Будене с писъци през нощта

Съвсем нормално за тази възраст и всъщност е началото на един период, който може да продължи години. При някои деца нощните кошмари изчезват чак в училищна възраст. Въпрос на емоционалност.

моята дъщеричка и тя много често реве на сън,но като я гушна и се успокоява.

Видях, че сте прочели вече, точно щях да напиша, че вероятно става дума за Night Terrors бях превеждала едно филмче за сомнамбулизма и там стана дума за това състояние при децата, та ми стана интересно и се разрових да прочета. Защо не опитате да го взимате при вас в леглото? Това не е медицински съвет, разбира се, но ми се струва, че ще помогне и на детето и на вас. Знаете ли, че бебетата, които спят в легло при майка си, не получават СВДС например и по-рядко страдат от кошмари. Правени са изследвания, че сърдечният ритъм на майката и малкото дете и дишането им се регулират взаимно и сънят е много по-спокоен. Можете да опитате и този вариант.

И дъщеря ми прави понякога така. Мисля че сънува нещо,а и скоро тръгна на ясла,което си е голям стрес за детето.

Хубавата новина е, че от 4 нощи този кошмар прекъсна! Всичко продъкжи и този път 5 нощи (предните пъти продължава около 3-5 нощи). Въпреки това днес посетихме детски психолог - дамата и тя беше на мнение, че всичко това е свързано с някакво субективно изживяване на болката. акто ви казах, всички тези епизоди винаги си свързвам с телесно неразположение/разболяване (зъби, афти, висока Т и кнойна ангина и т.н.). Така и не съм сигурна, дали това не са т. нар  night terrors...попитахме я затова, но мисля, че тя чу от нас за това. Няма лоо, явно това е нещо сравнително ново о малко хора са чували за това.

Та от 3 нощи спя спокойно - пак се буди, но тя си се буди от малка по няколко пъти нощем, но няма нищо общо като преди...Николаева, мила, не знаеш за какво става въпрос - аз НЕ мога да я пипна, когато е в това състояние, камо ли да я вземам при нас в леглото...тя е в истерия, разбираш ли...дано никога не ме разберете, мили мами!!!
Успех на всички и ще се радвам ако мога да помогна на някой в моето положение...не знам при нас какво беше разковничето, но аз напук на всички съвети НЕ Я ОСТАВЯХ ДА ПЛАЧЕ САМА...опитвах се да й говоря (макар че това я дразнеше), да я утеша, да я разбудя, водех я до прозореца (не съм я разтрисала или нещо такова), показвах и разни неща (докато тя се гърчеше в мен) и й показвах, че аз съм мама, че съм силна и че съм до нея, че не се страхувам от това й поведение, че я обичам и че заедно юе попедим всичко...днес психоложката също ми каза, че е много важно винаги да показваме на детето си, че ние сме СИЛНИТЕ!!!

Успех, мили мами!!! Пжелавам здрави и спящи дечица!

Моята дъщеря тази нощ се събуди с писъци към 12:30 и ми отне доста време да я успокоя. Но тя, освен че пищеше и не ми даваше да я пипна, риташе с крака и мяташе ръчички. Видях се в чудо! Накрая включих телевизора, и тя се разсъни и поуспокои, и заспа отново гледайки го  и седейки...направо не знам какво да мисля, няма някаква промяна, ходи на ясла от миналия септември и доста бързо се адаптира, има още 4 кътника да избият, но аз някакси не мисля, че причината са зъбите.
Сега е вкъщи, баща й я гледа и се притеснявам дали и следобедния сън ще мине по същия начин.

Helenblondy, и аз искам да изкажа благодарности за полезната информация, която си публикувала по темата. При нас това се случи за пръв път, когато детенцето ни беше на 2г. и 3м. и последно през миналата седмица / сега е на 2г. и 9 м. /. Страшна работа....Хубавото е само, / ако въобще може да се каже, че има нещо хубаво в това /, че не се случва в поредни нощи, а през големи интервали. За тези 6 месеца, се случило около 4-5 пъти. Спим с детето в една стая, леглото й е долепено до нашето, но както казваш не дава да я докоснем - рита, удря, хвърля каквото докопа...в единия от случаите си издра лицето. Ужасна история!!! И аз като теб се опитвам да я водя до прозореца, отварям да я лъхне по-хладен въздух, да гледаме светлинките, но нищо не помага.  Дори в един от случаите, нарочно и подавах предмети, които да хвърля, за да се освободи по- лесно от тази агресия. Баща й също трудно я удържа, но интересно, че към него е по-предразположена. В едната от нощите мен ме гонеше - викаше ми "махни се" и аз изпълних това нейно желание. След около 5 мин. се успокои и аз влязох отново в стаята. Заварих ги да се гушкат с тати си и той като я попитал дали е сънувала нещо страшно, тя казала "Да". А като ме видя, че влизам се усмихна...Единственото, което бях намерила по темата преди време е това, което Ханна казва за преминаването от една фаза на съня в друга и това, което ме успокои е, че казват, че тези състояния не травмират детето, защото не ги помнят. Интересното обаче е, че на следващия ден, дъщеря ни знаеше, че "тя си е издрала лицето " Аз не исках по никакъв начин да я подсещам за среднощната случка, но когато я взимах от ясла, сестрата ми каза, че я питала "кой и е издрал така личицето, котето ли?", а тя отговорила "Аз"
Извинете ме за дългия пост. Желая успех и сила на всички родители в справянето със ситуацията!!!

Пропуснах да споделя, че когато изпадне в такава истерия, много често повтаря "искам падна" и се опитва да "слезе" от леглото с главата надолу - независимо дали си е в нейното или нашето легло . Понякога си мисля, дали проблема не е в това, че в един момент детето вече се чувства голямо, иска да прави всичко само, а ние като едни "досадни родители продължаваме да помагаме и да се опитваме да го предпазим". И това дразни децата, а може би си мислят, че ги подценяваме и изживяват това по драматичен начин / по-чувствителните /. Защото признавам си, че една от най-често използваните реплики от моя страна е "внимавай, ще паднеш", не така, ще паднеш" и такива подобни. Но не мога да не го правя, при положение, че все иска да скача от високо, да прескача огради и други такива според мен опасни за нея неща. Оф, малко объркано стана, но се надявам, че сте ме разбрали . Просто се опитвам да свържа нейните реплики "искам падна" с моите забележки, които правя в ежедневието.

шантавелка твоето допълнение ме подсети нещо - моето дете като заплака, почна да повтаря, че ще падне (това се случва ако преди това при обръщане се е доближила до ръба на леглото, но в никакъв случай не толкова близо, че да е имало реална опасност да падне) и се придърпа към средата на леглото, продължавайки да обяснява, че ще падне...колко усилия ми костваше да я убедя, че няма да падне не е истина  Ох, дано е единичен случай и не се повтори никога вече 

Случвало се е със сина ми. Отдавам го на кошмари/отреагиране на емоциите през деня.

Stella Maria , нощният терор не се лекува със спане в едно легло, а СВДС е в сила до годинката. След това единственият резултат от спането заедно е трудно отказване по-нататък. Нощният терор иска търпение, успокояване и емоционално стабилна среда - нещо доста трудно в днешно време.


Поздравления, че си се държала в разрез с тотално остарелите разбирания за детска психология в България. Съвети от рода "остави я да плаче" са не само безумно тъпи и медицински изостанали, но и емоционално безотговорни. Детето има един свят и основна фигура в него е майката. Ако то се чувства изоставено/предадено от тази майка, всичко останало тотално губи значение. Не знам защо толкова прости (и медицински доказани) факти не успяват да влязат в дървените глави на масата медицинско съсловие в България. То бива бива безотговорност и неграмотност, ама тяхното е... 

Ох, ние тази нощ пак имахме случка, обаче, към 5 сутринта беше, а миналата нощ се случи към 12...чудя се какво е. Майка ми иска днес да я води да й леят куршум. Интересното е, че постоянно се притеснява да не падне от леглото, вчера и на баща си така е казала на няколко пъти - че ще падне. Мисля си, да не би да е падала от плота за сменяне на памперси в яслата, иначе не виждам логиката все да е притеснена, че ще падне. Сега се чудя какво да правя.

Инсп. Гаджет, да не би детенце наистина да е падало в яслата? Поговори с възпитателките...всъщност, едва ли някой ще си признае ако е имало подобен инцидент, но опитай. И ние прекарахме тежка нощ . Пак се случи същото, само че снощи малката принцеса не искаше да пада, а искаше на вън. Успяхме с тати и да я удържим за кратко да гледа през прозореца и това като че ли този път и повлия добре, макар и съвсем минимално. Другата разлика беше, че след много усилия от страна и на двама ни, предпочете мен пред тати си и след много милване, приказки и опити за гушкане, ме прегърна и се поуспокои. Интересното обаче е, че не ми позволяваше да легна с нея, а искаше да се гушкаме седнали. Не знам какво е това чудо - че е терор, терор е! И за децата и за родителите. На "куршуми" не вярвам, по скоро си мисля и аз да се посъветвам с психолог. А нали тука, в сайта има такъв - дали да не пуснем един линк към нашата темичка, да видим какъв съвет ще даде по въпроса психолога на сайта. Но аз не съм от активните форумци и не съм много на ясно. А иначе се сетих нещо друго - направих клип някъде преди месец, който да покажа ако евентуално се стигне до посещение при психолог. Вярно, че в такъв момент на човек хич не му е до правене на клип, но все пак да можем да покажем за какво става въпрос, защото представите на всеки човек са различни.

Да докладвам с продължението при нас, вчера й ляха куршум, според бабичката била уплашена, стресът бил от преди месец. Абе нещо не вярвам много, по-скоро си мисля, че миналата седмица е паднала, ако изобщо е паднала. С възпитателките не искам да говоря, защото ми е ясно, че няма никой да си признае, а реално аз не искам да обвинявам, със сигурност ако е паднала, не е било нарочно. При мен веднъж падна, като беше на 6 есеца, камо ли сега, когато не може да си седне на дупето, та ми е ясно. Въпросът е друг-спа при баба си, по нейно желание и не е имало викове или крясъци, на 4-5 пъти се е пробуждала с мрънкане, но пак е заспивала.
И вече съм в шах!!! От месец и половина сме с нова спалня, да ви кажа, мирисът на латекса още не е напълно изчезнал, и в момента обмислям дали пък тази миризма не я дразни. 
Леле, побърках се направо, иначе Ния днес пак е на градина, както всеки път си влиза с усмивка, спокойна е, не се страхува или да показва признаци на стрес там...ох, дано бързо мине.

Дъщеря ми, голямата имаше такъв период, който продължи около година и беше просто кошмарен. Нищо не помагаше, нито гушкане, нито разтърсване, говорене, крясъци, опити да я събудим, нищо. С мъжа ми ходехме като зомбита денем от недоспиване. После всичко изведнъж секна до миналата година, когато пак взе да изпада в същите нощни истерии. Този път, обаче, забелязахме, че ревнува от бебето и определено се опитва да привлече внимание към себе си, дори да е негативно. И започнахме да не обръщаме внимание на истериите и, да не ги коментираме пред нея, с нищо да не и показваме че ни е държала будни цяла нощ. За сметка на това гушкахме повече и се стараехме да има поне малко "свое" време с всеки от двама ни.И тя спря.