Разсъждавайки егоистично - всичко вкъщи е прекрасно и спокойно без БНД. Но мислейки за детето ми е мъчно от факта, че определям такава съдба за дъщеря си. Отсега обмислям моментите, в които ще трябва да си говорим за баща й. Не се страхувам от това, че ще ме обвини, а от това, че ще тъгува. Защото не знам как ще й обясня, че той не я иска, не я обича и не се интересува от нея. Нямам намерение да й го причинявам. Растейки всъщност тя така ще се научи да живее без него, и знам ли пък, може това да я амбицира и да й е от полза за в бъдеще. Иначе засега нищо особено не се е случило, освен че детето расте и ми носи все по-голямо щастие. Надявам се и аз да успея да внеса в живота й радост, която да компенсира липсата на баща.
- Публикувана: 23 ян. 2010, 11:09 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2021, 10:32 ч.
Какво се случи след развода/раздялата?
Може пък да срещнем по достойни татковци от Донорите,знае ли човек.човек който ще я обича истински,ще я възпитава,ще му липсва и ще прави всички неща които са типичните за истинските татковци.
След раздялата с таткото на моя син си казах ,,е това вече е края''защото раздели много е имало и много пъти съм се връщала.Докато бях бременна си казвах че ще го търпя,че ще се науча да съм като него Темерут-само и само детето да има баща,но не можах,не се научих.Гадно ми беше,можех пак да се върна при него,но защо за тъпча себе си и приоритетите си,защо да се уча да бъда такава каквато не съм,защо той не се научи да бъде нещо повече от това което е.
Радвам се че съм без него,изстрадах си го и ми е леко на душата,а той-нека някоя друга си блъска главата с него
След раздялата с таткото на моя син си казах ,,е това вече е края''защото раздели много е имало и много пъти съм се връщала.Докато бях бременна си казвах че ще го търпя,че ще се науча да съм като него Темерут-само и само детето да има баща,но не можах,не се научих.Гадно ми беше,можех пак да се върна при него,но защо за тъпча себе си и приоритетите си,защо да се уча да бъда такава каквато не съм,защо той не се научи да бъде нещо повече от това което е.
Радвам се че съм без него,изстрадах си го и ми е леко на душата,а той-нека някоя друга си блъска главата с него
Щастливо разделена с БНД от почти 10 месеца.
След безкараен най-вече психически, но и физически тормоз, след пълна незаинтересованост как точно трябва да се грижи за семейството си напуснах БНД.
В началото определено изпитвах смесени чувства.Бях радостна, че съм оставила всички тези неприятни преживявания зад гърба си, но пред мен бяха финансовите трудности и най-вече, че съм позволила детето ми да има такъв баща.
Много скоро, даже страшно много по-скоро, отколкото съм очаквала ( някъде 2 месеца след раздялата с БНД) срещнах мъжът, с който съм в момента.И все едно се преродих.Разбрах какво е да си обичана, спокойна. И тук имаше страхове - как ще се ще разбират с Алекс, дали всичко не е само временно.И така.
Сега и аз, и Алекс сме щастливи.И се надявам и нататък да е така.
След безкараен най-вече психически, но и физически тормоз, след пълна незаинтересованост как точно трябва да се грижи за семейството си напуснах БНД.
В началото определено изпитвах смесени чувства.Бях радостна, че съм оставила всички тези неприятни преживявания зад гърба си, но пред мен бяха финансовите трудности и най-вече, че съм позволила детето ми да има такъв баща.
Много скоро, даже страшно много по-скоро, отколкото съм очаквала ( някъде 2 месеца след раздялата с БНД) срещнах мъжът, с който съм в момента.И все едно се преродих.Разбрах какво е да си обичана, спокойна. И тук имаше страхове - как ще се ще разбират с Алекс, дали всичко не е само временно.И така.
Сега и аз, и Алекс сме щастливи.И се надявам и нататък да е така.
Не съм разведена, но сме разделени повече от две години. Както се казва - не сме си виждали очите, нито сме се чували. Никой не знае нищо за другия, очевидно и не иска. Хубавото е, че дъщеря ми не страда, бях още бременна, когато се разделихме.
Щастлива ли съм - не знам. Облекчена съм със сигурност.
