Посещение на Ангели

  • 88 924
  • 823
  •   1
Отговори
  • България
  • Мнения: 3 617
нека в темата се включат ( ако желаят) хора, които вече са ги посрещали и да споделят впечатления. Аз самата ги очаквам скоро и си търся още двама желаещи, при които да ги изпратя  Hug На желаещите се изпраща покана , в която е описан подробно ритуала по посрещането и изпращането .
 Hug
 

# 1
  • България
  • Мнения: 3 617
Ирми, медиум от Германия, разказва, че ангели, идващи от високите светове и създадени специално за тази цел, които са получили вдъхновение от филма Pay it forward ("Предай нататък" - преводът на заглавието е, може би, неточен на български), в който се разказва за едно дете, което, за да направи промяна в своята среда, решава, че за всяко нещо, което то прави за някого, вместо другият да му върне услугата или да му заплати, да се задължи той самият да направи добро дело на други трима човека, а всеки един от тях на още трима и т.н. Представяш ли си този процес? Един човек прави добро на трима, те правят добро на още трима, те пък на девет, а те на 27 и така нататък... Знаеш ли, че след 20-я път, този процес ще се затъркаля по света и ще му повлияе, за да стане по-добър. Това е по силата на геометричната прогресия.

Тези ангели искат да бъдат с всеки един от нас и да работят заедно с нас в продължение на 5 дни, след което ти трябва да ги препратиш на други трима човека, с които предварително сте се договорили за прехвърляне на ангелите, още преди те да са пристигнали при теб и са готови да ги приемат с прост ритуал. Това може да повлияе на нашия свят.

Ритуалът за приемане на ангелите е прост и е хубаво да се извърши с лека медитация, без да му се посвещава специално време, освен в първата и последната вечер в 22.30 часа.

# 2
  • Мнения: 2 910
Ще следя темата с голям интерес. Моля тези, които са преминали вече през ритуала да споделят с нас преживяното, ще е важен обмен на информация.

# 3
  • Мнения: 541
и аз ще следя темата защото и аз ги очаквам след няколко седмици.

Аз си мисля че ако не успеем да си намерим трима човека на който да изпратим поканата, то поне на един стига, важното е да не се прекъсне веригата.

# 4
  • Мнения: 3 118
И аз ще очаквам да споделяте мнения

# 5
  • Мнения: 42
Здравейте и от мене. Аз очаквам Ангелите да дойдат на 28.03. и вече нямам търпение, намерила съм двама души, които да ги посрещнат след мен и ми трябва още само един. Имам много приятели, но като чуят за свещта се стряскат. Не знам защо правят асоциация с магия, тъмни сили и тем подобни. Момичето, което ми ги праща ми обясни толкова обстойно, отдели ми много време и в крайна сметка съм сигурна, че от гостуването на Ангелите има само полза и единственото, което може да се случи е, да помогнат, да сбъднат мечти и желания и всички ние да повярваме в чудесата на Вселената. Ако някой проявява интерес мога да му пусна инфо. Между другото, това момиче ми каза, че дори преди да ги посрещне у дома, само приемайки поканата са започнали да й се случват само хубави неща. Така, че дерзайте и нашият ред ще дойде скоро.

# 6
  • Мнения: 6 365
Очевидно ангелите от високите нива имат нужда от верижен мейл спам, за да извършват ангелската си дейност.

Смешно е как извършването на реални добри неща се приравнява с празен ритуал с палене на свещи, отваряне на врати, ябълки и бележки с желания.

Спамът стигна до майка ми, но прекъснахме веригата, защото какво по-добро дело от това да не спамиш? Не спамете трима приятели и ще намалите спама по света.

Много се дразня от такава "материална духовност"- все да искаме нещо, все желания, свещи, ритуали, магии и заклинания. Така се губят истински нематериалните категории, които са доброта, мислене, разум и много други.

Обещавам, че ако не се занимавате с посрещане на ангели, ако слезете на земята и се огледате, ако включите разума си, ще почнат да ви се случват много добри неща.

