Детски книжки - за малки и големи деца

  • 24 595
  • 126
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 289
Да, и още нещо, малките деца обичат да се повтаря едно и също, моят син си има една любима книга с картинки и все нея си разглеждаме от месеци вече. А аз коментирам картинките с едни и същи думи всяка вечер и на него точно това му харесва, защото предварително знае какво ще кажа на всяка страница и очаква с нетърпение да го кажа! Имам и друго предложение, ти сигурно си купуваш списания за майки, прелиствайте тези списания заедно - там е пълно със снимки на деца, които пият от шише, или се чипкат във ваничка, или държат играчки - това са все неща, познати за детето и то ще ги гледа с интерес, показвай му картинките и му разказвай, кой какво прави - най-малките деца "четат" картинките, не слушат текста... но и това е "четене"...

# 61
Относно четенето на книжки на малките (около 1 годинка) моят опит показва, че е по разумно да се избере книжка с хубави и разбираеми картинки и да се импровизира по нея. Така  научих нашата кака. Аз й обяснявах картинката, като от време на време я карах да ми показва кое къде е. Естествено отначало 2 -3 неща. Например: "Къде е Мечо?", "Къде е Зайо?". Може дори да се учите и кое животно как казва. Постепенно кръгът с обяснения и въпроси се разширява. Като най- накрая се стигне до истинско четене на текста.
Сега установих че точно тази схема работи и при бебо (не съвсем бебо - на 1г. е човекът).  Simple Smile

# 62
  • Мнения: 289
Аз продължавам списъка с хубави книги за деца: "Призракът от замъка Кентървил" от Оскар Уайлд, поправете ме, ако българското заглавие е различно, оригиналното е The Canterville Ghost. Книгата е за по-големи деца. Като съм го ударила на английска класика, ще добавя и "Д-р Джекил и мистър Хайд" на Р. Л. Стивънсън - намерих тук тази книга, адаптирана за деца и със страхотни илюстрации - самата аз останах изненадана, как тя "грабна" децата ми...

# 63
Петя Дубарова има много сладки стихотворения за деца. Препоръчвам ви ги!
Малък пример:

Моето котенце


Коте мило, нежно мъркаш

и помръдваш със мустачки.

Виж, конците ще объркаш,

а пък те не са играчки.

 

Гордо-гордо преминаваш

със очички закачливи,

колко смешно се прозяваш,

тръгваш пак със стъпки живи.

 

Тихо ти обхождаш всичко,

аз игриво те наричам,

ти си котенце добричко

и затуй те аз обичам.

И в този контекст - Лира говореше за литература писана от тийнеджъри - Петя Дубарова е писала още от ранна детска възраст.

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=186&LangID=1

# 64
  • Варна
  • Мнения: 5 497
Аз искам да попитам мамите с опит как се преборихте с късането на книжките. Много обича да гледа картинки, много и харесва да и чета, обаче от време на време я прихващат редакторски чувства и започва да къса книгите, дъвче ги или им отскубва картинките. Вече не е малка, разбира че не трябва да прави така и въпреки моите опити да и обясня, че така не се прави и т.н. пак си знае нейното.
За мен скъсването на книга е много лошо нещо и сташно ме е яд на моята малка книгоунищожителка.

# 65
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
ами...в началото библиотеката и се състоеше само от книжки с ДЕБЕЛИ, картонени страници:)
като и увря главата...получи и другите.

# 66
  • Мнения: 289
И още нещо. Децата наподобяват възрастните. Колкото по-често детето вижда родителите си да четат книга, толкова по-бързо ще започне да си играе "на четене" и ще прелиства страниците, вместо да ги къса и мачка... Иначе това, за което пише Деспина го правят всички деца, и моите са го правили...

# 67
Късането на книжките Simple Smile - спомням си нашата сладуранка как късаше и се радваше и казваше : Много много книжки. После отмина. Отмина следвайки именно рецептата на Лира. Копираше мама и тати и играеше на четене. Simple Smile  redecoration

Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...

