Детски книжки - за малки и големи деца

  • 24 600
  • 126
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 051
Цитат на: Лекси
А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/ /quote]

Бразилец - Хосе да Васконселош. Много е хубава!

# 76
  • Враца
  • Мнения: 5 186
да Лекси, точно за тези говорих, за остров Корфу. Никога не ми омръва да си ги препрочитам, мисля сега да си купя всичките на даръл, защото съм ги чела от библиотека, но един ден като имам детенце, ще се радвам да ги чете и то, залужават си

# 77
  • София
  • Мнения: 7 242
Успех при събирането. Доста са. Аз ги събирах в продължение на много години години:

Моето семейство и други животни; Птици, животни, роднини; Градината на боговете; Филе от кимбала - все още непреведената от поредицата за Корфу; Три билета да Ъдвендчър; Двама в степта; Пияната гора; Шепнещата земя; Зоологическа градина в моя багаж; Диви кинозвезди; Ай-ай и аз; Хванете ми колобус; Препълненият ковчег; На лов за живи животни...
 
и още доста други, които излязоха през последните години, но за съжаление не сам си ги купила.

А "Моето протокалово дръвче" наистина е много хубава. И сега мога да се разрева, като се сетя за нея.
И за една друга много хубава книжка се сещам. При това българска и тотално забравена "Жирафчето". Имаше и продължение, но не помня как се казваши. Някой чел ли я е? Все съм се чудила, защо не я преиздадат?

# 78
  • Враца
  • Мнения: 5 186
Я ми припмно това Жирафчето беше за едно момче, на което му казваха така, нещо за някакво момиче, животни някакъв завдо ми се върти в главата

# 79
  • Мнения: 811
Мммм, подсещате ме за страхотни книжки.

Не видях една, която много обичах - Крал Матиуш.

# 80
  • София
  • Мнения: 7 242
Ох и аз много не си спомням, беше толкова отдавна, когато я четох, а после изчезна на някъди.
Да, за едно момче беше. Написана от негово име, нямаше някаква специална история - нещо като дневник, история за това какво мисли и чувства едно момче, което расте.
На таткото май му викаха Пух, на майката Киви, имаше и един приятел Тапицирания скелет.
Някак книжката звучеше малко тъжно и самотно.... просто историята на едно момче, което не виче дете, но не и голям човек.

# 81
  • Мнения: 3 205
Цитат на: Лекси

А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/


Аз я имам и също много я харесвам, авторът е Жузе Мауру ди Вашкунселуш. Бразилец е, затова името му звучи малко сложно. Но тя е за по-големи деца.

А приказките на Доналд Бисет? Аз ги обожавах като малка. Те също са кратички и доста забавни за 2-3 годишни деца.
Също за по-големи деца са и "Десет приключения на Лиско" от Борис Априлов. Той има и други приказки за Лиско, но не са ми попадали за съжаление.

# 82
  • Мнения: 3 205
Цитат на: Лекси
Ох и аз много не си спомням, беше толкова отдавна, когато я четох, а после изчезна на някъди.
Да, за едно момче беше. Написана от негово име, нямаше някаква специална история - нещо като дневник, история за това какво мисли и чувства едно момче, което расте.
На таткото май му викаха Пух, на майката Киви, имаше и един приятел Тапицирания скелет.
Някак книжката звучеше малко тъжно и самотно.... просто историята на едно момче, което не виче дете, но не и голям човек.


Аз не съм я чела тая книжка, но имаше филмче по нея и съм го гледала. Имаше и една балеринка дето живееше под/над тях та родителите щяха да съединяват апартаментите, но жирафчето си харесваше друго момиче.

# 83
  • София
  • Мнения: 7 242
Доналд Бисет ми звучи познато, но не мога да се сетя. Подсети ме моля те, с някои конкретни имена на приказки.
Мерси Simple Smile
Да, за същото жирафче става въпрос. Наистина имаше нещо за съединяване на апартаминти. Аз пък не знаех, че имало и филмче.

# 84
Моето портокалово дръвче
Simple Smile

За малкото момченце, което си имало за приятел едно портокалово дръвче с едно клонче и без портокали... Нали? Дръвчето, което единствено знаело неговите сънища и преживявания.

