В помощ на кандидат-осиновителя

  • 275 387
  • 1 504
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 270
Аз съм точно такъв канидат-осиновител и като всеки един тук се сблъсквам с трудностите, които трябва да преодолеем за да сбъднем мечтата си. Трудности, които може да са много по-леки ако имаше някъде обобщена информация на това, което точно трябва да се направи - стъпка по стъпка. Затова ми хрумна идеята / тук ще помоля модератора, ако случайно има вече такава тема, да изтрие моята, а ако не - да я закове и така да допринесем да е по-лесно на тези след нас / всеки, който е минал вече по този път да сподели точно как става в различните градове. Надявам се, че изразих идеята си ясно, ако не е - съжалявам - ще пробвам пак Wink

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 270
И съответно започвам първа. Аз съм от Пловдив, така че ако успея  да помогна на поне един мой съгражданин ще съм много доволна. Та първата крачка е да се отиде в Агенция за закрила на детето, която се намира на ул. Неофит Бозвели 4. Това се намира в близост до Понеделник пазара, за повече уточнения може да ми пишете на лични. Там се срещате с дежурния социален работник, който към мен специално беше страшно любезен и той ви обяснява в общи линии за какво точно става въпрос, как протича процеса на осиновяване и т.н. и ви дава един списък с неща, които трябва да изпълните.
Първите две неща от списъка са две декларации, които ви дават от там и трябва да се попълнят. До тук добре
Сега мога да объркам малко последователността, защото в момента списъка не е в мен, но това не е фатално - в последствие мога да го коригирам.
Трето - отивате в общината по район където живеете за да ви издадат една бележка, че не сте лишавани от родителски права - и това е лесно - става за минутки.
Четвърто - трябва да отидете в психодиспансера за да ви издадат уверение, че не се водите на учет и също да ви бъде проведен преглед от психиатър, че сте добре с нервите. Това става също бързо, НО!!! за пловдивчани - психодиспансера не е вече на бул.Руски и това е едното от нещата, които открих след доста мотане. Вече се намира в двора на Хирургиите на Пещерско шосе - влизайки откъм светофара посока Хирургиите завивате веднага в ляво и пътя ви води право там  Wink Ето първото, с което ще съм от полза.
Пето - трябва ви медицинско като прегледите са същите като за започване на работа, но накрая джи пито ви пише заключението на една зелена бланка.Това също се преминава бързо, но много зависи от джи пито - подробности отново на лични. Трябва ви също изследване за СПИН,васерман и хепатит В - и тук едно улеснение - тези изследвания не се правят както преди в кожно-венерическия диспансер, а във всяка лаборатория и стават за ден, а не се чака както преди по 3-4 дни. И сега най-гадното от тази точка - трябва ви удостоверение, че не сте болни от туберколоза. Такаааа. Това става като отидете в тубдиспансера - за тези, като мен, които не знаят къде се намира точно - на бул.Мария Луиза, посока Скобелева майка, след последния светофар се завива веднага на дясно и после на ляво се влиза в едно локално и то ви води пред вратата на диспансера, но тук пак едно ОГРОМНО  НО!!! Регистратурата работи само до 14,30, което беше първата ми неприятна изненада. След второто ми ходене втора неприятна изненада - изследването за туберколоза / манту / се прави само в понеделник, вторник, петък до 13,30!! И утре ми предстои трето ходене до там  Rolling Eyes  - подробности за това после - и за резултатите от изследването се чака 72 часа.
Шесто - свидетелство за съдимост - това както знаете от съда, НО!!!!
Седмо - уверение от окръжна и районна прокуратура, че не сте подсъдими. Тези прокуратури се намират в една сграда, която се намира на площад Съединение / бившата проектантска / и пак за тези като мен, които не им говори нищо това - това е високата сграда от ляво на площада, ако застанете с лице към него. И тук включвам обяснение за предното голямо НО!!! - рискувате доста разкарване и чакане ако направите като мен и отидете първо за свидетелството и после за удостоверенията, защото тук е вмъкната една огромна глупост. Както знаете за всяко едно такова нещо се плаща, но принципно в институцията, но не и тук!! Тук първо чакате на опашчицата поне 10-ина минутки за да ви даде девойката две листчета с които листчета да отидете да платите таксите за съответните удостоверения, като едната такса за едното удостоверение се плаща в Райфайзен банк, която се намира до бившето второ райнно или от другата страна на булеварда, а  другата такса за второто удостоверение са плаща в съда. Та ако направите моята грешка първо ще минете проверката на вратата на съда, после ще отидете до прокуратурата, после пак ще се върнете до съда, където отново ще минете проверка на вратата и после пак до прокуратурата, където отново ще чакате на същата опашка от поне 10-ина минути за да ви дадат да попълните едни молбички и отново за трети път ще чакате пак на тази същата опашка за да ви ги вземат и да ви кажат, че след седмица ще са готови. И ето тук се надявам да спестя разкарването на хората след мен и много ще се радвам ако съм успяла.
И последното което трябва да направите е да си вземете една бележка от работодателя за доходите ви и с вече събраните документи да отидете да се срещнете със социалният работник, който евентуално ще ви поеме.
Аз съм стигнала до тук.
Нека хората от другите градове да последват моя пример и да помогнем на тези, които ще тръгнат по този бюрократичен път да им е поне мъничко по-леко.
 Hug от мен