# 68
  • Варна
  • Мнения: 5 497
Цитат на: TopCat
Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...

Ами тези които и давам са точно такива и то от тези с дебелите корици, обаче пак успява да им види сметката.
А иначе е много интересна, запомнила е как почва например книжката за зайченцето бяло, отваря и почва да "чете" на глас "зачи бало" и продължава да си мърмори нещо като много успешно имитира интонацията с която аз и чета книжката.
А за четенето и аз и мъжът ми много обичаме да четем и имаме доста книги в къщи, така че личен пример не и липсва. На мен за нова година мъжо ми подарява целогодишен абонамент за окръжната библиотека във Варна.

# 69
О да! Децата запаметяват безпогрешно! Майка ми е разказвала как Виктор знае приказката почти наизуст: като му дадеш книжката се прави на важен и само говори и прелиства Simple Smile Но го оставя, за да продължи интереса към четенето.
Късането е само етап... После идва изцапването на книжките с ядене Simple Smile, важното е да му харесва на детето да се занимава с книжки.    Heart Eyes

# 70
  • Мнения: 289
Току-що прочетох една интересна дискусия за четенето в един чешки родителски сайт. Оказва се, че момчетата четат по различен начин от момичетата... Майките на момчета там писаха, че синовете им не обичали фикция, а предпочитали фактическа литература. Най-често прелиствали енциклопедии. Една мама написа, че на синчето й дежурната реплика, като почвали да четат, била:"Ама да няма цау!" ("цар"). То предпочитало да му разказват накъде водят кабелите, как функционира електроцентрала и т.п. - ето такива неща слушало с отворена уста. От чешката класика за деца мамите на момчета споделиха, че единствения автор, който и днес "грабвал" децата им, бил Отакар Батличка. Това като го казах на мъжа ми, той подскочи на стола, разказа ми от воле няколко разказа от него и започна да ми вади книги от него, които си пази още от момче... Мъжа ми каза също, че хубавото на Батличка било, че пишел разкази от по 2-3 страници, на втората-третата страница вече имаш развръзка и това също привличало момчетата, момчетата нямали нерви да четат по 200 страници, за да видят какво ще стане. Случайно да знаете, дали има нещо от Отакар Батличка, преведено на български?

# 71
Типичните книжки с картинки с дебели страници са за деца от две до пет години. А иначе книжките с картинки са за деца от три до седем-осем години. Това е класическата възраст. Simple Smile
***
Ще потърся в библиотеката! Според мен би трябвало да е преведен, но за съжаление вкъщи нямам книги от Отакар Батличка. И аз съм забелязала подобно разграничение на вкусовете при децата. Може би идва от разграничението на длъжностите в семейството - татко прави всичко и аз като един малък мъж трябва да мога като тати... Искам да знам за водата и тръбите, за дъжда, за колата, за телевизора...

Много често децата се вдъхновяват от кукления театър и после със седмици майките разказват пиесата.

Вкусът към книгите се определя от родителите.
***
И сега ми се иска да препоръчам приказките на Здравко Сребров. Те са кратички и се примат с интерес от малките деца.

# 72
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Може би са за малко по-големи дечица, но поредицата на Джерълд Даръл за времето, което е прекарал на остров Корфу е невероятна поне за мен. И досега си препрочитам "Градината на боговете" и се смея до сълзи.
Всички книги, които сте написали ме върнаха години назад и ми стана толкова хубаво и мило, благодаря!

# 73
  • Мнения: 289
Аз искам да препоръчам една руска авторка за деца - Софья Прокофьева. Не можах да я открия по българските търсачки, но предполагам, че толкова известна руска авторка за деца не може да не е преведена в България. Предполагам, че се намира по-скоро по библиотеките. Ние сме чели с децата чешки преводи на 3 нейни книжки и на тях особено много им хареса "Часы с кукушкой". Нашият превод беше с илюстрации от Радек Пиларж, това е човекът, който е нарисувал Румцайс. Ако я има тази книжка в България и е с хубави илюстрации - цена няма да има за по-малки деца.

# 74
  • София
  • Мнения: 7 242
Хей, wa-wa и аз съм върл фен на Дж. Даръл. Сигурно съм го препрочела поне 100-пъти. Особено са ми любими книгите за Корфу - 3 на брой /има и една, която все още не е преведена/.

А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/

И приказките на май беше Виталий Сутеев с илюстрации на автора /Под гъбката, Кой каза мяу, Патето и пилето, Ябълката../ страхотни са за по-малките.

Общи условия

Активация на акаунт