По центъра не съм ходила много отдавна и не мога да дам предложение. По Витошка ми се струва, че ще е лудница.
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2024, 11:42 ч.
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
Здравейте!! Видях, че тук има хора с подобни съдби.Преди година и половина загубих съпруга си, бяхме щастливо семейство.Имам две големи прекрасни деца, но те си имат своя път и аз чувствам голяма празнота от липсата на човека които 30 години бе до мен.Моля за помощ как да се справя.От провинцията съм, но ако има организирани неща в София бих могла да се присъединя.
Здравейте!! Видях, че тук има хора с подобни съдби.Преди година и половина загубих съпруга си, бяхме щастливо семейство.Имам две големи прекрасни деца, но те си имат своя път и аз чувствам голяма празнота от липсата на човека които 30 години бе до мен.Моля за помощ как да се справя.От провинцията съм, но ако има организирани неща в София бих могла да се присъединя.
Моите съболезнования! Тежко е, но моя съвет е не се затваряйте в себе си, говорете, споделяйте с приятели, запишете се на нещо което ви е интересно - танци, курсове, организирани пътувания. Мъката си е за вас, няма да отмине, винаги ще я носите в себе си, но както казва сина ми - тате го няма, но животът продължава.
Прегръдки и бъдете силна.
Ходи се в КАТ с копия на актовете за раждане на децата, гражданска отговорност, удостоверение за наследници, голям и малък талон. Новите талони се подготвят веднага. Вписват и децата в тях като собственици.
Мисля че 6 месеца е срока.
Аз пак трябва да ходя да ги подменям заради газовата уредба - не е упоменато в талона, че има АГУ. Смених и газовата бутилка, защото става на 10 г.
Много ми е трудно с поддръжката, нищо не разбирам, нищо не съм правила в годините като сипване на течност за чистачки, проверка и доливане на масло, антифриз. Той си я обгрижваше, аз само сипвах гориво и карах. Сега тормозя приятели.
Мисля че 6 месеца е срока.
Аз пак трябва да ходя да ги подменям заради газовата уредба - не е упоменато в талона, че има АГУ. Смених и газовата бутилка, защото става на 10 г.
Много ми е трудно с поддръжката, нищо не разбирам, нищо не съм правила в годините като сипване на течност за чистачки, проверка и доливане на масло, антифриз. Той си я обгрижваше, аз само сипвах гориво и карах. Сега тормозя приятели.
Това е за София.
Вдовец съм от почти две години, с две малки деца. Съпругата ми беше чудесен човек, мил, добър. Получавам помощ от близки, но реалността е, че деца най-добре растат в здраво семейство с двама пълноценни родители. Когато човек е сам пропуска много неща, отнасящи се до здравето, емоционалното израстване и образованието на децата си. Другото е, че мъжете сме лишени от безусловната любов, която една майка дава на децата си, колкото и да се стараем. Обичаме силно, но сме далеч от това, което дава майчината любов. И това е нормално.
Често съм си мислил, че най-логичното нещо в едно нормално, здраво общество е самотните родители да си помагат за по-доброто отглеждане на децата им. Но как да се реализира това на практика?
Децата, които са лишени от един родител са в много неравностойно положение. Разбира се имаме много примери на сираци, които са израснали успешно и са станали големи личности. Но, за съжаление, има и противоположни примери.
Често съм си мислил, че най-логичното нещо в едно нормално, здраво общество е самотните родители да си помагат за по-доброто отглеждане на децата им. Но как да се реализира това на практика?
Децата, които са лишени от един родител са в много неравностойно положение. Разбира се имаме много примери на сираци, които са израснали успешно и са станали големи личности. Но, за съжаление, има и противоположни примери.
Аз пък загубих и мама.
Още не мога да се окопитя от едната, сега друга загуба. Двамата най-любими и близки хора вече ги няма. Защо трябваше толкова рано да си отиват? С какво го заслужих, с какво те го заслужиха? Не мога да повярвам какво ми се случва.
Добре че са децата, иначе не знам какво щеше да ме държи да продължавам напред.
Още не мога да се окопитя от едната, сега друга загуба. Двамата най-любими и близки хора вече ги няма. Защо трябваше толкова рано да си отиват? С какво го заслужих, с какво те го заслужиха? Не мога да повярвам какво ми се случва.Добре че са децата, иначе не знам какво щеше да ме държи да продължавам напред.
Аз пък загубих и мама. Още не мога да се окопитя от едната, сега друга загуба. Двамата най-любими и близки хора вече ги няма. Защо трябваше толкова рано да си отиват? С какво го заслужих, с какво те го заслужиха? Не мога да повярвам какво ми се случва.
Добре че са децата, иначе не знам какво щеше да ме държи да продължавам напред.
Още не мога да се окопитя от едната, сега друга загуба. Двамата най-любими и близки хора вече ги няма. Защо трябваше толкова рано да си отиват? С какво го заслужих, с какво те го заслужиха? Не мога да повярвам какво ми се случва.Добре че са децата, иначе не знам какво щеше да ме държи да продължавам напред.