Кучето – какво не знаят хората за него, дори когато имат такова?

Повелителя на кучетата,да Гледала съм ги.
Но е друго да се учиш от човек,който говори собствения ти език.

И още нещо много важно, върху което масата хора пропускат да помислят,преди да вземат куче:
ПОРОДАТА(ако са избрали да има такава).
Какъв ще е резултата,ако човек,който обича спокойствието,седенето вкъщи,гледането на телевизия,си вземе някоя хрътка или друго ловно куче,или изобщо куче,което изисква повече движение и повече занимавка?
Значи първо идва избора на порода.Пак казвам-ако се реши,че кучето ще има такава.

Второто нещо,което искам да кажа:
При думата родословие повечето хора скачат от стола с думите:"Това е за абсолютна гъзарщина и за нищо друго!".
Какво ми дава родословието?
Аз мога да проуча родителите и техните родители-характер,естериор(доколко покрива страндарта на породата),здраве.Т.е.аз ще  съм сигурна,че кучето,което ще взема,ще е представител точно на тази порода и на никоя друга.Разочарованието,че кучето не расте като  типичен представител на породата(т.е. не е това,за което сме си дали парите)може да доведе до отвратително отношение от страна на собственика и/или изхвърлянето му на улицата.
 Трябва да съм сигурна,че родителите не са агресивни,или носители на наследствено предаващи се болести.
Всичко това аз няма как да го знам,ако взема куче ,чиито родители не се знае откъде са дошли .Не знам дали те не са били използвани за бой,например(за някои породи,които не са една или две).Не знам дали не са агресивни.Не знам нищо за тях,всъщност.

Ако взимам ловно куче,което да ми върши работа,и го взема от родители,за които съм убеден от продавача ,че са супер,но аз няма как да го знам това със сигурност,и се окаже,че кученцето е прекалено страхливо ( по рождение) и няма да ми върши никаква работа,аз мога да го изхвърля на улицата.Имаше неотдавна случай с такъв курцхаар.Кучето почина в приюта но преди това се наложи да му ампутират повредения заден крак.

Риск при взимане на куче винаги ще има.Не може да бъде сведен до абсолютната нула,но с проучванията,със запознаването на различните кучета и техните родители/прародители.с проучването на развъдниците,риска да попаднеш на куче с проблеми се свежда до минималност.
И още-нещата стават не само с пари!А и с мислене.

Това е друга грешка,която много хора допускат.Благодаря,че я спомена.
Даването на куче да го учи някой друг.Стопанина трябва да се обучава заедно със своето куче.Заедно! Не инструктора ще живее с това куче.
А и в повечето от тези...хм....."училища" възпитанието протича с наказания,далеч от доброто отношение към едно животно! Това довежда само до озлобяване.Кучето ,учено по този начин не изпълнява командите с желание да угоди на стопанина си(респективно на инструктора).То го прави без желание,от страх.Това резултира в :
1.Озлобяване-най-важното.
2.Кучето не е вече куче,то е роб.Без желание да общува,живеещо в страх,който не се знае накъде ще избие.Не изпълнява командите с желание,а като робот.Това се отразява и на качеството на изпълнение.
3.Никаква връзка между кучето и стопанина.Тогава защо ти е ?Не го познаваш,то не те познава.Дръжиш един непознат вкъщи.Мъчение за теб и за кучето.Никакво удоволствие от общуването.

Чудесна е темата. Но,  масовия страх към кучетата не е толкова от домашните, колкото от глутниците навън.За съжеление  в група те си стават страшни и много опасни.
Иначе ние си имаме една такава стопанка. С изключително агресивно, при това избирателно агресивно куче - напада главно момичета, жени или който усети, че го е страх. Всички сме настръхнали срещу нея, ама женицата не си мърда пръста.  Последния път се спусна към едно момче, приятел на сънът ми (на 19г.), което много го е страх от кучета и се спря да си говори с мен. Момчето винаги ходи със спрей, напръска го, а то съвсем озверя. Не го ухапа, аз застанах пред него, а един мъж го издърпа (после на него му сълзеха очите от спрея, на кучето нищо). Та няма оправия с тази жена, ще стане някоя голяма беля накрая, защото животното е едро и още младо, но ще е след дъжд качулка.
Не знам, много обичам кучетата, въпреки че съм хапана като малка, храня и водих да кастрират два изключително кротки помияра пред входа, но наистина положението с кучетата в София излиза от контрол. Не мога и да си помисля и не подкрепям крути мерки, защото първото ми куче (изключително дресирана немска овчарка, като гледах клипчето с командата "наред" се сетих пак за него), умря отровена със стрихнин в адски мъки. Но някакво решение трябва да се търси и за мен лично това е само кастрацията.