Казват, че книгата имала елементи на автобигорафия.

# 85
  • Мнения: 3 205
Цитат на: Лекси
Доналд Бисет ми звучи познато, но не мога да се сетя. Подсети ме моля те, с някои конкретни имена на приказки.
Мерси Simple Smile


Ех, не мога да се сетя. Те са много кратички приказки и мога общо взето да се сетя повече за сюжета, отколкото за имената. Мога да ти кажа името на книжката обаче, имаше я по книжарниците преди 3-4 години - от поредицата с меки корици с детски приказки, ако се сещаш. Книжката се казва "Небивалици". Сигурна съм, че я има още по книжарниците.
Моята любима приказка е за ябълковото дърво дето не можело да ражда ябълки, питало разни животни как става и раждало ту катерички, ту бебета, докато най-накрая един мисля че беше кон го попитал ябълковото дръвче как си представя нещата, то му разказало и на следващата година коня му преразказал и най-накрая се родили ябълки. Общо взето в тоя дух са приказките - забавни за мъничета.

# 86
  • София
  • Мнения: 7 242
Мерси, ще проверя дали я има още. Звучи ми подходящо за 4-годишно. Wink

а сборник хубави стихотворения или римувани приказки като "Работна мецана" и "Лакомото мече"някой може ли да препоръча. Аз като малка много обичах да ми четат стихчета. Сега обаче май много не са на почит

# 87
Ейййй, а за хубавите приказки на Oscar Wilde говорили ли сме си?
Славеят и розата, Щастливият Принц, Рожденият ден на инфантата, Рибарят и неговата душа... Много хубави приказки...

И сега малко извън темата, но като бях малка много обичах да си надписвам книгите все едно са подарък от автора за мен. И сега чета на гърба на кориците: От Андерсен, от Джани Родари... Голям смях пада.  Grinning

И още един спомен - бях малка, живеехме при баба ми. Там нямаше много книги за деца, но аз изнамерих "Митове и легенди за съзвездията" и като се започна едно четене - все едно приказки. И всички деца от махалата си играехме на Пегас, на Зевс, на Херкулес...

# 88
"Работна мецана" е на Леда Милева.

Ето и още една приказка от нея:

Сиводрешко и Бързобежко


В една гора сред буки стари

две зайчета - добри другари -

живели дружно и честито

и в дъжд, и в слънце на открито.

Под клонест бук спял Сиводрешко,

под млада шипка - Бързобежко.

За тях от всичко на земята

най-хубава била гората -

гората, дето са родени,

гората с клоните зелени,

с дъха на ягодите пресни

и с веселите птичи песни.

 

Но ето че дошла тъдява

лисица - хитра и лукава.

Пристъпвала безшумно, леко

и в тъмно виждала далеко.

Тя дупка скрита и дълбока

изровила си край потока.

Изтръпнали в гората всички,

замлъкнали щурци и птички

и бързокрила като вятър

разпръснала се новината:

- Пазете се, щом падне мрак!

- В гората се е вмъкнал враг!

- Какво да правим, Сиводрешко?

- Къде да идем, Бързобежко?

От всеки шум сега са плаша.

 

- И аз! Гората си е наша,

знам всяко долче и пътечка,

а някъде да шумне клечка

и сърчицето ми се свива...

Не, тъй не може, тъй не бива!

Сега, когато слънце грее,

по-малко ме е страх от нея.

Но вечер!... Ах, кажи ми, братко,

ще спим ли пак спокойно, сладко?

 

Чак в тъмно зайците решили,

че още утре с дружни сили,

в най-хубавия горски кът

къщурка ще си построят.

Подпорки ще намерят прави,

ще преплетат клонаци здрави,

да няма нежелани гости,

здрав прът вратата ще залости.

Па нека дебне, нека слуша

отвънка старата хитруша.

- Строежът почва утре... но...

ще спим ли тая нощ?... Дано.

 

Изгряла ясна месечинка

и всяка горска животинка

се спотаила в тъмнината.

Но всички тая нощ в гората

останали до късно будни.