И- ангели, получили вдъхновение от филм? Като са толкова добри, ми да вземат и да вършат добри дела, а не да се крият зад мистика. Още малко ще кажете, че носят гумени ботуши и оставят кални ангелски следи. И ядат захар с лъжица от захарницата и пушат.

Последна редакция: ср, 24 мар 2010, 10:10 от Mamacita Bandida

# 7
  • Мнения: 42
Mamacita Bandida,
Всеки вярва в това, което е решил и не мисля, че твоето мнение се споделя в нашия форум. Щом не ти харесва просто - иди на клюкарника или в друга тема, където мнението ти ще бъде миродавно, а това че си прекъснала веригата не мисля, че е повод за гордост. Твоят "здрав разум", явно те държи далеч от всеки вид духовност.  Бъди щастлива.

# 8
  • Мнения: 6 365
Това не е духовност. Това са фантазии за скучаещи.

Разбира се, че мястото ми е тук. Някой може да се замисли и да намали спама в света. Това е добро дело.

В момента заради мен висши ангели стоят безработни...това ли е духовност?

Явно хората тук трябва да се дозамислят какво е това животно "духовност".

# 9
  • Мнения: 624
Записвам се, за да мога да ви следя!  Grinning
За сега нямам намерение да се включвам, но ми е интересно, а и нищо не се знае може да си променя мнението, след като се информирам повече!  Heart Eyes

# 10
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
До скоро и аз бях заклет атеист и не вярвах в такива "бабини деветини". Животът ми винаги е бил в крайности - огромен възход и рязък спад. Последния спад обаче се проточи вече две години и засега дълбая само надолу... Общо взето напоследък погледнах с друго око на езотеричната литература, защото непрекъснато "случайно" попадам точно на това, което имам нужда да прочета. А от една хубава мисъл или откъс от книга, проявявам любопитство да видя и какво още е написано...

Детето ми е странно. Докато беше мъничко, не правеше толкова впечатление на хората - беше просто едно любознателно, остроумно, зряло за възрастта си хлапе, което на моменти се самоизолира от света. Колкото повече расте, толкова повече странността й се забелязва от хората и започват да ми предлагат разни методи за "лечение" на проблемите й. Дори съпругът ми, който категорично не желае в къщи да се обсъжда каквото и  да е езотерично, понякога, както и снощи, както и тази сутрин, казва, че "тя има всичко, за да бъде едно нормално дете, дори е по-интелигентна от средното", изброява всичките й качества и накрая заключава "има нещо необяснимо с това дете, което й пречи да бъде като другите, трябва да разберем какво е..." След което естествено, се обсъжда поредното посещение при психолога, евентуалната консултация с друг такъв, педагогическия съвет в училището и т.н... Търсейки какво му има на моето "интелигентно", но "странно" дете попаднах на статиите за Индиго. Преди година ги подминах със снизхождение "Забавна теория за безделници". Тази година отново се зачетох и все повече повярвах на тези истории, защото ако трябва да сме откровени, откривам и себе си в тези статии, въпреки че при мен всички "странности" са пречупени с много бой още в зората на детството ми. Какво ми остава - да пребивам редовно детето си, докато стане "нормално" или да го насърчавам да остане "странно" но вярно на природата си? Психиатрите не ги споменавайте - те така или иначе са постоянна реалност в живота ни, не носят кални ботуши, не ядат захар от захарницата, някои пушат а други не...

Преди една година дъщеря ми имаше в предучилищната занятия по религия. Не знам колко е разбирала, защото току що се бяхме пренесли в Италия и още не знаеше езика, но в някакъв момент започна да плаче, че ангелите са умрели хора, че иска да види ангели и какво ли не. Спрях я от занятия по религия, в името на спокойствието й. Думата "ангел" в къщи не се споменава от никого. Въпреки това тази сутрин тя ми каза, че е видяла светла точка, която да се рее над масата в кухнята и я определи като "бебе ангелче". Беше щастлива и възхитена. Мъжът ми се ядоса, че трябва да я "излекуваме от фантазията й".... Не каза нищо, но ми показа зад гърба й, че "трябва да направим нещо"...