Въпрос:как обучаваш кучето в самозащита?
Друго-тона не е менторски.Разбирам какво имаш предвид,защото и аз съм малко ....такава .Като теб.
Но...нека това не ти пречи да вникнеш в написаното.

   Освен с липсата на възпитание,проблемите с домашния К-9(canine,което не значи куче полицай,ами просто "куче" ) ),произлизат от грешното такова,както казахме.
Неуправляемото куче не слуша стопанина си,а това не е много приятно и може да доведе до неприятни ситуации както вкъщи,така и навън,сред другите кучета и по-важно-хора.
Да накараш кучето да те слуша-как?Хмм...не  е много трудно.Никак даже.Трябват само няколко неща:
-разбиране на кучешката природа,кучешкото мислене.
Кучето ,както вече казахме,живее по правилата на глутницата:има един водач,след това са неговите близки,след това са всички останали.То приема своето човешко семейство като своята глутница,на която е член.

- да изясним "кой-кой е".Това не става с бой ,подтискане ,наказания,пречупване на "духа".Резултатите от това ще са ...тъжна гледка.
Всеки ден,всеки час на общуване с кучето,е обучение,възпитание,научаване на кучето на правилата в дома.Оттук трябва да се почне-от дома,от правилата вкъщи.А правилата вкъщи се определят за кучето от водача и неговите близки.
Ако кучето е "лидера" у дома,най-малкото то няма да слуша.Ще игнорира командите или ще ги изпълнява "от дъжд на вятър" . А е важно то да бъде управляемо,независимо дали става въпрос за булонка,или за немска овчарка.
Друг е въпроса ,че когато някой се опита да му отнеме "правата"може да покаже и зъби.

-търпение,разбиране,справедливост,уважение

-естествено-практическите занимания.Първото нещо,на което малкото кученце трябва да се научи е не "дай лапа!",а "при мен".
Седни,легни,дай,пусни,редом(в крак),не(много важно ) ) .
Обучаването на кучето е общуване с него.Игра.То изпитва удоволствие да научи,да играе с вас,да получи похвала,наградка.Така се научавате и на контрол.

Ще дам пример за едно доминиращо куче,т.е. кучето на майка ми,което е не само невъзпитано,а направо неприятно. -Когато й се приближиш до купата почва да ръмжи,а ако си настоятелен-и да хапе.
 -Веднъж я бутнах с крак да влезе навътре,защото ръцете ми бяха заети,а тя ми налетя да ме хапе.
 -Под масата е "нейното" място.Детето ми ,когато бяхме на гости веднъж,понечи да отиде при нея под масата.Беше предупредена с олигавен ръкав.Т.е. ухапването беше дори по-малко от предупредително(защото кучето съзнава,че това е дете),но достатъчно притеснително.
 -Навън тя е ужасна.Изобщо не идва,когато я викаш,бяга,отказва да се връща.Това се случва на село,когато бива пускана.
 -Когато ядем,ръмжи ,когато иска да получи нещо от масата.
 -Кучето щеше да бъде прекрасно,ако беше възпитано.Иначе е една малка лигла,която само се гушка и гали.Естествено,докато не й забраниш нещо или не я накараш да направи нещо.
 -На каишка,ако беше по-голяма,щеше да е голямо мъчение да бъде водена.
 -Ръмжи и се опитва да хапе хора,които им идват на гости.

