Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Благодаря за бързия отговор. А знаете ли на основание на коя наредба или е вътрешен правилник на у-щето?

Има постановление на МС, в което е посочен размера между 20 и 60 лв, а точната сума се определя от педагогическия съвет и се вписва в правилата за получаване стипендии, което всяко училище трябва да има и да са качени на сайта му.

Shagya

Здравейте, момичета!
Мъжът ми почина преди 8 години. Детето беше на 6.
Сега виждам тази тема и се включвам по повод въпросите ви и да ви дам кураж, защото и аз съм била там където сте вие сега, с пресни рани и замъглено от мъката съзнание.
За пенсионният фонд, открива се сметка на името на детето и по служебен път се превеждат парите. Аз не съм ги пипала, откакто ги прехвърлиме. Наскоро си мислех, че трябва да направя поне справка за наличността по сметката...
За пенсията от НОИ, можете да разполагате с нея, ако заявите, че искате да я взимате в пощенски клон. Ако я превеждат по сметка, то се открива такава, с титуляр детето.
Тази схема важи и при продажба на недвижими имоти, от страна на семейството на починалия родител. Едни 900 евро от 5 години висят в някаква трансферна сметка и не се олихвяват, но и нямам врвме да се занимавам със съдия.
При продажба на имот, на който по някаква линия детето е в наследство, онаследявайки починалия, искат и становище от агенция "Закрила на детето".
За стипендиите, в нормативните документи е уредена стипендията на децата пълни сираци. За децата с един родител, може да се отпуска такава, но това е решение на самото училище, както и размера.
Семейните помощи за деца, получавате такива, от вас се иска само да подадете документи в териториалната дирекция "Социално подпомагане".
Парите от сметките, по които децата са титуляри, могат да бъдат теглени, но само след разгледан въпрос от съдия. Същият може да ви пита за какво ще бъдат изхарчени парите, може да определи таван ма сумата, както и може да се искат документи за оправдаване на средствата.
На всички, които ви се струва, че сте в път без изход, не е така. Колкото и клиширано да звучи, съберете се, опомнете се, оставете самосъжалението и бързо се взимайте в ръце. Животът не чака, децата растат и никой няма да ви прости пропуснатите мигове, непразнуваните РД, миговете щастие, които трябва да подарите на децата си, а ще пропуснете...
Не ги наказвайте, за това, че са останали с я родител. Живейте и им предлагайте живот и емоции, които имат всички останали. Финансовите проблеми, ако има такива, се решават и нареждат в рамките на 2-3 години... Но не се оставяйте да се затворите, за приятелите и за децата.
Не обръщайте внимание на недоброжелателни роднини. Не се доказвайте на никого за нищо. Не обяснявайте. Задължението ви са две: да Живеете добре самите вие и да отгледате щастливи, здрави и добри деца. Всичко останало е излишно разпиляване на енергия, която и без друго ще ви е много нужна.
С годините се научих да приоритизирам нещата. Повече от един - два проблема накуп, не мога да решавам. Складирам и когато му дойде времето вадя от паметта. Не е нужно да правите всичко тук и сега. Не се обвинявайте за закъсненията, за това, че ще има егоисти, които ще ви обвиняват в безхаберие, защото не им обръщате внимание.
Превърнете се в егоисти, за себе си и за децата ви!!! Това е най-добрият съвет, който мога да ви дам!
Кураж и вяра в собствените сили!

Слънчевата, едно огромно БЛАГОДАРЯ!
Много мъдрост и кураж намерих в думите ти.
Вече 5 години съм без моят любим, успях донякъде да си стъпя на краката и да поема живота си отново в ръце.
Когато чета или разговарям с припатели хора като мен си вдъхвам още повече кураж. Осъзнах че първо трябва аз да съм добре, за да е добре и детето. Не мога да и причиня страдание, не искам да я виждам да страда. Това е мъка за детската душа и разбита психика. Затова си дадох сметка, събрах сили и с помоща на близките ми хора и тръгнах отново напред. Друг вариант няма. По-малко сълзи в очите и повече усмивки дължим на децата ни.
Кураж мили момичета и момчета/ако има/.

Присъединявам се към написаното от Слънчева и Gerinceto. Няма връщане. Оправила съм финановите въпроси, които успях. Парите от пенсията се и фонда се трупат в сметка, хем не се разправям с бюрократи и съдии, хем се заделя някой лев. Трудно е, има моменти, в които липсва ЧОВЕКЪТ. Но ИСКАМ да живея и да бъда щастлива, да правя неща, които ми доставят удоволствие. Искам децата ми да бъдат щастливи! Няма как да се случи ако аз съм подтисната и депресирана, та се старая да не съм. Прегръщам ви !

Здравейте,за първи път пиша тук,досега само четях .Моите съболезнования на всички.От 4 години от как го няма моето момче мъката не минава,всеки ден е тежко и самотно.През деня разговарям с колеги,но вечер и в неделя боли  и самотата е неописуема.Познати и  роднини си стоят настрани и аз и моето дете  е на 11 г. сме изолирани.Въпроса ми е има ли тук хора от Пазарджик,когато сме свободни да изпием по едно кафе!?

Здравейте! Казват, че мълнията не удряла два пъти на едно място.. Е при мен удари . Преди три месеца станах вдовица за втори път.. Черният опит ми помага. Чувствам се като машина, но някак нямах време да тъгувам . Само вие ме разбирате. Мразя: ти си силна, ще успееш, бъди силна..

Съболезнования, просто не мога да повярвам, че отново ви се е случило, аз преди 10 месеца загубих съпруга си и още не мога да повярвам и приема, а за вас не знам.

Боже Господи! Съболезнования!

Аз вече повече от 5 години съм сама и ако ви кажа, че това ми е най-големия страх да не остана отново сама, незнам дали ще ми повярвате...

Gerinceto, това не значи да затвориш всички врати пред себе си и да живееш в миналото. Както всички знаем, то няма да се върне. Предполагам, че голяма част от хората тук сме млади и се очаква, че живота да е пред нас, ако е рекъл Господ. Не искам да кажа, да го "ударим на живот", а някак да успеем да съберем разпиляните от нас парченца.
Всички живеем с този страх в сърцата, той е нездравословен за нас самите.
Не знам какво да напиша повече...

girlinblue182,много добре си го казала.

Spaceone, надявам се да бъда разбрана правилно.
Сега по Задушница, пак се понатъжихме. Аз не можах да ида на гробищата, само в църквата, лошото, че за много млади хора заралих свещ, не е нормално

За съжаление,няма как да узнаем въпроси от рода "Защо,как и т.н."
Извън нашите представи,възможности и въображение е!Не сме подготвени,никой не е.Безспорно е трудно и тегаво....
Остава ни единствено вяра,надежда и любов.А и това не е лесно.