Имам проблем с алкохола

  • 23 870
  • 224
  •   1
Отговори
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Здравейте. Копирам темата си и тук от  психологическия   подфорум.
Имам нужда от помощ. Ще започна оттам, че баща ми се самоуби   преди пет години/ на 49/, след близо осемгодишна системна злоупотреба  с   алкохол, без преди  това да  е давал каквито и да е индикации, че някой ден ще се пропие. До 40- годишната си възраст  беше  много премерен  в това отношение и не поомня да  съм го виждала пиян. Така.
Мъжът ми  е перфектен баща.От самото раждане на  дъщеря ни той пое своите  отговорности към нея- до степен, в  която  аз се окуражих да се върна  на работа, когато  тя  навърши шест месеца. Той работи на смени, аз съм на ненормирано работно време  и съчетаваме така нещата, че или аз, или той  да  сме с малката. Смело мога  да кажа, че се грижи за нея отлично.
Като   човек  и като  съпруг към него също нямам забележки- много грижовен, гальовен , често ме  отменя  в домакинската  работа- напр., ако види, че пералнята  се е извъртяла, простира  дрехите, без  да чака  да го помоля. Хвърля боклук, раздига си масата, след като се е нахранил, измива си чиниите.
Какво прави, какво струва- вкъщи без пари  никога не ни  е оставил. Може  да не са много, но никога не ми се е наложило да се чудя  как да купя утре хляб  или мляко  на  детето.
Аз не знам какво  е това  да  бъда ударена  или  наругана от него, за всичките  осем години, откакто  сме заедно, не ми е вдигнал и един- едничък скандал.
Пиша  всичко това  и  се замислям дали  да продължавам по- нататък...всъщност  защо  съм тръгнала  да се оплаквам  от  него???
Уф...стигам и до същината.
Този образец  на мъжко съвършенство  обича да си пийва. Лятото   пие  бира- на ден може  да  изпие  и  по 6-7. Честно казано, от бира истински  пиян  не съм го виждала. Но на мен  ми е достатъчно  да   видя  и  лек блясък в очите му, за  да побеснея като  дива  котка. Спретвам невероятни  скандали, видя ли, че лицето и погледа му са променени.
Имаше един  дълъг период преди няколко месеца, в който поне веднъж седмично   се събираха  по няколко   приятели по чашка в един  махленски гараж и  се напиваха като  казаци. А случаите  на   леко  алкохолно опиянение бяха доста  по- чести.
В зверския  си  гняв, освен скандали, съм го удряла.Била съм го. Не ми прави чест  да  го призная, но  когато ми падне пердето, дори  не се замислям, че ако той реши да ми върне със същото, с един удар ще  ме размаже- висок и едър мъж е. Вместо   това, той пази лицето си и  чака  да се набесувам.
Осъждам  неправилното  си отношение и поведение  към него и пиенето му.Всеки път  се заричам, че когато  го видя пийнал или пиян, ще  го игнорирам, още повече, че  той се прибира  почти всеки път   след подобни запивки в разнежено състояние, настоява  да ме  гушка, щото ме обичал, не  се заяжда и не вдига скандали. И всеки път не мога да се сдържа. Всичката  ми кръв се качва в главата / образно казано/, избухвам като  вулкан и  го помитам. Гневът  ме раздира и на следващия ден, и на по- следващия. В отговор той сякаш претръпна  на  моите  избухвания  и не му правят впечатление. Изчаква да мине бурята  и когато  след няколко дни  му се обади някой авер, отиват уж да изпият по бира и нещата отново излизат от контрол.
Нерядко  съм го спирала от излизане- втора моя грешка. Но как да не го спра, като знам / или по- скоро не знам/  какво ще се случи??? Защото имаше няколко случая, в които   в пияно състояние  беше правил страхотни изцепки- един път катастрофира, втори  път   го прибраха  в полицията, трети  път пребил  някакъв друг  герой от  компанията, щото  му казал нещо накриво.
На другия ден  винаги  е  много прилежен и тих. И обещава, че няма  да   се случи отново. До следващият   път.
И се чудя и се мая- той ли има  проблем с алкохола, аз ли или двамата?
Непрекъснато  си  мисля  за раздяла, защото травмата от случилото се с баща ми е  голяма и не мога да повярвам, че  създадох семейство   с човек, който  така му прилича  в любовта  си към пиенето.Майка  ми   беше пребивана  редовно, напусна го две седмици  преди  смъртта му. Дали  и мен не ме очаква същото???
Напоследък  сме в много  обтегнати отношения. Загубих  всякакво уважение  към него заради  неспособността  му да се справи с порока  си и заради неспазените обещания .
Всяка вечер, дори когато е трезвен като  краставичка, си разменяме  остри  реплики, лягаме си  сърдити, на другия ден ни е минало и отново ни  завърта  въртележката- аз от еди- колко  си съм  на работа, той е с детето, после  аз  се връщам, поемам  дежурството, а на работа отива  той. И така- всеки ден.
Как да се справя- не знам. Чувства между нас все още има, понякога много се обичаме, ама  за  кратко. Не знам  как  да преодолеем  този проблем- той  да ограничи контактите  с приятелите, а аз да  престана   да забелязвам  блясъка   в очите му.
Непоносимостта  ми към алкохола граничи  с мания. Дали всъщност проблемът не е само мой???
Извинявам се  за  словооизлиянието, но изпитвах нужда  да го  споделя.
А ако  мога да получа и  някакви насоки, ще  съм  много благодарна.   

