Тук ще се опитам да предам синтезирано инфо за хормоналната природа на т.нар. "метаболен синдром", т.е. проблемите с теглото.
инфото е преведено от тук:
http://www.primavi.se/maten.pdf
автор: Jenny Reimers, лекар
Най-общо казано:
Има 2 хормона, които се образуват от панкреаса: инсулин (И) и глюкагон (Г)
Те са антагонисти, което зна4и 4е ако единият е с високи нива, другият е с ниски
При нали4ие на високи нива глюкагон тялото гори мазнини
При нали4ие на високи нива инсулин тялото складира мазнини
Ако инсулинът е повишен, тогава глюкагонът е понижен и за отслабване и дума не може да става
Целта на НВХ е тялото да е в кетоза, да поддържа ниски нива на инсулин и високи на глюкагон
тогава 4ерния дроб изработва глюкоза, разграждайки 4аст от приетите протеини
а това при увели4ен инсулин е невъзможно
Г разгражда мазнините, произвеждайки енергия от тях и нова, собствено произведена кръвна захар. Това освобождава кр. захар от глюконовите запаси в 4ерния дроб и поддържа кр. захар на приемливо ниво докато не се приема въглехидрат с храната и затова нивото на инсулина се поддържа ниско.
Високите нива на И пре4и на произвеждането на Г.
Ако нивата на И са постоянно високи, се създава състояние на недостик на Г, на което тялото реагира със състояние, подобно на стрес и глад, което води до отделяне на високи дози собствен кортизол. Кортизолът от своя страна нанася щети в организма, водещи до т.нар. "метаболен синдром".
Образуването на Г се стимулира от ниски нива на кр. захар и от храна, богата на мазнини и протеини. Това в същото време поддържа ниски нива на И. По този на4ин тялото гори предимно мазнини и много малко кр. захар. Апетитът се регулира и обмяната е на едно средно ниво без 4увство за глад между храненията, като мазнините в тялото се поддържат на оптимално ниво, 22% за жени и 15% за мъже.
И и Г се балансират взаимно, но само Г трябва да бъде активен през по-голямата 4аст на денонощието. И и специално котризол трябва да са на ниски нива, като евентуално може да се стимулират към високи дози само при редки и изолирани слу4аи.
Запасите от мазнини на тялото може да се изгорят само при нали4ието на хормона Г.
Но Г не се произвежда докато нивата на И са високи. Нали4ието на кр. захар над определени нива пре4и на производството на Г.
Продукцията на И се стимулира от повишени нива на кр. захар, което води до високи нива на И.
Манините от храната, също както и запасите от мазнини на тялото, не могат да се преобразуват в енергия, докато нивото на кр. захар се поддържа високо с прием на въглехидрати , което води до непрекъснато поддържане на високи нива на И. Тогава и глюкозата в кръвта и приетата от храната мазнина отиват директно в мастните запаси при високо ниво на И. Именно затова погрешно се приема, 4е храненето с мазнини води до образуване на мазнини в тялото, вместо да се осъзнае, 4е при4ината е високото ниво на И, предизвикано от високи нива на кр. захар, предизвикано от своя страна от висок прием на въглехидрати. Обикновено въглехидрати се консумират заедно с мазнини и именно мазнините погрешно се обвиняват за натрупването на мазнини в тялото.
Непрекъснатото стимулиране на производството на И на високи нива се нари4а хиперинсулинемия. Тогава високите нива на И бързо прехвърлят цялата кр. захар към мастните депа, които непрекъснато се увели4ават.
И води до запазване едновременно на захарта и мазнините от храната в мастните депа. Това става при високи нива на кр. захар.
Функцията на И е:
1. да премахне захарта от кръвта
2. да транспортира тази захар до мастните депа
3. да попре4и на мастните депа да "пуснат" мазнини докато няма Г в кръвта
Функцията на Г е:
1. производство на нормални коли4ества кр. захар
2. горене на мазнини, иползвайки мастните запаси и намаляването им
При спешна нужда от кр. захар Г преобразува запасите в 4ерния дроб и мускулите в 4иста глюкоза. Тогава също така и се "отварят" масните запаси и мазнините от тях и от храната се преобразуват в енергия, като се произвежда кр. захар от глицерола на мазнините и се използват мастни киселини при "горенето" им.
Това най-общо е хормоналната природа на напълняването и отслабването.
Ако имам стилови грешки или грешно написани термини, моля да ме извините, това е от директния превод.
Доколкото знам, хормоните на щитовидната жлеза също оказват влияние на метаболизма и метаболния синдром, но те не са застъпени в тази книга.
Тук е разказано само как храната повлиява на хормоналното равновесие и от там на метаболизма.
