Веганството - да споделим опит 3

Soleil*, много неприятна история! Надявам се вече всички да са добре   Аз също съм давала Нормофлор (гастрото ми го изписа) и се повлия бързо дребния, а от тези на Аквасорс не бях доволна преди това.

Стодала го давах преди 2 години и въобще не ни подейства (обсъждахме го преди 3 стр., че не действа особено). По-добре вземи някой друг билков сироп.

Вярно, че давам обяснения като в детската градина за пчеличките и тревичките   Аз също съм живяла на село и съм всяка неделя в гората.
Но и ти не ме убеждаваш, че няма кълнове в природата, които да се ядат.
А защо кълновете да са трудносмилаеми? За някои кълнове може би е така - зърнени (спрямо формата им на брашно), но като сложиш слънчоглед или бадеми (които иначе хрупаш с усилие) накиснати за 4-12 часа, те стават меки и много по-лесно смилаеми, даже от деца. Дъвчат се и се смачкват с много по-малко усилие от сурови ядки. Макар че и зърнените добре покълнали са меки и млечни, бих казала. С едно несилно натискане на кътниците стават на пюре.

Всъщност аз също не ям и не давам покълнали бобови, най-малкото ми дразнят стомаха, говоря за другите кълнове по принцип.

Дао, цитирах http://www.znania.tv/?p=439 Че не ми се ровеше по чужди сайтове.

Реалист, права си и спирам  

За кълновете аз първо поръчах и прочетох 2-3 книги на Стивън Мейеровиц - човекът доста подробно е описал каква е разликата в непокълналото и покълналото семенци, какво съдържат различните кълнове и пр. изследвания.
Не знам какво са яли древните хора, знам само, че цивилизацията е получила тласък едва когато са започнали да трупат запаси, а кълновето на запаси не стават, т.е. трябва да си семена, които могат да престояват и след това да дават много повече семена. Народите, които и до днес ежедневно се борят за храната си и нямат запаси, са на същото ниво на развите, на което са били и преди няколко хиляди години...
Не съм чула някой да има непоносимост към кълновете на пшеницата (в които почти няма глутен) за разлика от "скромния" процент 30 на засегнатите възрастни от непоносимост към глутена.
Чела съм за различни течения в здравословното хранене - едно от тях отхвърля месото и споменава млечните и яйцата кото "празнична храна", т.е. да се ползва много рядко. Друго отхвърля млечните, но посочва качественото месо (животни хранени с трева, а не с фуражи) като основен източник на белтъчини. И двете течения ограничават приема на зърнени храни, особено на рафинирани. За мен кълновете са много добра храна - източник на хлорофил и аминокиселени, витамини и минерали. Бобовите кълнове не са ми особено вкусни,  може би  трябва да ги бланширам...

По моите не-бракониерски наблюдения има животинки, които хапват кълнове, съвсем току-що покълнали семенца. Като начинаещ и нетърпелив градинар  ми се е случвало да разровя земята и да намирам кълнове. Досадно е, когато след “търпеливо чакане” никой не се подаде на повърхността и пак се наложи да разравям. Ами понякога кълновете просто са изчезнали. Няма следи да са изсъхнали или изгнили. Градинката ми е в студен и неблагоприятен район и не мога да си позволя да посея грах преди да е станало достатъчно топло, така че бързо да израсте. Ако не дръпне веднага на височина, някой услужливо я опосква до шушка. От цял ред може да останат 2-3 растенийца. Въпросния “някой” не почита толкова много нахута, там загубите са далеч по-малко. Кой е конкретния “някой “ не зная. В градината се въдят много птици, мишки, имам си и сляпо куче, разбира се и охлюви. Е, виждала съм също жаби, гущери и дори змия, но предполагам, че те отпадат от заподозрените.