Е, аз й повярвах. Снощи приключих с ритуала, в който се включих по собствено желание и дълбока убеденост. Вярвам, че ангели има, дори да не са както ги рисуват по картинките. Никога преди не съм ги молила за услуги, но мога да изброя доста събития в живота ми, които нямат друго обяснение. Без да изпадам в излишни самохвалства, като споменавам големите успехи, които са ми се случили, ще спомена един съвсем дребен пример, за който съм убедена, че ми беше подадена ръка от тях. Бях в офиса си, заплесната на компютъра, не съм се усетила, че е късно, да стигна до училището за дъщеря ми. За да стигна до влака ми трябват поне 20 минути бързо ходене, пеша, ако чакам автобус, може и час да мине - тук градският транспорт е много имагинерно понятие. Тръгнах към гарата с най-бързия ход, но без да тичам, защото винаги мъкна в раницата си компютъра, разни документи и лични вещи и тежи доста. Ръмеше неприятен дъжд. Тук повечето улици нямат тротоари и придвижването пеша е доста рисковано занятие, да не говорим, че промушването между спрелите коли също си е голямо изпитание. В подлеза под големия булевард на пътя ми видях жена с два тежки куфара, която се мъчеше да  изкачи стълбите. За секунда се замислих, после се върнах и й помогнах да пренесе куфарите. После се върнах долу в подлеза и продължих пътя си към гарата. Знаех, че изпускам влака, който ми трябваше, а следващият бе след поне 15 минути - т.е. децата щяха излязат от училище и само моето щеше остане без мама... Въпреки това, като че ли ми порастнаха крила или времето спря. Стигнах до гарата като с магическа пръчка, имаше дори 2 минути до влака. В този момент съм убедена, че ми помогнаха ангелите, аз нямах възможност да тичам, нито да вървя по-бързо. Просто разстояние, което се минава за поне 10-15 минути бързо ходене, го минах за не повече от 5... Визуално ми се губи целия път по дължината на големия булевард, спомням си само пряката към гарата, при това нещо ме насочи да избера друг път, по който не съм минавала никога, дори не знаех, че съществува, което не променя с много разстоянието до гарата. Летяла ли съм? Или времето бе спряло?! 

Тази и други подобни случки ме накараха да вярвам, че има ангели, особено след като прочетох четирилогията за Селестинското пророчество. Подчертавам, наясно съм, че това са четири романа, третият дори е доста сухичък и скучен, чиста теория и философия, но са базирани наистина на източните практики, т.е. измислицата има аналог в живия живот. Както ми каза едно момиче от форума, с което съм споделяла свои странни преживявания преди да прочета тази поредица книги, че й напомнят много за четвъртия роман - разбрах я какво има предвид. Във всеки случай подчертавам, че преди тази случка никога не бях чела книги на ангелска тематика и не съм молила ангелите за помощ. Е, вече го правя, защото имам своите причини, изместили атеистичния ми и саркастичен поглед върху темата.

Определено ангелите нямат нужда от спамерски е-майл, за да помагат. Те помагат винаги, който от сърце и душа се молим да се справим с нещо или да постигнем нещо. Но ние имаме нужда от някакъв ритуал, за да повярваме, че чудеса стават. Всъщност вярата движи промените, а не наличието на е-майл или не. Хората сме така устроени, че докато не удари ножа до кокал, не си мръдваме пръстчето. Смисълът на този ритуал е да си седнем на задните части и да анализираме живота си. Кои са трите най-наболели проблема, които желаем да разрешим? От какво сме доволни и от какво не, но силно искаме да се промени? За кое ни липсва мотивация, въпреки огромното недоволство, да се заемем с променянето му? Пред какво се чувстваме безсилни и бихме били щастливи да прехвърлим отговорността за реализирането му на някой или нещо друго? Сбъдването на какво събитие би ни мотивирало сами да продължим с реализацията на потисканите си мечти и желания?

Аз поне, като седнах да мисля, изникнаха толкова много желания, толкова много мечти, толкова много потиснати в мен мисли кое би могло да се подобри... Естествено, като всеки човек, изправен пред такова количество неща за промяна, изпитвам затруднения - много по-лесно е да седиш депресиран пред компютъра и да спамиш, отколкото да се заемеш да реализираш промените. Никой не обича промените, много по-удобно е да се примиряваш с познатото неудобство, отколкото да предприемеш предизвикателството да се размърдаш. Ами ако не стане? Ами ако само си изгубиш времето? Ами ако избереш погрешната посока, вместо да насочиш усилията си в нещо успешно? След като принудително, само защото си заинтригуван от играта с е-майла, си седнал да осмислиш живота си, кой си ти и какво искаш да постигнеш, съставяш списък с всичко, което би искал да промениш. Хубавото на това с желанията към ангелите е, че пишеш всичко, дори "невъзможните" неща - нали няма да се налага ти да ги реализираш, а една свръх естествена сила?! Ако стане - добре дошло, ако не - нищо не се променя, нали по начало си решил, че за теб е непосилно да го направиш, затова го прехвърляш на тях... Самото ограничение за само 3 желания те кара да избереш - за кое ти стига куража да започнеш сам и за кое предпочиташ да си напишеш желанието и да чакаш да видиш какво ще се случи.

И се случва. Най-прекрасното, което може да ти се случи. Първо - изясняваш си себе си. Спестяваш от психоаналитик, който да те насочва с правилните въпроси към същината ти. Второ, вече си наясно с какво си готов да се нагърбиш, за да подобриш живота си. И понеже това са съкровените ти желания, след като си осмислил, че промяната е по силите ти, естествено, при първа възможност си размърдваш ленивия з....к и правиш нещо по въпроса. Така поне лесните желания, които не са влезли в списъка за ангелите ще се реализират благодарение на това, че си благоволил да помислиш какви са те, представил си си как би се подобрил живота ти след това, и си осмислил какво би могъл да направиш, за да ги постигнеш. Животът ти вече е по-хубав.

После идва списъка. В моя включих наистина три много обширни категории от желания. След като ми казаха, че няма ограничение с колко думи ще опишеш желанието си, аз дефинирах три категории - проблемите със съпруга ми, проблемите на детето в училище и моята собствена житейска реализация. По всяка от трите категории изброих всичко, което бих искала да се промени и как точно мечтая да се промени. Беше наистина разтърсващо откровение за самата себе си. Станаха доста обширни желания, при това, признавам си, че тази тежка работа я отлагах до последния ден преди "идването" на ангелите. Смея да твърдя, че някои хубави неща започнаха да ми се случват още откакто получих е-майла с поканата. Примерно започнаха да отпадат ангажименти, които съм поела против волята си, за да угодя на някой, когото не искам да обидя, въпреки собственото ми желания да използвам времето за други важни за мен неща. Съпругът ми също се промени като с магическа пръчка. Много от вас са виждали оплакванията ми от отношенията ми с него. Всъщност е добър човек, който имаше навика да прави всяка вечер мини скандал за някакви глупости относно домакинството, да се заяжда безпредметно с мен, да държи напрежение между нас със седмици... Ами първоначално, след получаването на поканата отпаднаха скандалите, след които не си говорим. Но все още имаше поводи да се дръгне за глупости с мен. Започна и да отделя време за съвместни занимания с детето, нещо което никога не е правил - тя не е негова дъщеря, нали?! От момента, в който записах желанието си как очаквам да се променят отношенията, той стана ангел.

