21:22

И кои имат повече смелост? Дали тези които посягат на живота си? Или тези, които остават тук и сега, за да се справят с проблемите си? Всеки един от нас е имал и има мъка в живота си и понякога ни се е струвало, че това е краят на света. Но аз се убедих, че това не е край, а е само пауза... Не съдя никой, просто разсъждавам на глас.

Не е толкова прост механизма, смелост- страх. Противопоставят се много фактори.
Но да, за да се осъществи самоубийство трябва смелост. Често след като се изпишат лекарства при депресия самоубийството следва, защото лекарствата дават точно тази неестествена смелост.

# 51 22 юни 2011, 22:38 ч.

Канада
Мнения: 264

Рокси е права.
Лекарството Прозак/и не само то/ в указанието пише - давало "самоубийствени мисли".
какво правят лекарите?
Затварят "болния" в болница и казват "тука ще стоиш, защото имаш "самоубийствени мисли"
А на него душата му крещи от болка и отчаяние.И те изписват лекарства, и... порочен кръг.

много, много дълга и тежка тема

# 52 22 юни 2011, 22:38 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в ср, 22 юни 2011, 22:25

Да, ако е бил познат.
Но ако е близък до сърцето човек, приемането на постъпката е много трудно.Тогава човек, колкото и да се опитва да разбере, не разбира. Съди, обвинява, гневи се, както на самоубиеца, така и на себе си. Мисли си за останалите живи. За техният живот оттук нататък. За унизителните разпити, по време на които разголваш отношенията си с този човек. За шушуканията на близки, не толкова близки и познати и соченето с пръст. Демонизирането на най- близките. Прозрението на комшиите, че никой от хубаво не слага край на живота си- значи има нещо гнило...
Такива ми ти неща.

# 53 22 юни 2011, 22:40 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: Бронте в ср, 22 юни 2011, 22:23

Цитат на: argun в ср, 22 юни 2011, 22:04

Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме колкото искате, щом имате такава потребност Peace

Бронте,
тук ти си сред малкото съдници и обвинители.

# 54 22 юни 2011, 22:45 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: dari 77 в ср, 22 юни 2011, 22:22

А някой ще си признае ли, че е правил опит за такова, но несполучлив ?
Аз да.

И аз- да. Бях на 16. Исках да накажа майка ми. Нагълтах шепа от някакви сънотворни-колкото намерих.Не писах бележка. Решението ми беше импулсивно. СКарахме се зверски. Взех ги от аптечката и се скрих в стаята си.ЗАспиването беше приятно и неочаквано бързо. "Събуждането" не беше приятно. Седмицата след събуждането също не беше от най- приятните.
Оттогава опити не съм правила Naughty

# 55 22 юни 2011, 22:47 ч.

Мнения: 10 547

Който не се е намирал на ръба на отчаянието, той не знае какъв примамлив изход изглежда самоубийството.
Дали съдя? Не, не съдя. Дали разбирам? Да, разбирам. И 19-годишната с прекрааасния живот, и майката-егоист с двете малки деца, и комшията, който застреля жена си, а после и себе си. Винаги съм се стремяла да разбирам хората и техните действия. Друг е въпросът дали ги приемам.

Бронте, и след това признание, да кажеш, че нямаш проблем с темата самоубийство, е повече от смехотворно.

# 56 22 юни 2011, 22:48 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: argun в ср, 22 юни 2011, 22:40

Цитат на: Бронте в ср, 22 юни 2011, 22:23

Цитат на: argun в ср, 22 юни 2011, 22:04

Бронте,
ти съдиш другите, а не искаш да те съдят теб. Не става така.

Съдете ме колкото искате, щом имате такава потребност Peace

Бронте,
тук ти си сред малкото съдници и обвинители.

Да, малко сме наистина- аз, ти и Как Сийка Laughing

# 57 22 юни 2011, 22:55 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: Касита в ср, 22 юни 2011, 22:47

Не съм твърдяла дали имам проблем, или не. ЗАявих, че тази конкретна тема не е посветена на моите съществуващи или несъществуващи проблеми, а на суицидът като явление.
И ако имам проблем със самоубийствата, ти по- добре ли се чувстваш, че го констатира по такъв безспорен начин Laughing

Да не забравяме да уточним- след моето добросърдечно признание, направено именно с идеята още някой да хвърли камък в моята градинка Simple Smile

Между другото, Касита, радвам се, че имаш толкова правилно отношение към самоубийствата, за разлика от мен Wink

# 58 22 юни 2011, 22:56 ч.

Мнения: 1 959

Цитат на: Бронте в ср, 22 юни 2011, 19:23

Съжалявате ли хората, посегнали на живота си или не можете да разберете постъпката им?
Укорявате ли ги , презирате ли ги или ги намирате за невероятно смели- изобщо, какви чувства ви обземат, когато стане въпрос за нечие самоубийство, независимо дали на познат или на непознат човек?
Уточнявам, че причините са без значение.

Не, не ги съжалявам. Не ги и презирам.
Не ги смятам нито за невероятно смели, нито пък за страхливи.
Смятам, че са взели решение за техния си живот и са го реализирали.
Надявам се, че там където са отишли, ако го има това там, са си добре.
Не смятам самоубийците за психично болни, самотни или отчаяни.
Не ги намирам и за егоисти. Егоисти са и живите.
Писнало им е. Толкова.

# 59 22 юни 2011, 23:02 ч.

Мнения: 10 547

Бронте, по-добре спри, помоли за ключ, и си реши проблемите на професионално, а не на форумно ниво.
Самият хъс и количество думи, с които се впускаш да ме убеждаваш, са ми достатъчни да си направя съответните изводи.

А дали отношението ми е правилно, не твърдя да е такова.

Препоръчани теми

Съпругът ми сложи край на живота си когато бях бременна

Не ми се живее

евангелистите секта ли са

Думи, които "излизат" от употреба

Причина:

Причина: