Отговори
# 2 580
  • Мнения: 333
Здравейте и от мен. Аз бях на 31.05 .... и още нямам цикъл.даже от 10тина дена нищо вече нямам. Не знам моя цикъл кого ще дойде, много ми е бил тежък винаги и също се притеснявам.
Според мен твоето си е цикъл. И също мисля, че е нормално да е обилен
Аз другата седмица ще ходя на море. Така имам нужда от тази почивка....само се моля да не ми дойде точно тогава, че 3 дена отиват в лежане в леглото Sad

# 2 581
  • Мнения: 12
Здравейте. Оказа се,че кървенето е цикъл.Всичко останало е наред. Поне това ме успокои.
Е,дами…искам да изкажа благодарностите си към всички вас,които ме подкрепихте макар и виртуално,и да ви кажа,че всички вие сте герои. Животът е низ от всякакви препядствия. И да не забравяме,че след всяка буря изгрява слънце.❤

# 2 582
  • Мнения: 27
Здравейте,
След загубата в 16 г.с. през януари, заради синдром на Даун, днес съм бременна и то вече в 13г.с.тоест вече имам добри резултати от пренатален тест. Загубихме момченце, толкова желано и мечтано (винаги сме искали момче), сега разбрахме, че ще имаме момиче. Това беше гръм за нас ние мечтаехме да имаме нашето момче и сега се чувстваме в безизходица.... Проблемът може би е, че не преживяхме загубата ни и очакванията ни бяха да започнем откъде бяхме спрели,но не...
В тази връзка смятам, че имам нужда от професионална психологическа помощ. Моля, ако някоя от вас има препоръки за гр. ПЛОВДИВ нека сподели. Благодаря!

# 2 583
  • Мнения: 333
Честито!
Аз имам загуба в 22г.с. заради сърдечна малформация.
При вас обаче не разбирам какво ви притеснява , това, че не е момче , а момиче? И просто самата загуба не сте преодоляли и не сте очаквали да забременеете бързо, извинете за въпроса, не ви съдя, а да си изясня и да опитам да помогна. Аз имам загуба и ходя на психолог.
Но много искам да съм бременна отново, независимо от пола. При мен по скоро проблемът е, че ме е страх дали ще стане и дали няма отново да има проблем

# 2 584
  • Мнения: 27
Честито!
Аз имам загуба в 22г.с. заради сърдечна малформация.
При вас обаче не разбирам какво ви притеснява , това, че не е момче , а момиче? И просто самата загуба не сте преодоляли и не сте очаквали да забременеете бързо, извинете за въпроса, не ви съдя, а да си изясня и да опитам да помогна. Аз имам загуба и ходя на психолог.
Но много искам да съм бременна отново, независимо от пола. При мен по скоро проблемът е, че ме е страх дали ще стане и дали няма отново да има проблем

Здравейте,
Предполагам заради самата загуба и двамата искахме да дойде нашето момче, което загубихме... За бързото забременяване да може би стана прекалено бързо и не бяхме готови.
Съжалявам за вашата загуба!

# 2 585
  • Мнения: 333
Аз ходя на психолог и определено ми помага, но ...трудно е . Подкрепяйте се.
Мен ме избива към съмнения в мъжа ми. Че не му дадох каквото искаше, започнах да се страхувам да не го загубя, ревнувам, дразня се като отиде някъде без мен. Реално не ми е дал повод, но трезвото ми мислене изчезва. Отново започнах да изпитвам тревожност  , да не говорим за кг. Колкото влязох на раждането, толкова съм и сега. Ужасно е. Грам не съм свалила, а мина месец

# 2 586
  • Мнения: 27
Аз ходя на психолог и определено ми помага, но ...трудно е . Подкрепяйте се.
Мен ме избива към съмнения в мъжа ми. Че не му дадох каквото искаше, започнах да се страхувам да не го загубя, ревнувам, дразня се като отиде някъде без мен. Реално не ми е дал повод, но трезвото ми мислене изчезва. Отново започнах да изпитвам тревожност  , да не говорим за кг. Колкото влязох на раждането, толкова съм и сега. Ужасно е. Грам не съм свалила, а мина месец

Наистина е ужасно трудно. А си мислех, че съм силна. За кг аз бях по същия начин нищо не бях свалила.

# 2 587
  • Мнения: 333
И забременяхте на старите кг? Или

# 2 588
  • Мнения: 27
И забременяхте на старите кг? Или
Да, бях качила 4кг, но съм ниска и доста личат ... в момента още съм с тези 4 кг  отгоре - поне не съм качила още до момента.

