От каква възраст детето ви започна да се храни само?

Ами когато човек си противоречи в рамките на 4 часа само, се налага да обяснява противоречията до последна глъдка въздух. Аз лично не искам повече обяснения, вече съвсем се омота, по-добре да си починеш 

Ти нищо не разбра от написаното, нали? И почивка няма да ти помогне.

Опитите да се храни сама започнаха със захранването и към 12 си месец вече се хранеше сама, не искаше да и се помага. Е да кога с прибори кога с ръце, кога и престилка, покривка и под са били също нахранени. До към 20 месец се е случвало да си играе с храната, но това е нормално за дете до към 2г., така изучават и опознават. разбира се имало е /и още има/ дни в които не иска да яде, размотава се, блее. Като не е гладна става от масата. Наложила съм правилото, че се яде само във времето за ядене, седнала на масата, а и приборите не са играчка, когато не работят си почиват подпрляни на чинията.

Victory, много си добра във философстването и натаманяването на "единственото вярно решение", но реалността е много по-различна.

Нищо подобно. Може би не си ми чела първото мнение по темата. Дъщеря ми беше най-ящното и лакомо дете, което съм виждала. До след двегодишна възраст ядеше съвсем сама, без лигавник, без да се цапа. От бебе не се примиряваше с даденото от мен количество и настояваше за допълнително, понякога за две допълнителни. Ако външен човек видеше колко й слагам, възкликваше, че това е порция за възрастен.
Промяната не настъпи случайно. Има си конкретна причина, която доведе до това положение. И тя не е липсата на твърдост.

Общите решения може и да помагат понякога, но на мен ми се струва, че ги дават само хора, на които не им се задълбочава да търсят истинската причина за нещо. А според мен правилно решение може да бъде само това, което касае истинската причина. Всичко останало са опити "ако мине". Но при някои деца не минава.
Ако й повиша тон, опитам се да я накажа или ударя или въобще съм груба по всякакъв начин, тя е толкова отчаяна от акта на агресия от моя страна към нея, че това взима връх и тя тотално забравя за какво е разправията. Започва да плаче отчаяно, да иска да я гушкам, повтаря ми че много ме обича или други опити да ми се подмазва и иска да ме целува и прегръща, докато не си възвърна нормалното отношение към нея. Ако й повиша тон, умът й моментално се обвива в мъгла и единствената й мисъл е да се "сдобрим". Нямам никакъв шанс да й прокарам каквато и да било реплика и тя да бъде чута и осмислена. Ако й говоря нормално ме чува и се разбираме идеално.
Не мога да я накарам насила да направи нещо. Просто няма да го направи. Ако й се карам и я наказвам, това ще я направи много нещастна, ще плаче, ще страда и т.н., но няма да направи каквото искам, само защото й го казвам по агресивен начин. Ако го кажа по нормален, ще го направи.

При други деца твърдите мерки дават резултат. Децата не винаги чуват дословно това, което им казваме.

Аз разбрах това:  Детето трябва да се наказва, за да се научи да яде когато и както родителят иска. Наказанието е магическа пръчка за "слушане". Вариантът, че едно дете може да се изнервя и още повече да се инати дори до степен да отказва да яде с дни когато родителят се опитва да се наложи, не се допуска като възможен.

Иначе моите деца почнаха да се хранят основно сами след като се научиха да ползват лъжици. Имало е периоди, в които не са искали никаква помощ, и такива, в които повечко съм помагала.  На малкия и сега ми се случва чат-пат да му подам някоя друга лъжица, 'щото си мисля, че е ял прекалено малко, а пък бърза да стане и да си играе с брат си, който вече е готов. Големият се храни сам. Закуска, обяд и вечеря ядем на масата. Кой колкото иска. Междувременно могат да си взимат храна ако са гладни - плодове, пресни зеленчуци или кисело мляко, като на масата се яде само ако храната цапа, но ябълка, примерно, могат да и ядат където искат. Имат и алтернативна маса за хранене  - детска масичка със столчета. Като бяха по-малки много обичаха да я полазват. Вече много по-рядко.

Никога не съм имала амбицията,че на еди-каква си възраст детето ми трябва да се храни само с лъжица /плодове, бисквити и т.н. не ги слагам в тази категория/. Той самият също не проявяваше интерес да се храни сам, чакаше ме буквално като пиле с отворена човка.
Е, дойде му времето, на 2г.10м. прояде сам, без нацапани дрехи, маси и под, всички бяхме доволни.

Нашите опити за самостоятелно хранене датират още когато разбра,че лъжицата е средство за поднасяне на храна в устата  .Но аз разбира се не му давах тази възможност,защото часовете между храненията щяха да се стопят.От както тръгна на ясла (1год 6мес.) явно "му се отвори парашута".Сега не е в състояние да го нахрани никой .Леличките явно се справят доста добре с уроците в яслата .Очертаваме се вече доста самостоятелен мъж 

Първа опция, но не считам, че е признак за гениалност. Тогава е била готова да се справя,
тогава е почнала да го прави. Доста по-късно се научи да ходи.

Гласувам с "между 1,5г и 2г" .
Като реално с вилица и ръце се храни сама вероятно и от преди това, не помня. А с лъжица съвсем сама и добре, беz да цапа много (ако иска де  ) яде от някъде като навърши 2г.
А zа даване.. ми давах почти всичко и навсякъде, където желае, маzалото беше всекидневно. Сега, когато вече раzбира повече, zапочва да се научава кое къде се яде и zащо. Преди не съм се втелясвала, нито ми пречеше цапането или иzцапаните дрехи.

Отстрани е лесно да се дават препоръки.   До 4 години и половина дали не съм пробвала всичко? За последните почти 3 години е наддал 1 килограм само. За щастие обича да яде салати и плодове, но в добавка е супер енергичен, и с добър метаболизъм, та все се опитвам повече храна да му дам, за да не се счупи.

Струва ми се, че изпадате в крайности. Защо смятате, че въвеждането на правила става чрез наказания? Обясняване и показване и пак и пак.  Аз не се храня разхождайки се, както и не се ям между храненията. Очаквам същото от детето си. Защо смятате, че детето с цената на всичко трябва да бъде натъпкано? Ако не е гладна няма да яде. Какво ще му стане ако инатейки се  не "яде с дни" ?

Тя не смята,  прави преразказ на фермана на Виктори.

Виктори, за човек, който не смее да отдели от себе си 5-годишното си дете за няколко дни, имаш доста макаренковски методи на възпитание.

А, грешка. Да го прати прати баба и дядо за няколко дни може. Но не и на лагер с детската градина. Сигурно ще трябва да обясня разликата, спести си следващия пост с въпроса. Баба и дядо обръщат индивидуално внимание на детето.

Ох, четете бе хора, и следете разговора. Мафани, мерси, че ми спести обяснението.

Ми ,още не умее явно ще трябва да се примиря с мисълта че не е гении. Хваща лъжицата но много не сръчно ,иначе си уцелва устата без проблем /друг въпрос е под какъв ъгъл, и какво влиза в устата/ иначе бисквитка,банан,солета,парче баница и т.н. си хапва сам. Обаче ми прави впечатление,че налита направо с устата и иска аз да държа парчето  тарикат се въди.