Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 60 358
  • 554
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 69
Роксан, общо взето това е 80 процента от моята позиция, и преди да имам деца и сега...
особено
Цитат
Не изпитвам грам вина или отговорност за децата в институциите. Ако мога да помогна на децата там - чудесно. Но нито имам нещо общо със зачеването им, нито с раждането им, нито с избора на родителите им да се откажат от тях.

преди да осиновем сина ми, страхувала съм се и аз за:
Цитат
Но дали ще мога да възприема чуждото дете за свое? Не знам... страх ме е. Какво общо ще има то с мен, дали ще го разбирам? Дали осиновеното ни дете ще е подходящо за нас или ще си останем чужди?

сега с чисто сърце мога да кажа - няма такава връзка като между майка и дете срещнали се по пътя на осиновяването - няма!!! двама души, взаимно спасили се от смърт ... имат помежду си общуване, на което малцина се радват ... но това е съвсем, съвем друга тема...


Все пак аз не получих варианти на отговора - колко и какво означава "ще опитвам докрай"

# 46
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 587
Бръм, еднозначен отговор на въпроса ти няма. Всеки опитва толкова, колкото усеща с душата си.
Имам прекрасна приятелка - има 8 опита ин витро, на 40 години стана отново майка, тъй като е с вторичен стерилитет. За мен тя е най-слънчевия, най-позитивния, най-прекрасния човек, който съм познавала някога в живота си. Не е егоистка, за това, че е дала на себе си и на мъжа си едно прекрасно дете.
Има момичета, на втори или трети опит се отказват и осиновяват. Всичко е въпрос на това, колко борбен си и какво можеш да понесеш.
Аз говоря от позицията на борила се със стерилитет и имаща вече две деца. И ти казвам - аз бях готова да направя всичко, да се подложа на всичко, само и само да имам дете. Мислила съм за осиновяване, но като нещо, което не засяга мен или няма да ми се наложи аз точно да го направя.

Аз лично за себе си - сега, от дистанцията на времето си отговарям така - щях да осиновя, ако лекарите ми бяха казали, че съм негодна да имам дете. Или проблемите ми са такива, че за мен ще е по-добре да осиновя и да се откажа от биологично дете.

# 47
  • Мнения: 712
сега с чисто сърце мога да кажа - няма такава връзка като между майка и дете срещнали се по пътя на осиновяването - няма!!! двама души, взаимно спасили се от смърт ... имат помежду си общуване, на което малцина се радват ... но това е съвсем, съвем друга тема...


Все пак аз не получих варианти на отговора - колко и какво означава "ще опитвам докрай"

Бррръм, благодаря ти, това е много, много успокояващо и някак много по-лично и искрено от доста захаросаните мнения на повечето осиновителки, които съм чела. Надявам се никой няма да ми се обиди, че го казвам, но в много случаи съм се чудила дали майките- осиновителки не възхваляват толкова осиновените си деца като "най-милите", "най-гальовните", "най-талантливите", в опит да убедят себе си, че решението им е правилно. И дали щяха да гледат на тях така, ако те бяха техни родни деца, появили се на семействата им по обичайния начин, без да са дълго чакани и изстрадани...
Аз не искам детето ми да е най-..., макар че бих била много щастлива, ако е здраво, умно, красиво, талантливо, обичливо и т.н. Искам просто да го усещам като част от себе си и като част от мъжа ми, да бъде тази магия, споила ни в едно.

Не знам какво значи "ще опитвам до край". Най-вероятно до предела на собствените ми сили, вяра и надежда. Който е много личен. За някой - един опит ин-витро, за друг - 12, кой знае... Аз самата съм страхливка, пък и за нас ин-витрото за момента не е възможно решение, така че не знам къде е моят предел. Притихнала съм и се вслушвам в себе си, в очакване на избора на сърцето си.

# 48
  • Мнения: 212

Все пак аз не получих варианти на отговора - колко и какво означава "ще опитвам докрай"
Човек опитва докато не се предаде психически и физически според мен. Това означава до край.

# 49
  • София
  • Мнения: 787
Моето мнение по-въпроса.
Нежеланието да станеш родител чрез осиновяване, да правиш опити инвитро до дупка и да използваш израза "на всяка цена" е свързано с егото и с подлежащото му чувство за малоценност.
Защото актът на създаване на живот е нещо изключително и навява асоциации със божественост. "За друго мога да не ставам, да не се чувствам реализиран човек, ама виж кви деца правя." И с желанието за безсмъртие има връзка, ама това е дълга тема.
Трябва много да се харесва човек, за да иска на всяка цена детето му да ПРИЛИЧА на него. Като онази дама дето се колебае дали да осинови няколко месечно бебе, защото било по-тъмно, пък тя и съпруга и били светли. Все едно фон дьо тен избираме.

Може би и заради така добре описаната от Роксанне25 илюзия за това че ще откриеш себе си и обичаните от теб хора повторени в детето ти. От собствен опит го казвам. Не откривам почти нищо (освен вкусът към храните) у дъщеря си, което да е "наше". А усещането за близост и за това че "разбираш" детето си е въпрос на положени усилия, не идва от самосебе си заради повелите на генетичния материал.

Родителстването е духовно преживяване. Щастието също. Няма как нещо материално, каквото е биологичното да ти донесе щастие.

# 50
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 587
Линдт, а твоето дете как е дошло на този свят? Осиновено, родено от теб, заченато изкуствено? Извинявай, че питам така, но мнението ти е странно ако си родила дете...

# 51
  • Мнения: 212
Зачатието е нещо материално #Crazy
Баси,тва не го знаех #Crazy

# 52
  • София
  • Мнения: 787
Зачатието е нещо материално #Crazy
Баси,тва не го знаех #Crazy


Викам да не псуваме.
Клетки, гени, материя ... това говори ли ти нещо?

# 53
  • Мнения: 212
Зачатието е нещо материално #Crazy
Баси,тва не го знаех #Crazy


Викам да не псуваме.
Клетки, гени, материя ... това говори ли ти нещо?
Говори ми много неща,но никога не съм го приемала със значението,което се влага в израза "материално".
Та за това питам!

# 54
  • София
  • Мнения: 787
Линдт, а твоето дете как е дошло на този свят? Осиновено, родено от теб, заченато изкуствено? Извинявай, че питам така, но мнението ти е странно ако си родила дете...

Родено от мен, заченато по традиционния начин.

# 55
  • Мнения: 69
Надявам се никой няма да ми се обиди, че го казвам, но в много случаи съм се чудила дали майките- осиновителки не възхваляват толкова осиновените си деца като "най-милите", "най-гальовните", "най-талантливите", в опит да убедят себе си, че решението им е правилно. И дали щяха да гледат на тях така, ако те бяха техни родни деца, появили се на семействата им по обичайния начин, без да са дълго чакани и изстрадани...
Аз не искам детето ми да е най-..., макар че бих била много щастлива, ако е здраво, умно, красиво, талантливо, обичливо и т.н. Искам просто да го усещам като част от себе си и като част от мъжа ми, да бъде тази магия, споила ни в едно.

Притихнала съм и се вслушвам в себе си, в очакване на избора на сърцето си.

Не знаеш колко много си права ... или поне аз мисля същото като теб ...
Но нещата наистина се променят след като детето е при теб ... гледната точка, позицията - всичко ...

Това, което пишеш  съм аз едно към едно преди сина ни

# 56
  • Мнения: 4 138
хм. аз не се превъзнасям по детето си, но все пак дълбоко в себе си се надявам някой ден да стане гениална Mr. Green
обаче, ако е тъпичка, пак ще си е моя Wink
обичта е странно нещо. аз вярвам, че когато е истинска е наистина сляпа. не винаги партньорът ни е перфектен, но ако го обичаме истински, харесваме и това, че е плешив, и че е дебел, и че му миришат краката.
става дума за обич. до гроб. истинска и всепоглъщаща.
тя има много разновидности. познавам доста майки на деца с увреждания. луди са по децата си. след скока в голямата пропаст. даже има една майка, която с чисто сърце казва, че не иска детето и да е здраво. защото ще е друго, а тя иска и обича точно това.

казваме си, ако на мен ми се случи, ще умра, няма да го преживея. да, ама се оказва, че не се умира от това.
докато не си преживял нещо няма как да знаеш какво е.
много мислим, много претегляме, а животът тече. и в един момент свършва.
наш избор е колко щастие да имаме, преди да дойде моментът в който вече няма да имаме нужда от него.

# 57
  • Мнения: 69
Моето мнение по-въпроса.
Нежеланието да станеш родител чрез осиновяване, да правиш опити инвитро до дупка и да използваш израза "на всяка цена" е свързано с егото и с подлежащото му чувство за малоценност.

И не виждам нищо лошо ако е така ... аз обичам егото си и си го поддържам  Wink Мотото ми е - д а правя себе си щастлива, защото иначе светът около мен е нещастен. Просто моето щастие е в това да имам деца... да общувам с тях, да си играем, да се разхождаме, да си говорим.... та са там, да присъстваме в животите си ...

затова може би ми е непонятно самотното търесене до дупка

Роксан  Hug желая ти щастие от сърце

# 58
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 587
Линдт, а твоето дете как е дошло на този свят? Осиновено, родено от теб, заченато изкуствено? Извинявай, че питам така, но мнението ти е странно ако си родила дете...

Родено от мен, заченато по традиционния начин.

Значи се харесваш, харесваш гените си и се смяташ за божествена?

Аз не се смятам за такава, но винаги съм си мислела за това, че искам детето ми да има къдравата коса на мъжа ми, моите зелени очи, усмивката на майка ми, акъла на баща ми, да е техничар като свекър ми, да е диво като брат ми... Какво лошо има в това, да имам желание да повторя тези качества?
Е, виж ако ги обърка, ще е весело Laughing Но пък живота затова е хубав, защото е шарен Wink

П.С. Аз лично не се чувствам малоценна и не желая да повдигам егото си. Това може да бъде написано само от човек, постигнал нещата сравнително лесно. Страшно его трябва да имаш, за да се решиш да се тръшнеш на масата за пункции...

# 59
  • Мнения: 0
.......

п.п. Изтрих го защото е безмислено

Общи условия

Активация на акаунт