Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Здравейте и от нас!
Само да споделя! Днес както си му е реда направих питка, приготвих жито и всички останали неща. Само където няма на кой да раздам. Ще си опитаме с децата и това е. Те така е при нас

И аз днес ходих, носих някои негови любими лакомства, полях с ракия и с червено вино (обичаше ги).
Другата седмица стават 9 месеца и трябва да мисля за паметник за гроба. Толкова ми е... Странно. Не за първи път избирам, вече правихме преди време за баба и дядо, но сега е друго, това е млад човек. Ходя из гробищата и разглеждам за идеи, искам нещо много специално да е, а се чувствам сякаш съм в мола за дрехи. Чуждо ми е. Вие как се справихте с това?

Ами не съм се справил. Опитвам се да общувам. Поне така малко да изчакам да ме грабне работата. Иначе изкуквам. Нямам никаква идея накъде и как. А и не мога да се прибера у дома. Поне не и докато децата не вземат професия. В България много не го приравняват немското училище. Виж ако има диплома е друго.

Привет на всички, да Ви споделя поредният абсурд в нашата мила родна страна. Вчера следобяд ми звънни една много любезна госпожа от банката на която сме клиенти, за да ме уведоми , че съпругът ми дължи известна сума на банката. В първият момент не успях да асимилирам за какво ми говори. Изумена промълвих, че той вече не сред нас, студеният отговор отсреща беше : Знаем,госпожо. Обясних, че съм предоставила всички документи при закриването на сметки, овърдрафт,кредитни карти, платила съм таксите обсужване, няма кредит за погасяване, таке че за мен всичко е приключено. Да , ама не....Служителката в банката е пропуснала при погасяването на овърдрафта да закрие сметката към него и има натрупани задължения, които аз дължа. На въпроса ми , защо чак сега ми звънят, след шест месеца ми обясниха, че нямали мой телефон за връзка, при положение, че съм клиент на същата банка от години /пак пропуск от тяхна страна, защото не е вписан/ и се е наложило да ме издирват месеци наред, за да платя натрупаната сума. Почувствах се като престъпник. Снощи се разрових из документите от банката/ пазете всичко/ и открих документ за закриване на овърдрафта. Днес сутрината посетих клона на банката със заветния документ, и се оказа , че да има пропуск от тяхна страна, но трябвало да проверят всичко и да проявя търпение докато трае проверката. На излизане от клона, вече бях престанала да бъда "мила, бяла и добра" и се бях трансформирала в преднамерена и зла. Реших , че е време и за вторият кръстоносен поход за деня-НОИ.  Влизам със замах в офиса и звъня в НОИ, за да проверя до къде са стигнали с изчисляването на наследствената пенсия на дребния/ документите съм ги подала преди пет месеца/. Търпеливо изчаках госпожата да направи необходимата проверка , за да ми съобщи , че решението е излезнало, но не можа да ми съобщи размера на отпусната пенсия и трябва да получа писмо по пощата и за проявя търпение и разбиране. Еми, това е сега ще чакам и БГ Пощи. Та извода от цялото това безумие е : пазете всички документи и документчета, които ви дават по разните там институии и проявете ТЪРПЕНИЕ.

Хм, аз пък въобще не знаех за съществуването на "наследствена пенсия"

Ivo Ivanov, да има такова "животно" има и помощ при погребение на здравноосигурено лице. Трябва да подадете искане за отпускане на наследствена пенсия от името на детето в НОИ, заедно с копие от "оня документ", удостоверение за сметка на детето, служебна бележка, че детето посещава училище, ако съпругата Ви е имала отпусната пенсия от ТЕЛК( предвид заболяването и копие от решението)...и търпение. А, предвид , че дъщеря Ви е на осем, ако получава паричките по банка няма да може да разполага с тях, така че варианта е получаване от пощенски клон(при навършване на 14 г. има право на сметка с дебитна карта). А, за помощта при погребение право тя се разпределя поравно между Вас, детето и родителите на съпругата Ви. Вие подавате документи за Вас и детето, а те подават от свое име. И дано при подаването на документите попаднете на служител, който не е загубил "човека в себе си"...и проявете търпение.

Здравейте на всички и съболезонования за загубата ви.
За съжаление и аз се включвам в тази така тежка тема. Загубих съпруга си преди година и половина на 33 години. След него ми останаха двама сладури на 7 и 5 години, които са смисъла на живота ми. Моля за малко информация за тези които са запознати. След смъртта му ми обясниха, че тъй като е бил здравноосигурен наследниците имат право на еднократна помощ (по спомен минималната работна заплата), за които може да се претендира в рамките на 4 години. Дали някой може да го потвърди и къде се подават документи (конкретно в София) . Благодаря ви.

Здравей, подава се молба в НОИ. Сумата се разделя между наследниците и ако има живи родители. Общо е 1 минимална заплата. Ако сте подали документи за наследствени пенсии на децата, е трябвало и това да ви кажат да подадете.

Благодаря за инфромацията. Децата получват наследствени пенсии, но този ангажимент все го отлагах и съм забравила как се случват нещата

Здравейте!
Искрени съболезнования на всички пишещи тук! Помагам на сестра ми,която току що загуби съпруга си. Чета ви първо, за да намеря съвети как да и помогна психически, но също така да и дам насоки и за административните стъпки,които се налага да изпълни след смъртта му.
Въпросът ми е следният:във връзка с детските надбавки към Агенцията за социално подпомагане, дали става дума за Заявление- декларация ( приложение 5 към заповед РД01-526/01.08.2019 г.) или за нещо друго?

Подава се стандартното заявление за детски. Не знам номера, в агенцията ми дадоха бланката. Ако подавате електронно, вижте съдържанието. Довечера като се прибера мога и аз да погледна моя екземпляр как се казва.

Приложение № 5 Заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на чл. 7от ЗСПД

Тъкмо си мислех тази вечер да отворя темата, да ви питам как сте и как се справяте в тези смутни времена. Тези месеци не стига, че са зимни, но и очертаващи се да се затворим в къщи, с терзанията и спомените си, със самотата и празнината. Депресивно обсесивното настроение започва да ме обзема все повече и повече, явно навлизам в нова фаза. В началото бях изнервен, мразех всички, виках, съпротивлявах се, отказвах да приема факта, а сега сякаш се пуснах по някакво течение, гледам тъпо и нищо не ме трогва. Някой от вас доколко е пробвал анти депресанти, какъв беше ефекта, дали има въобще ефект?

Аз вече на 2 пъти затъвах сериозно емоционално, чак закъсвах със сърцето. Опитах с хомеопатия и съм много доволна. Антидепресантите според мен само потискат проблема, а това е вредно, емоциите трябва да се изкарат навън, иначе водят до болести. Лично мнение, не ангажирам никого.
Иначе и аз гледам без особена радост на идващите празници и месеци. Ще трябва да се стена заради децата, но няма да е кой знае какъв празник.

Добро слънчево утро на всички, надявам се че Вие и децата  сте здрави. При мен най-сериозният емоционалният срив беше един, но след него осъзнах, че повече от това няма накъде да пропадам, бях ударила дъното, време беше да започна да изплувам. Категорично отказах да приемам антидепресанти, аз съм и от типа "Барон Мюнхаузен"  и сама си се "издърпвам" за косата. Все още имам мънички пропадания, но не е тоталното дъно , уча се да управлявам емоциите. Истината е , че ме е страх от идващите празници, но съм си обещала заради дребния да имаме Коледа, независимо че тайничко ще  си поплача.

Здравейте, за съжаление и аз се записвам в тази тема. Изгубих мъжа си на 23 ноември, почина от коронавирус, за две седмици. Имаме дете на 8 години. Нямам представа какви административни стъпки трябва да предприема оттук нататък, ще съм благодарна, ако някой ми помогне с информация.