Подчертавам, той не знае нищо за ритуала. Сега е мил и благ както когато се запозна с мен и "ми пренасяше от девет кладенеца вода", само за да ме убеди да го последвам в Италия. Изживяваме нов меден месец (истинският си беше жив ад). Мил, грижовен, любвеобилен, снизходителен към всичко, което преди го е дразнело в мен, загрижен за детето, дори когато тя нещо сбърка, вече той не се кара с мен... Това е същия човек, който само преди няколко дни ми се ежеше да си стягам куфарите и да не се връщам повече!!! Вярвам в ангелите! Вярвам в ритуала! Не е възможно аз да съм променила този човек, защото нищо не съм направила! Аз съм все още същата отчаяна и депресирана безработна домакиня, с един куфар безполезни дипломи и замразен бизнес, която не знае в каква посока да поеме в живота, но паразитното вегетиране на негов гръб определено не е мечтата на живота ми. Така желание номер две - отношенията със съпруга ми се реализира още в деня преди тяхното идване, достатъчно беше да напиша как си представям отношенията ни. Вие си преценете дали те са ми помогнали или моето силно желание и страст, вложени при писането му.

Сетих се, че другите момичета, които преди мен се бяха включвали, ми бяха разказвали, че през тези пет дена в семейството им е царяло огромно спокойствие и радост, че са се случили неща, които отдавна са искали да се случат, но все са се разминавали, че са се изяснили конфликтни ситуации, назрявали отдавна, че дори са получавали повече знаци от ангелите, под формата на числови комбинации или сънища. При мен също беше така. Не успях да се наканя да задавам въпроси като в книгата на Дорийн Върчу, но получих някои натрапчиви тройки числа въпреки всичко. Предимно двойки, по-рядко единици, петици и шестици. Никакви други. За мен означава достатъчно, поглеждайки тълкуванието на споменатите тройки от еднакви числа.

По отношение на първото желание в моя списък - детето. Има частично подобрение. Нищо не стана като с магическа пръчка. Само дребни детайли. Получи някои похвали в училище, но и продължава и с лошите оценки и забележки. Започна да се държи малко по-добре в къщи, например за пръв път не ми направи сцени, когато в събота вечер отидохме на ресторант с танци. За пръв път в живота си танцува с мен. И се държа много прилично в ресторанта. За пръв път не ми прави сцени, когато я накажа да не й купя нещо, защото е направила пакост. Наказанието си е същото, просто реакцията вече е разбиране, че го заслужава. И осъзнаване, че ако си коригира поведението, следващия път ще има това, за което ме моли. За пръв път направихме всичките й домашни в събота сутрин, без да ме разиграва два дена и като награда я заведохме на парад на животните, организиран от една ферма на извън града и на въртележка с литературно четене на детски книжки в една библиотека. Т.е. и аз не се изнервих от борбата да я накарам да си свърши работата, и тя е доволна от получените забавления като компенсация. Държа да отбележа, че при обичайните ни отношения със съпруга ми, преди нямаше да ни заведе до тези мероприятия, защото бяха едното извън Рим, второто на другия край на града, т.е. минимум час шофиране в задръстванията... Но този път той го направи с усмивка и желание, дори сам потърси информация в Интернет за тях и се обади на хората, които ме поканиха, за да уточни подробностите... Между другото, откакто приех поканата се случиха и две други хубави събития в неговия живот. Синът му, който от сватбата ни не иска да види баща си, два пъти идва на вечеря при нас - единия път по случайност срещнал мъжа ми, когато беше закъсал с колата и след като пътна помощ я е закарала на сервиз, се прибираше в нощните часове пеша от гарата. Втория път прие покана за вечеря и наистина се държа много мило, обикновено се карат безпричинно през цялото време или не си говорят (това беше преди сватбата, когато все още живееше с нас).

