Дъщеря ми е почти на 4 годинки и вече е по-силна от мен. Види ли ме разстроена, ме гушва и ми припомня, че не трябва да плача, защото тати няма да се върне от небето.
Сърцето ме боли, душата ми плаче. Веднъж за него и веднъж за това, че тя е полусираче, а е толкова мъничка все още...
Почти всяка вечер го сънувам и трябва да ти кажа, че много пъти ми е казвал верни неща, или се е опитвал да ме предупреди за нещо. Преди не вярвах в тези неща, но...факт. Не съм пипала да махна дрехите му от гардероба. Все така прилежно сгънати са и подредени, ухаещи на него. Там и ще си останат. Не пропускам да го отворя, без да вдишам дълбоко.
Вкопчи се в малкото човече, защото той това иска. Да бъдеш силна за двама, колкото и да е трудно, колкото и да е омразна и за мен тази дума.
Вярвай, че той е вашият ангел-хранител и ще ви закриля от там, където е. Баща ми така казва-където и да отидеш, каквато и стъпка да предприемеш, той ще е винаги зад гърба ти, на крачка разстояние и ще ти помага. Приеми го и ти така, като за начало.
Прегръщам те силно!