Отговори
# 15
  • Мнения: 547
Eketie, на твое място не бих допуснала прекъсване на бременността преди да излязат резултатите от амниоцинтезата. Ако ще ти предизвикват раждане в понеделник защо ще я правят. Ами ако се окаже че на бебето нищо му няма. Дори за амниоцинтезата уж 100% маркер за отклонения съм чела че има случаи на грешка. Преди около 13 години моя приятелка бременна с близнаци губи едното и лекарите й казват че другото е умряло и трябва да го извадят. Тя отишла на още 3-4 лекаря и тъй като мненията не били еднакви отказала да прекъсне бременността. Момченцето сега е много умен тинейджър и макар и роден с ниско тегло с грижите на майка си бързо достигна връстниците си по размери. Кураж и дано с бебето всичко е наред и го запазиш!

# 16
  • Германия
  • Мнения: 71
Ninka_29, виждам, че си в темата. Как върви възстановяването? Подновихте ли вече опитите? Така ми се иска да чуя добрите новини от теб! Вярвам в това!

# 17
  • Мнения: 29
Здравей, не още не сме изчакваме все още. Знам, че трябва да минат поне 3 - 4ри месеца и честно казано малко ме страх, но тези дини ще ходя на лекар и ако д-ра каже, че съм се възстановила напълно ще започнем. Ти как си сигурно не може да се опиши с думи. Какво се случи

# 18
  • Германия
  • Мнения: 71
Наистина не може да се опише с думи! Подозирам, че паническият ми страх, който се опитвам да опитомя, изигра основна роля в отхвърлянето на втората бременност. Ако има изобщо нещо добро в цялата ситуация, е това, че се случи на твърде ранен етап и ми бяха спестени напразните надежди и нахалост изхвърлени положителни очаквания. Аз далеч не съм обаче, типичният средно-статистически и показателен тип, тъй като страхът ме е пропил из основи. Предстои ми дълга и люта битка, но знам, че при повечето посестрими нещата изглеждат далеч по-добре! Ще стискам палци за прегледа ти. Само бих искала да акцентирам върху факта, че лекарят преценява на база на научни обосновки, а ТИ си тази, която знае най-добре! Ако се чувстваш готова, не отлагай! Ако имаш все още съмнения - не започвай, дори да ти даде лекарят зелена светлина. Отработи насаме със себе си въпроса. Сигурно звучи налудничаво,  но можеш да поканиш себе си на една чаша кафе и да си поговориш с твоето АЗ за всички онези неща, които дори с най-близък не би споделила. Очаквам те скоро, независимо от новините.

# 19
  • Мнения: 29
Благодаря ти. Дано скоро и двете да имаме добри новини Praynig.

# 20
  • Благоевград
  • Мнения: 20
Благодаря на всички дето ми писаха.Аз вече съм си вкъщи.Направиха ми амниоцентезата на 2.08. На 4.08. влязох за преглед от комисия и предизвикване на аборт/раждане.Установиха че предишния ден бебчето ми е загинало в мен.Беше ми като кошмар.НаКато ми казаха заплаках.Акушерката ме гушна и ми каза че е лесно да посрещаме радостите,трябва да бъдем силни в страданията си.Исках да се сгуша в някой,да не го пусна и да плача като малко дете.Знаех ,че е дошъл момента да се разделя с нероденото ми бебче.А до преди ден риташе и си го галех и му казвах ,че всичко ще е наред.Всичко продължи 8 часа.Беше ми като кошмар.На другия ден ми казаха ,че всичко е ок и ако искам да си ходя.Успокоявах се че имам здраво дете на 1г. 9 мес.Бързах да я гушна и заплаках-а тя ми казва-мама боли коремчето,не плачи мамо,сложи си очилата да не те боли.Милата ли,болката ми е толкова голяма,че не мога да се израдвам на детето си,викам й,карам  й се,имам чувството че съм луда.Вечер гледам звездите и знам че там е бебчето и плача,за да не ме гледа никой,да си мислят че съм силна през деня.не виждам слисъл в нищо вече...Благодаря ви на всички-пишете ми как се справяте?Страх ме е да се обадя за резултатите от амниото-била ми кървава пробата и ще се забавят.Трябвало да ми служат за следваща бременост-какъв ще е рискът...

