Висшето образование в България

mama Tin, недей така, бе човек! Ще ми докараш сърцебиене ! Като си предствих, че може да сме близки роднини и ми се схвана челюстта направо! Как ще се науча да репликирам роднините с "глупости!" след всяка дума, без да се замислям, не ми е ясно, пък съм стара вече да се уча... 

Ами, глупости са! Какво се правите на ударени, все едно не знаете кое как става? Елитни университети, не знам какво! Ей така, ккакто ужким тук било трудно, ей така хора, които не успеят да влязат тук отиват в чужбина и завършват успешно и медицина, и икономика, и каквото се сетите и дори са благодарни на това, че животът ги е отвел в чужбина. Или ще кажете, че са отишли на място, където обират издънките? Нещата са прости - оценките на кандидат-студетнтските изпити не са показател за това как ще се развие студентът за четири гдини.

Да, чудесно е, че няма как да сме роднини!

А кое как става, Андариел?
Всъщност не разбирам изобщо за какво говориш. Доколкото разбрах, ти в държавен университет не си била. Никой не се занимава с теб и твоето образование, ти обаче какво си тръгнала да мериш всичко според твоя аршин? Висшето образование в СУ дава чудесна теоритична подготовка, за съжаление няма много възможности да се канят например гост лектори от чужбина, които да държат всички в крак с новите познания, но в крайна сметка това касае само периферните науки. Нищо базово няма как да се развие в някаква изключителна свръхнова методика на преподаване, защото нещата се свеждат винаги до едно - да си седнеш на задника и да учиш. Имаше една прекрасна сентенция: "Университетът не те обучава, а ти дава възможност сам да се научиш", ей Богу, така е.

Аз например съм крайно против да се приема по дипломи или да се снижават критериите при прием. В крайна сметка никой не е казал, че всеки трябва да е с висше образование, за разлика от средното.

Напротив, била съм в държавен университет! Точно в СУ бях и учих химия. Е, толкова допотопна работа беше, че да не ти обяснявам! единият от преподавателите вече си беше забравил материала, та му четеш от учебника и той вика, че не било вярно! или ме карат да стривам калиев перманганат в керамичен хаван, че хубаво да му останат частиците на перманганата в порите на хаваана! И за математиката имам неприятни спомени как въпросната преподавателка по ЛААГ си пееше и пишеше материала без да се интересува изобщо някой разбрал ли е нещо. Две трети от потока се отказахме на края на втората година. Не ми се вярва всички да сме били фира от некадърност! Щом две трети от хората ти напускат, значи нещо не е съвсем наред в преподаването. че аз в гимназията имах по-стабилна подготовка по химия, отколкото за две години в СУ! Голямото ми разочароввание беше в това, че системата по никакъв начин не поощряваше мен и колегите ми да сме активни, да искаме нещо да направим, а се сблъсках ме с преподаватели, които вече бяха толкова апатични, че ние им бяхме част от пейзажа.

Да, а защо да не меря с моя аршин, ти не мериш ли с твоя? аз съм била и в държавен университет, и в частен. Като тегля чертата, предпочитам частния. Да е живот и здравве като пораснат децата и ако имаме финансова възможност, бих предпочела да са в частен университет, ако специалностите, от които се интересуват ги преддлага частното образование. Още в първия си пост уточних, че всеки университет е различен и дори има големи разлики между качеството при специалностите в един и същ университет.

Не твърдя, че са цветя и рози, но да се отрича всичко в СУ, просто няма да дам. В твоята специалност може да е било зле, при нас беше повече от добре. До ден днешен студентите ни заемат първи места (от две години съм от преподавателите), аз самата, без да съм била абсолютен отличник, в трети курс при специализация бях ня първо място в разпределителен тест и попаднах в осмо, най-високо, равнище група, в която вече преподаваха на езика всякакви предмети. Така че знам какво са ми дали в онези времена, когато учехме вестникарски китайски от два вестника Жънминжъбао отпреди пет години. Сега има компютри и интернет, безброй помагала, учебници и речници, но хората не четат, колкото ние сме чели, нито задълбават толкова надълбоко. И това става от липса на цедилка на входа. Не проумявам как е възможно да се снижават и снижават критериите още към децата в първи клас, та ги смятаме за тъпанари едва ли не.

От седем години опит в средното образование само ще кажа, че е невероятна грешка да се "щадят" деца откъм материал. Натоварвала съм ги безобразно и за 200 души са  ми отпаднали трима поради невзети изпити. Значи може!

За мен дискусията трябва да започва от средното образование, за да се прехвърли към висшето.

Подкрепям изискванията да се промени отношението, администрацията и ръководните кадри дори, защото явно нещо някъде куца, но не и да се подхожда с фундаментални малоумни реформи, които опростяват и правят хората полуобразовани. Три години за бакалавър? Безумие!

Много добре казано, напълно подкрепям!

да, определено е така - ти учиш, те тре подкрепят...

Прекалено малка е страната за да има добри университеи - по 3-5 в град...

Години наред за правото се говореше СУ и всичко останало /за кетап/
Имам познати отказали се от частни университети за да започнат от нул асъщата специалност в държавен... мотивите: по-ниска такса, но основното - по-добра програма и преподаватели. В държавния може да има чуджи преподаватели и те вдигнат нивото страшно много, в частния също може, но май не го правят, понеже е прекалено скъпо.

След поглед по диагонала гледам май яка дискуция се е спретнала тук
Връщам се да чета в детайли, че определено много ме вълнува темата, тъй като тази година ще имам абитуриент/кандидат-студент, дето още не знае "на коя гара е"  само е установил, че непременно трябва да продължи да учи  което си е цял напредък 

Гледам се е разразила дискусия, но не толкова за основния плюс на университета. Аз съм студентка I курс във ВУЗФ, но по програмата с Шефилдския университет и бих отговрила на въпроси, ако някой се интересува от чуждоезиковото обучение, но нямам наблюдения от колегите в българските програми.  

Не съм ви чела цялата тема и няма да се намесвам в споровете. Ще кажа, каквото мисля. Уча в СУ и само от твърдоглавие не съм напуснала отвратителната специалност и същия университет. Не се ли пенсионират старите преподаватели с психични отклонения и не се ли осъвремени материалната база, никакво не е това "образование". Единственото нещо, което редовно се налива в главите ни е, че в България чужд език не можем да научим, камо ли да преподаваме, без да умрем от глад...И всеки ден пак и пак...Учебниците са копия на копия на копия...От библиотеката нищо не се изнася. Как учим, само ние си знаем.

Не мога да си обясня защо не смениш специалността и/или университета.
Това с твърдоглавието не е сериозен мотив.
Не се заяждам, интересно ми е, ако искаш сподели. 

Твърде късно е за кардинални решения. За второ висше и магистратура не е. А и нали уж всички се опитваме да променим нещата като започнем от себе си...Всеки втори записва някъде нещо, с тази мисъл, въпреки коментарите от вече минали по този път. Е, не става, поне засега.

Никога не е късно за такова решение. Ако учиш нещо против своето собствено желание ,има голяма възможност после да съжаляваш цял живот,ако се насилиш и да го работиш. Аз самата направих подобна грешка и изгубих няколко години така  Ясно е ,че не винаги правим това,което искаме ,но тук става дума за избор,които ще те преследва дълго.

Ако специалността не е някаква суперуникална, дето да я има само в СУ, спокойно можеш да смениш университета. Кредитнатта система е вече въведена и можеш да си поискаш академична справка и да се прехвърлиш в друг университет със същата или близка специалност. Защо просто не проучиш нещата, вместо да се опитваш да носиш чужда отговорност?