# 1
  • Мнения: 371
Мила, много ми е мъчно да прочета поста ти...
Мисля, че ако го оставиш малко без забележки относно порока му ще му стане гузно някак, знам ли, защоо силно се съмнявам, че и той не осъзнава това. Баща ми също има такъв проблем и натякванията на майка ми го докараха до дам, че да се крие и да пие и т.н. и нещата станаха още по-зле.
Намирай му занимавка вкъщи без да се натрапваш /до колкото е възожно разбира се/, срещайте се с повече хора, ходете на разходки, така че да остава по-макло време за пиене.
До колкото разбирам от поста ти той пие системно, но не постоянно нали? Това не мисля, че е чак толкова алкохолизиран човек, просто явно му идва в повече и това му е някакъв вид разтуха..
ОХ, проблема е наистина сложен и гаден, но това, че е перфектен във всички други отношения ме кара да мисля, че нщата все още не са излезли до такава степен от контрол.
Не се сърди постоянно, защото така ще търси разтуха и от теб, а това вече ще е гадничко.
Незнам какво да ти кажа, дано е малкия Дявол и всичко отмине скоро Hug

# 2
  • Мнения: 1 568
Ще те прочета утре, защото отивам при дечко.
Само искам да ти кажа, че ти се възхищавам заради заглавието на темата ти!
Браво момиче!
Ти ще се справиш!!!  Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 2 840
Абе, Бронте, аз реших, че си алкохоличка и се изповядваш Mr. Green

Сега сериозно - не понасям пияни мъже.
Става ми лошо. Изпадам в паника, не мога да реагирам нормално, не се справям в контакта си с тях, затова те разбирам. Лично аз нямам никаква травма в това отношение, просто съм си такава.
Затова мога само да споделя чувствата ти, но не и да ти дам съвет, защото имам близка приятелка, чийто мъж грозно се налива, но си се разбират и тя хич не се впечатлява, а в неговата компания при такива обстоятелства аз се чувствам безкрайно тъпо. А тя хич дори. Забавно й е. Има и крясъци, де, скандали...ама изобщо не й пречи. Вече почти 20 години Mr. Green

# 4
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
А говорили ли сте когато не е пил? Разкажи му за твоите страхове.
Хем те разбирам (защото съм израснала с баща алкохолик), хем и до някъде го съжалявам. Примерно, защото може би се напива, понеже страда, че не се разбирате?
Ако поговорите , може да разбереш защо той има нуждата да пие толкова много.
Иначе както го описваш е страхотният съпруг и баща мечта.
Колко често седмично, месечно има "почерпки" с приятелите? Когато създадохте семейство, пак ли пиеше толкова?...
Има много въпроси които вие двамата трябва да дискутирате.

