Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 60 350
  • 554
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 1 418
щото, както знаем, умните жени осиновяват, глуавите раждат hahaha
аз пък след като родих,стигнах до извода че вече не искам да раждам.Съвсем сериозно.Не ми се повръща 9 м,не искам да не мога да си седна на задника и бебета не ми се гледат Mr. Green.Искам само деца над 5 г.

# 511
  • София
  • Мнения: 1 444
М/у другото аз съм решила да стана приемен родител и ще ви кажа защо. Първо, защото ще приема дете, което не може да бъде осиновено поради липса на отказ или друга пречка, която зарязалите го родители му създават. Така ще дам шанс на едно дете, въпреки юридическите пречки да има семейство. Второ, в такива случаи обикновено родителите създават проблеми на приемното семейство, тормозят детето си с хаотични, необмислени и ирационални посещения и т.н. и т.н. Имам сили да се преборя с подобни диващини, да прекърша такъв чудовищен егоизъм и да даря сигурност и спокойствие на вече обърканото дете.
Та доста разсъждавах в тази посока и това измъдрих, реших че бих била полезна най-вече в този вариант на отглеждане на детенце. Дано е така и най-вече дано успея да стана приемен родител.
Матич,
права си душо, че зачезвам за година и кусур, ама като се върна, философствам тъй, че наваксвам пропуснатото време...... Joy

# 512
  • Мнения: 21
Отговорът на този въпрос е личен избор .Не бива толкоз да се драматизира. Нищо особено не  е да си осиновиш детенце. Преди да  го направя не бях на това мнение,но сега виждам ,че всичко е психика и нагласа . Не бива да се тормозим  и да изпадаме в някакви състояния / особено жените/ . решението си е  за нас . Е ,сега хората ме гледат в квартала и съм им интересна . Виждат обаче , че  няма нищо особено в това да осиновиш дете . То си расте като всички останали и не се различава от техните.
 Е, признавам, че процедурата не е мното приятна ,чакането  също . Всичко обаче избледнява когато   се размърда въздуха в къщи .

# 513
  • Мнения: 6
Осиновяването е много сложно.Едно приятелско семейство то 2 години си е подало документ и на скоро ги викнаха да видят едно дете,но не са се почуствали като семейство на детето и не са го взели.Просто жената не е почуствала тръпка ,която да я накара да знае,че това е нейното дете.Дали са им някакъв документ и сега чакат да ги викнат от ново.Кой знае кога ще ги викнат  Crossing Arms...

# 514
  • Мнения: 4 138
Осиновяването е много сложно.Едно приятелско семейство то 2 години си е подало документ и на скоро ги викнаха да видят едно дете,но не са се почуствали като семейство на детето и не са го взели.Просто жената не е почуствала тръпка ,която да я накара да знае,че това е нейното дете.Дали са им някакъв документ и сега чакат да ги викнат от ново.Кой знае кога ще ги викнат  Crossing Arms...

Бориславе, не искам да те обидя, но това, което пишеш са пълни ГЛЮПОЦТИ и са отделни случаи. като цяло осиновяването в българия е най-лесното осиновяване може би в целия свят, но в европа със сугурност е най-лесното. от документите, проучването, обуението, чакането-та до взимането на детето.

# 515
  • Мнения: 847
динг, динг, динг, звънва ми камбанката ... пак от ония акаунти ...

кажете ми, кой мъж загрява във форума именно в "Здраве и красота" Simple Smile и после, хоп, право в  "Осиновяване" Wink

# 516
  • Мнения: 4 138
явно го влече човека. след като си е направил маска с краставици и кисело мляко е влязъл тук, докато попие и си е казал мнението Mr. Green

# 517
  • Мнения: 1 669
явно го влече човека. след като си е направил маска с краставици и кисело мляко е влязъл тук, докато попие и си е казал мнението Mr. Green

 Joy Joy Joy Joy

# 518
  • София
  • Мнения: 9 517
аз пък вчера четох 24 часа от петък - имаше цяла страница за разосиновяването там... тежко

# 519
  • Мнения: 4 138
daj link...

# 520
  • София
  • Мнения: 9 517
е, линк, аз го четох на хартия, все още ми се случва Wink

общо взето тезата беше правилна - че не се работи достатъчно с кандидат-осиновителите и те реално не са подготвени за това, че няма да вземат идеалното за представите им дете и като се сблъскат с действителността и ... се отказват, нататък бяха - да разосиновят е по-добро от това да гледат детето и че това травмира както детето, така и осиновителите

# 521
  • Мнения: 88
Ето линк към статята:

http://m.24chasa.bg/Article.aspx?Id=881051

Много тъжно.....
В момента се грижим за 9 годишно дете, което не е било в дом, но е имало трудно детство, за две години е загубило и майка си и баща си.
Знам, че е много трудно да приемеш в дома си голямо дете, но наистина не мога да разбера как може след две седмици да го върнеш. За да се адаптира едно дете към семейството е нужно много време, внимание , любов....не става бързо.

Последна редакция: нд, 08 май 2011, 14:15 от ivon71

# 522
  • София
  • Мнения: 9 517
все пак детето е имало родители, знае какво е семейство, детето от дом е друга работа... съвсем различна, дано бързо преодолеете проблемите /не оправдавам осиновителите, които разосиновяват, опитвам се да обясня, защо се получава на практика - истината е, че те мислят, че ще вземат едно нормално дете например на 5 години, да ама получават дете на 5 години, което реално е на 3 примерно... и е емоционално осакатено/.

Това е едната статия - имаше и интервю с шефката на... хм изгубих вестника  Peace

# 523
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Сега прочетох статията и се сетих за първите месеци на Алекс у дома. Охо, ако кажа, че не са ми минавали какви ли не мисли за това, дали направих грешка - ще ви излъжа. Имало е дни, когато исках да избягам и да крещя... С това не оправдавам техните постъпки. Мислих си, че бях подготвена за самото осиновяване, посетих и обучението (беше по желание), да, ама не... Наистина се иска голямо търпение и още много търпение. Аз на моменти го губих, но намирах подкрепата при вас. Любовта ми към Алекс дойде постепенно. Не мога да кажа, че го заобичах веднага. Но точно с всичките тези проблеми, с борбата в мен за това да направя всичко по силите ми за неговото добро, грижите, безсънните нощи, радостите и усмивките - бяха ключа към моята обич. И днес за първи път, той ми рецитира стихче за майката. Не мога да си представя, че някоя друга би била неговата майка, че друга жена би го обичала повече от мен.

# 524
  • Мнения: 80
   Аз също съм на мнение, че никой не може да те подготви за това което те чака. Ние осиновихме момиченце на 6 години.  Процедурата в съда продължи 3 месеца, през които се виждахме през ден, но като дойде да живее при нас сякаш беше друго дете. Обичаме се от първата  среща в която я попитах иска ли да и стана майка, но не знаех какво ме очаква. Хората грижещи се за осиновяването, дори съдията ни казваха, че ще е много трудно, но докато не го преживееш не вярваш. Най-големия ми шок беше, че ме възприема като конкурент, с който да се бори и противопоставя. Трябваше да обяснявам кой е майката и кой детето, кой задава правилата и кой изпълнява. Другото трудно нещо беше, че трябваше да вземам решения за едно човече, с които определяш живота му (училището където да учи), ти си всичко за него и няма отказване.  Трудно е, ако не беше мама да я вземе през зимната ваканция нямаше да мога да се справя с първоначалния стрес.  Сега след 7 месеца заедно нещата постепенно се успокояват, но има още какво да се желае.

Общи условия

Активация на акаунт