# 21
  • Мнения: 10
Здравейте и аз да се включа макар и късно. На 02,08,2010 г. беше моят втори аборт в 16 г. с. а първият в 22 г. с.  Аз също не съм на себе си че това се случи отново много тежко го преживявам и искам да спомена че вторият аборт бе по принуда от лекарите, а ние със съпруга ми съответно уплашени до смърт  се съгласихме веднага. И двата аборта бях бременна с близнаци. Първия път направо си получих разкритие 8 см и те се родиха мъртви. На епикризата пише инфаркт на плацентите. Последваха изледвания имунологични и генетични но нищо повече. Открихме само леко завишени НК. През втората бременост съответно вливки от КИОВИГ и след серклаж  в 16 г. с. спукан мехур на единия близнак. Казаха ни че има голяма вероятност да развия инфекция коато е животозастрашаваща а най- малкото било да остана без матка. Така долу горе ни принудиха да вземем решение за аборт. ЧУСТВАМ СЕ УЖАСНО......... СТРАХ МЕ Е ДА ПОМИСЛЯ ЗА ТРЕТИ ПЪТ

# 22
  • Мнения: 749
Аз направих мисед аборт доста по-рано- в 11 г. с. - невралната тръба не беше развита. Хистология не са ми правили, но причината за тази малформация, а може би и за други е била неконтролираната ми кръвна захар- тя също може да е причина за малформации през първия триместър.

# 23
  • Мнения: 32
Трудно се чете в тази тема. На всички момичета изпращам своите добри и положителни мисли.  Hug

# 24
  • Мнения: 98
Здравейте момичета!
Да се запиша и аз в тази толкова неприятна темичка, но за съжеление се случват.........
Преди два месеца  и половина родих преждевременно две момченца в 26г.с., които..........за голямо съжаление живяха само седем часа и половина...БОЛКАТА наистина е много голяма и много трудна за преодоляване....Много ми е мъчно..Незнам как ще го преодолея.....

# 25
  • Мнения: 98
Здравейте,момичета...сълзите ми не спряха докато четях темата,защото ме върна назад,към декември 2009г.Аз съм носител на балансирана транслокация (14,21),забременях миналата година,разбрах седмица преди сватбата и бяхме безмерно щастливи.Знаех,че задължително трябва да ми се прави амниоцентеза и затова спокойно и без тревоги поех към болницата.Всичко мина повече от перфектно и остана да си чакаме резултата.Аз бях сигурна,убедена на 10000000%,че нашето момченце ще се роди живо и здраво,но...резултата беше ужасяващ:бебенцето е със Синдром на Даун и се налага медицински аборт...сякаш ме блъсна тир,не виждаш,не чувах,насочих се право към прозореца и добре,че беше мъжа,че и аз щях да си отида.Бях в края на 5-я месец и аборта си беше "зелено" раждане,с контракции,с адските болки от балон-катетъра,с разкритието...раждах близо 20 часа и това беше моето болезнено,самотно пътуване през всичките кръгове на ада.А горкият ми мъж,така ми беше жал за него SadНо днес всичко е зад гърба ни,гледаме напред и се молим за живо и здраво бебче.Скоро приключи и един неуспешен опит ин витро,но сега залагаме на нормалното забременяване.Страха го има,той съществува,макар и да не мисля за него,той е реален и има вероятност да го изживеем отново.Страх ме е,но аз съм по-голяма,по-силна от него и ще го преодолея!Преди седмица почина дядото на мъжа ми.Точно преди да си отиде,казал на свекърва ми да ни предаде да не се притесняваме за изгубеното бебче,че сега то стои на коленете му и му се усмихва,че той ще се грижи за него и ще го възпита.Тези думи донесоха спокойствие и хармония в душата ми...вече зная,че нашето ангелче е добре!

