- Публикувана: 8 ноем. 2010, 14:44 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2020, 15:13 ч.
От каква възраст детето ви започна да се храни само?
Имам чувството, че ще храня лично сина си завинаги. Ужасно скучен му е процеса на хранене. Това, че е гладен никога не го е мотивирало достатъчно, за да стои кротко на стола и да си отваря доброволно устата. Храненето минава в игри с разни играчки и яде, колкото от него да мине (все едно персонална услуга ми прави), а да държи самостоятелно лъжицата и да се храни като човек ми се струва, че е нещо, което само на другите хора се случва 
Не че очаквам на година и половина да се храни напълно сам, с вилица и нож и да си забърсва ъглите на устата със салфетка, но той грам мерак няма дори 1 лъжичка да хапне самичък.
На колко години вашите деца проявиха интерес към самостоятелното хранене и кога започнаха да се хранят напълно сами?
Не че очаквам на година и половина да се храни напълно сам, с вилица и нож и да си забърсва ъглите на устата със салфетка, но той грам мерак няма дори 1 лъжичка да хапне самичък. На колко години вашите деца проявиха интерес към самостоятелното хранене и кога започнаха да се хранят напълно сами?
Когато стана на година, почнах да я стимулирам да яде сама - една лъжичка в мен и една в нея. На 1,2-1,3 вече се хранеше сама (когато сме вкъщи). Но винаги е била от ящните - даже се научи да се храни с двете ръце - т.е. и в двете ръце по лъжица. Освен това, когато ем нещо, което е по вкуса й, всичко се излапва за 5-10 мин.
Не мога да отговоря в анкетата, защото при нас нещата не се движат в една посока.
Първо беше голям гладник. На една годинка омиташе съвсем сама паница каша, като аз даже не стоях при нея, а просто връчвах яденето и отивах да правя нещо друго.
Сега като си спомням за тези моменти и просто не мога да ги съпоставя към днешното положение на нещата
Дъщеря ми беше невероятно лакома. Освен, че си изяждаше всичко до дъно, често плачеше за още. Имах чувството, че най-много от всичко на света мрази момента, когато яденето свърши. Преди годинката, докато още я хранех аз, гледах да загребвам малки лъжички, за да продължи яденето по-дълго и да се е понахранила или да й е поомръзнало и да не плаче много като стигнем дъното на купичката. Къде ти 
След две години детето ми го смениха с друго. Яденето стана най-голямото мъчение и най-досадното занимание на света. Започна да иска аз да й давам в устата - нещо, което от година не бях правила. Да седя с нея, да пея песнички, да чета книжки, да се правя на палячо... Не мога да кажа, че нямам идея как се случи всичко. Промяната не е случайна и не е с неизвестен произход, но чак сега осъзнавам колко дълбоко й е повлияло.
В момента е на три и ходи на градина. Не дава никой да я храни, понеже е голяма, а не бебе. Въобще градината е голям съпорт
Най-голямият хит при нас е да играем на пикник. Постиламе одеялото на земята, нареждаме нещо за ядене и така... За момента е безотказно.
Първо беше голям гладник. На една годинка омиташе съвсем сама паница каша, като аз даже не стоях при нея, а просто връчвах яденето и отивах да правя нещо друго.
Сега като си спомням за тези моменти и просто не мога да ги съпоставя към днешното положение на нещата
Дъщеря ми беше невероятно лакома. Освен, че си изяждаше всичко до дъно, често плачеше за още. Имах чувството, че най-много от всичко на света мрази момента, когато яденето свърши. Преди годинката, докато още я хранех аз, гледах да загребвам малки лъжички, за да продължи яденето по-дълго и да се е понахранила или да й е поомръзнало и да не плаче много като стигнем дъното на купичката. Къде ти След две години детето ми го смениха с друго. Яденето стана най-голямото мъчение и най-досадното занимание на света. Започна да иска аз да й давам в устата - нещо, което от година не бях правила. Да седя с нея, да пея песнички, да чета книжки, да се правя на палячо... Не мога да кажа, че нямам идея как се случи всичко. Промяната не е случайна и не е с неизвестен произход, но чак сега осъзнавам колко дълбоко й е повлияло.