Сами си правете изводите какви сценарии могат да се разиграят.
Добре поне,че нашите я държат винаги на каишка ,когато са в града и й знаят проклетията.

Защо е такава?Защото тя е тартора у тях и това никога няма да се промени,защото нито един от двамата й собственици не съзнава какво се случва,нито иска да го промени.Може би защото кучето е ниско като дакел.Представям си ако беше с размерите на ротвайлер .
Защо се случва така?
На кучето му се позволява всичко-качване по леглата,по диваните,навсякъде.А знаем,че най-добрите места за спане са "запазени" за този,който е най-високо в йерархията.

Дава й се храна от масата по време на хранене или по време на приготвянето на храната.
Какво означава това?Човека ,който яде,споделя храната си с нея.Този,който стои най-високо на йерархичната стълбица не споделя храната си .И той яде пръв.

Никога не е била учена на каквото и да било.Т.е. не е дори опитано да бъде поет контрола върху нея.

И вече,когато тя е установила своята най-висока позиция...опитай се да й я отнемеш!

Не ме учудва факта,че колкото и да е проклета,когато ме види,слиза от дивана или леглото,когато лежи на него,слуша ме,когато я викна,изпълнява команда "седни".Освен онзи път,в който ме ухапа,повече не е повторила,въпреки,че самия случай(избутването с крак ) се повтори и потрети ).Просто аз не й позволявам(особено ,когато сме на "ничия " територия във вилата на село) да ми се качва на главата и да не слуша.


Доминиращо ли е вашето куче?

Ако отговора на един от тези въпроси е да,то тогава трябва да се замислите дали сте изяснили позициите вкъщи.
Случаите,в които животното показва ръмжи и показва зъби,когато
-яде(около паницата си),около играчките
-когато посегнете към играчката му
-на ваши приятели

са ясни.

Замислете се обаче за следното:
-Кучето спи ли на леглото ви?
-Минава ли първо през вратите и по стълбите?
-"Тормози" ли ви ,когато се опитвате да почивате,когато работите ,когато четете?
Тук трябва да направя малка бележка с цитат:


Цитата е от http://forum.galiadogs.com/viewtopic.php?t=162

Китана , страхотна тема -дано повече хора я прочетат и се замислят за някои неща

Абсолютно съм съгласна с всичко, което си казала и цитирала.В САЩ обучението на средни и големи породи е абсолютно задължително и никъде по света го няма това да си дадеш кучето да го обучават-процеса на обучение е вид изграждане на отношенията с кучето ти, то е повече обучение за стопанина-мнението ми е от личен опит.

При обучението на първото ми куче АЗ не се справих.Сега гледам 75 кг булмастиф- с него тръгнахме на училище, когато беше на 4 месеца и половина- аз бях съвсем различна, много по-подготвена и с кучето ми изградихме невероятна връзка.не се притеснявам да излизам с него на разходка, макар че е огромен, защото знам какво да очаквам и как да реагирам- за съжаление не мога да кажа същото за други стопани на кучета, да не говорим за тези, за които кучетата са най-голямата заплаха и най-омразните същества 

