как се справяте с гледане на дете и ходене на работа?

27 юли 2004, 10:41 ч.

притеснявам се, че ще трябва до последно да работя и после максимално бързо да започна работа, може би на третия четвъртия месец, тъй като съм съдружник във фирма за внос.
Естествено ако сме здрави с бебчо, това някак ще го наредим, но ако имате опит - споделете

# 1 27 юли 2004, 10:43 ч.

Мнения: 7 716

Човек предполага - Господ разполага.

# 2 27 юли 2004, 10:46 ч.

София
Мнения: 366

Ами, не е лесно. Но щом трябва...

Бебчето ти ще е още малко, така че за него нещата ще са по-лесни. Най-важното е да имаш доверие на човека, който ще го гледа, за да си спокойна и ти. Добре е седмица - две преди да тръгнеш на работа да сте заедно, за да си сигурна, че може да се справи със всяка ситуация, а и детенце да свикне с него. На теб със сигурност ще ти е търсене, но това сме - мами...

Ще се справиш, не се притеснявай.

# 3 27 юли 2004, 12:42 ч.

Мнения: 8 769

Аз прехвърлих майчинството на майка ми. Ако нямаш такава възможност-може би ще можеш да си позволиш жена-дететгледачка. Успех! Grinning

# 4 27 юли 2004, 12:48 ч.

Мнения: 3 042

за детегледачките виж тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4594

# 5 27 юли 2004, 13:21 ч.

Мнения: 148

Първия път започнах работа 3м. и половина след като родих. Оставих дъщеря си на майка ми да я гледа през деня, но ние живяхме у тях докато малката не стана на 1 г. (и без това правехме ремонт на нашето жилище). Докато ми се полагаха си ползвах 2 часа по-малко работно време и ходех по-късно на работа (след сутрешното кърмене), на обяд тъкмо я бях захранила с картофено пюре, за следобедното кърмене се прибирах от работа. Абе беше доста напрегнато, но пък е разнообразие и докато бях на работа определено си почивах. Само горката ми майка се измъчи - на стари години да гледа бебе, но пък се радваше на първо внуче наволя. Сега каката е на 5г. вече и сме позабравили тези славни времена.
Синът ми го гледах докато навърши 6м. и после - пак на работа. Само че него го водим всеки ден на баба му (пак моята майка) и вечер си го прибираме и така сме и до сега вече почти 2 години.
Щом иска човек се справя с всякаква ситуация, само трябва стройна организация! Laughing

# 6 27 юли 2004, 14:31 ч.

Мнения: 6 206

Аз си работих до събота и в понеделник отидох да раждам, дори и в предзала си говорих по телефона служебно. Но като почна зора, захвърлих и телефон, и списание, и всичко. После шевовете така ме боляха, че 20 дни въобще не ми беше до служба. Щом можех да седна обаче и бебето можеше да излиза, тръгнахме двамата на работа. Сутрин в девет, десет ядем, мятаме се на колата и на работа, прибираме се в 12-13 часа, пак ядем, спим и следобяд, ако няма кой да го гледа - пак заедно по бизнес. Хубаво е, че през деня си спи в количката пред офиса на сянка и аз мога да си върша работата, пък и винаги има някой да го наглежда. Случих на шеф, разбира се! Много съм благодарна и на мъжа ми също, с когото работим заедно и който ми върши голяма част от работата сега. Но както казват другите, организация и мобилизация му е майката. Не искам да мисля за момента, в който ще стане студено и няма да можем да продължим така, не искам много бавачка, май ще мисля как мога да си организирам нещата максимално от вкъщи.

# 7 28 юли 2004, 21:07 ч.

Аз си ходих на работа до 09.12.2002 г. и родих на 11.12.2002г.
След това оставих дъщеря си да я гледат на 4 месеца / идва жена , която ми помага в къщи/- обаче и аз ще кажа , че това си зависи от много неща - най-вече ако детенцето е от спокоините - спинка си , хапва си адаптирано мляко , и се е приспособило към създадения режим -иначе това не бих казала че щеше да ми е възможно с първата дъщера , която още от малка си е много жизнена и непослушна.

# 8 28 юли 2004, 21:37 ч.

Мнения: 966

Az se spravix sas jena ina4e niamashe kak batkoto go gledax do shestia meses , a malkata do vtoria Embarassed

. S tatkoto se redyvaxme koi kogato imashe vazmojnist se pribirashe po nai barzia na4in v kashti 4e i jenisata da po4ine. Taka mi e bilo nai spokoino i sam bila sigorna 4e detense e dobre ima sygoren 4ovek koito da se grigi za nego, a za men spokoistvieto e na parvo miasto, kogato sam pritesnena ne sam osobeno raqbotosposobna.

# 9 3 авг. 2004, 12:51 ч.

трудно ще мие да свикна с мисълта, че този чужд човек наистина ще се грижи качествено за моето малко нещо

Причина:

Причина: