Ноемврийчета 2005 - 29та коледно-първомартенска-първоюнска тема

  • 63 003
  • 745
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 830
Като ми каже: "Не те обичам", аз и отговарям "Аз пък те обичам" и след това както и да се опита да ме обори, обиди и т.н. правя така
...Не се разстройвам, не реагирам никак и се правя, че не съм чула, защото ми е ясно, че детето има право на реакция в каквато и да е ситуация, и неговата единствена реакция, когато не е съгласно с нас, а трябва да се подчини, е тази...
започнах да се чудя какво правят родителите, които не са свободни професии, нямат баби, работят до 6 и поради това не могат да водят децата си тук-таме
Ами не ги водим никъде. Калина ходи на латино танци в детската, Боян на шах в училище. За друго нямам време, желание и пари.

# 106
  • Мнения: 592
маик и аз не те пропуснах, с интерес прочетох. възхищавам се на способността си да опишеш поведението на децата и твоето разбира се. съгласна съм със теб Peace

diddi - хайде чакам снимки от сценичната изява

ето нещо охарактиризиращо възрастта на децата ни от книгата "Изкуството да бъдеш родител"
Цитат
Четиригодишното дете
Тази възраст е белязана от неравновесие, несигурност и липса на координация в почти цялото поведение. Детето, което доста добре е координирало движенията ей на три години, сега започва да се спъва, да пада, да се бои да не падне, физическите признаци за напрежение са по-чести: детето примигва, гризе си ноктите, бърка си в носа, опипва половите си органи, смуче палеца си. Може дори да получи лицеви тикове.
В същото време то се превръща в индивид със силно развито социално чувство. Високо цени приятелството, макар трудно да се разбира е приятелите си. В присъствието на други деца проблемите му напомнят онези, които е имало на две години. То е властно, конфликтно, агресивно. На родителите им се струва, че се е върнало назад, докато всъщност става дума за скок напред, който води към нов стабилен и положителен етап - петата година. Вярно е впрочем, че четиригодишното дете прилича на дете на две години и половина. То има същите крайни реакции - ту е срамежливо и кротко, ту свръхвъзбудено. Много деца на тази възраст отново се привързват към ритуалите. Създават си неизменни навици за ядене, обличане или спане. Стара много трудно да ги накарате да приемат каквато и да е промя¬на. Афективното им безпокойство се изразява в сълзи, хленчене и безброй въпроси.
Четиригодишните обичат да играят заедно. Но ако някой антрополог се заемеше с изучаването на социалната им психология и на племенния им живот, би му се отворила много работа. Социалните отношения на тази възраст нямат нищо общо със светските сбирки; те винаги са бурни и размирни. Щом се обособи група, натрапниците биват изгонвани. Тук много се командва, изисква, бута, удря. Езикът се превръща в хвалба. Охотно се разменят обиди. Това е откровено груба възраст, която не се съобразява осо¬бено с чуждото мнение.
За да характеризира тази възраст, Гезел предлага епитета „разюздана". Детето е разюдано в двигателното си поведение. То рита, бие се, гневи се. Разюздано е и в речника си. Очаровано е от думите и тяхната звучност. За пръв път разбира, че съществуват думи - повечето от тях с по три, четири или пет букви, - които не са по вкуса на родителите му.Дава си сметка, че мама и татко ще подскочат, ако произнесе някоя от тия перли, най-вече в присъствието на други хора. Особено го радват нецензурните термини. Способно е да каже: „Мамо, знаеш ли какво искам за обяд? Шунка, моркови, сладолед и ако!" Тук ще се разсмее, неиздържало на неустоимата си духовитост и напълно наясно с принципа на „подсилването". Опитната майка ще се въздържи да придаде стойност на тези кратки думички, като изрази недоволство и по този начин им обърне внимание. Тя no-скоро ще се направи, че не ги е чула. Кога¬то детето навърши пет години, от тях няма да има и следа.
