Вие дразните ли се, когато продавачките ви говорят на "ти"?

ужасно ме дразни
в съвсем различен свят живея и за това много ме дразни
усетя ли това отнощение на ,, ти ,, си отминавам

Естествено, че е дразнещо. Ама май вече стана масова практика.
Имам само един магазин, в който съм редовна клиентка, собственика винаги ми прави отстъпки и с него и продавачките му си говоря на ти.

Иначе се случва често, в магазин, в който влизам за първи път някоя вчерашна пикла да ме посрещне с  "най-великата и гениална" фраза на продавачките: "Какво си търсиш?"  

Дразни ме и обикновено правя забележка.
Освен това ме дразни,ако докато си разглеждам, продавачката си похапва нещо, я сандвич,я солети,или говори по телефона.
И за това правя забележка.
Особено неприятно ми е да ми отговаря с пълна уста
Не обичам някой да ми разваля удоволствието,когато съм решила да похарча някой лев

Определено ме дразни да ми говорят на ти. Дразни ме и редовния въпрос "К`во си търсиш?", както и "Нещо определено ли си търсиш?". Дразни ме също и когато ходят след мен или застават пред мен точно където аз гледам.

Ами, дразня се. Ако не съм дала знак, че можем да минем на "друго ниво". То обикновено говореното на "ти" е придружено и с особен вид фамилиарничене, което също ме дразни. 

Ако някой вече ми е "близък", редовен клиент съм, имаме ситуации с диалог, самата аз съм склонна да се мине "ти". Но така на свободни основания, кой където си иска да ме "ти"-тосва. Ааа, не, мерси.

Виж тук във форума, по начало се обръщам на ти. Някак комуникацията е друга. И мисля отдавна взаимно, макар и виртуално, сме си дали знак за "друго общуване".

е ти пък, във форума... аз форум до сега , в който потребителите да говорят на вие не съм срещала...просто си е такъв вид общуване... неофициален, анонимен, равнопоставен и т.н...дори и да се появи вие, то е заради множественото число тук ))

Момента , който дразни не е обръщението. Наистина ли не ви се е случвало да ви посрещне лъчезарен и приятен продавач , с който да е естествено да говориш на "ти"? Имам магазини ,(т.нар. скейт шоп) . Обучавам персонала си да е възпитан и любезен със всеки клиент, да са усмихнати, да поздравяват клиента на влизане и излизане, да предлагат помощ без да досаждат...всичко е до усет. Не ги задължавам да говорят на вие , а по -скоро да се ориентират спрямо клиента.При нас повечето клиенти говорят на ти ( не си представяайте само тийнейджъри) и то не защото са прости, а усещането,че са на познато и уютно място ги кара да общуват така. Когато влезне кисел гъзар, или пък по-възрастни хора, родители с деца- тогава се говори на вие. С младите , отворени и непретенциозни хора се говори на "ти" . И става някак естествено, никой не се сърди и не го усеща като пренебрежение. Иначе и аз се дразня от фамилиарничене, когато човека ми е неприятен. Но пак...зависи от клиента, от продавача , от магазина. И аз някак не си представям да вляза в магазин в МОЛ-а и някой да ми говори на "ти". Аз лично също говоря на "вие" и в момента , когато се заражда конфликт (вече не говоря само за отношения с продавачи) и човека отсреща стане агресивен и мине на "ти", откачам. Ставам изведнъж супер груба.

ама мен навсяка възръст би ме дразнело...дори като бях на 15....
едни родители също може да са млади, отворени и непретенциозни....
и не правя никаква разлика между магазин в мол и такъв извън него...молт не е нещо гъзарско и тузарско ))
а за да ми е познат и уютен магазина трябва често да го посещавам...иначе каква да е  обстановката той ще си е просто поредният случаен магазин с непознат персонал, който ще ме дразни ако фамилиарничи с мен...
И това не зависи от това колко лъчезарен е продавача или клиента...

Именно!  
Става въпрос за някакво елементарно възпитание и уважение към клиента.
И не, не ми се е случвало колкото и лъчезарен да е продавача/чката  да ми е естествено и приятно да ми говори на ти! Напротив магазинът рискува да загуби завинаги един потенциален клиент!    

Точно така. И аз имам едно наум след това преди отново да влезна в магазина. Някои хора не са възпитавани да говорят с непознати на "Вие", средата им на живот, работата им също не изискват това. Други от малки са възпитавани на това, работата им го изисква по-нататък. Трети пък поради друга причина не се впечатляват от тези неща. Но аз си мисля, че когато човек е възпитан по този начин, просто не може после да се пречупи и да го приеме за нормално без да се подразни. Изгражда условен рефлекс на поведение към непознати. Все едно от малък да те учат да пиеш сокче от чашка и така си свикнал и в заведение да ти дадат бутилка със сок без сламка и без чаша. Няма да ти е комфортно да пиеш, но ако от малък си надигаш от бутилката, няма да ти направи впечатление. Понеже не може човек да знае кой от какво ще се засегне, за това има общоприети стандарти на поведение. Мисля си и друго. Всеки човек си има свое лично пространство и това "Вие" създава между хората определена дистанция и по този начин всеки си се чувства комфортно в своето лично пространство.  Когато съм по работа с непознати, се представям с фамилията си и използването на малкото ми име също предполага един вид по-приятелски отношения, които аз не искам да допускам. Всичко това се отнася за случаите, когато човек няма работа да се сближава с някого. Естествено, че ако сме излезнали с познати и познати на мои познати, бих се представила с малко име, ще си говорим на ти. Въпреки че ако някой не ми е приятен в такива случаи съм си говорила конкретно с този човек на "Вие" нарочно за да пазя дистанция. И по магазините. Когато аз влизам и не се предполага, че с продавачката после ще пием кафе и ще си дърдорим, не виждам защо трябва да ми говори на "ти", още повече когато аз не се обръщам към нея по този начин. Ако отивам за пореден път в магазина и с продавачката сме станали един вид далечни познати, не бих се раздразнила ако премине на "ти", но ако го направи още първия път, просто няма как да стане да съм редовен клиент на магазина. А за репликата какво си търси клиента... Нямам думи. Може да не са виновни момичетата, може така да ги обучават щом е толкова масово разпространена. Че аз много пъти нищо конкретно не си търся. Може да си търся, но да го нямат и да разглеждам други неща, които да ми харесат. А така ще кажа търся си това и това, те ще кажат нямаме и с това се приключва. Да оставят човека на спокойствие да си разглежда, той каквото търси ще си го намери, а покрай него и друго може да хареса. Освен това не виждам какъв е интересът веднага да се посочи нещо на клиента. Нали колкото повече се задържи в магазина, толкова е по-вероятно да си купи повече неща. Даже да го имат нещото, продавачката ще каже имаме го, купува си го човек, напуска магазина и толкова, без да е разгледал и други неща за които да си похарчи парите. А и настоятелността им да помагат мен лично ме кара да се чувствам притисната да избера нещо и не се чувствам спокойно. Според мен хората все повече пазаруват от интернет не само заради това, че им излиза по-евтино и могат да си намерят по-качествени неща, а и заради спокойствието да си разглеждат всичко колкото си искат. За мен идеалната продавачка в един магазин поздравява, когато влиза клиент. Даже да е заета с друг, поздравът към новия показва, че го е забелязала. Да не ме припира да избирам. Да знам, че като поискам нещо, няма да я прекъсвам от собствените й занимания като разговори по телефона, оправяне на прическата пред огледалото, попълване на кръстословици и т.н. И ако може да не ми говори на "Ти". Не изглеждат сложни неща, но не се срещат често.

Дразня се и то много. Особено, ако към обращението на "ти" добавят още някакво свойско поведение, все едно ме познават от години, примерно потупване по ръката или гърба. Наскоро търсих за малката една книжка за Франклин и продавачката направи точно това - потупа ме по гърба и вика "Е, айде, сега покрай Коледа е свършила" и това в известен Мол във Варна.  Не съм правила забележки, някак не ми идва отвътре, но определено не ми е приятно.

Ами значи ще отговоря по-конкретно. Не, не ме дразни , ако човека отсреща е готин и възпитан. В английският няма как да различиш дали ти говорят на "ти" или на "вие", но си спомням като бях в Австралия,че ми направи впечатление,че всички си говореха на малки имена. Служителите в банката имаха табелки , на които бяха написани само малките им имена. Струва ми се претенциозно да кажа "никой няма право да ми говори на ти".
Между другото, далеч съм от мисълта ,че МОЛ-овете са гъзарски, по-скоро ги споменах ,защото клиентелата им е много по-различна от нашата. И да , може да има отворени и непретенциозни родители, имено заради това казах,че е въпрос на усет с кого как да разговаряш и добрият персонал има този усет.

Дразня се изключително много,винаги спазвам етикета и говоря на "Вие",повечето продавач-консултанти обаче това не са го усвоили
А най пък мразя някой да ми ходи след гъза и постоянно да ми казва след като погледна или пипна някоя дреха, ова може да го пробвате от онова има и друг цвят,ако се интересувам ще попитам,нямам камъни в устата

Да.

Рядко ми се е случвало,но ми е било неприятно.Говорим си на "ти" само с касиерките в супера до блока ни,с които се познаваме от години.Другото го отдавам на липса на възпитание.