# 5
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Мисля, че ако го оставиш малко без забележки относно порока му ще му стане гузно някак, знам ли, защоо силно се съмнявам, че и той не осъзнава това. Баща ми също има такъв проблем и натякванията на майка ми го докараха до дам, че да се крие и да пие и т.н. и нещата станаха още по-зле.
Намирай му занимавка вкъщи без да се натрапваш /до колкото е възожно разбира се/, срещайте се с повече хора, ходете на разходки, така че да остава по-макло време за пиене.
До колкото разбирам от поста ти той пие системно, но не постоянно нали? Това не мисля, че е чак толкова алкохолизиран човек, просто явно му идва в повече и това му е някакъв вид разтуха..
ОХ, проблема е наистина сложен и гаден, но това, че е перфектен във всички други отношения ме кара да мисля, че нщата все още не са излезли до такава степен от контрол.
Не се сърди постоянно, защото така ще търси разтуха и от теб, а това вече ще е гадничко.
Незнам какво да ти кажа, дано е малкия Дявол и всичко отмине скоро Hug

Има неоспорима логика в това, което  казваш. Много се боя обаче, че нещата  не са излезли от контрол именно   защото   не  изпускам юздите.
Оставя ли  го на спокойствие,  да се вижда всеки ден  с този или онзи/ защото той има мно-о-ого приятели, кой от кой  по- добър/, той буквално  няма   да изтрезнява.
А за намирането  на  занимавки- ангажирала  съм го предостатъчно  със  задължения. И то отговорни, именно  с цел   да не му остават  време  и  сили  за пиянски издънки. Повече  ангажименти   ще  заприличат  на  заробване. А пък и той е  човек. И той има нужда  от поне  час- два  за   релакс- гледам да му ги осигурявам, като  аз се лишавам  от тях. В това време той   кара мотор, ровичка  нещо  по  него или  изобщо  се занимава с нещо, което си  му  е  удоволствие.
Да, обаче миналата  седмица, като изкъпахме и приспахме малката, каза, че отива  да покара мотор  за половин час. Излезе в девет и се прибра в 12,  почерпен. Изпил три бири  с незнам кой си. В това състояние е  карал с газ до дупка, как не се е пребил някъде, не знам. И той ако пребие себе си- нека, щото  толкоз му е  акъла Mr. Green, но  ще  убие някой невинен  минувач ooooh!

# 6
  • Мнения: 1 959
Знам много добре как се чувстваш. Абсолютно същото е положението и при мен. Само да видя светналия поглед и ми се гади.
Баща ми е алкохолик, виндаги е бил добър баща, но не мога да го понасям като е пиян. Отвращава ме. Както и всички пияни.
Много дълго време съм се борила с безкрайно противоречивите чувства на любов и отвращение към него. Ужасно е..

За разлика от теб, не ставам физическа агресивна, но показвам колко ми е противно.
Не допускам никакви контакти, не искам нито да ми се говори, нито да ме докосват...
Не ме интересува радост ли е, болест ли е, каквото там му викат на наливането.
Да, имам психологически проблем с това пиене, травма ми е.
Нямам никакво намерение да взимам мерки, който иска да е с мен, без пиянството моля.



# 7
  • Мнения: 1 959
Ох, защо все другите, в случая Бронте, трябва да са разбиращите и търпеливите  Confused

# 8
  • Мнения: 371
Бронте, не става ли някак да ограничиш "прителтвата" му с познанства?
Да се опиташ да го откъснеш пт тая среда, кани гости които ти допадат на теб, давай примери с този и онзи, не го карай да се чувства пияница за дето е сгафил, а му покажи еди репортаж примерно с инцидент  пиян шофьор и му кажи "Решението е само и единствено ТВОЕ!" повдигайки рамене...
Наистина си в много трудна ситуация но съм почти сигурна, че нещата не са доведени докарай. Говорете, споделяйте, бъдете приятели, а не врагове, това е нещо, с което трябва да се борите заедно.
Успех Hug Hug Hug
 Praynig

# 9
  • Мнения: 371
Ох, защо все другите, в случая Бронте, трябва да са разбиращите и търпеливите  Confused



Отрицателните полюси се привличат - така сздават баланс Simple Smile

# 10
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
А говорили ли сте когато не е пил? Разкажи му за твоите страхове.
Хем те разбирам (защото съм израснала с баща алкохолик), хем и до някъде го съжалявам. Примерно, защото може би се напива, понеже страда, че не се разбирате?
Ако поговорите , може да разбереш защо той има нуждата да пие толкова много.
Иначе както го описваш е страхотният съпруг и баща мечта.
Колко често седмично, месечно има "почерпки" с приятелите? Когато създадохте семейство, пак ли пиеше толкова?...
Има много въпроси които вие двамата трябва да дискутирате.