Щастлива ли съм - не знам. Облекчена съм със сигурност.
Олекна ми. Ние и преди си бяхме разделени, изобщо дълга и широка, но когато се разделихме официално, говорихме кое, как ще е относно детето и уж се разбрахме, имах чувството, че свалих огромен товар от раменете си.
Естествено почти нищо от това, което се бяхме разбрали не се случи - нито се интересува от детето, нито идва да го вижда, преди това много ме тормозеше, сега изобщо не ме притеснява - ако ще. Важното е малчо да е щастлив, а той е.
А аз, аз съм си екстра!
Имам човек до себе си, обичаме се и правим планове най-различни. Едно нещо е сигурно - днес съм много по-щастлива от преди, а товае най-важното!
Естествено почти нищо от това, което се бяхме разбрали не се случи - нито се интересува от детето, нито идва да го вижда, преди това много ме тормозеше, сега изобщо не ме притеснява - ако ще. Важното е малчо да е щастлив, а той е.
А аз, аз съм си екстра!
Имам човек до себе си, обичаме се и правим планове най-различни. Едно нещо е сигурно - днес съм много по-щастлива от преди, а товае най-важното!
и аз съм от щастиво разведените, от почти 5 години, в началото ми беше много трудно, защото се озовах сама без работа и с двегодишно дете, но се оправих и сега се радвам на свободата си и ми харесва да съм независима, само ми е мъчно че таткото за тези 5 години не се е обадил нито веднъж да пита за детето си, да не говорим да прати нещо, ама не съм аз човекът да го съдя, сродна душа не съм намерила, но то с работа и малко дете, което гледам сама и няма на кого да оставя, физически няма как да стане... даже съм доволна, че сме постоянно заедно с детето и прекарваме много време само двамата, това много ни сближава, после като стане тийнейджър и да искам да сме заедно, то вече ще е голямо и няма да ме иска, така че радвам се на това което имам и не страдам за това което нямам, пък не се знае, може да се появи някой някога...
...Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
Аз не съм се развеждала, изобщо и не знам дали някога ще прибегна до този формализъм.
За моите личностни разбирания, човек се жени само един път.
По добре ли живеете?
Затруднена съм финансово, но съм спокойна и най-важното -- чувствам се Свободна да бъда личност, човек, себе си; да не живея в постоянен страх и упреци и натяквания и прочие и прочие. Имам чувството, че съм успяла да поема дълбоко глътка въздух.
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
Не. Вярвам в един брак. Имах неуспешен такъв, мъчно ми е, но за мен това е краят. Не търся никого !!!
И вообще всичко което искате да споделите.
Ако някой ме попита дали днес съм повече щастлива или нещастна не знам каква ще е истината. Чувствам се безкрайно щастлива заради нещата описани по-горе. От друга страна това щастие е продукт на моето предишно нещастие. А защо то е трябвало да се случи и не съм ли могла аз да го предотвратя и защо точно на мен и ако това не се беше случило нямаше ли моето щастие днес да е в много повече и безусловно, с любим човек до мен и пр. и пр. .... Излишно е да казвам как последните мисли ме карат да се чувствам
zdraveite i ot men.na tozi komp nqmam kirilica za koeto-IZVINETE ME.az bqh sravnitelno malko vreme s biv6iqt si saprug,no po dokumenti e drug perioda razbirase.az se razvedoh za6toto biv6iqt mi saprug mnogo me bie6e i kre6te6e na bebeto.na nqkolko pati dori se e opitval da go udrq 
.e mislq 4e vsqka maika ne bi go pozvolila i zatova predprieh stapkata.mili dami otna4alo no6tno vreme raboteh a denem si gledah deteto-be6e ad za men,no i rai. mnogo 6tastliva se 4uvstvah- povqrvaite mi, sled kato go nqma6e onova 4udovi6te.sega razbira se imam drug 4ovek do sebesi i slava bogu toi se griji za moqt sin taka kakto trqbva da se griji edin ba6ta.biv6iqt mi maj prave6e otna4alo problemi,no ve4e jivee v angliq i za sega vsi4ko e spokoino.izob6to ne sajalqvam 4e se razvedoh 
.e mislq 4e vsqka maika ne bi go pozvolila i zatova predprieh stapkata.mili dami otna4alo no6tno vreme raboteh a denem si gledah deteto-be6e ad za men,no i rai. mnogo 6tastliva se 4uvstvah- povqrvaite mi, sled kato go nqma6e onova 4udovi6te.sega razbira se imam drug 4ovek do sebesi i slava bogu toi se griji za moqt sin taka kakto trqbva da se griji edin ba6ta.biv6iqt mi maj prave6e otna4alo problemi,no ve4e jivee v angliq i za sega vsi4ko e spokoino.izob6to ne sajalqvam 4e se razvedoh Здравейте на всички,
тъй като вече направиш 200 си развод, а днес прочетох нещо тук ме налегнаха размисли. Познавам лично момичето и знам, че страда.
Тук пишат доста мои клиенти, та затова.
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.
Благодаря
предварително на тези които ще пишат.
тъй като вече направиш 200 си развод, а днес прочетох нещо тук ме налегнаха размисли. Познавам лично момичето и знам, че страда.
Тук пишат доста мои клиенти, та затова.
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.
Благодаря
предварително на тези които ще пишат.Аз ще кажа за сестра ми. Разведе се след 7 години бои, физическо насилие. Последната капка беше след като се е опита да я застреля с пушка. От тогава тя има една връзка за 5 години, но веднъж той се опитал да я удари и тя му била шута и след това още една пак 5 години, но той почина преди 2-3 месеца. С първия живееха заедно, той се отнасяше много добре с дъщеря и. С вторият не живееха заедно.Той бе страхотен човек, 6 години по-млад от нея, но твърде амбициозен-бе взел апартамени на изплащане, но пазара на недвижими имоти рухна и стреса го погуби. Сега е сама.
Цитат
Разведах се след 7 години брак.Защо - заради друг
Въпреки че съм с него /вторият/все още - не съм щастлива,няма и да бъда.Не ми е сродна душа.В моя край има една приказка "От трънка,че на глог".
Често се мисля за миналото и ми става гадно.Но така е - сама си го направих. Няма да си простя много неща заради които и детето ми страда дълго време
Въпреки че съм с него /вторият/все още - не съм щастлива,няма и да бъда.Не ми е сродна душа.В моя край има една приказка "От трънка,че на глог".
Често се мисля за миналото и ми става гадно.Но така е - сама си го направих. Няма да си простя много неща заради които и детето ми страда дълго време
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.
Здравейте на всички,
тъй като вече направиш 200 си развод, а днес прочетох нещо тук ме налегнаха размисли. Познавам лично момичето и знам, че страда.
Тук пишат доста мои клиенти, та затова.
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.
Благодаря предварително на тези които ще пишат.
тъй като вече направиш 200 си развод, а днес прочетох нещо тук ме налегнаха размисли. Познавам лично момичето и знам, че страда.
Тук пишат доста мои клиенти, та затова.
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.
Благодаря
предварително на тези които ще пишат.При мен всъщност две раздели..С БНД като е разделих-веднага след раждането , като че ли нямах време да страдам.
Бях малка-на 22 години , бях уплашена от новото човече, което трябваше да отглеждам.
Определено живеех по-добре сама, от колкото ако бях останала с БНД.Той нямаше да може да осигури адекватена и топла среда за синът си, стъпвам на това, че той е безкрайно безотговорен човек, груб човек, непораснал човек.Фактът, че 7 години не си е потърсил детето ясно доказва това.( но той има своите причини, всеки сам взима решенията за себе си)
По-късно след раждането мислих , че съм срещнала сродната си душа- вторият си мъж.
Той е един страхотен човек, сега един много близък на мен приятел.Така се случи, че се разделихме- искахме различни неща."Семейство " за нас означаваше различно нещо.
Все още търся сродната си душа.
Стъпка НОМЕР 1 съм я направила, а тя е, че съм ПРОСТИЛА и на ТЯХ( и на БНД и на 2-рият ми мъж) и на СЕБЕ СИ.
Не знам дали живея по-добре или по- зле.Липсва ми половинка. Понякога ми иде да рева от болка, че съм сама, но пък в крайна сметка не съм единствена-много сме, нали и ще се подкрепяме
, надявам се Сега трябва да направя стъпка НОМЕР 2- да повярвам в себе си и в качествата си...
Здравейте,
разведена съм от няколко месеца.
За състоянието в което се намирам, ще цитирам подслушани клюки по мой адрес: "Откакто се разведе е толкова щастлива, та чак дрънка"
Трудно ми е да съм единствената с отговорностите за две деца, но пък затова са приятелите, роднините, съседите и ... Форума.
Не съм търсила и не съм очаквала, че ще намеря човек, когото да обичам, уважавам и да мога да разчитам на него. Но явно Бог е решил да се смили над мен и да ме дари с малко взаимна любов. Друг е въпросът, че връзката ми няма бъдеще по една или друга причина, но в момента се наслаждавам на щастливите мигове.
Тревогите ми са, че БНД, под натиска на майка си и издръжката от 400лв., която дължи, е решил да ми отнема родителските права.
разведена съм от няколко месеца.
За състоянието в което се намирам, ще цитирам подслушани клюки по мой адрес: "Откакто се разведе е толкова щастлива, та чак дрънка"
Трудно ми е да съм единствената с отговорностите за две деца, но пък затова са приятелите, роднините, съседите и ... Форума.
Не съм търсила и не съм очаквала, че ще намеря човек, когото да обичам, уважавам и да мога да разчитам на него. Но явно Бог е решил да се смили над мен и да ме дари с малко взаимна любов. Друг е въпросът, че връзката ми няма бъдеще по една или друга причина, но в момента се наслаждавам на щастливите мигове.
Тревогите ми са, че БНД, под натиска на майка си и издръжката от 400лв., която дължи, е решил да ми отнема родителските права.
Разделени сме с БНД от почти 8 години. В началото ми беше много трудно, да са живи и здрави родителите ми. Тогава не осъзнавах колко много са ми помогнали всъщност. Следващите 2 години, "господинът" прилагаше всевъзможен психически тормоз - смс-и със заплахи, със уверения, че за нищо не ставам и че само той би ме обичал, имейли от неизвестни "хора" със заплахи и грозни обиди... след време имейлът ми просто изчезна, не успях да го отворя, сканирам и заведа дело. Последният имейл дори беше на американски жаргон с псувни (защото тъкмо се бях запознала със съпругът ми американец), а писмото завършваше с R.I.P. 
Преместих се от един град в друг, и там ме намери, заплахи, терор...ох, неискам да си спомням.
Спря когато се "срещна" очи в очи с мъжа ми и му потънаха гемиите, и подви опашка.
2 години след раздялата срещанах случайно съпругът ми. Оказа се, че намерих моята половинка. Големият ми син му казва "татко" . Таткото не прави разлика сред децата, винаги е по-справедлив и търпелив от мен.
С бившият не съм комуникирала година, надявам се да е изчезнал завинаги от животът ми.
Преместих се от един град в друг, и там ме намери, заплахи, терор...ох, неискам да си спомням.Спря когато се "срещна" очи в очи с мъжа ми и му потънаха гемиите, и подви опашка.
2 години след раздялата срещанах случайно съпругът ми. Оказа се, че намерих моята половинка. Големият ми син му казва "татко" . Таткото не прави разлика сред децата, винаги е по-справедлив и търпелив от мен.
С бившият не съм комуникирала година, надявам се да е изчезнал завинаги от животът ми.
Разведох се преди повече от 15 години.Решението за развод взех аз - напълно осмислено и трезво.При нас нямаше изневери,побоища и алкохол - просто не бяхме един за друг.В деня на развода се чувствах по-щастлива отколкото на сватбата.Олекна ми.Трудностите предстояха - сама с бебе на година,работех на две места и трябваше 12 години да "доказвам" пред родителите ми ,че съм постъпила правилно с развода.Благодаря на всичките си приятели ,които ми помагаха тогава и на онова мъничко човече/ дъщеря ми/,която ми даваше сили,за да се справям с трудностите.
Доста по-късно срещнах втория си съпруг.Благодарна съм му,че се грижи за дъщеря ми , като за свое дете.Той няма деца, а и общо дете нямаме.Може би предстои.
Доста по-късно срещнах втория си съпруг.Благодарна съм му,че се грижи за дъщеря ми , като за свое дете.Той няма деца, а и общо дете нямаме.Може би предстои.