Четиригодишното дете е разпасало и в контактите си с хората. То обича да се противи на нарежданията и заповедите, забраните го дразнят, прави се на интересно, хвали се, ругае. „Ще те набия" е любимата заплаха, която отправя към другите деца. Въображението му също се развихря и се превръща в един от факторите, които му пречат да различи действителността от илюзията. Демаркационната линия между реалното и въображаемото не му изглежда съвсем очевидна. То е пълно с неправдоподобни истории, които ви разказва, без да му мигне окото. На тази възраст родителите не бива да го наричат „лъжец". Това би би било грешка, защото всъщност то се опитва именно да различи действи¬телността от фикцията. Само че докато го прави, загубва контрола над въображението си. Така то може да каже на родителите си, че е видяло в градината „животно, по-голямо от къщата" или че вчера слеобед се е „качило на луната с ракета".
Четиригодишното дете няма друго чувство за собственост, освен убеждението, че всичко наоколо му принадлежи. Но то не е „крадец", както не е и „лъжец". Просто смесва факта, че държи нещо в ръце, с идеята за притежание. Играчката, взета от съседчето, е „негова", защото е играло с нея, сложило си я е в джоба и я е донесло вкъщи. Такава е теорията за собствеността, когато сте на четири години.
Динамичността му е изключителна, скоростта, с която се придвижва- много висока. То се качва и слиза по стълби¬те тичешком, хвърчи из къщата или апартамента, шумно затръшва вратите. И думите произнася бързо. Истински бъбривко е, обожава да говори за каквото и да било. Сам си коментира околния свят и понякога сам се слуша.
Обича безсмислените думи и римите. С едно от момче¬тата ни веднъж измисляхме рими в продължение на половин час. Осведомените родители могат да използват тази нова страст към езика, за да играят с детето на всякакви игри на думи (виж глава 11). Особена слабост има към ху¬мора, преувеличенията и броилките. Ако решите да участ¬вате в играта, четиригодишното ви хлапе много ще оцени такъв един зададен от вас въпрос: „Случайно да имаш слон в джоба си?"
Обича драматизациите, театралната игра и добре си служи с марионетки. Способно е да организира безкрайна пиеса вкъщи и навън със своите кубчета, коли, камиончета, влакчета, корабчета и кукли.
На тази възраст детето ни напомня онзи човек, описан от Стивън Лийкок, който веднъж се метнал на коня и се понесъл „във всички посоки". Четиригодишното дете никога не знае къде точно отива. Голямата скорост, с която се премества в пространството, и неустановената му умствена структура го отвеждат по странични и непредвидими пътища. Едно такова дете, което майката попитала какво рисува, отговорило: „Откъде да знам, още не съм свършил!" И наистина, детето може да започне да рисува костенурка, която пътьом да се превърне в динозавър или камион. Същите неподозирани отклонения забелязваме, когато ни разказва какво е видяло.
Както го описва Гезел: „То може да бъде спокойно, шумно, кротко, безапелационно, отворено, властно, загадъчно, независимо, общително, може да е атлет, артист, реалист, фантазьор, кавгаджия, може да е сговорчиво, безразлично, любопитно, прямо, разговорливо, остроумно, догматично и тъпо."
Поради особеностите на тази възраст към четиригодишните деца трябва да се отнасяме твърдо. Слабите или колебливи родители ще имат много неприятности. Четири¬годишното дете харесва разнообразието. Често му е необходимо да сменя ритъма. Опитната майка винаги ще измисли някоя нова дейност, за да го заинтересува и да го отклони от ситуация, която не върви на добре, Игрите му и поведението му могат лесно да се изродят в някоя глупост, ако не се контролират. Майката или бащата трябва да пре-дугадят този момент и да предложат нещо ново и интересно.          
Поради по-развитото му социално чувство и поради факта, че приятелството е по-ценено на четири, отколкото на три години, ако се наложи да накажете детето, изолирайте го от групата. Кажете му нещо такова: „След като не уме¬еш да си-играеш с Томи и Стийв, играй си самичък. Може би след малко ще ти позволя пак да играеш с тях. Ще видя." Във всеки случай дайте му възможност да запази достойнството си. Така ще мотивирате желанието му да промени поведението си, за да се присъедини отново към групата. Добре е, ако е възможно, да обявявате решенията си със спокоен тон, без властни и наказателни интонации в гласа си. .
Такова е четиригодишното дете, И точно когато родите¬лите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години. Всичко внезапно се променя! Неравновесиетр на четвъртата година е заменено от равновесието на петата.

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 16:19 от Sissa

# 107
  • София
  • Мнения: 700
Sissa, благодаря  - изчетох целия цитат. Значи все пак има светлина в тунела Joy - да чакаме да станат на 5
Калоян също се опитва да ни обижда. Редовно казва на баща си, че е лош, а на мен"такава ужасна майка". Аз също разпознавам изрази, които използваме ние и други от градината. Когато иска нещо и то веднага " Ама хайде, пусни ми детско какво чакаш, А? или "Пие ми се ,какво ти става - дай ми сок!(на секундата). И също ме заплашва,че вече няма да ми е приятел. hahaha Изпробва и въздействието върху нас на думи ,които знае, че не трябва да използва.

# 108
  • Мнения: 3 089
Мдааа - петра явно не блести с особени различия - твърдо се придържа към горното описание, като добавя и някои чисто свои си елементи  Wink. а това с 'ако'-то вече ни се случва с пълна сила  Mr. Green
ще потърся книгата и ще я купя.
освен ако някой не може да ми я изпрати в е-вариант?

# 109
  • Мнения: 592
Ще ти я пратя.

# 110
  • Пловдив
  • Мнения: 392
Маик, на добре е  Simple Smile
Изчетох те с удоволствие Simple Smile Виждам, че покрай Пипа цари разнообразие.
Росен ходи в градината единствено на бойни изкуства, за друго - не иска, единствено е навит за плуване, но при нас няма нещо подходящо и едновременно достъпно Confused

# 111
  • Мнения: 152
Маик, изчетохте. За въпрос какво правят работещите на пълен работен ден - Кити ходи на народни танци и английски в градината. Искахме да я пишем на плуване, но ще я вземат като стане на 5-6. Зависело от детето. Доколкото разбрах имало часове след 6. Ще мислим като дойде времето. За друго няма да има време и пари. Остава варианта с гледачката - за сега пари няма. Дано се раздвижат малко нещата и тази пуста криза премине.
Сисе, открих Кити в цитата. Ще чакам да стане на 5. Ама от как се е родила все чакам поредния период да мине и да се разберем. Аз често викам, но без резултат. За сега има страх от баща си и я заплашвам, че ще му кажа за постъпките и. Сега е на мода да крещи и да буди бебето. Говори си сама, разиграва сценки - все едно в градината. Често повтаря изразите на госпожите. Ходи с един тефтер и пише някакви знаци, от време на време буквите и цифрите, които знае. С играчки почти не играе. Всичко е зарязала. От как се появи бебето не ми е казвала, че не ме обича, а само колко много. Но ми казва, че няма да ми е приятелка, на което аз отговарям, че съм и. Най-често се карам за яденето, за обличането и за бебето. Започна да използва думи, които е чула, но не разбира.

# 112
  • София
  • Мнения: 830
...Ходи с един тефтер и пише някакви знаци, от време на време буквите и цифрите, които знае.

О, да! Нас редовно ни проверява с тефтер и химикал, кой е тук, кой го няма, защо го няма, родителите му обадили ли са се, болен ли е, при баба си ли е. Дори имената ни в тази игра са сменени с тези на децата от групата.

Честно да споделя, тази игра ми е много противна, единствено по-противно ми е аз да съм госпожата. Не може да съм добра госпожа, винаги трябва да се карам и да наказвам разни кукли. Също така много важно е да Я избирам за отговорник на групата и тя да ми клюкари кой не е слушал. Бррррр.

# 113
  • Мнения: 592
[ единствено по-противно ми е аз да съм госпожата. Не може да съм добра госпожа, винаги трябва да се карам и да наказвам разни кукли. Също така много важно е да Я избирам за отговорник на групата и тя да ми клюкари кой не е слушал. Бррррр.
При нас е  абсолютно същото, много ме дразни това да клюкари кой какво направил. Въпреки, че в градината така ги учат.