За третото ми желание - моята собствена реализация. Нямам особен напредък. За сега съм в процес на закриване на фирмата в България, освобождавам офиса (поне има на кого да го дам и няма да мисля къде да давам мебелите и компютрите - ще са полезни на някого), остава да реша какво ще правя с офиса в Рим и с какво да се захвана - все още не съм намерила този отговор.  Дойдоха ми сили и вдъхновение да прочета известно количество книги, които отлагам от години (някои от тях бяха купени 1991-1994). Не знам откъде ми дойде такова вдъхновение, но четях наистина като държана на въже. Прочетох и някои интересни статии, които насочиха мисленето ми. Получих и някои интересни е-майли. Като цяло, все още търся себе си. Но вече не съм отчаяна и депресирана. Имам идеи, които ще реализирам. Съпругът ми май вече е по-склонен да ми помага. Осъзнах и някои истини, за които преди съм била "сляпа". Преосмислих и някои събития от живота ми, които преди оценявах като "катастрофални", а сега имам противоположно отношение. Нещо ме накара да се обличам по-хубаво, вместо с обичайната ми занемареност напоследък - да навлека каквото и да е, колкото да не съм гола. Нещо ме накара да си сложа златните бижута, които почти никога не съм носила. Изпълних някои обещания, които бях дала много месеци назад, но все не намирах воля и желание да ги изпълня. За някои тепърва предстои да го направя, но вече съм намерила желанието, само трябва да ги разпределя в органайзера си. Всъщност и органайзера се появи тези дни - благоволих да си разпиша програмата с курсовете, пътуванията и разни други дребни задачи, които отлагам да направя отдавна. Откакто замразих бизнеса, почти не съм писала в него - какво интересно има да се пише кога ще пера и кога ще готвя - всеки ден е едно и също.....

Отново се появи безсънието ми, но през тези пет дни се чувствах свежа и бодра, без значение, че не съм спала. Тази нощ отново не спах, но на сутринта едва станах и в момента едва се влача. В петък например, въпреки че имах курс по италиански от 9 до 13.30 и друг от 17 до 19.30, въпреки че не бях спала, намерих сили да обикалям с един познат да му помагам да си търси работа (не говори толкова добре италиански като мен, а няма кой да се грижи за него, както аз имам съпруг - и понякога и двамата му помагаме). Имаше нещо празнично и красиво през тези пет дни около мен, което ми даваше сила, енергия и добро настроение. Както ми бяха писали и други, при които ангелите са били преди мен, атмосферата в дома ни беше много спокойна и добронамерена. Свещичката озаряваше дните и вечерите ни с нежна бяла светлина и нежен ванилов аромат. Съпругът ми нямаше нищо против, когато му казах, че искам по повод Великден, заедно с други жени от форума да запалим свещ, която да гори 5 дена. Не съм му казала, че петте дни изтекоха вчера. Сутринта докато бях в банята, той сам е запалил свещичката, за да огрее закуската ни с меката си светлина. Между другото, в паниката по подготовката за ритуала, се бях запасила с 9 свещи, а се оказа, че най-голямата и дебела, на която пишеше 36 часа издържа целия ритуал, дори днес горя. Сега угасна самичка. Орхидеята ми увехна. Може би сбърках, като я преместих преди ритуала в бяла саксия, от едни други увехнали цветя. Или я полях прекалено много. Не знам, последното цветче е започнало да изсъхва днес сутринта. Другите едно по едно окапаха през изминалите 5 дни, което ме натъжи. Или отново се връщаме на въпроса дали аз убивам цветята, до които се докосна (преди време бях писала във форума, че след развода с първия ми съпруг всичките ми цветя умират...)