# 26
  • Мнения: 8
Момичета толкова добре Ви разбирам всички. Миналата година в кр. на април преживях своя ужас. Родих по медицински показания в 24 седмица моето малко момиченце , което умря пред очите ми. Отношението в родилното по никой начин не ме накара да преживея нещата по- леко.
Година по- късно отново съм бременна и наистина се опитвам да мисля позитивно, но както всяка от вас знае, при нас нещата не са като при останалите бременни. При мен всяко 2 и 3D е притеснение, а не както при др. само позитивни емоции. В кр. на 3 месец успяха да ме стреснат отново и да ми обяснят, че нещата все още са под въпрос , но въпреки това е по- добре да махна детето отново. Имах чуството, че светът за мен е свършил, но реших, че трябва да дам шанс на това бебче за живот. Така на следващите феталн. морфологии се оказа, че въпросното увреждане, за което се съмняваха вече не е видимо, но ниепрекарах 1 месец в съмнения. Надявам се този път това да е еднственото ни притеснение и ние с мъжо да се радваме на едно сладко бебче. Болката и спомена едвали някога ще забравим, но се моля този път съдбата да се смили над нас и да ни дари това щастие newsm17

# 27
  • Германия
  • Мнения: 71
Едва сега се завръщам на линия и бързам да прегърна силно VILI8308, Каталина, melisa_82, rali_00, еketie.....

Въпреки, че списъкът бавно набъбва, на фона на останалите теми той все пак е незначителен като брой - ето ни един повод за надежда! Не се случва толкова често природата да обърква своите кодове, по-скоро ние сме изключение!

rali_00, много се радвам, че очакваш вече своето дете. Възхищавам се на смелостта, с която си поела риска в третия месец да запазиш детенцето и да изчакаш развитието на нещата. Ето, че са се подредили този път. Съдбата обича смелите и съм убедена, че ще те възнагради подобаващо с едно здраво детенце. Преди или след преглед, ела в тази тема да избълваш страха и притесненията си, ние ще бъдем с теб.

Каталина, адмирации и за теб и за силата, която си придобила. Аз също вярвам, че неасистираното забременяване е по-добрият избор, а когато си уверена в своите действия, то ще се случи скоро и безпроблемно. Очакваме те с добрите новини!

melisa_82, една силна прегръдка  и за теб! Болката на сърцето не се предолява напълно след такава загуба. Тя се притъпява до степен на поносимост и следващата й фаза е или борбеност или пълна апатия. Някои казват, че развитието зависело от теб самия - ако се настройваш борбено, ако мислиш положително, ако...., ако...... Аз лично смятам, че развитието на събитията след нашите загуби, не може да се спешава, не бива да се очаква каквото и да било. Всеки сам и строго индивидуално като времетраене опитомява своята болка. В тази тема имаш обаче пълното разбиране - независимо дали имаш хъс да продължиш напред или нужда от рамо, в което да попият сълзите ти.

nadindf, вярвам, че щом причината е открита, нещата ще се развиват само благоприятно от тук нататък. Познавам майки с висока кръвна захар /контролирана вече/, които  са не по-малко щастливи от всички други.

VILI 8308, за теб думите ми са безсилни! Както и да ги обръщам - ти си преживяла вече, това от което нас само ни е страх - да се случи отново! Кротко присядам до теб и мъката ти и просто мълча!! Нищо не казвам! Не мисли изобщо за трети път сега - това е единственият съвет, който си позволявам. Остави се за малко на течението да те повлачи, така ще спестиш сили и ще укрепнеш, докато нещата около теб просто се случват.

# 28
  • Мнения: 98
Natalie Nikol,благодаря за милите думи и за куража,който вдъхваш на всички нас.Чудя се все още защо точно на мен се случи,какви грехове плащам,кому съм сторила злина,че аз буквално на мравките правя път,не ги настъпвам...защо платих така...хиляди въпроси без отговори,огромна болка,много сълзи и молитви...но сякаш,вече близо година след ужаса,започвам да се възстановявам и да вярвам,че скоро ще имаме живо и здраво бебче...Убедена съм в това,вярвам искрено!!! family4 това ни чака всяка от нас Hug Hug Hug

# 29
  • Мнения: 29
Natalie Nikol възхищавам ти се на силата, която имаш. Дано си права, че "Не се случва толкова често" и дано никога вече да не се случва и скоро всички да имаме по едно здраво бебче. Прегръщам Ви всички силно  Hug.

Общи условия

Активация на акаунт