# 114
  • Мнения: 453
МИни не е баш така. Сега се изживява като изключително ПОСЛУШНО момиче, което мен не дразни, щот аз послушници не възпитавам. Но явно ДГ си казва думата. Супер мн. се стреми към одобрение - било към поведение, било към външен вид.
Е, мн. рядко избухва и почва да не ме ще, обаче аз я слагам на място лесно (за съжаление, мн. ме бива в това). Тя отива в другата стая да реве и ме вика да я гушкам и да се помиравяме. Много е зряла емоционално и прави първата стъпка, за разлика от мен. Въобще, Мина ми е такава мила, сладка и чувствителна душа, че гледам да действам по-леко с нея (за разлика от дебелокожата и инатлива Галка, която всички викат, че била по характер като мен).
Галка е почти с калибъра на Мина на външен вид, но съм виждала Мина да я храни с лъжица, да я води на гърне, събува/обува, да я утешава, когато реве, да и обяснява за живота.
Ето един диалог от вчера:
Галка: "Мамо, какво означава "хем""?
Аз в шах (а обясни на 2-годишно дете какво е "хем") , татито почва да обяснява нещо несигурно.
Тук решително се намесва МИна:"Галке, "хем" е кокошка на английски!" Laughing (от "хен").
Бе, всичко и е ясно! Разбира също, че съм бременна и гледа да ме щади.

За заниманията - сега го даваме по-леко. Мина ходи в ДГ на приложно, балет, латино и народни, на английски в Х. Дорон и това е. През лятото татито обяви, че ще я води с него в студиото и ще я учи по-систематично да рисува флашчета (модели за татуировки). Каза, че на 12 години би трябвало да почне да татуира.
Мома Анхелина изпада в нервна криза, когато Мина тръгва на ДГ и ме юрка да я водя по мероприятия. Иска да играе с деца и да си показва тоалетите най-вече. Та, водя я в Ри-ри-ра (последно се научи да реже с пластмасов нож варени картофи и ябълки) и в Плейцентъра, както и на англ. в Х. Дорон с Мина. Последни лафове на Галка, украсена с 6 гердана: "много съм гациозна!" и "не мога да се концентирам!" Laughing
Чико ме засрами много показвайки вчера среден пръст на ехографията. Мъж, кво да го правиш! Grinning

# 115
  • Мнения: 3 089
а петра вчера каза 'водата е мнОго вълнуваща!' - това, свързано с басейна  Wink

# 116
  • Gabrowo->Sofia
  • Мнения: 1 444
майче, дали "вълнуваща" е значело, че има вълни или, че създава емоция  Mr. Green

Аз се натутках най-сетне със снимките от народните танци http://dianastoimenova.multiply.com/photos/album/28/Narodni_tanci_#

Днес си угаждам. Специално заради една баклава с локум се разхождахме до халите и цял ден готвя манджи по мерак

# 117
  • Мнения: 3 089
не знам. не я питах, за да не разваля общото потайно-емоционално впечатление. виж така колко хубаво звучи. ако я питам, току-виж мистерията се разгадала и се появила прозата.