В интерес на истината, когато  се запознахме, пиеше в пъти повече. Но  това беше няколко месеца след раздялата  с бившата му съпруга и той преживяваше  тежко  това, че детето му не е до него. Отдадох пиенето му на  това / както и беше/    и бях убедена, че  с времето нещата  ще се  подобрят.
Тогава обаче все още  не  се беше случило нещастието с баща ми. Когато той се самоуби, ние вече бяхме заедно  от  две години и половина.
Мъжът ми  отлично знае причината  за непоносимостта  ми. Говорили сме много пъти, много пъти е полагал  искрени усилия  и за известни периоди  от време  е бил наистина безупречен. После  се случва  някакъв повод   и ето ти причина  за другарска  сбирка. Както има  един лаф- без едно може, с едно не може.
И се  завъртяхме така в един омагьосан кръг, от който няма излизане.
В някои мигове, в които ми е особено потиснато  си  мисля, че може би   съдбата  ми предоставя  втори  шанс    да  се справя  по правилния начин  с проблем, който  не  успях да реша както трябва с баща ми.
Другото, което  си мисля е, че  ако не  бях се събрала  точно с този мъж, нямаше да си имаме точно  това  слънчице, което  и двамата обожаваме. А  тя е  винаги усмихната, закачлива  и палава, моята  мишка Heart Eyes
Каквото и да се случи занапред, тя е нещото, заради което никога няма  да съжалявам- че точно  той е неин баща, защото  й дава всичко, което аз не  получих от моя. С него никога не сме се обичали- нито когато бях дете, а той не пиеше, нито  когато  станах зряла жена, а той се пропи.
Може би затова съм агресивна и зла.

# 11
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Бронте, не става ли някак да ограничиш "прителтвата" му с познанства?
Да се опиташ да го откъснеш пт тая среда, кани гости които ти допадат на теб, давай примери с този и онзи, не го карай да се чувства пияница за дето е сгафил, а му покажи еди репортаж примерно с инцидент  пиян шофьор и му кажи "Решението е само и единствено ТВОЕ!" повдигайки рамене...


Всичко това съм правила, без изключение. Включително     му дадох да чете  учебника  ми  по съдебна медицина , в който много ясно, подробно и натуралистично е обяснено, че   напиването  всъщност  на    медицински език си се нарича "алкохолно отравяне", независимо   за  какво количество поет алкохол става въпрос. Много ясно е обяснено как точно  действа алкохолът на организма. Той го изчете   безропотно  и  заяви, че това били  пълни  глупости ooooh!
Затова и  започнах тая тема, защото  не знам как да се справя. И май  най- правилното ще е да  се опитам да променя своята собствена  нагласа,  за да ми е по- комфортно поне на мен. Иначе какво- кучето си лае, керванът си върви. На  него му е весело, докато се прибере, после му се стъжнява, моите  нерви се късат.... И от цялата  работа  печеливши май няма.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Никак не ми приличаш на агресивна и зла. Трудно се съжителства с този проблем. Не зная какво да те посъветвам освен да си търпелива и да не се предаваш.
Успех от мен.  Hug

# 13
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Незнам какво да ти кажа мила.
Първият ми мъж го търсих да е трезвеник. Наистина все още на близва алкохол, за сметка на това има(ше) много други недостатъци.
Баща ми също се е пропил покрай развода с бившата си жена. Имам лоши спомени в детството си, защото като пиеше и ставаше агресивен. Като малка подавах носните кърпички на майка ми, която все плачеше. Когато избяга от него и живяхме само аз и майка ми, беше най-хубавата част от детството ми. Изживявала съм големи срамове заради баща ми - не можех да си поканя гости (щото незнаех какъв ще се прибере), виждали сме го пиян по улиците с приятели (голям срам)... и т.н.
Сега живее с майка ми (като съквартиранти), на почти 70г, след инсулт и пак пие. Това е ужасен порок. Хората са казали "к**валъка до време, пианството за цял живот". Иначе баща ми, като трезвен издържаше по месеци, после месец не изтрезняваше. Но като трезвен, беше най-добрият баща. Жалкото е, че сега не го уважавам, заради слабостта му, заради това което е причинил на майка ми, заради срама който съм изживявала заради него...
Помисли, дали някой ден и твоето дете няма да пише като мен.

# 14
  • Мнения: 371
Мила, казваш че вече ведъж си го откъсвала от това, спомни си как тана тогава, вероятно отговора е пред теб /а дано PraynigHug
Все пак си мисля, че наистина би трябвало да се "пренастроиш" и ти поне малко, така ще те почувства отново по-близка Peace
Пък и не збравяй, че стреса  дешно време е голям и всеки има нужда да разпусне малко, въпроса е колко?!

Общи условия

Активация на акаунт