В момента е на три и ходи на градина. Не дава никой да я храни, понеже е голяма, а не бебе. Въобще градината е голям съпорт
Най-голямият хит при нас е да играем на пикник. Постиламе одеялото на земята, нареждаме нещо за ядене и така... За момента е безотказно.
Явно си имам гений, започна да се храни сам под 1 година. ОБАЧЕ! До 1 година ядеше "хомеопатични" количества твърда храна 
, а поддръжката не гения му ми костваше толкова много нерви и време с парцала в кухнята 
. Обаче нещата при него бяха "my way or no way", т.е. ако не яде сам, няма да яде въобще.
С всичко е такъв, не дава да му се помага, сам всичко иска да върши. И с ходенето беше така и с "издържането" да пишка над тоалетната...въпрос на характер май е.
, а поддръжката не гения му ми костваше толкова много нерви и време с парцала в кухнята . Обаче нещата при него бяха "my way or no way", т.е. ако не яде сам, няма да яде въобще.С всичко е такъв, не дава да му се помага, сам всичко иска да върши. И с ходенето беше така и с "издържането" да пишка над тоалетната...въпрос на характер май е.
В момента в който прояви интерес сам да си държи лъжицата и вилицата му предостъпих правата. Това стана някъде на 11-12 месечна възраст. Естествено отначало минимума от храната отиваше в устата, но го преживях и не се поддаох на порива отново да взема под моя опека лъжицата. 
От тогава до сега си се храни предимно сам. Никога не сме имали проблеми с храненето.
От тогава до сега си се храни предимно сам. Никога не сме имали проблеми с храненето. 
Stelfy, и при нас е така. Никакъв интерес към храненето. Може и цял ден гладен да стои. Може и сам, но не му ли давам аз, той нищо не хапва или само 2-3 хапки, колкото да си засити глада и толкова.
Сигурно държим рекорд , но съм гласувала след 3-4 г. И големият беше така- много късно започна да яде сам. Но все пак започна
Паднаха ми се най-злоядите деца
Сигурно държим рекорд , но съм гласувала след 3-4 г. И големият беше така- много късно започна да яде сам. Но все пак започна
Паднаха ми се най-злоядите деца
Не гласувах - още не е почнала да се храни изцяло сама... принципно започва да яде самичка, изяжда доматите и краставицата, месо ако има и до там, следва мама да дохранва... мисля, че ще трябва да ходя и в училище да я храня - супер скучно й е да яде, предпочита да пийне шишето с млякото и да се засити набързо
Големият пък яде по 45 минути - дъвче една хапка по 10 минути, след това се подпира на вилицата и си почива
Големият пък яде по 45 минути - дъвче една хапка по 10 минути, след това се подпира на вилицата и си почива
............Големият пък яде по 45 минути - дъвче една хапка по 10 минути, след това се подпира на вилицата и си почива
Много ми е познато. И при нас големият е така. Понякога го питам защо не си е изял салатата или салама, а той "Амиии ...не я видях"
Като стана на 10 месеца почнахме да и слагаме меки zеленчуци или ситно наряzано месо, слепено на топче в чинията и от тогава яде сама. (Това, че смяташ детето ми zа гений ме ласкае).
Сега, на 2 и нещо доти се опитва да яде с нож като нас (важно е старането, не реzултата), а яденето на много течна супа с лъжица почто го схвана.
Никога не съм пяла или zабавлявала малката докато се храни, ако няма желание да яде, слиzа от масата. Ако иска яде. Що се отнася до килограмите е щърби, на най долната граница на БМИ zа нейната въzраст, но и аz и лякарят и сме на мнение, че едно дете еде точно толкова колкото иска и дори и челна стойка да правиш не можеш да му пъхнеш в устата повече.
Сега, на 2 и нещо доти се опитва да яде с нож като нас (важно е старането, не реzултата), а яденето на много течна супа с лъжица почто го схвана.
Никога не съм пяла или zабавлявала малката докато се храни, ако няма желание да яде, слиzа от масата. Ако иска яде. Що се отнася до килограмите е щърби, на най долната граница на БМИ zа нейната въzраст, но и аz и лякарят и сме на мнение, че едно дете еде точно толкова колкото иска и дори и челна стойка да правиш не можеш да му пъхнеш в устата повече.
Понякога го питам защо не си е изял салатата или салама, а той "Амиии ...не я видях"