Ето и малко история за използването на кълновете от древността при различните народи (макар и в случая да се касае за ферментация основно на алкохолни напитки):
http://bgthielman.us/Bill/recipes/boza/bg/boza2-bg.html

Хранене по Аюрведа:
Имаме три категории-сатва, раджас и тамас.
Сатвичната храна е най-добрата храна за духовен прогрес. Това са плодове, пресни сокове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, захар(кафява е много по-добре от бяла), всички видове ядки без фъстъци, салати и кълнове, сладки неща, но без шоколад, билкови чайове, зърнени храни.
Раджас е втората категория храна, храна която ни прави по-неспокойни. Черен чай, кафе, някои подправки, особено лютиви-чили, лук и чесън.
Третата категория храна е тамасичната. Това е храна, която прави нашият ум по-заспал, инертен и по-глупав. За да смелиш тази храна е необходима повече енергия, отколкото тя ти дава. Тук спадат всички консервирани храни, храни приготвени в микровълнова фурна, всичко, което е готвено прекалено дълго или сготвено преди повече от 6 часа и след това претоплено. Фъстъци, шоколад заради какаото, гъби. Гъбите губят своето тамасично влияние, ако преди това са били накиснати в мляко. Ако си ги накиснал за 10-15 мин. и след това изхвърлиш млякото и ги сготвиш-са добри. Единственият зеленчук, който не е добре да се консумира, тъй като увеличава тамас е патладжанът.

Семките и бадемките ги обсъдих отдавна.
По отношение на пшеницата ще кажа следното.Пшеницата при развитието си не понася влага.Дойде ли и прекалено влагата при сеитбата,голяма част от посевите загиват.Като се прибира реколтата,пак се следи прогнозата за времето.При съхранението и е много важно влажността да не надвишава 13-14 %,защото влошава качеството и, прораства и започва да ферментира.Не става и за сеитба.
За това се слага  в силози,където се проветрява и при нужда се изушава.

Не ми е известно древните да са си покълвали пшеница.От безбройните си обиколки не съм видяла нито един първобитен уред,който да напомня по нещо на апарат за покълване.Но за сметка на това има много хромели,с който да си мелели зърното на брашно.

Весела,чудесно е,че се занимаваш със земеделие.Не спирай да наблюдаваш.Но е добре да забележиш семената как се изнасят-цели или покълнали.Не всички семена покълват едновременно,а някои изобщо не покълват.Аkо си засадиш примерно тревна смеска(само райграс или с още нещо),може да забележиш,че семената ще се изнесат още същия ден от мравките.Обаче-полeeш ли обилно с вода,за да започне покълването,посeвът ти няма да мръдне.

Аюрведа книги имам и аз-не се заблюждавай от това,което си подчертала.Ведите си накисват бобовите от вечерта,на другата сутрин сменят водата,продължават да варят,пак сменят и така в манджата се забелязват малки кълнчета наистина,но те са си лесносмилаеми и нямат общо с тези,които ядат суровоядците.
Kажи в кои ведически манджи има сурови кълнове,може и аз да науча нещо ново.

Последно лещата кисне ли се преди варене или не?
Червената не я кисна, тя е заб люспи, но сега съм взела една "френска" - тъмнозелена - и се чудя дали не иска киснене...

апарати може и да не са имали, но са имали торбички.
Meg!
заради инхибиторите или заради лектините питаш?
и двете се разрушават при сериозна термообработка.

Ралист, за инхибиторите питам най-вече. Но какво означава "сериозна термична обработка"? Лещата се сварява много бързо - има няма половин час...

аз съм навита.
трябва ми време

лектините са много. Вездесъщи са.
Опитвам се да се концентрирам само в тези, които са в бобовите и техните кълнове.
Намерих хубави материали, но са доста пространни.
За сега изводът, който правя, е че токсичността е "според зависи".
Всъщност......нищо кардинално ново.
означава да е с Т около 100 градуса, поне 10 минути.
те инхибиторите и при накисване си отиват.

Интересни неща пишете, но само не превръщайте темата в 90% от темите във форума - безсмислени спорове от рода ''аз съм прав, всички други са в грешка''

търся си ник я кажи точна рецепта и какъв беше крайният резулт на експеримента с портокаловия сок? В темата с рецепти за хлебопекарна също препоръчват към пълнозърнести да се добавя витамин Ц (на ампули или лимонов сок), за да бухне повече хлябът.