Да, крайно време беше да се обърне внимание на хората, че животното вкъщи не е жива играчка за тях или децата им, а огромна ОТГОВОРНОСТ. Отговорност не само за живота и здравето на любимеца, но и за неговото поведение. А социално приемливото поведение се постига с ВЪЗПИТАНИЕ.
Преди години, когато, току-що сдобила се с бебе, се зарових в книгите за възпитание на децата, се случи така, че брат ми пък се беше сдобил с малко кученце и съответно се ровеше в книги за възпитание на кучетата. Та веднъж, докато разхождахме питомците си, се случи да обменим опит и знания от прочетенето. За моя голяма изненада се оказа, че методите за възпитание на едно дете и едно куче са едни и същи. Но тук вече идва проблемът с желанието или нежеланието на възпитаващия да ги използва, да постоянства и да изисква резултат от прилагането им...
Но, говорейки за възпитание, съм категорично против грубата и безсмислена дресура на животните. Едно е да социализираш животното и да сведеш до мининум рисковете за себе си и околните от това насилие над природата - отглеждане на животно извън нормалната му среда на обитаване и съвсем друго - да се стремиш да го подчиниш на всяка цена, само и само да докажеш превъзходството си над него, т. е. - да избиваш комплексите си и да задоволяваш манията си за величие, изживявайки се като същество, стоящо по-висше в природата. Ха!  
По този повод ще цитирам част от мнението на една жена, която се занимава с психология на животните, иначе работейки като главен инструктор по племенно развъждане в Регионалния Племенен център в гр. Уфа, Башкирска република:
"...Е, естествено, не бягат зад пръчката като кучетата, но се получава така, че за нас са умни само тези, които са способни да се подчиняват и да изпълняват команди? Обърнете внимание кое хората считат за умно животно - това, което е осъществило контакт, после се е подчинило и дресирало... Даже кучето, което не слуша, често наричат тъпо. Колко много високомерие има в нас, хората! А аз неведнъж на площадката за кучета съм наблюдавала такава картина: сто пъти собственикът, за да закрепи навика, изисква от кучето да изпълни една и съща команда. И в очите на кучето - недоумение... "Защо?... Аз вече носих тази пръчка... Не ми се играе повече...". А стопанинът не разбира, че то разбира... Кой тук е по-умният? Отдавна упоритите породи кучета са причислени към глупавите, трудновъзпитаеми. Афганските хрътки, например. Просто те са умни толкова, че на лов сами решават с какво да помогнат на стопанина си, а гордостта и достойнството на благородните умни песове ги карат да търпят, но да не се подчинят... "
 

Китана страхотна е темата      ,ще чета с интерес.  Дано повече хора прочетат написаното.
БРАВО
Скоро не бях попадала на толкова интересна тема..
 

Китана,
и аз благодаря.
Замислила съм се за кученце, знам и каква порода искам.
Винаги съм искала кученце, все не ми купуваха, вече съм достатъчно голяма да си поема отговорността сама.
Много ще ми е полезна тази тема

Къде е темата за намерения териер, търсят го.

Радвам се,че темата ви хареса.И че четете дългите постове.

Какъв териер по-точно?

Пропуснах да отбележа нещо за този клип http://www.youtube.com/watch?v=estlPrcyKCk .
Не знам дали тренерите ще се съгласят с мен,но не виждам по друг начин да е.
Кучето,гледайки толкова втренчено и неотстъпно в лицето на стопанина си,дали знае/вижда накъде върви? Ако не-тогава какво голямо доверие трябва да има в човека,за да се остави да го води с "вързани очи"...

Как'Сийке,какво искаш да кажеш с Отдавна(от праисторията) нормалната среда на обитаване на кучето(освен ако не говорим за хиеновото куче или кучето динго) е в дома или близо до човека-в двора,в кошарата,в къщата(вече и в апартамента).

Чудесна тема, близка до моето усещане. Нищо няма да кажа, само ще цитирам, защото това е моето мнение:


Мернах нещо за породи и родословия. Може би не е тук мястото да изразявам мнение, но моята позиция по този въпрос е крайна. Никога не бих дала пари, за да си купя куче. Не и докато има толкова нуждаещи се от човешка грижа бездомни душици. И едва ли в породата е проблемът...едва ли породистото куче би могло да облагороди непородистия си собственик...

Писах го за отглеждането на животни в градска среда по принцип. Не мисля, че това е нормалното им обиталище. Ние сме ги довели в домовете си и носим пълната отговорност за това. Също и за тези по улиците - не са дошли сами от гората, ние сме ги натирили там. 
А за куче в апартамент си имам особено мнение. И точно по тази причина нямам куче, защото все още живея в апартамент.
Може би..., някой ден..., в бяла спретната къщурка с две овчарки отпред... 

Не е въпроса до облагородяване,Елиас .Въпроса е в нещо друго.
Но не искам тази тема да бъде превърната в "за" или "против" кучета с порода и безпородни такива.

Как'Сийке,вярвай или не,има едри кучета,които спокойно могат да живеят в апартамент.Е,не говорим за боксониери и гарсониери,разбира се .