Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 368 309
  • 2 869
  •   1
Отговори
# 975
  • Мнения: 34
Здравейте!За съжаление и аз трябва да се присъединя към вас!На 28.11. Моето мишле почина в болницата,умориха ми го,чакахме го да се прибере след операция,но уви -сепсис и се прибра,но в ковчег.Останахме сами с 3годишната ми дъщеря.Много ми е тежко и мъчно,бяхме едва от 4години заедно!Мъча се да се стегна до колкото е възможно заради детето.Успявам някак,върнах се на работа,разсейвам се,но вечер вкъщи е най-тежко.Майка ми за сега сми при нас ,за са не стоя сама а и защото ме е страх!Всички са около нас,но това нищо не променя,той няма да се върне,няма да ми се усмихне и гушне,няма да си играе с детето...как щр живея без него незнам!Живота ми се преобърна на 360градуса,поне вие ме разбирате!Страх ме е от тук нататък как ще се справя,дали ще направя няй-доброто за детето,страх ме е да не остана цял живот сама,но се моля само да съм жива и здрава!Много дълго стана...имам нужда от кураж и пт подкрепа...

# 976
  • Мнения: 181
Съболезновани! Sad Съжалявам, че групата се увеличава...
Това, което мога да кажа за сега е, че добре си посъпила, че си на работа и сред хора. Мисля, че и присъствието на майка ти също много помага в тези дни.
И да, ще се справиш, въпреки ужасната мъка. Нормални са всичките ти страхове и ужас в този момент. Ще има още много тежки дни, не мога да отрека. Трябва време, трябва. Не минава, свикваш. В един момент вървейки напред, разбираш, че живота си тече и вървиш по течението. Детенцето ви има само теб, колкото и да искаш да рухнеш, не бива, то е загубило обичания тати, не може да разбере мамината мъка. Кураж!

# 977
  • Мнения: 153
Здравей!
На 03.01, ден след рожденният ми ден, аз също загубих съпруга си заради сепсис. Чувствам се 1:1 с всяка твоя дума, единствената разлика е, че моята дъщеря е на 18 месеца.
Не знам дали това ще ти помогне, но...прегръщам те силно!

Здравейте!За съжаление и аз трябва да се присъединя към вас!На 28.11. Моето мишле почина в болницата,умориха ми го,чакахме го да се прибере след операция,но уви -сепсис и се прибра,но в ковчег.Останахме сами с 3годишната ми дъщеря.Много ми е тежко и мъчно,бяхме едва от 4години заедно!Мъча се да се стегна до колкото е възможно заради детето.Успявам някак,върнах се на работа,разсейвам се,но вечер вкъщи е най-тежко.Майка ми за сега сми при нас ,за са не стоя сама а и защото ме е страх!Всички са около нас,но това нищо не променя,той няма да се върне,няма да ми се усмихне и гушне,няма да си играе с детето...как щр живея без него незнам!Живота ми се преобърна на 360градуса,поне вие ме разбирате!Страх ме е от тук нататък как ще се справя,дали ще направя няй-доброто за детето,страх ме е да не остана цял живот сама,но се моля само да съм жива и здрава!Много дълго стана...имам нужда от кураж и пт подкрепа...

# 978
  • Варна
  • Мнения: 208
Ако някой е пропуснал все още за персоналната пенсия,отпускана на дете,което до сега не е получавало такава :
https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=PRESS2&prid=1568
за повече инфо,се обърнете към Социално подпомагане,по местоживеене.

# 979
  • Мнения: 181
Съболезнования! Sad Кураж, наистина има за кого! Повечето сме загубили половинките си внезапно, децата ни са били малки, моето дори не бе родено все още. Познаваме мъката до болка, но за съжаление, никой не може да Ви я отнеме, за да Ви облекчи Sad Пишете, говорете, не се затваряйте в себе си, това само вреди, не помага!
Темата отдавна е преминала позволените страници, но никак не искам да бъде отворена нова! Sad

# 980
  • Мнения: 51
Аз все още съм тук . Не съм писала скоро ,но чета . Радвам се за тези които са силни . Аз не успях . Ходя на психолог . Незнам какво правя там , просто някой на който плащаш да ти търпи глупостите . Не минах и без психиатър . Физически ми ставаше много зле . Пречеше ми на работа . Трябваше да започна да пия хапчета . Сега пия вече само антидепресанти , но тъгата все още ме изгаря . 2години наближават . Щях да съм по- доволна ,ако бях писала , че съм успяла , но уви. Жива съм . Баткото е вече на 9 , а близнаците на почти 7 . Мисля си колко щеше да се радва , ако беше жив . Не исках да ви натъжавам ,но просто имам нужда да бъда с вас . Психоложката казва , че просто трябва да се изживее този период . За едни по- кратък , за други по- дълъг . Живот .

# 981
  • Мнения: 181
Mymatoni, трябва да се изживее! Добре си постъпила, че ходиш на психолог, но, ако не ти помага, смени го. Аз съм доволна от моята, хем само онлайн поддържахме връзка. Да не говорим, че стотинка не ми взе за разговорите. Невероятен човек!
И аз да си кажа... Днес - 6 години... В събота се събрахме близки хора. Тъжно ми е... На работа съм и се разсейвам. И този ден ще мине... Pensive

# 982
  • Мнения: 51
Мислех ,че за 2 години ще ми олекне . Но явно не било . Сега с други очи като чета мненията виждам ,че трябват доста повече години . Всеки ден ме разяжда болка и ми идва да вия . Незнам кога ще се види края на тази мъка .

# 983
  • Мнения: 12
Здравейте, за съжаление и голямо прискърбие и аз се присъединявам в групата 😥Загубих съпруга си внезапно на 24.03.2019.Децата ми са почти на 12г.Много ми е тежко без него. Не зная  как ще продължа напред, но заради децата трябва. Шока и болката са неописуеми.Той беше най любящия баща и съпруг. Много любвеобилен и грижовен, винаги лъчезарен и усмихнат. Ужасно много ми липсва! Живота ми с него беше безупречен, погледнат от всякъде.Обичам го много! Иде ми да се разкъсам, затова, че никога няма да го докосна, да го прегърна и целуна.Остана огромна празнина в душите ни.


# 984
  • Мнения: 1 309
digomas искрени съболезнования и прегръдки. Знам какво е и затова думите са излишни. Единствено си трябва време. Децата са най-добрия стимул, за да продължим напред.

# 985
  • Мнения: 130
digomas, искрени съболезнования и от мен Cry! Знам какво е, когато стане внезапно. Освен мъката трябва да преодоляваш и шока. Болката е огромна, а въпросите без отговор са много, особено когато е имало силна връзка... Дръж се за децата и бъди мила към себе си. Този съвет на мен ми помогна преди 9 години.

# 986
  • Мнения: 12
Благодаря за подкрепата.

# 987
  • Мнения: 12
Да, ние имахме много силна връзка помежду си и живеехме изключително щастливо четиричленно семейство. Много боли, сърцето ми е празно и черно без него. Липсва ужасно много на всички! Аз бях много обичана, обгрижвана, от нищо не лишавана съпруга, децата също. Той беше  най грижовния, мил и обичащ семейството си!

# 988
  • Мнения: 175
Да, ние имахме много силна връзка помежду си и живеехме изключително щастливо четиричленно семейство. Много боли, сърцето ми е празно и черно без него. Липсва ужасно много на всички! Аз бях много обичана, обгрижвана, от нищо не лишавана съпруга, децата също. Той беше  най грижовния, мил и обичащ семейството си!

Кураж миличка! И ние бяхме така с моят съпруг, който също почина внезапно. Аз бях обичана, обгрижвана, държеше се с мен като с принцеса. Не се карахме за нищо, бяхме в страхотен синхрон. За съжаление лошото не ни подмина. При мен минаха година и няколко месеца. Сълзите са по-малко, но липсата е ужасяваща. Живей заради децата, то друго не ни остана.

# 989
  • Мнения: 341
А аз съм така вече 15 г. сама, без моя съпруг и живея в спомените си с него. Сънувам го често, като ми дава съвети и после се чувствам мн.добре, все едно сме общували на живо. Свиква се с болката, но не минава мъката. Сама се справям с проблемите, като си създавам някаква работа, за да не мисля за миналото. Децата пораснаха и поеха по своя си път. Живота все пак продължава за живите и аз се опитвам да оживея, като се измъквам от нищото към светлината. Най ми е трудно по време на празници, защото се сещам, как сме ги празнували в семейството.
Все ми се струва, че всичко това не е случайно, за да сме сами. Масово млади хора си отиват. Семейства се рушат или не се създават.Остана само борбата за оцеляване и живот ден за ден, а в душата ти е празнота.

Общи условия

Активация на акаунт