Мммм, поредният горещ ден...
От много слагане на лед в напитките тия дни, днес гърлото възропта и жега, не жега, минахме с малката на чай.
Сега се плъзгат леко и меко по тялото ми действията на успокояващите билки и "оммммммм", чета си разни четива, промиващи многодетния ми мозък. 
Кога разбирате, че имате голямо семейство
...когато децата ви съжаляват семействата, които имат само шест деца
...когато дори приятелите ви не са сигурни колко точно деца имате
... когато 15 местния ви мини ван вече не ви побира
...когато напълно непознати хора се чувстват длъжни да обсъждат с вас плодовитостта ви и контрацептивните методи
...когато се улавяте, че мислите: "Иха, колко е тиха къщата, когато само девет от децата са си у дома!"
...когато решите да купите от онези готини четки за зъби с батерийки и установите, че в магазина няма достатъчно цветове, за да може всяко от децата ви да си има различна четка
...когато не може да заведете всички деца по едно и също време на лекар, защото в чакалнята на доктора ви има само 10 места
...когато отивате в библиотеката само с половината деца и пак учудено ви питат всички ли са ваши
...когато похарчите 60 долара само за чорапи и пак няма достатъчно за всички
...когато споделяте ежедневните неща със съпруга си, започвайки с думите: ''Е, сварих 26 яйца за закуска...''
Може и да ви е станало смешно, обаче е писано от майка на 14 деца и подозирам, че просто жената споделя личен опит.
От много слагане на лед в напитките тия дни, днес гърлото възропта и жега, не жега, минахме с малката на чай.
Сега се плъзгат леко и меко по тялото ми действията на успокояващите билки и "оммммммм", чета си разни четива, промиващи многодетния ми мозък. Кога разбирате, че имате голямо семейство
...когато децата ви съжаляват семействата, които имат само шест деца
...когато дори приятелите ви не са сигурни колко точно деца имате
... когато 15 местния ви мини ван вече не ви побира
...когато напълно непознати хора се чувстват длъжни да обсъждат с вас плодовитостта ви и контрацептивните методи
...когато се улавяте, че мислите: "Иха, колко е тиха къщата, когато само девет от децата са си у дома!"
...когато решите да купите от онези готини четки за зъби с батерийки и установите, че в магазина няма достатъчно цветове, за да може всяко от децата ви да си има различна четка
...когато не може да заведете всички деца по едно и също време на лекар, защото в чакалнята на доктора ви има само 10 места
...когато отивате в библиотеката само с половината деца и пак учудено ви питат всички ли са ваши
...когато похарчите 60 долара само за чорапи и пак няма достатъчно за всички
...когато споделяте ежедневните неща със съпруга си, започвайки с думите: ''Е, сварих 26 яйца за закуска...''
Може и да ви е станало смешно, обаче е писано от майка на 14 деца и подозирам, че просто жената споделя личен опит. 
Най ми стана тъжно, когато собствената ми леля питала възмутено майка ми, защо си "очерням живота така и си погубвам младостта с тези деца"! А според мен лично няма друг такъв наркотик като децата, който да зарежда човек и да го тласка напред в живота! Е, как да не искаш поредната доза!
. Вече и малкия се включва в игрите на кака си и батко си, пълзи и ги гони и е много смешен. 