Ок.Интерсено.Само че зърното като стане на куп в торбата,няма ли да мухляса?Има ли запазени такива торбички някъде и какво дава основание да се предполага,че са ги ползвали с такива цели?

JeniB ,  

Вярвам,че тук няма условия такова нещо да се случи.
И аз исках да помоля за рецепта.
Някоя ведическа.  

Също, да споделя какво пригових снощи за вечеря.
Пълнени 'мидички" със зеленчуци и "сирене".
Мидичките бяха големи макаронени формички, тип паста. За 1 път купувам , има ги и под формата на големи пурички.
Сварих ги за 10 минути във вода, отцедих и напълних с приготвената смеска от задушен лук, спанак, моркови и ала-сирене "Ескориал".
Много удобни стават и за поднасяне при гости.

ॐ,
Да, има запазени. Мисля, че и до наши времена по традиция някои племена така са практикували.
Тази инфо ми изплува сега като се заговoрихме в тази посока.
Изобщо не помня кога и къде съм я чела/видяла.  /Може и в Дубай в етно-музея им да е било. /
Със сигурност беше документирано.
Историята беше, че при дълги преходи , когато нямат друга храна, са си вземали зърна, които в в торбичките от влагата, толината и тъмнината покълват и на сутринта са били отлична енергийна закуска. Не е имало време да мухлясат. Преразказвам по смътни спомени.
По прницип не обичам така, без линкове и доказателства.
За мен това не е от особено значение, защото аз не се вълнувам от този аспект по начин, по който сега се дискутира.

realist,
ето цяла ведическа книга:
http://www.scribd.com/doc/28975549/Vedichesko

Избери си нещо,което ще ти пасне като предпочитание.Малко бавно зарежда.

Точно същата бяхме обсъждали тук преди 2 месеца. Като се намали Zoom-а със минус, зарежда много по-бързо 

Реалист, много вкусно звучат тези мидички   Дали вместо сиренето ще стане само със семки  , макар и смачкани.

Бяхме на вегет. ресторант Братя Грийн, на Раковски. Много уютно и спокойно място, особено с деца. Е, докато бяхме не беше точно "спокойно"   Много ни хареса тяхното Царевично-нахутено хлебче, приготвено в момента. Имаше и суши с тиквички и листа нори, също любимата ми леща с ориз Басмати, с кимион и колиандър - не я бях хапвала с лимон. Много приятна комбинация.
Та там имаше и изложени вегетариански книги (за декор), хареса ми много тази:
http://www.book.store.bg/p28117/malkata-goliama-vegetarianska-kniga.html
Книгата е с по-малък формат, но е доста дебела, много богато илюстрована и пълна с интересни рецепти. Не всички са вегански, но за всекиго по нещо. Ще ходя да си я взема или поръчам.

И ние не обичаме нахута суров и покълнал, затова и не го ядем. Избягваме го, защото не ни допада на вкус, а не защото е токсичен. Но познавам хора, сериозно занимаващи се с йога, които го обожават суров и покълнал и които са се отдали на суровоядството.
За останалите бобови 1000 пъти лично аз съм съветвала да се бланшират, щом на някого не допада нишестения вкус. Нашето семейство с тях няма проблеми в сурово състояние.

Д-р Казънс (съжалявам, че му споменавам пак името) отлично съчетава Аюрведа със суровоядство. Няма невъзможни неща, стига човек да има желание.

Дори и в единия линк, който дадох, пак него са цитирали. И той обяснява неговите наблюдения. Цитират се и други имена. Посочват се и точно кои бобови са токсични. Възможно е за някои хора да са трудно смилаеми. Не виждам нищо странно в това. За други зелето е трудно смилаемо и газообразуващо. Но това не прави тези храни токсични.

В другия линк много хубаво е обяснено за токсините. На който му се чете. На английски е, но нямам възможност и да превеждам, за да съм кристално аргументирала се. Надявам се, че сега не изглеждам като такава, която е на всяка манджа мерудия и се обажда колкото да се обади без да знае и без да има аргументи.