# 2
  • София
  • Мнения: 9 517
Мила Миас, добре дошла, дано скоро се срещнете с вашето детенце  Hug
Само да ти кажа, че процедурата е различна не само за всеки град, но и за всеки отдел, както и за всеки социален работник - например ние като кандидатствахме единия социален никаза, че можем да кандидатстваме само с молба и после да съберем другите документи, за да не им изтече срока бързо, а другия, който ни прие документите не искаше да ги приема, защото не били пълни.

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 270
Ами идеята ми е точно такава - всеки да сподели как е било при него и по възможност всичко това да е събрано в една тема, а не да се събира информацията трохичка по трохичка от целия форум Wink Ще се радвам ако се получи и всеки сподели през какви перипетии е преминал.

# 4
  • Мнения: 1 325
Miass, доста време мина от моето ходене по институциите, нещата може да са се променили. Най-добре е всеки кандидат да се консултила с Отдел "Закрила на детето", за да може информацията да е адекватна за региона, от който са.

# 5
  • Мнения: 125
А може ли да пишем и какво се изисква като документи, когато дойде вече момента да вземем детенцето при нас?

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 270
А може ли да пишем и какво се изисква като документи, когато дойде вече момента да вземем детенцето при нас?

Мисля, че всичко, което споделим ще е от полза за тези след нас.  Hug Ето ти например си стигнала до момент, за който аз все още само мечтая и всичко, което можеш да споделиш ще ми е от полза и не само на мен. Wink

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 270
Някой може ли да ми каже ориентировъчно какви въпроси задават на поръчителите?

# 8
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
А може ли да пишем и какво се изисква като документи, когато дойде вече момента да вземем детенцето при нас?

Мисля, че всичко, което споделим ще е от полза за тези след нас.  Hug Ето ти например си стигнала до момент, за който аз все още само мечтая и всичко, което можеш да споделиш ще ми е от полза и не само на мен. Wink

И аз така мисля. Но... момичета, имайте предвид, че за всеки отдел "Закрила на детето" изискванията са специфични, дори има значение на кой социален работник ще попаднете.
Същото се отнася и за съдилищата и отделните съдии. Когато осиновявахме големия ми син подновихме всички медицински документи, съдимост, бележки от прокуратурата... бяха минали 8 месеца от набавянето на първичните такива. Съдията, на който попаднахме, държеше да бъде уведомена БМ за делото след като се произнесе решението на заседанието на съда на което ние заявихме съгласие да осиновим детето. 7-дневният тогава срок течеше именно от деня, в който БМ бе получила това уведомление. Не ми се мисли какво щеше да стане ако не бяха я открили на посочения адрес. И тази процедура бе спазена въпреки че и БМ и ББ бяха подписали декларации че са съгласни детето да бъде осиновено още на 3-ия ден след раждането и никога след това не са се интересували от него (когато ние го осиновихме бе на 2 годинки).
При дъщеря ми беше съвършено различно. Всички документи важаха въпреки че беше минала година и 2 месеца от издаването им. Молбата и преписката за съда бе подготвена от адвокат към РДСП (при сина ни трябваше да ползваме услугите на външен адвокат който да напише молбата) и никой не счете за нужно да уведомява БР за делото. При нея подписването на декларацията бе станало 8 месеца след раждането й, а когато ние я осиновихме бе на 1 г и 3 м.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 270
Значи аз пак да се включа. Вчера отидох в Агенцията с идеята да си подам документите - да ама не. Когато разговарях с първата социална работничка си записах абсолютно всички изисквания като обърнах особено внимание на това какво точно трябва да е медицинското и какво трябва да пише в него, защото подозирах че моето джи пи може и да не е подготвяло такова. Направиха ми го точно по изискванията - на зелена бланка, с точните думи, които бях записала. Но социалната, на която попаднах вчера още като й казах за какво идвам, направо си ми заяви, че сигурно щяла да ме върне, защото днес цял ден връщала хората - ми много хубаво. И ме върна. Защото съм нямала копие на лична карта - за това и аз се замислих, че не ми го казаха и да ме пита човек, що не си я снимах така за всеки случай, и не съм имала удостоверение в свободен текст/подобно на това, което дават от прокуратурата, че не се водят дела, срещу мен/ и в него да пишело, че въз основа на проведените прегледи съм здрава и годна да осиновя - е същото го пише и на зелената бланка - е да ама не можело зелената бланка само, трябвало и удостоверението. Не пожела да ми приеме документите без него, щото трябвало да бъдат комплект. Е направих ги  и да се похваля - днес ме входираха. И сега новото двайсе - след една седмица да съм се обадила на телефоните, които ми дадоха, да разбера кой ми е соц.работник и да го издиря и с него да си уредя среща. До този момент, от всичко което съм изчела съм останала с впечатлението, че социалните те търсят и уреждат срещата - не бях чувала обратното - ама ей на.....

# 10
  • Мнения: 125
Найстина е странно, когато ние си подавахме документите, след няколко дни ни се обади социалната работничка и си уредихме среща, учудвам се, защото и ние сме от Пловдив, не помня да е имало проблеми с медицинските, а и се надявам да нямаме и сега, защото днес джипито на съпруга ми не знаеше какво да пише в медицинското, писа нещо и сложи толкова много печати та дано не ни върнат заради това, доста далечко ни е града от който ще взимаме съкровището.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 270
Охх незнам дали тези, които се въртят в дежурната стая 101 са същите, които евентуално после ти се падат да работят с теб. И ако е така се моля от все сърце да не ми се падне вчерашната социална - тя откровено си търсеше с какво да се заяде.

# 12
  • космополитно
  • Мнения: 941
... социалната, на която попаднах вчера още като й казах за какво идвам, направо си ми заяви, че сигурно щяла да ме върне, защото днес цял ден връщала хората - ми много хубаво. И ме върна...

За съжаление реалността е, че за немалък брой социални работници това е обичайния стил на "работа". Вместо да са помагащи специалисти, което предполага професията им са се превърнали в разследващи и санкциониращи органи! ooooh! Тъъжно! Cry

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 270
Точно това ме ядоса най-много - бях се подготвила да се срещам с хора, които да се стараят този процес да стане по-бърз, а не обратното. Да не говорим, че би трябвало от двете страни те да са по-информираните, а аз стигнах до обратното заключение. Вчера гледах Темата на Нова за осиновяването / има го в сайта на Нова телевизия - или ето на този адрес http://www.novatv.bg/bg/videos/view/2277/ и там една социална работничка обясняваше как от тях видиш ли нищо не зависело, а хората на тях се ядосвали - еми не мисля така - законите са си закони, но те са хората, които ги изпълняват и от тях зависи да ги изпълняват бързо и качествено, а не да се чудят как да се направят на велики като върнат някой и му утежнят още повече живота.

# 14
  • Мнения: 11 870
Самира, не се ядосвай отсега.Тази процедура в този и вид- проучване на кандидат- осиновители е сравнително нова дейност и вероятно затова социалните работници се престарават малко, предпочитат да се презастраховат.Има и такива, които са твърде провокативни има и истински съпричастни към желанията и мечтите ни.

мисли си само за крайния и хубав момент- моментът на срещата с дете.
Когато предприех тази стъпка и мене много неща ме дразнеха.Но си мислех само за едно- всички хубави неща в живота, които предприема човек са несигурни.Не е сигурно дали ще те приемат в желана гимназия или ВУЗ, не е сигурно дали ще те приемат веднага, не е сигурно дали ще започнеш предпочитана работа , не е сигурно дали ще "срещнеш принца", не е сигурно дали ще отпътуваш някога за мечтана и далечна страна.

Но  предприемайки стъпка към осиновяване на дете е абсолютно сигурно, че ще се случи.Аз не се сещам за друго хубаво нещо в живота на човек, за което предварително се знае, че е абсолютно сигурно.Ето, дори заради това си заслужава малко поукротяване на първоначалните негативни емоции.

Успех! Hug

Общи условия

Активация на акаунт