И аз пак съм в изходна позиция.
След всички глупости, през които минахме с мъжа, с когото живея, аз се чувствам толкова изцедена, обезверена и отчаяна в немощта си да направя нещо със живота си, нещо смислено става въпрос, че просто спрях да го обичам, или поне така си мисля. Той не ми помага особено, пък и да ми помага смъсълът е никакъв. Няма друг.
Причини:
- ревност, ужасна, гадна, подтискаща и плашеща ревност.
-комплекси, които явно пораждат горното;
-страх от самия човек;
-проблем с алкохола=>шамари;всеки път става по-зле.
-пари - има ги и какво от това?! Не искам пари, искам спокоен и ведър живот на свобода. Не искам да съм в клетка. Макар да не съм зависима финансово от него, пак ме е страх дали ще се справя, колкото и да знам че няма смисъл да продължавам тази безсмислена агония.
- колкото повече той ме притиска, толкова повече аз си правя каквото си искам.
- разговори не помагат.Опитвала съм - всеки път едно и също, че и по-зле.
- Нямам сексуално желание към него, ВЕЧЕ.
-той е избухлив и нервен, кара ме да се страхувам.
-чувствам се виновна, за нещо, ама не знам за какво точно;
- започвам да мисля като жертва!