# 2 589
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 248
При нас след всичките несполучливи бременности сякаш поохладняхме един към друг.То и преди това не всичко беше по мед и масло,но сега сме съвсем като съквартиранти.Често ми се иска да го напусна,но и ме е страх от промяна от друга страна.Чудя се колко още ще издържа.

# 2 590
  • Мнения: 727
Искам само да споделя, че с идването на децата взаимоотношениятя стават все по трудни.
И двамата сте недоспали, преуморени, нервни, въпреки, че се е случило да имате детенце, за което сте се борили.
Имайте го предвид, че ако на такъв етап нещата не вървят, живеете като съквартиранти и тн, няма да става по-лесно. Трябва да сте сигурни в човека до себе си и той да дава също 100% родителство, а не да смята, че ходенето на работа е достатъчно.

# 2 591
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 248
Изобщо нямам планове за повече деца.5 аборта ми стигат.

# 2 592
  • Мнения: 165
Здравейте,
След загубата в 16 г.с. през януари, заради синдром на Даун, днес съм бременна и то вече в 13г.с.тоест вече имам добри резултати от пренатален тест. Загубихме момченце, толкова желано и мечтано (винаги сме искали момче), сега разбрахме, че ще имаме момиче. Това беше гръм за нас ние мечтаехме да имаме нашето момче и сега се чувстваме в безизходица.... Проблемът може би е, че не преживяхме загубата ни и очакванията ни бяха да започнем откъде бяхме спрели,но не...
В тази връзка смятам, че имам нужда от професионална психологическа помощ. Моля, ако някоя от вас има препоръки за гр. ПЛОВДИВ нека сподели. Благодаря!

Здравейте нашия случай е идентичен 16 седмица синдром на Даун.
Момиченце беше.
Сега имаме момче и ние се бяхме настроили че нашето момиченце ще се върне при нас,но не стана така.
В началото ми беше криво,въпреки радостта че всичко е наред.
Смятам че е нормално да се чувствате така.
Но сега не го сменям за нищо на света малкото усмихнато момче,уникално усмихнато дете.
На всички пожелавам да гушкат,здраво бебе.

# 2 593
  • Мнения: 899
Здравейте,
След загубата в 16 г.с. през януари, заради синдром на Даун, днес съм бременна и то вече в 13г.с.тоест вече имам добри резултати от пренатален тест. Загубихме момченце, толкова желано и мечтано (винаги сме искали момче), сега разбрахме, че ще имаме момиче. Това беше гръм за нас ние мечтаехме да имаме нашето момче и сега се чувстваме в безизходица.... Проблемът може би е, че не преживяхме загубата ни и очакванията ни бяха да започнем откъде бяхме спрели,но не...
В тази връзка смятам, че имам нужда от професионална психологическа помощ. Моля, ако някоя от вас има препоръки за гр. ПЛОВДИВ нека сподели. Благодаря!

Здравейте нашия случай е идентичен 16 седмица синдром на Даун.
Момиченце беше.
Сега имаме момче и ние се бяхме настроили че нашето момиченце ще се върне при нас,но не стана така.
В началото ми беше криво,въпреки радостта че всичко е наред.
Смятам че е нормално да се чувствате така.
Но сега не го сменям за нищо на света малкото усмихнато момче,уникално усмихнато дете.
На всички пожелавам да гушкат,здраво бебе.

Загубих момиченце в 16г.с. от началото на бременността всички твърдяха, че ще е момче и аз много страдах, защото вечтаех за момиче. Е... денят, в който разбрах, че все пак е момиче, разбрах и, че трябва да плекратя бременността...
Година след аборта родих живо и здраво момче и той е най-голямото ми щастие. Вече не си представям да е друго. Радвайте се и всичко ще бъде наред 🤗

# 2 594
  • София
  • Мнения: 311
Дами, излязоха резултатите от амниоцентезата и този път не се повтори кофти сценарият. Доста чакане и притеснение падна, няма да лъжа, но ми падна канара от гърба сякаш.

Припомням, че преживях аборт поради медицински причини в 20-а седмица миналата година. Сега съм в 19-а.

Миналия път беше момиче, сега е момче. И аз, не знам защо, очаквах пак момиче, но се радвам, че не е. Някак мога да отделя по-ясно така двете събития сякаш.

Успех, здраве и кураж на всички ви!

Общи условия

Активация на акаунт