Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 60 351
  • 554
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 847
но на АРТ специалистите не им е и работа това, аз и не очаквам точно оттам да ми дойде съвета - спрете, помислете за осиновявяне. в крайна сметка, освен в по-редки конкретни случаи, специалистите не могат сто процентово да отсекат - няма шанс, не можете да имате деца, безпредметно е да се опитваме повече. в повечето случаи по един или друг начин основание за надежда до последно има и само потърпевшият може да реши до къде да стигне. а и това все пак си е бизнес, което не е лошо, защото като е основано на рационални принципи, ще продължи по-дълго да съществува и да бъде полезно, но като бизнес си има и "страничните ефекти" ... моят мъж навремето ми каза "ок, но като изчерпим другите варианти". видяхме, че изчерпване няма.

аз имах предвид "общественото" мнение, разните му баби и лели, приятелки Wink в този смисъл, на битово ниво в България мисля, че съществува точно тая логика между двете. това не е нещо ново, като нямаш дете да ти навеждат мисълта за осиновяване. затова и не размирам защо изведнъж се прие като някаква нов агресивен подход. поколения двойки със стерилитет са минали по тоя път. може би са страдали мълчаливо, щото не е имало нет Wink  или може би, защото в днешно време не е толкова лесно да се сдобиеш чрез осиновяване с "идеалното" дете.

# 496
  • Мнения: 505
Фуси, доста подкрепящи са твоите разсъждения. Аз смятам, че има полза от една такава дискусия, защото изяснява доста неща, за които иначе е трудно да се говори. Анонимността е по-добро поле, отколкото майка ти да ти набива канчето да речем. Нямам близки, които лично да са осиновили. Имам обаче такива, които родиха с АРТ и те ме насочиха. За осиновяването съм чувала само, че много трудно се намирали деца, много трудно и бавно ставало и страшно размотавали хората. Иначе за едно семейство знам, че след осиновяване са родили 3 свои деца вече без проблеми - така че детето си е дете, независимо как е дошло при нас. Но тука става въпрос наистина и за обществени нагласи, за система от най-разнообразни проблеми. И наистина е грозно да се поставят нещата така - "харчиме пари да строи домове, пък вие харчите пари за АРТ, я се вземете в ръце". Всички сме от една страна, тук няма и не може да има противници.

# 497
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
По принцип аз винаги съм била и съм за АРТ - в разумни и щадящи организма и психиката граници, времеви и медикаментозни.

И да - всеки има право да избере начина си за борба с един или друг проблем, който възниква през живота му. Хубаво е, когато сам прецени докъде и за какво му стигат силите и да успее да ги съхрани за по-дълъг период от време.

Това, което ме безпокои в съвременното интерпретиране на репродуктивните проблеми най-вече по форумите за взаимопомощ е, че има една постоянна тънка нишка вменяваща колко е важно да се бориш докрай, с всички средства, как това доказва твоята борбеност и сила. И най-вече - че тази борбеност няма как да не бъде възнаградена - въпрос на време е да се постигне крайната цел - 10 - 20 години са нищо, 5 - 10 опита инвитро са нищо, един вид божие изпитание по трудния път към постигането на мечтата, важното е да вярваш и непременно ще успееш...

А който търси други начини е един вид примиренец и пораженец и няма начин да постигне това щастие и мир със себе си и мисията си в живота си като успелите да проведат борбата докрай. И когато във форум за проблемно забременяване се спомене дуната "осиновяване", веднага изреклият я бива срязан - "Ние тук се борим с проблемите, ако искаш да си говориш с пораженци - има си места за това." (Точен цитат: "Сбъркала си подфорума. Тук всички СЕ БОРЯТ за свое дете.")

Не бива човек или семейство да тръгва по пътя на осиновяването на дете като хващане на последен влак, един вид като не стана това което искахме, поне да сме като другите, защото това не носи нищо хубаво - нито за него/тях, нито за детето. И затова са тези "тежки процедури" (които на практика не са такива) - някой да погледне отстрани какви са мотивите и нагласите на кандидат-осиновителите и да ги посъветва да се откажат ако не са готови да дадат щастие и самите те да бъдат щастливи. Но на практика не е съвсем така, за съжаление.

# 498
  • София
  • Мнения: 9 517
Фуси, доста подкрепящи са твоите разсъждения. Аз смятам, че има полза от една такава дискусия, защото изяснява доста неща, за които иначе е трудно да се говори. Анонимността е по-добро поле, отколкото майка ти да ти набива канчето да речем. Нямам близки, които лично да са осиновили. Имам обаче такива, които родиха с АРТ и те ме насочиха. За осиновяването съм чувала само, че много трудно се намирали деца, много трудно и бавно ставало и страшно размотавали хората. Иначе за едно семейство знам, че след осиновяване са родили 3 свои деца вече без проблеми - така че детето си е дете, независимо как е дошло при нас. Но тука става въпрос наистина и за обществени нагласи, за система от най-разнообразни проблеми. И наистина е грозно да се поставят нещата така - "харчиме пари да строи домове, пък вие харчите пари за АРТ, я се вземете в ръце". Всички сме от една страна, тук няма и не може да има противници.
Видях, че си пациентка на клиника Щерев, при кой лекар си?

# 499
  • Мнения: 955
Gankata  Hug
много хубаво си го казала  bouquet

# 500
  • Мнения: 505
Съжалявам за нагласата "бори се докрай" и особено за "сбъркала си мястото". За съжаление във форума често се намират момичета, които се нахвърлят върху всяко мнение, което не съвпада с тяхното, според мен, за да не им се налага да мислят  Grinning.
Дзвер, не мога да разбера защо ще ме питаш това?

# 501
  • София
  • Мнения: 9 517
Стана ми интересно, и аз съм пациент на клиниката Peace И когато осинових сина си той стана любимеца на клиниката  Wink

# 502
  • Мнения: X
Писах, но май ми се затри.
Аз не съм с "проблеми", безпроблемна съм Peace Но си осинових дете и през ум не ми е минавало да правя опити с донор или други подобни. Осиновяването не е последния влак, избора от немай къде и т.н. , просто начин да бъдеш родител. Някои хора могат по този начин, други - не. Просто е, какво толкова се спори тук, не знам.
Относно медийното отразяване на проблема с изоставените деца, по-скоро се набляга на приемната грижа, реинтеграцията и т.н. За осиновяване рядко съм чувала напоследък, освен обичайните клишета колко е бавно, колко е трудно, какво ни проучват толкова, за нас няма ли дете и т.н.
 

Браво! smile3501....Иначе, оставам с впечатление, че в България осиновяват само хората с репродуктивни проблеми, което е жалко.

# 503
  • Мнения: 690

Браво! smile3501....Иначе, оставам с впечатление, че в България осиновяват само хората с репродуктивни проблеми, което е жалко.

ООО, не. Не само хора с репродуктивни проблеми.

А, по темата - аз ще кажа само - за мен осиновяването не е последен влак. Влакове много, пътища много. Всеки решава кой влак ще хване, по кой път ще тръгне. Но като факт- осиновяването за мен беше радостен изход. Имам си в къщи една малка лудетина, която изпълва дома ми със смях и глъч. Една сбъдната мечта, едно удовлетворение и щастие.

# 504
  • Мнения: X
За пръв път да се зарадвам, че толкова хора ме опровергават! Grinning

# 505
  • Мнения: 248
манталитет си е, и то български.
ние сме кандидатосиновители,
 50% от коментарите са „защо бързате, имате време, ще си родите.„ и са прави, да ние ще си родим, пък и сме аз 31, мъжа ми 38 год., време имаме, но ето че пак искаме и да си осиновим.
25% процента от коментарите са в посока, „.... вие там *живеем в България и в Германия* мислите по по различен начин, за нас тука, не е все едно дали е циганче, така че като ще осиновявате поне си изчакаите за българче„.......... и т.н.
25% се радват с нас

знам какво има предвид авторката, не не бих се подложила на 1000 инвитро, да иска ми се да усетя какво е да си бременна, и да почувствам ритничета отвътре, неънам някакво любопитство ме гони, но не и на всяка цена, имам два спонтанни аборта и може би ще се откажа скоро да пробвам. хем им се чудя на тези дето не спират да опитват до надсредна възраст, хем и мен ме води инстинкта, та и аъ съм на опа6ката. човек трябва да ънае сам, докаде и докога.
не искам бъдещото ми осиновено дете, да си мисли, че сме го взели от нямане на избор. това е нараняващо.
 факт е че, повечето двоики от курса за осиновители, оставиха точно това убеждение у мен, че вече нямат 6анс за биологи4но, най смахнатото е че точно тези позастаряващи вече двоики, искаха да се опитат да скрипт от детето, че е осиновено, абе......

# 506
  • София
  • Мнения: 787
манталитет си е, и то български.
не искам бъдещото ми осиновено дете, да си мисли, че сме го взели от нямане на избор. това е нараняващо.
 факт е че, повечето двоики от курса за осиновители, оставиха точно това убеждение у мен, че вече нямат 6анс за биологи4но

И изказването ти е нараняващо.
Няма нищо лошо в това, човек да опита да има биологични деца и да осинови, когато прецени че спира да опитва.
Както и да осинови без оглед на това има ли, няма ли и опитва ли се да има биологични деца.
Не мисля, че някой от вариантите има морално превъзходство пред другия.
Или че е по-вероятно да е успешно родителството.
И в двата случая може да има нещастни деца.

# 507
  • София
  • Мнения: 9 517
уморена съм от тази тема, от къде я изкопавате, бе, хора, няма ли кой да я заключи  ooooh!

kokonito, не е към теб, към темата е...

# 508
  • София
  • Мнения: 1 444
Според мен всеки знае себе си. Недопустимо е обаче осиновяването да е от немай къде вече и само за да имаме и ние като другите. Такива хора нямат сърце за родители на взетото дете и никога не стават такива на 100% за детето. Кой страда от това? Детето. Ето това е проблем, нещо което не бива да се допуска.
От личен опит го казвам а и от прочетеното се убеждавам, че има все още случаи като мен и родителите ми. Грозно е.

# 509
  • Мнения: 4 138
абе мунунооооооооо, дет вика твоята приятелка рапунцел. по една година не улазаш, ся сички стари теми ще изръшкаш Mr. Green

на мен пък пак ми се осиновява. узрех кат мушмула. и да, за мен това е последен влак, надявам се няколко последни Wink и едиственият ми познат начин да имам деца. щото, както знаем, умните жени осиновяват, глуавите раждат hahaha

майтапът настрана. децата са единственото смислено нещо на този свят. и на 50 да си, можеш да осиновиш, но ако не си готов да дадеш за това дете сърцето и душата си, по-добре не го прави. тогава и на 20 да си, нема сми.

Общи условия

Активация на акаунт