доклада за плуването. този път петра се включи в общите занимания, така че не се е мотала само около стената, ходейки по дъното. първод а кажа за басейна - той всъщност е голяма вана около 20 квадрата, като едната стена всъщност цялата е със стълби. общата дълбочинана водата е до гърдите на децата - деме3к около 80 санта, Т пак беше 30 градуса. басейнчето е качено на малак височина в сравнение с общото ниво, така че родителите се падат долу, в низината, а самите деца са в басейна, който е на нивото на очите ни. родителите нямат право да стоят до сами басейна - т.е. да имат пряк визуален контакт с децата. първият път мина номерът, но сега в петък мица директно ме натири - каза, че ако й нямам доверие, по-добре да си вземам детето и да си ходим. почувствах се като малко дете, което пляскат по ръцете, че е направило нещо непозволено. така че се скатах и седнах на пейките.пъровото упражение беше треньорът да извика и подреди децата на първото стъпало, легнали по корем, накара ги да се хванат за края и после да пляскат силно с краката назад - голам шумотевица, голяма вода. после раздаде дъските и ги кара да 'плуват' напред назад по корем, пляскайки с крака; после беше същото, но 'плувайки' по гръб (пипа + още едно новичко детенце останаха с предната задача - плуване по корем), после 'скачаха' във вода - демек наредени в редичка на първото стъпало скачат на 80 сана дълбочина  Wink всчики деца са облечени с бански, имат шапки и очила + крилца, така че докато 'скачат' или 'плуват' се виждат някакви шарени шапки с рогца, на цветенца, с животинки, крилца с принцеси или мечовципуховци и пр. - супер сладка гледка. тоя път другото новичко детенце се опита да се разреве - всъщност, направо си се разплака. Абе направо си се разплака, но Мица подходи твърдо, но сърдечно – извика го и го попита дали е дошло да реве или да се забавлява; такач е пламен бързо се успокои и пак влезе в басейна. Дядо му обаче изобщо не се намеси – стоя си отстрани на пейката , леко поразтревожен, но твърд. Трудите родители (основно баби) казаха, че и те са минали през същото – да извиват глава настрани, когато детето се разплаче – важното е детето да не разбира, че ти се е свило сърцето, за да не мине номерът – все пак всички сме си пуснали децата там за здраве, демек – идеята е да се научат да плуват. Слава богу, тоя път петра беше желязна – имаше една лека наченка на опит за плач в началото, докато не знае какво и как се случва, но някак изчезна самичка. А и треньорката беше много доволна, че детето се старае, ‘плува’ с другите, не циркосва и прави упражненията, та много, много я бравос-ва, а това шуърли помага. Последните 15 минути децата се плискаха и подскачаха – пипа се включи в общото подскачане в редичка като влакче, което значи, че явно й е харесало. Първият път по същото време с разтреперана брадичка ми каза, че й е студено, а сега шляпаше безпощадно в ‘развълнуваните’ вълни. След края на урока започна преговори да сме йбили купили нови очила за плуване – розови; аз й казах, че като се научи да плува, тогава, а тя с надменен тон ми обясни, че ‘ама аз вече МОГА да плувам!’ Wink
След плуването се замъкнахме на пеене, така че общото ‘забавление’ за мама, водейки и чакайки детето да се усъвършенства в различни начинания, беше от 14.50 до 19.10 часа, та вечерта бяха направо изцедена Rolling Eyes

# 118
  • Мнения: 9 894
 hahaha куул.
майче, как уплътняваш чакането? Лаптопа ли си носиш, книжка, или плетки ще захванеш?

и Деян твърди, че вече може да плува; освен това твърди, че вече знае френски, така че е време да ходим в Париж.

# 119
  • Мнения: 3 089
по време на плуването няма как да правиш нещо - чумотевицата е ужасна - ние практически се намираме в големия басейн, като е вдиният му ъгъл се намира малкия басейн. т.е. случват се всякакви неща около теб - разни снажни батковци мятат телаи крайници насам-натам (УРА!), попораснали деца с треньори плуват, по някое време се включи и отбор по синхронно плуване, по повод на който вивалди гърмеше със страшна сила - там и да иска човек няма как да прави нещо друго, освен да гледа наляво-надясно и да мята по някой поглед към детето си. а колкото за времето на пеенето - и този път бях вътре в залата с нея, за да запиша тексовете на песните - общо 6 броя и при това хич не лесни - нищо общо със зайченцето бяло, както си мислех. другия път вече ще съм вън и планирам да открия сезона на четенето - поне от година време не съм чела с удоволствие, напълно и изцяло отданена на текста - ето сега в средите и петъците ще го правя. чакайки детето, ще имам чудесно оправдание да чета. инак носих в себе си 'захир', но не стигнах до нея.
и само да ви осведомя какъв багаж нося в петък - себе си, а аз не съм лека Wink, книга, дрехите си - големи и тежки, чантата на петра от ДГ, чантата на петра за плуване, мои джапанки, сок за детето, , вода, плод, нещо смислено за хапване + самото дете, което влача за ръка. влязох в такова приключение, каквото не съм и могла да си представя. успокоението ми е, че няма начин всички тия занимания да продължат с подобен интензитет - все някое ще отпадне във еремето - някак нелогично ми е детето да иска да ходи на всички тия неща, независимо от факта, че засега иска да включим И балет, И спортна гимнастика. няма обаче - много ми идва  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт