НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА ЛИНИЯ ЗА НАРКОТИЦИТЕ И АЛКОХОЛА

За кой проблем от миналото говориш ?
Каква е връзката?
Прави се нещо в помощ, вид превенция, никой не те пита дали има и други начини, то е ясно, че има.

Преди не много години имаше достатъчен брой родители, които смятаха, че подобни лекции ще запознаят чистите като сълза деца с наркотиците. Звучи абсурдно, но е факт. Това отговаря на въпроса ти каква е връзката.

Не виждам защо някой трябва да ме пита нещо, за да имам отношение по въпроса. Достатъчен брой години съм вложила в работа по него, за да имам повод да взема отношение. А и хората искат дискусия, а засега я поддържаме само аз и ти. Не виждам причина за раздразнение от участието ми, а дори и да има така това е свободен форум и с постовете си не нарушавам правилата.

Обсесивното поведение - би ли го уточнила, защото е явно, че си специалист, а надали повечето четящи са такива. И каква е връзката с наркотиците и националната линия? Освен може би това, че те са осъзнати от пациента, но той е в невъзможност да се справи с тях. 

И като казваш нещо и изразяваш мнение, хубаво е да има връзка с първия пост и идеята на темата. Затова те питах каква е връзката. И продължавам да питам.

Обсесивното поведение има пряка връзка със зависимостите, защото те също са обсесивно поведение. Обсесивното поведение се изразява, най- общо в повторение, на едно и също действие понякога до безкрай.  при децата може да е ядене само на една и съща храна, повторение на точно определени ритуали преди излизане или прибиране у дома, слушане на една и съща песен, гледане на един и същ филм. При малките деца има естествена склонност към повторение на действия и предпочитания, но тя не бива да се бърка с обсесивното поведение, което на 5- 6- 7 годишна възраст прави тези действия поведение извън нормата.
При зависимостите- от алкохол или наркотици склонността към обсесивно поведение играе ключова роля. зависимостта сама по себе си е обсесия. В мозъка дори се образува т. нар. порочен кръг от неврони, които карат обсесивната личност да повтаря действията по ритуала докато затвори кръга- например, сутрин, купува си дозата, приготвя я, бие си инжекция. Личностите с такъв проблем имат непреодолимо желание да извършат съответния ритуал и понякога имат чувството, че животът им зависи от това. За съжаление подобно поведение не винаги се отчита като психологически проблем, а се приписва на характера или дори ексцентричността на съответния човек.

Какво общо има това с темата? Ако се направи сериозна превенция на склонността към обсесивно поведение при малките деца това ще има огромен положителен ефект върху превенцията на зависимостите. Да не говорим, че стремежа към психично здраве в обществото не отделя зависимостите от други прояви на психично не- здраве. При една увредена психика е въпрос само на шанс дали крайният резултата ще е наркомания или страхова невроза, паническо разстройство или друг проблем.

viliko надявам се, че сега си разбрала. Съжалявам, че не се изразявам достатъчно ясно, но не ми се ще да пиша фермани и да отегчавам четящите темата. Просто вметнах едно разсъждения, което намирам за важно и виждам, че мнозина занимаващи се с проблема през последните 20 години пропускат.

Съжалявам, но отново не виждам връзката с кампанията и националната линия.
От самото начало ти прескачаш от тема на тема, от идея на идея, даде примери какво може да помогне повече и реално /според теб/и през цялото време сякаш отричаш това, за което говорят авторите.
Ако просто ще си говорим за зависимостите и теориите, които обясняват наличието на предпоставки - може много да се изпише.
Обсесивното поведение е по скоро далеч от наркоманията, отколкото близко според мен. Натрапчивите мисли не са вид зависимост към вещество, което изменя функцията и поведението на индивида. А наркотиците са именно такива. И не съм съгласна,че зависимостта от вещества те прави задължително психично болен.

...Не всеки,който злоупотребява с нещо,било то алкохол,лекарства,наркотични вещества,страда/е страдал от психично разстройство.
Може и аз да не го обяснявам или разбирам  добре.
Ако едно хлапе опита хероин просто защото съучениците му така правят,или просто от любопитство,или Бог знае поради каква друга причина,несвързана с тревожност,депресия и прочее състояния...защо това хлапе ще се води с психично разстройство?
Не съм шокирана...Просто не ми се струва правилно... - цитат от миналогосишната тема, който наистина ми хареса.

На 15. 05. 2010 г. в Южния парк на София от 11:30 часа ще се проведе Фамилатлон, организиран от Асоциация родители, Националния център за безопасен Интернет и Националната мрежа за децата в партньорство със Столична община и под патронажа на Негово превъзходителство посланика на Франция господин дьо Понсен. На Фамилатлона ще присъстват и представители на  Националната Информационна Линия за Наркотиците и Алкохола. всеки, който желае да се запознае с дейността на Информационната линия е добре дошъл на събитието!!!

Запис за да ви изчета 

Освен зависимостта към психоактивни вещества, напоследък  доста срещани, особено сред младите момичетата, са и едни други заболявания- хранителните разстройства. Вие как смятате - съществува ли връзка между хранителните разстройства и зависимостта към психоактивни вещества?[/i]

Както казах по- рано- грижата за бъдещото психично здраве на децата е комплексна, а резултатите от липсата и също. Дали детето ще стане наркоман, анорексичка или дори шизофреник- често причините са от един и същ характер, но с различен интензитет и различни обстоятелства. Хранителните разстройства са с корен в лисата на достатъчна и добре изразена родителска любов. Част от проблема при зависимостите също е в това- децата не се обичат и активират по силно инстинкта за смърт от този за живот. Самоунищожението има много измерения.

Шизофренията дали зависи от родителите?

В една част от случаите- да. Ако родителите са обсебващи / в крайност, разбира се/ не оставят на детето нито едно кътче, в което да има тайна или свои лични неща то изгражда друг свят, в който да спаси личността си. Същото се случва и при много ужасяващи отношения или отношение към детето. Тези ужасяващи неща могат да изглеждат приемливо за обществото, но за детето да са част от липсата на право да има личност. например, на по- голямо дете се дават джобни, но само срещу подробен отчет какво прави с тях. Изглежда приемливо, но ако детето няма право да похарчи своето левче по своя преценка си представяме на какво друго няма право. Има родители, които държат да направят децата си прозрачни и понеже това е невъзможно се появяват илюзорни светове, втора личност и прочее.
Липсата на ласка, близост и грижа в бебешка възраст също е доказан фактор за развиване на шизофрения- ако те интересува ще потърся линк към проучване от 70-те на немски психиатър, който е установил зависимостта между престоя в ранна възраст в ръцете на "бездушен персонал" и склонността към шизофрения. Бебетата преживяват това като постоянна заплаха за живота им, защото никой не ги обича и в последствие следват същите неща- илюзорни преживявания, измислена втора личност и тн.

ПП Надявам се да не започнем някоя дълга и заядлива дискусия.

Бояна, питам това /въобще не да се заяждам/, защото много близък човек е с този проблем, проявил се на 19 години. Отгледан с любов и внимание, достатъчна свобода и нормално детство. За мен шизофренията не е на едно ниво с наркозависимостите. Наркотиците са по-скоро все пак въпрос на бягство и на избор, а болестта е просто независеща от теб самия.

Естествено, че е на друго ниво- шизофренията е много тежко заболяване, а зависимостите са психическо заболяване в периода на зависимост, а след като се реши този проблем хората са си в норма и живеят съвсем нормално, без отклонения. За самата шизофрения казах, че в една част от случаите може да има причина в семейството, а не че винаги е така. Друга част от случаите имат генетични, физиологични и други причини, които никой не би могъл да контролира. Щеше да е добре ако всички причини бяха известни на науката, за да може по- лесно да се бори болестта, но уви това не е така. Може да се случи на всеки.

Така де, затова определено деля наркозависимостите и шизофренията. Второто просто няма общо с възпитанието, докато първото определено има.

Определено липсата на една относително "добра" среда и обкръжение за развитието на детето оказват влияние върху формирането му като личност и бъдещо му психично функциониране и да, със сигурност това води до  сериозни последици, сред които могат да бъдат както наркоманията, така и много други заболявания, в това число и шизофренията, за която говорите. Шизофренията е сериозно заболяване, като последните данни сочат, че около 1 процент от насалението на страната страда от него. Дебюта на болестта е обикновено между 16- 30 години ( в интервала, в който се е отключило заболяването и при твоя познат viliko). За съжаление, точните причини за възникването на шизофренията все още не са напълно установени. Съществуват различни теории, опитващи се да открият и докажат причините за започването на болестта. В някой от тях е заложено, именно, това което казваш ти Бояна - отключващ фактор може да бъде и родителското отношение. Така например, фамилната терапия въз основа на проведени изследвания, поддържа хипотезата за възможността за формиране на шизофрения през девет поколения, тогава когато комуникацията между родителите и детето е изградена основно върху "двойното послание", т.нар double bind. В една от теориите на Малани Клайн се твърди, че психопатологията ( в това число и шизофренията) произтича от вътрешни, вродени източници, а родителската тревожност,  амбивалетност и характерова патология играят второстепенна роля. Голяма част от проведените изследвания потвърждават наличието на фамилна обремененост по отношение на заболяването. Други теории постулират инфекциозната етиология на шизофренията.

Независимо обаче какви са  причините за възникването на болестта (като това не означава, че ги омаловажавам), шизофренията е сериозно заболяване, оказващо негативно влияние върху социалното функциониране на индивида.

Бих искала, без да зачерквам темата за шизофренията, да върна дискусията към фокуса на темата - затова дали има връзка между употребата на психоактивни вещества и хранителните разстройства. Като в случая става въпрос не толкова за връзката по посока етиология на всеки един от проблемите (каквато би могла да се намери), а по- скоро като взаимосвързаност между двете заболявания, като взаимообусловеност. А и започвайки темата за шизофренията, същия въпрос бих могла да съотнеса и към нея - има ли връзка между зависимостта към психоактивни вещества и шизофренията?