И само два фенера чудни

блестели в клоните на бука:

на бухала очите. Тука

като същински часовой

на пост в нощта останал той.

Най-после светнала зорницата.

 

На лов не ходила лисицата.

Сред шипковите храсти скрита

запяла птичка гласовита.

Подскочил Бързобежко: "Ах,

дали таз сутрин се успах?

А днес започваме строежа!...

Не, още е росата свежа!

И как е хубаво в зори -

едно, две, три, едно, две, три -

гимнастика да се направи.

Сега бегом! Живот и здраве,

довечера ще е готова

и нашата къщурка нова!"

 

- Ще почваме ли? Съмна вече! -

извикал още отдалече

засмян и весел Бързобежко.

Приятелят му Сиводрешко, о

грян от първите лъчи,

разтъркал сънено очи.

- Дойде ли? Ех, че си припрян!

Я чуй - съседът ми Мецан

пухти и хърка тъй, че аз

не съм поспал дори и час,

все буден съм лежал нощес!

Да почнем утре вместо днес!

 

Отново румена зора

огряла старата гора.

И Бързобежко втори път

дошъл къщурка да строят.

Но Сиводрешко рекъл пак:

- Не мога днес! Ей в този крак

ми влезе трънче и боли

като че има сто игли!

Повярвай, иде ми да плача.

Да дирим доктора - Кълвача, -

че млад съм и не ми се мре.

Строежът утре. - Е, добре!

 

И пъргавият Бързобежко

за трети път при Сиводрешко

дошъл с любезната покана

да почнат работа от рано.

А Сиводрешко пак не става.

- Виж - рекъл, - облак се задава

и нищо чудно изведнъж

да рукне над гората дъжд.

А в дъжд не ходи Кума Лиса.

Затуй спокойно прибери се,

легни си в мекичката шума.

Ще почнем утре - честна дума!

 

Дошъл очакваният ден.

Но Бързобежко спрял смутен,

полазили го хладни тръпки:

видял наблизо пресни стъпки,

усетил лоша миризма.

Разбрал - била е тук сама

наскоро хитрата лисица!...

И паднала една сълзица

по бузката на Бързобежко.

Навел уши, въздъхнал тежко:

- Ах, братко мой, останах сам,

изяла те е Лиса, знам...

- Хей, тук съм, тук съм, стига плака! -

извикал някой от шумака.

 

Проскубан, с дрешка изподрана

от злите нокти на Лисана

и с нос, червен като черешка,

след миг изскочил Сиводрешко!

- Е, утре ще строим, нали -

пък ако ще и да вали! -

замолил Бързобежко пак.

А Сиводрешко викнал: - Как?

От "утре", братко, полза няма -

днес почваме строежа двама!

 

Намерили си здрави клони

и остри трънчета-пирони,

събрали камъчета чисти,

донесли папратови листи

и зайчетата с дружни сили

къщурка чудна построили -

къщурка с покрив и вратичка,

посред гората сам-самичка.

 

А щом се мръкнало навън,

вратичката подпрели с пън,

мъх зайчетата си постлали,

прегърнали се и заспали.

 

А Лиса - гладна и сърдита -

излязла в тъмното да скита.

Върви и мисли: "По погрешка

изпуснах снощи Сиводрешко,

но тази вечер ще го хвана!"

 

И до къщурката Лисана

по прясна заешка следа

дошла безшумно. Но беда!

Ни дупка има, ни пролука,

как да се вмъкне Лиса тука?

Сумтяла, близала мустак

и гладна си отишла пак.

 

Лисана хукнала наслуки

през три бърда, през десет чуки

на лов не тръгнала в гората

до днес кумата опащата.

Но там, сред ягодите пресни,

там, дето птички пеят песни,

все още като костенурка

се гуши заешка къщурка.

Там гости - разни животинки

и бръмбарчета, и калинки -

са винаги добре дошли:

на завет - в дъжд и бури зли,

на сладки приказки - през май,

в студа - на чашка горски чай.

# 89
  • София
  • Мнения: 7 242
Мерси много.
Сега ще си я принтна и довечря ще я прочета за Лека нощ. Ако ми остане време ще нарисувам и картинки.

Общи условия

Активация на акаунт