Знам, че стана дълго. Но обещах на момичетата от форума да опиша собствените си впечатления от ритуала. За мен промените тепърва престоят. Вече са започнали. И няма да имам време за форум. Затова пиша всичко сега и накуп. Може би има още детайли, които бих могла да добавя. Но мисля, че и така стана прекалено дълго. За тези, които са против. Не виждам от какво толкова ревете. Никой никого не е накарал на сила. А пък да се хвалиш, че си провалил една хубава инициатива ми звучи   Предполагам, че това са същите хора, които провалят и всяка друга хубава инициатива. Преди да замина от България бях много разочарована от хората там. После разбрах, че тук не е по-добре от там. Но все пак манталитета е да градят, а не да рушат. Когато си купих апартамента, купих семена, прекопах градинката, насадих цветя, подрязах розите... Всичко беше изпотъпкана, окършено, цветята ми бяха изкопани и пренесени от сръчни селянки по вилите им. Платих на майстор железар да монтира люлки на мястото на разрушените от соц площадката. Оцеляха не повече от десетина дена, при това не смеех да припаря с моето дете, защото ме обърнаха на пъдар - да съм разпределяла кой може да се люлее и кой не. Както и да е - постараха се да унищожат всичко и то веднага. И продължиха да реват с пълно гърло, че държавата не прави нищо за тях. Аз не бях държавата, бях една от тях, която се опита да направи нещо добро и красиво. По резултатите може само да се види дали заслужават и от държавата нещата, за които реват - нали и тях ще унищожат, иначе как ще имат повод да продължат да реват и да се оплакват?! Спирам да пиша. Знам, че е типично българска черта песимизма - оплакването, но и разрушаването на всичко, което някой се опита да направи.

Не твърдя, че този е-майл не е спам. Не твърдя, че непременно висшите сили имат нужда от него. Твърдя, че тази идея помага. Дори ако приемем това, което в езотеричните книги твърдят, че ангелите нямат право да се намесят в живота ни, без изрично да ги помолим. За себе си приех този е-майл като покана да ги помоля да подобрят живота ми. И вече виждам доста резултати. За останалите смятам да се погрижа сама, и с тяхната помощ. Обещах им го, когато ги изпращах. И отворих вратата, въпреки че за тях врати и стени не съществуват. Жестовете в един ритуал са за да подкрепят вярата ни. Защото ние сме прекалено материални. Имаме нужда да докосваме, да правим нещата, за да повярваме в тях. Затова са създадени ритуалите. Иначе те са абсолютно ненужни на висшите сили. За себе си забелязвам - по същество в момента дали ще стоя в офиса или в къщи, правя едно и също - чатя, пиша във форума, чета книги, изпращам е-майли, много рядко свършвам някоя полезна за някого дейност... Но се чувствам различно, когато сутрин изляза и отида в офиса "на работа" от дните, в които извършвам същите безполезни дейности в леглото.... Та и това с посрещането и изпращането на ангелите - отварянето на вратата е символ, за приемането и изпращането на гости и ние започваме да се държим като с гости. Иначе поне за мен твърдя, че те са били винаги около мен, както и че и сега не са си отишли. Но самият ритуал имаше подготовка, начало, изпълнение, край, резултати... Напълно в стила на нашия начин на мислене....

Успех на всички момичета, които са решили да се включат в този ритуал. А тези, които не желаят - давайте го по-кротко. Никой не вреди на никого с това, че му дава една надежда. И може би и нещо повече, ако съдя по коренната промяна в моя съпруг....

Всичко добро и благословени да сте!

Последна редакция: ср, 24 мар 2010, 15:10 от x-x-x

# 11
  • Мнения: 1 037
x-x-x, много ми хареса поста ти  bouquet Щом детенцето ти е видяло ангел, значи вярвай, че наистина е така Peace А може би има и някаква връзка с ритуала Thinking
Пратете ми покана.

Последна редакция: ср, 24 мар 2010, 14:53 от sugar_baby

# 12
  • Мнения: 3 118
x-x-x  Hug  Peace   bouquet
една огромна прегръдка от мен!
за да ти кажа колко си силна и че съм ти фенка  Wink

много хубаво го каза!
Цитат на: x-x-x
Определено ангелите нямат нужда от спамерски е-майл, за да помагат. Те помагат винаги, който от сърце и душа се молим да се справим с нещо или да постигнем нещо. Но ние имаме нужда от някакъв ритуал, за да повярваме, че чудеса стават. Всъщност вярата движи промените, а не наличието на е-майл или не. Хората сме така устроени, че докато не удари ножа до кокал, не си мръдваме пръстчето. Смисълът на този ритуал е да си седнем на задните части и да анализираме живота си. Кои са трите най-наболели проблема, които желаем да разрешим? От какво сме доволни и от какво не, но силно искаме да се промени? За кое ни липсва мотивация, въпреки огромното недоволство, да се заемем с променянето му? Пред какво се чувстваме безсилни и бихме били щастливи да прехвърлим отговорността за реализирането му на някой или нещо друго? Сбъдването на какво събитие би ни мотивирало сами да продължим с реализацията на потисканите си мечти и желания?

# 13
  • Мнения: 6 365
Дължа нещо позитивно на тази тема.

В недалечната си младост и аз се увличах от ритуали, а имам и много записки какви благословии е получил животът ми след призоваването на висши сили.

Не можех обаче да не се запитам (така е устроен човешкият ум) дали всичко, което ми се случва, няма рационално обяснение.

Оказа се, че обяснения има много и беше въпрос на честност да призная, че именно това бяха по-вероятните причини. Ето примера с дъжда и гарата- спомняш си го, защото се е случило нещо хубаво. Защото си знаела, че трябва да се случи нещо- цяла седмица мислиш за ангели, настройваш се, правиш красив ритуал. Сама казваш, че това може да замести психолога.

И така, забелязах, че и с ритуали, и без, животът си върви, случват се всякакви неща- и кризи, и хубави моменти. И така един хубав ден се оказах атеист. Моля да не се приравнява с циник- аз съм много позитивен човек, макар да съм като кактусов плод- бодлива отвън, сладка отвътре.

Историята е дълга, но по-важен е светогледът. Дали съм тъжна, отчаяна? Дали не виждам бъдеще пред себе си? Не, сега виждам много повече красота в света. Виждам хубавото около мен не защото чакам благословии и помощ, а защото така се живее по-лесно. Виждам хората като ангели не защото някоя сила е променила поведението им, а защото осъзнавам колко ограничени създания сме и съм снизходителна към слабостите в себе си и в другите.

Когато ме попитат в какво вярваш- ще излъжа, ако кажа, че вярвам. Самият акт да се приемат неща без доказателства не ми допада. Но в това, което виждам, има достатъчно щастие, достатъчно богатство и благословии, смях и любов.

Е, при мен ножът е ударил до кокала- не съм безсмъртна, не се прераждам, от мен зависи да си изцапам ръцете и да действам, защото животът е кратък. И това ме прави безумно щастлива.

# 14
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Пит, благодаря (даже си видях правописна грешка в мнението, ама няма да я оправям)!

Mamacita Bandida, за разлика от теб аз бях атеист и циник. И не вярвах нито в ангели, нито в ритуали. Нито съм правила такива, нито приемах на сериозно хората, които правеха. Това с дъжда и  гарата се случи доста преди да прочета книги за ангелите, доста преди да ми предложат ритуала, доста преди да си дам сметка, че е свръх човешките ми възможности. Това по-скоро намали нескромното ми самочувствие, че мога всичко и всичко зависи само от мен. Има неща, които ги получаваме като подарък за собствените си усилия, но все пак са в повече от това, което бихме постигнали сами. Поне аз в това повярвах.

За останалото съм съгласна. И аз не мисля да лежа на кълка и да чакам ангелите да оправят живота ми. Затова мисля да се оттегля от форума и да се посветя на реални действия. Но промяната в съпруга ми стана за един ден и е необяснима. Ако щете ми вярвайте. Тези, които си спомнят оплакванията ми от него от преди месеци, знаят за какво говоря... Ей за това нямам никаква лична заслуга - аз не съм си мръднала наистина пръста... Нито някой друг се е намесил да ми ходатайства за каквото и да е (общо взето подобни опити само са влошавали нещата, така че са строго непрепоръчителни)

Успех на всички в живота, независимо от методите, които счита за правилни!

Общи условия

Активация на акаунт