За самоубийците

  • 78 315
  • 639
  •   1
Отговори
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Провокирана от  коментари в темата на Пина, реших да ви предложа  да си поговорим  за самоубийствата и  самоубийците.
Съжалявате  ли хората, посегнали  на  живота си  или не  можете да разберете постъпката им?
Укорявате ли  ги , презирате  ли  ги или ги намирате  за невероятно смели- изобщо, какви чувства ви обземат, когато  стане въпрос  за  нечие  самоубийство, независимо дали на познат или на непознат човек?
Уточнявам, че причините   са  без значение.

Да си кажа моите чувства- животът  ми ме сблъска на три пъти  със самоубийствата  на  близки хора. Както  съм споделяла и друг път, единият беше баща ми, а другият беше едно страхотно 19- годишно момиче,  което познавах  добре и  за което още ме боли сърцето, видя ли  некролога  му.
Третият самоубиец беше съученичка, с която  някога седяхме на един чин и която, когато скочи   от терасата си,  беше вече майка на две  малки дечица.
Към баща ми изпитвам обясним, но твърде  голям гняв, защото знам защо го  направи.
Към  онова прекрасно дете  изпитвам  смесени чувства  на гняв, болка и  донякъде- разбиране. Гняв затова, че натовари близките  си със страхотна болка и вина.
Болка  затова,  че  вероятно е  била безкрайно отчаяна, за да посегне  на   живота си- беше много хубава, много успешна и  изключително  чаровна.Освен това  не живееше в материални  затруднения. Казват, направила го е от несподелена любов ooooh!А разбиране  затова, че на тази възраст  човек лесно може да се подлъже да вземе неправилно решение  с цел  да  накара някого да се чувства виновен.
За съученичката- какво да кажа...гаден егоист. Да оставиш децата си без майка, затова, че не  можеш да си намериш работа, е пълен идиотизъм. Уточнявам, че  мъжът й работеше  и децата от глад не са умирали. А и  да умираха от глад, това ли беше начинът да ги нахрани??? Тя си  реши проблема, жената. А децата...абе майната им на  децата.
 А най- ме  боли, като си представя, как в мигът преди смъртта  самоубийците вреоятно  напълно осъзнават какво всъщност правят и вероятно  ги обхваща неистов ужас пред смъртта, а най- страшното е, че е невъзможно да върнат  времето назад.Колко ли е ужасно да се умре по този начин!
Мога  да  пиша много по тази тема. Болна ми е.
Ще споделите ли?

# 1
  • Мнения: 4 916
Егоистично е аз да давам оценка за постъпката на човек, чиито мотиви никога няма да ми станат известни. Не съм толкова велика.

Борнте,
ти можеш да предполагаш защо се е самоубила съученичката ти, но няма как да си сигурна дали наистина е така, дали е само това и т.н.

# 2
  • Мнения: 25 441
Коя си ти, че да ги съдиш?

Според психолозите, хората се самоубиват тогава, когато загубят смисъл да живеят. Често близките им играят голяма роля за това решение, най-вече чрез безразличието и бездействието си. Няма какво да се гневиш на човек, който е решил да си отиде. Можеш да се гневиш само на себе си, че не си помогнала навреме...

# 3
  • близо до Кресненското дефиле
  • Мнения: 960
Не мога да си обясня  каква е силата , подтикваща хората към самоубийство !?! Не ги съдя. За мен в живота винаги има изход ,дори и от най-трудната ситуация.

Последна редакция: ср, 22 юни 2011, 23:01 от rumibumy

# 4
  • Мнения: 901
Аз пък, не че много съм чела, но бях останала с впечатлението, че хората със суицидни мисли и действия страдат от психическо разстройство. Тоест всеки самоубиец е бил известно време болен, преди да се самоубие. И сигурно е имал някакви симптоми.

За мен в живота винаги има изход ,дори и от най-трудната ситуация.

Да, докато си здрава психически (дай, Боже, винаги да си). Винаги ще е така. Но ...

Отделно има и хора, които посягат на живота си, когато разберат, че така или иначе си отиват - за да не преминат заедно със семейството си през ада на бавното и болезнено тлеене.

Не мога да съдя или да се гневя на болни хора.

# 5
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Как Сийке,  голям  залък хапни, голяма дума не казвай Peace
И не е нужно  да си отровна  и  да  сипваш сол в жива рана. Не е  достойно, някак.

Плюс това,  никъде  не става дума  за съдене. Питах какви чувства ви обземат, а не дали са виновни или не.
Като не  чувстваш  импулс да споделите, това е друг въпрос.
Дали сме достойни да ги съдим , или не- това няма значение.По същата  логика не сме достойни да съдим и убийците, защото, кво- откъде да знаем истинските им мотиви, нали. ДА не би самоубийците  да имат светъл ореол, че да не съм достойна да ги съдя?!.Достойна съм и още как- точно толкова, колкото  съм достойна  да коментирам която и да е друга тема от битието ни. Защото самоубийствата  са част от  случващото се край нас, колкото и да не ни се иска. И най-  гадното е, че  утре всеки  може да се окаже  в ролята  на "близкия", който  не е помогнал навреме.
Каквито и да са причините, подтикнали  някой да сложи край на живота си, за мен самоубийството   е  повече егоизъм, а нерядко и опит да накажеш  за нещо / основателно  или не / оставащите след теб,  отколкото всичко друго. Не е себеотрицание, не е  геройство, не е нещо, което  трябва да се обсъжда само на ухо.

Последна редакция: ср, 22 юни 2011, 20:22 от Бронте

# 6
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Егоистично е аз да давам оценка за постъпката на човек, чиито мотиви никога няма да ми станат известни. Не съм толкова велика.

