), което е за разширяване на прешлените, за да се постави по-лесно упойката. После ме занесоха на операционната, накараха ме да се свия напред, на кълбо, и ми сложиха упойката. После постепенно запо4наха да ми изтръпват краката, да не ги усещам и тях, и корема, дори и гръдния кош, та се наложи да ми сложат маска. Това е добре и за бебето, така има пове4е кислород в организма на майката. После лекарите провериха, подействала ли е упойката, и запо4наха да режат. Пред мен бяха вдигнали 4аршаф, за да не виждам, какво става. После усетих нещо като ръ4кане, тогава са извадили дъщеря ми. Много е странно, не те боли, но усещаш, 4е нещо става с теб! Дъщеря ми проплака, показаха ми я, измита, и я отнесоха да я теглят и мерят. После ме отнесоха в реанимация, където останах 24 4аса. На следващия ден ме вдигнаха да ходя и сама се ка4их на горния етаж, в отделението за родилките. Бебето се носи при майката тогава, преди това майката да може да си по4ине.
!И при мен беше така.Аз раждах в "Св.София".Разликата беше ,че при нас след операцията ни биха аналгин с диазепам.Анестезиологът ми каза да си купя Солпадеин и да пия през първите дни.Наистина е важно да се раздвижваш!Не се тревожи,не е толкова страшно 
!Желая ти леко и безпроблемно раждане и едно прекрасно бебче!!! Движението е много важно!Не се залежавай! Пък и нямах много избор,щото нямаше кой да ми помага- мъжа ми седя два дни вкъщи и трябваше да се връща на работа. 
). На другия ден станах да се раздвижа, и така лек полек към деня на изписването се опитвах и да тичам по коридорите на болницата. Не зная сега как ще родя (имайки предвид, че не са минали 3 години от първото секцио), но се надявам пак да се възстановя толкова бързо, колкото и първия път. 
, слагат ти катетър (това е гадничко, но се търпи), слушат тоновете на бебчо. След това те вкарват в операционната (аз бях със спинална упойка), лягаш на масата, карат те да се сгънеш (да си гушнеш колената) и ти слагат упойката - не боли. После ти изтръпват краката. Мен ме хвана много бързо, въобще не усетих кога, само в един момент видях че ми повдигат краката, а аз нищо не чувствах, обездвижих се само от кръста надолу (не са ми слагали маска). После почват да те режат, нищо не се усеща. Бебчето го вадят бързо, при мен за 5мин., после те шият още около половин час. Когато вадят бебчо, някои майчета са ги карали да напъват, мен нищо не ме караха да правя, само усетих нещо като издърпване от корема, после измиха бебо и ми го донесоха да го целуна (а лекарят си ме шиеше ). След това те вкарват в реанимация за 24ч. Почваш да трепериш от упойката и от т.нар "родилна треска", която се появявала и при секциото, трепериш около 1 час (различно е), ако те завият с одеало и се затоплиш, минава по-лесно. Обезбояват те 2 пъти с аналгетик (до колкото си спомням), но ако много те боли може да си поискаш и още. Солпадеинът съветват да се пие, за да се предотврати евентуално главоболие от упойката. Болезнено е, но се търпи, боли от операцията има и контракции на матката. След около 2 часа вече можеш са си движиш по малко краката. Съветвам те да се опиташ лекичко да ги раздвижваш, въпреки че ще боли, но после по-лесно ще станеш. На другият ден ти помагат да се изправиш - трудничко е, после се раздвижваш и те привеждат в нормална стая. В Св.София бебчетата са отделно и ако си добре отиваш да си го вземеш за кърмене. Първият ден имаш неприятни газове , после ако не отидеш до тоалетна сама по голяма нужда ти дават рициново масло, постепенно се раздвижваш все повече и все по-малко те боли. И така, там държат по 7 дена след секцио, но ако си добре може да си тръгнеш на 6-тия срещу подпис (аз бях така). Това е, не е страшно, всичко минава. Успех и не се притеснявай! 
Живо и здраво бебче ти желая! 
), което е за разширяване на прешлените, за да се постави по-лесно упойката. После ме занесоха на операционната, накараха ме да се свия напред, на кълбо, и ми сложиха упойката. 
