Проблемът ни е, че той изкара летния вирус, температурата смъкнахме бързо, но го мъчи разтройство вече 9дена, а е на специална диета с лечебна храна и т.н. Та се наложи да се прибирам и да търся консултации с педиатърката по телефона, а тя ме пита "ма защо си тръгнахте?" Е,утре ще ходим преди да почне работното и време, но си измъчих бебенцето в този бациларник, дано не го "хване" още нещо...
Чудя се как може да има такива хора?!? И аз мразя да чакам, но винаги съм отстъпвала на бременни и майки с деца (още повече бебета), това е просто елементарно възпитание. Пък даже и да ми е много зле и нещо да се направя на луда, някой ако ме помоли (за майки говоря, не за пенсионери), очи нямам да откажа...Пфу, какви хора...
Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми, но исках да споделя с някой