Детски книжки - за малки и големи деца

Как точно се пише името на този автор на латиница? Това ми е един от любимите детски романи, за съжаление го нямам и го диря под дърво и камък. А има ли и други негови книги за черешарци преведени на български?

На първото място на което попитах намерих "Небивалици" /дискутирана е на по-предните страници/. Оказа се дори, че е включена в списъка със задължителните книжки за прочит за 2 клас. Мисля, че  повечето деца биха я харесали много. Напомня ми на разказите на Туве Янсон, която също ми е много любима.

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=13271

Току що видях, че тази книга я има на български! Тя е СУПЕЕР! Готически роман за деца! (малко по-големи, естествено, от около 10-годишни нагоре). Но аз я прочетох на моите дъщери на 6 и 4 г., като пропусках по-многословните описания. След като дочетохме книгата, те ме караха, да им препрочитам някои места отново и отново, например, мястото, където откъснатата ръка на вещицата препуска, потропвайки с лакираните си нокти като зловещ паяк и следи момиченцето, а то се страхува да отвори прозореца на стаята си! Горещо препоръчвам тази книга! Особено, ако са я издали с оригиналните илюстрации.

А за списъка на нашите любими детски книги - спомних си, че като дете четох с голямо удоволствие една дебела книга:"Наследникът от Калкута", но не си спомням автора.

Непременно! А аз ще преровя тук библиотека "Иван Вазов".

А да ти кажа още нещо - като видях стихотворението за Сиводрешко и Бързобежко и ми се стопли душата. ТОВА ми е една от бебешките книги! Баба ми ми я е чела всяка вечер!

Искам да ви кажа и за още една хубава детска книжка за 6-7-8 годишни деца - "Маришка и джуджетата". Тя е полска и е любима детска книга на всички полски деца (така поне пише в предговора). Не помня авторката, но в нея освен историята на Маришка има и чудесни стихчета.

Чудесна книга, но пак за по-големи деца е "Да убиеш присмехулник". Аз я четох като голяма - на 15-16 години, но и досега съм запленена - това ми е една от любимите книги.

Също и "Тайната градина" и "Малката принцеса" на Франсес Бърнет, "Стас и Нели", "Пипи Дългото чорапче"...

юл4е, на мен "Маришка и джуджетата" ми е голяма мъка! Аз съм я чела на руски, много е хубава, авторката е Мария Конопницка, радвам се да чуя, че я има на български! Ще инструктирам баща ми да я търси в България. Той ни е златен дядо! Много присърце взима книжките! Тука в Чехия, пусто опустяло, ни Мария Конопницка, ни Константин Кирица, ни Х. ди Вашкунселуш - аман!

юл4е, а автора на "Да убиеш присмехулник" не го ли помниш?

И още нещо, "Чарли и шоколадовата фабрика" не е лоша книга за деца (От Роалд Дал).

На мен ми я купиха на български, но беше преди 20 години, та не знам дали ще успее да я намери...

Именно  

Ама той и по антиаквариатите рови. Аз като казвам "златен", значи наистина ЗЛАТЕН дядо! И "Историята на говорещото столче" ни изпрати - издание отпреди 20 г. Загрях и за присмехулника "To kill a mocking bird" - тя е страшно известна, но да видим дали я има издадена тук!

Толкова е хубава тази тема, но нямам време да пиша, само малко чета тук-таме.
Дано не сте пропуснали Валери Петров - "Пук", "Меко казано", "Копче за сън".

Защо се чете толкова малко?



Неотдавна в САЩ бяха публикувани резултатите от няколко проучвания. Излиза, че по-малко от половината от възрастните американци четат книги в свободното си време. При това проучванията не са се фокусирали върху значими литературни творби, поезия или философия - към категорията на читателите са били причислявани и хората, които за цялата 2003 г. доброволно са прочели поне няколко страници от поредицата Harlequin, примерно. Резултатът? Броят на читателите в САЩ в сравнение с 2002 г. е намалял с цели 10%, от 56,9% - на 46,7%. Ако допреди няколко години ядрото на американските читатели представляваше възрастовата категория между 18 и 34 г., то днес същата тази категория е най-слабата, тази, която изобщо не се интересува от четене.

Според проучванията американците в момента се делят на две категории хора:

Едните са изключително активни в професиите си и в дейностите, с които запълват свободното си време. На тези американци обикновено не им остава време за четене. Необходимите им информации издирват най-често през интернет.

Втората категория са пасивните консуматори на електронни забавления, не само на компютърни игри, но и на телевизионни серали и пр.

Нито една от тези категории няма да попълни редиците на читателите. Би могло да се предположи, че при тази пълна липса на интерес към книгите издателствата ще реагират, като съответно започнат да пускат на пазара по-малко книги.  Действителността е точно обратната. Ако преди 20 г. в САЩ са се издавали 60 000 заглавия годишно, в различни тиражи, то през 90-те години тази цифра се увеличи на 100 000 заглавия, а миналата година достигна почти 170 000 заглавия. В миналото се случваше дори и хубави книги да не стигнат до читателите, защото издателите ги връщаха. Днес в САЩ се издава почти всичко, с напразната надежда поне нещо "да хване дикиш". Но накрая новите книги потеглят за вторични суровини.

Проучванията ясно набелязват по-нататъшното развитие. Не само американците живеят във века на електрониката, което е определящо при избора на източниците на информация и дейностите за запълване на свободното време. Мненията, че културните институции трябва да са по-агресивни и повече да пропагандират четенето, не могат да решат проблема. Хората просто не четат, не искат да четат и, очевидно, няма да четат.

От всичко това възниква един въпрос: Ако положението е такова при възрастните, то как ли стоят нещата при децата? Всеки разумен човек знае, че основата на знанията се предава на децата в семейството. А четенето без съмнение е част от тази основа. Ако един човек не е чел книги през детството и юношеството си, то той няма да чете и като възрастен. Но децата, които са имали късмета родителите им да ги водят към четенето, винаги рано или късно се връщат към книгите, дори и ако за определени периоди от живота си те се отвърнат от четенето. И тази истина не се променя, колкото и нови и блестящи електронни чудеса да възникват. Защото аз не мога да си представя какво би могло да замести писменото слово. Със сигурност това няма да е пасивното приемане на информации от ТВ или от филмов образ.


(мой превод от чешки превод, но оргиналния източник е ПАНОРАМА, Милано 2004)