инфото е преведено от тук:
http://www.primavi.se/maten.pdf
автор: Jenny Reimers, лекар
Най-общо казано:
Има 2 хормона, които се образуват от панкреаса: инсулин (И) и глюкагон (Г)
Те са антагонисти, което зна4и 4е ако единият е с високи нива, другият е с ниски
При нали4ие на високи нива глюкагон тялото гори мазнини
При нали4ие на високи нива инсулин тялото складира мазнини
Ако инсулинът е повишен, тогава глюкагонът е понижен и за отслабване и дума не може да става
Целта на НВХ е тялото да е в кетоза, да поддържа ниски нива на инсулин и високи на глюкагон
тогава 4ерния дроб изработва глюкоза, разграждайки 4аст от приетите протеини
а това при увели4ен инсулин е невъзможно
Г разгражда мазнините, произвеждайки енергия от тях и нова, собствено произведена кръвна захар. Това освобождава кр. захар от глюконовите запаси в 4ерния дроб и поддържа кр. захар на приемливо ниво докато не се приема въглехидрат с храната и затова нивото на инсулина се поддържа ниско.
Високите нива на И пре4и на произвеждането на Г.
Ако нивата на И са постоянно високи, се създава състояние на недостик на Г, на което тялото реагира със състояние, подобно на стрес и глад, което води до отделяне на високи дози собствен кортизол. Кортизолът от своя страна нанася щети в организма, водещи до т.нар. "метаболен синдром".
Образуването на Г се стимулира от ниски нива на кр. захар и от храна, богата на мазнини и протеини. Това в същото време поддържа ниски нива на И. По този на4ин тялото гори предимно мазнини и много малко кр. захар. Апетитът се регулира и обмяната е на едно средно ниво без 4увство за глад между храненията, като мазнините в тялото се поддържат на оптимално ниво, 22% за жени и 15% за мъже.
И и Г се балансират взаимно, но само Г трябва да бъде активен през по-голямата 4аст на денонощието. И и специално котризол трябва да са на ниски нива, като евентуално може да се стимулират към високи дози само при редки и изолирани слу4аи.
Запасите от мазнини на тялото може да се изгорят само при нали4ието на хормона Г.
Но Г не се произвежда докато нивата на И са високи. Нали4ието на кр. захар над определени нива пре4и на производството на Г.
Продукцията на И се стимулира от повишени нива на кр. захар, което води до високи нива на И.
Манините от храната, също както и запасите от мазнини на тялото, не могат да се преобразуват в енергия, докато нивото на кр. захар се поддържа високо с прием на въглехидрати , което води до непрекъснато поддържане на високи нива на И. Тогава и глюкозата в кръвта и приетата от храната мазнина отиват директно в мастните запаси при високо ниво на И. Именно затова погрешно се приема, 4е храненето с мазнини води до образуване на мазнини в тялото, вместо да се осъзнае, 4е при4ината е високото ниво на И, предизвикано от високи нива на кр. захар, предизвикано от своя страна от висок прием на въглехидрати. Обикновено въглехидрати се консумират заедно с мазнини и именно мазнините погрешно се обвиняват за натрупването на мазнини в тялото.
Непрекъснатото стимулиране на производството на И на високи нива се нари4а хиперинсулинемия. Тогава високите нива на И бързо прехвърлят цялата кр. захар към мастните депа, които непрекъснато се увели4ават.
И води до запазване едновременно на захарта и мазнините от храната в мастните депа. Това става при високи нива на кр. захар.
Функцията на И е:
1. да премахне захарта от кръвта
2. да транспортира тази захар до мастните депа
3. да попре4и на мастните депа да "пуснат" мазнини докато няма Г в кръвта
Функцията на Г е:
1. производство на нормални коли4ества кр. захар
2. горене на мазнини, иползвайки мастните запаси и намаляването им
При спешна нужда от кр. захар Г преобразува запасите в 4ерния дроб и мускулите в 4иста глюкоза. Тогава също така и се "отварят" масните запаси и мазнините от тях и от храната се преобразуват в енергия, като се произвежда кр. захар от глицерола на мазнините и се използват мастни киселини при "горенето" им.
Това най-общо е хормоналната природа на напълняването и отслабването.
Ако имам стилови грешки или грешно написани термини, моля да ме извините, това е от директния превод.
Доколкото знам, хормоните на щитовидната жлеза също оказват влияние на метаболизма и метаболния синдром, но те не са застъпени в тази книга.
Тук е разказано само как храната повлиява на хормоналното равновесие и от там на метаболизма.
, но няма начин, това са сложни неща. За съжаление буболечка е права, само с ограничения трудно се намаляват мастните депозити, а не се знае и на каква цена. Малък цитат от сайта :
, не е ли страшно? Тялото се обезопасява и инсулина се увеличава при драстични диети, което води до още по-голямо пълнене. През това време мозъка гладува и производството на други, също много важни хормони може да се наруши!
, и самият лектор е на места леко притеснен (макар че е специалист по ендокринология), но като цяло фактите са интересни, а обясненията - сравнително достъпни, предвид че всички сме учили биология.