Рак на белия дроб

  • 223 290
  • 765
  •   3
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 657
Във Враца сме.Незнам,зао чак на 06.06.
julls_st и аз прочетох същото във нета.
Той се е предал,само цигари иска-въпреки,че тези дни прекали /по 10-12 на ден/и снощи като дишаше хъркаше.Днес се скара с мен,че не му давам  4-та/дадох му я,но сега след като се нахрани/-тормози ме с думите,че ще го уморя,ако не му дам цигара.После каза,че иска да пуши,за да умре по-бързо Confused
Докато говорех по телефона за резултатите беше до мен,понеже настояваше да водя разговора пред него.Не му дадох подробни обяснения,казах му,че се лекува,че трябва да се храни за да има сили.

# 46
  • Мнения: 15 379
Баща ми го оперираха. Честно казано и аз не знам защо.
Попаднахме и на ужасен хирург.
Всъщност операцията, която претърпя, донесе жестоките последици със себе си.


# 47
  • Мнения: 1 492
Йо, как е баща ти?
Съжалявам, че използвам темата ти, но имам толкова въпроси, чувствам се толкова безсилна. Страх ме е.
Вчера разбрах от доктора, че и моят баща има рака на белия дроб, обхванал хранопровода и ларингса. Операция е безмислена.
Момичета , какво следва? Знам, че си отива, но неискам да му казвам. Никой не знае.
В сряда очаква аз да взема изследванията и да му кажа. Как да му кажа? Ще умра.
Мога ли да скрия от него?

# 48
  • Мнения: 2 480
Ние не му казахме и мисля, че така е по-добре. Това би предизвикало допълнителен стрес. Но въпреки това той се сещаше и дори каза на свои приятели, че прекарва последните си дни.
На епикризата пишеше "Неоплазия". Не вярвам да е търсил тази дума. Аз я търсих-означава "Новообразувание". А всяко новообразувание е рак.
Тъжно ми става, като се сетя, че последният ни разговор беше караница. И то защото вече не желаеше да му се преливат разтвори. Бяхме уредили сестра да идва в къщи и да му слага системите. Тогава си позволих да му кажа, че ако спрем преливанията ще си замине съвсем скоро. И той си отиде два дни по-късно. Значи може би и с преливания през тези два дни резултатът е щял да бъде същият.
И той пушеше до последния си ден. Не можахме да го убедим да ги спре.
Излиза, че е по-добре да не се караме, а да преживеем последните дни с тях в разбирателство.

Последна редакция: сб, 21 май 2011, 11:26 от vl

# 49
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ние също не казахме на моят татко. Но той беше достатъчно умен и интелигентен човек, за да се досети след наглото поведение на сестрата, която като ни подаде снимката се изцепи:"Ти не искаш сега да останеш в болница, но след някой и друг месец като започнеш да се задушаваш - сам ще допълзиш и ще ни се молиш да те приемем..."

Е, така и не "допълзя" до тях... Изпълних желанието му да го отведа от тази болница и да не го връщам никога повече там...

По-късно, когато започна да плюе кървавите храчки, просто е затвърдил това, което разбра в онзи момент. А не ме питайте как се почувствах.Побързах да го изведа и да го залъжа, но той вече знаеше...
Cry

# 50
  • Мнения: 1 492
Благодаря ви, че споделихте. И аз ще крия, доколкото мога. Колко време родителите ви бяха с вас, след страшната диагноза? Бързо ли се развиват нещата? Засега си е добре, като оставим температурата и затрудненото дишане....Ох, искам всичко да знам, но уви, няма кой да ми каже с точност.

# 51
  • Мнения: 15 379
Камелия, не е нужно да му казваш. Но той сам ще разбере.
Те винаги разбират.
Моят баща почти 2 години живя. Ракът му беше от най-страшният вид, с множество разсейки, особено в костите. Последните 6 месеца беше постоянно на морфин. Инжектираше го мама.
Индивидуално е.
Кураж!

# 52
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Около две години беше и при нас. Без никакви болки. Само силно затруднено дишане, температура, липса на апетит, но пак повтарям без зверските болки, които в такъв случай някои изпитват. Строго индивидуално е както е писано по-горе. Понякога само се оплакваше на мама, че го болят краката от коленете надолу. И тя ги разтриваше. И толкова.

Писала съм го вече: Угасна тихо. Без да каже:"Ох".

# 53
  • Мнения: 2
22 Закона на Грек Андерсън  Praynig Медитация или концентрация   Praynig

# 54
  • Мнения: 2 657
Здравейте Hug
Камелия,прегръщам те силно и съжалявам много Confused

Оставих го да припалва,като аз му давам цигари,а не му ги оставам при него.Давам му водорасли и антиоксидант на Аквасорс.Яде бебешки каши,а от три дни сутрин хапва пълна купа с надробен козунак с мляко.Тези дни хапва и супа,но избягва хляба.
Наложи се да започнем антидепресанти,защото спря да говори с нас,искаше постоянно цигари,не спеше изобщо в продължение на 3-4 дни.И на мен ми избиха чивиите и се скарах с него и го помолих,да каже какво мисли.Когато изплю камъчето,нямаше как да не викна психиатър.
Онзи ден направи няколко крачки с патерицата до терасата и обратно.Днес сутринта сам изяви желание да ходи до кухнята,вместо да го закарам с количката.Справи се,но после поиска количката,а аз настоях да се върне ходейки,но краката не го държаха и едвам го държах да не падне.
Спрях да се карам с него,а от днес смятам и да не правя забележки.Днес го къпах аз и когато го съблякох останах като гръмната.Та той е кожа и кости.Все едно е анорексик.Страх ме е ,страх ме е и други ден като започнат вливките.Да ви кажа нямам надежди.До днес се надявах,но след днес нямам никакви.

# 55
  • Мнения: 2 657
Камелия,как е баща ти?Какво му каза вчера?

Аз се замислям дали да не го поизлъжа нещо в други ден,като го приемат в болницата.При нас храчките пак станаха ръждиви,като на моменти са си направо кървави.Вече втори месец само храчи,нормално ли е да е така постоянно.На дясната страна,отказва да се обръща,тъй като се дави и започва да кашля.

Последна редакция: чт, 26 май 2011, 08:03 от Йо

# 56
  • Мнения: 1 492
Нищо не съм казала, рева си и лъжа, че не съм взела резултатите. Изпращат го в Благоевград, той е в Петрич. Мъча се да го уредя в София, за да мога да съм с него. Няма да мога да лъжа обаче повече, защото му е назначена химиотерапия, а той не е глупав. Не знам какво да правя.

Ако някой се е сблъсквал да питам.. Ако го вкарам в Софийска болница, трябва да му направя регистрация тук. Интересува ме, после като се прибере, това ще му попречи ли да се възползва от тамошната Бърза помощ, болница или каквото се наложи? Постоянен адрес ще си остане в Петрич.

# 57
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Много бих искала да ти отговоря дали е нормално това да храчи постоянно, но аз не зная. Татко като, че ли се страхуваше да ги гледа и предпочиташе да преглъща. Рядко плюеше. Не знам дали не е било грешка, но не съжалявам, че не съм му правила забележки. Всеки един негов последен миг изживяхме в пълно разбирателство. И това ме прави с една идея по-спокойна.

Само едно много ме мъчи: Толкова много го обичах, а не му го казах...

# 58
  • Мнения: 2 657

Само едно много ме мъчи: Толкова много го обичах, а не му го казах...

Аз го изрекох веднъж,след едно скарване.Сега пак не мога да си обърна езика Cry
Камелия,затова с регистрацията нищо не знам.

Пускам тук една статия и една тема от другия форум.Аз ще пробвам това с кленовия сироп,само дето тук не мога да намеря и съм дала поръчка на майка ми да ми вземе от Италия.
http://www.blitz.bg/article/23047
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1948647611 … p;part=1&vc=1

# 59
  • Мнения: 1 492
Карма, той го е знаел, сигурна съм Hug

Общи условия

Активация на акаунт