Борнте,
ти можеш да предполагаш защо се е самоубила съученичката ти, но няма как да си сигурна дали наистина е така, дали е само това и т.н.

Каквато и да е причината, няма значение. Тя е  била майка. И  е изоставила децата си.

# 7
  • София
  • Мнения: 7 980
Това е толкова драстична стъпка, че изобщо не се наемам да коментирам причините за нея...
Дали е въпрос на психика, на лошо стечение на обстоятелствата или на загуба на смисъла на живот, важното е, че никой не го е направил от хубаво.

# 8
  • Мнения: 8 793
Този проблем е може би единственият, при който предпочитам да се правя, че не съществува. Предпочитам да си заравям главата в пясъка.

# 9
  • Мнения: 5 370
На мене самата са ми минавали подобни мисли...
Понякога си мислиш, че това, което ти се случва, е най-лошото, най-ужасното, най-най-непоносимото...че на другите животът им тече нормално....и им завиждаш...

Ако не е имало тогава на чие рамо да порева....

П.С. Точно безразличието и бездействието на близките са един от определящите фактори.

П.П.С. Буца ми заседна в гърлото, сетих се за едно момиче, на 23, което изпратихме миналата година...Всички се питаха ЗАЩО! Tired

# 10
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Изпитвам съжаление. И винаги се питам какъв човек може да пренебрегне инстинктите си. Мисля, че се иска много решителност и хладнокръвие, но не знам дали това е достатъчно или има и някаква доза лудост.

Липсата на работа не е причина за самоубийство, друг е бил основният проблем.
А момичето популярно ли беше или е съвпадение?

Бронте, а теб защо те боли най-много за това? Хората, които не умират по собствена воля не изпитват ли същото? Кой е по-добрият начин да умреш?

# 11
  • Мнения: 580
Егоистично е аз да давам оценка за постъпката на човек, чиито мотиви никога няма да ми станат известни. Не съм толкова велика.

Борнте,
ти можеш да предполагаш защо се е самоубила съученичката ти, но няма как да си сигурна дали наистина е така, дали е само това и т.н.

Каквато и да е причината, няма значение. Тя е  била майка. И  е изоставила децата си.
Факт .Дано не ми "изпие чавка мозъка " и някой ден да ме споходи такава гениална идея .По отношение на борбата да бъдеш майка ,смея да твърдя имам достоен пример в семейната ни история - прабаба ми .Смела и велика жена е била ,погребала е млада деца и мъж ,останала на 20  с две деца,едно на 2 години и едно на няколко месеца ,била е изоставена от родителите си заради алчния й брат ,но не си е теглиал ножа ,а е започнала и на нивата сама да ходи и дърва да цепи ,че и прасета и кози е гледала.Децата й не са останали ,нито гладни ,нито боси ,нито необразовани .

# 12
  • Мнения: 4 916
Егоистично е аз да давам оценка за постъпката на човек, чиито мотиви никога няма да ми станат известни. Не съм толкова велика.

Борнте,
ти можеш да предполагаш защо се е самоубила съученичката ти, но няма как да си сигурна дали наистина е така, дали е само това и т.н.

Каквато и да е причината, няма значение. Тя е  била майка. И  е изоставила децата си.

По-добре помисли къде сте били вие - приятелите, роднините, близките, когато тя е имала най-голяма нужда от помощ и е страдала, защо сте я оставили сама до степен, в която да не вижда друг изход.
За нея е ясно, че всички ще я плюят сега, когато я няма да каже в какъв ад е била.

# 13
  • Мнения: 5 370
Рени, за мене ли е въпросът ти?

# 14
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Ето  това е  един от най- големите грехове на самоубийците- че натоварват близките  с непоносимо чувство  за вина, независимо, че в  много случаи, каквото и да говорят психолозите, близките  правят какво ли не, за да  окажат максимална  помощ. Не, това не е честно.
От друга страна, ако близките не са били наоколо, това означава, че бъдещият самоубиец / на който не му пише на челото, че е такъв/  ги е  игнорирал по някакъв начин, в  отговор на което са го игнорирали и те. Такъв бе случаят с баща ми.
Кой нормален човек, който обича някого, ще  го остави да се самоубие, ако може да му помогне? Задавате ли си този въпрос?
А ако  не е покрай него, не се  ли сещате, че има причина?
Или ако  се прави всичко възможно, а самоубиецът все пак  посегне на живота си?
Самоубиецът  си решава проблема - има човек, има проблем. НЯма човек, няма проблем.
А оставащите...хм...да имат сили да  носят още един непосилно тежък кръст.

Рени, не исках да кажа, че по- добрият начин да умреш е някой друг  да посегне на живота ти.Но ако приемем, че  при чуждо посегателство си  жертва на някой извън твоята  власт, в случая, когато сам посягаш на себе си, ти го правиш съзнателно, обмислено, пишеш / в повечето случаи/ предсмъртно писмо. И  си представям нещата много трагично- че в един момент  истински осъзнаваш, че не някой друг, а точно  ти слагаш край на живота си и ти се иска  да  не си го  направил, иска ти се полетът надолу  да не свърши или пък да стане  чудо и да го спре ...но не. И си отиваш от този свят, осъзнавайки, че по своя вина няма да видиш как децата ти растат, че по  твоя воля ще растат без  родител, че по твоя воля  се отказваш от всичко и че все пак неразрешими проблеми няма. Не знам, страшно ми е, когато си го мисля Tired

Последна редакция: ср, 22 юни 2011, 20:56 от Бронте

Общи условия

Активация на акаунт