Докторантурата

Не е задължително темата да е същата като на дипломната работа.

В нашата катедра се е случвало да има двама човека за едно място. Случвало се е да има места, но преподавателите да не вземат човек. Няма как да се предвиди с точност, затова е добре да се обмисли предварително.

Това е толкова демотивиращо за хората ,които се надяват на честна "игра".Лошото е,че после хората с протекции преминават през всичко в пъти по -лесно.И се получава,така,че в едно и също направление се получава докторска степен с много различно положени усилия.Но все пак живеем в Бг и това няма как да се избегне.

Да, в огромната част от случаите местата се обявяват за определени хора. Но поне в моето направление, тези "определени хора" не са връзкарчета, а са хора, които са учили/специализирали/доброволствали в съответната база години наред, демонстрирали са знания, умения, мотивация и готовност да се справят с докторантурата. Естествено е да се залага на такива "изпитани", доказали се хора, които са наясно с материала и от теоретична, и от практическа гледна точка. Съгласете се, че две теми и 4 часа писане съвсем не са достатъчни, за да се преценят познанията на кандидата и колко адекватен докторант ще е. Всеки може да поназубри нещо, седейки си вкъщи, но съвсем друго е, предварително, в реалната среда да се докажеш, че ставаш. Честно си е, сори!

Аз да попитам малко офф топик - не знам кой помни и кой знае, но който знае и помни - къде е форумът на СУ? Едно време имаше много полезен форум, който в момента тотално не мога да намеря.

Много отдавна няма форум на СУ.

Колкото до “връзките” - те представляват това, което вече не знам колко пъти съм писала. И не само аз. Докторантурата не е просто взимане на стипендия 3 години срещу n- на брой страници. Това е продължаващ интерес в дадено направление.
Да, отварят се места за конкретни хора. И  в много голяма част от случаите тези хора са полагали усилия години наред в съответното направление.

Напълно споделям написаното от аvalancha & В@ня. Предварителният подбор не е за да се вземат връзкари, а да се поберат хора, които да могат да се справят с докторантурата, както и да допринесат с нещо в областта, с която са се захванали. Моето наблюдение върху докторантите, с които се срещам в университета, по конференции и други мероприятия - изключително добре подбрани хора, умни, амбициозни и супер на място!


Относно това, аз не съм чувала досега докторант да мине лесно и без усилия. 😏

     Хайде да не се заблуждаваме ! Една част от докторантите може да са наистина свестни, но големия процент са с връзки и протекции. Такива договорки се правят между научните им ръководители, че просто не е истина. Да не говорим за статиите и кой кого писал и как.
     Какво означава да се справи с докторантурата ? Човека си е намерил проблем и му търси решение. Ако тръгнеш да правиш докторантура и чакаш някой друг да ти дава проблемите върху които да работиш - забрави! Това само е показателно, че нямаш поглед върху нещата и не си си направил проучването. Да не говорим, че проучването на проблема отнема сериозно време. Научният ръководител има функцията само да те напътства, той не е специалист по всичко ! Много често по въпроса по който работи дисертанта, ръководещия го няма пълни познания ( ако има, то то това значи е известно и няма какво да се изследва ! ). 
    Не искам да коментирам преписването на дисертации, дипломни работи и курсови работи. По този начи много хора станаха доктори, доценти и професори !
    Да не говорим, че в момента се става професор като имаш 2 защитили докторанта ( най-често общи с друг ръководител ) и написан ( преписан с корекции ) учебник или съответния еквивалент статии ( в които се броят и дисертацията и автореферата на "светилото" ). 
    За защитите не искам да го подхващам въпроса, както и за журито - неговите членове и избор. Там всичко е наши и ваши. А какви циркове стават по време на предварителните защити ... Спрян докторант от катедрата, защото работата му не става ( и за тоалетна хартия не става ! ) но намерил връзки в ректората и айдее на защита.
А колкото до амбициите на някой "докторантки" присъствал съм на парти след конференция и съм виждал отношението им към "достолепните" научни ръководители - като на пиаца.
    Добре, че има и такива хора, които са се изправяли срещу всичките несгоди ( житейски и човешки ) по пътя към успешното написване на дисертация, които многократно са били опитвани да бъдат стопирани ( по един или друг начин ) и които накрая са успели да представят един завършен труд, плод на техните знания и придобит опит! Такива хора бих поздравил за вложения труд, нерви и старания. Останалите просто бих подминал.

Докторантите, които оисва Lan според мен във всяка професионална група са добре известни и те не ходят твърде много по конференции или ако ходят биват запомнени с некадърност. Достатъчно малка държава сме и всички се познаваме. Въпрос на личен избор ще е дали и по какъв начин ще допуснем да бъдат около нас. Аз лично подминавам тези особи, не участвам в техни инициативи, не ги каня в проекти, дистанцирам се по всякакъв начин (не че е възможно съвсем).

В тази връзка - една просташка шега из моите среди, където е по-скоро срамно да имаш, отколкото да нямаш степен и титла.
“Сложи си веднъж дм отзад на гъза(името), пък кой се интересува как си я придобил”

Проблема е, че системата НЕ отхвърля некадърните докторанти. Те се сдушават помежду си, включително и с научните си ръководители. "Окопават" се и в последствие образователната ни система няма как да се отърве от тях. Те стават същите, като тези които са ги взели да ги  обучават. Образователната ни система е препълнена от подобни индивиди, които не им е мястото там. Стават един вид апендикс, но много голям. От това страда образованието ни. Във ВУЗ-овете ни е пълно с такива "научни работници". Някой от тях са и в редакционни колегии на списания и познайте как не се пробутват статии на "наши хора", които не че имат някаква стойност но отчитат актив. Некадърен, но има титла и стои на работа. Заради титлата му го държат като "ценен" кадър и ....
Не ми се говори, че като си спомня какво беше в университетските ми години ...

Изобщо не съм съгласна! Системата не само, че отхвърля некадърните докторанти, но и доста прецежда, за да не се стига до некадърни докторанти. Освен това, системата и сроковете много често отхвърля и кадърни хора. Вероятно ти говориш от лош опит, имаш право, ама хайде да не се слагат всички ВУЗ-ове, ръководители и докторанти под общ знаменател.
Пак ще кажа, тези, които аз познавам и върху които имам наблюдение, без да претендирам за общовалидност, със сигурност с много труд са стигнали там, където са в момента.

Все пак трябва да се има предвид, че и ние сме част от системата - клише, ама... до някаква степен ние можем да влияем.

Тук не става въпрос за "протекции". Ръководителят на докторантурата има нужда от човек, който да му свърши някаква конкретна работа и с когото да направят, съответно, съвместни публикации - в конкретна област, вероятно и в конкретни списания. Това не е "нечестна игра". Представи си, че се обяви свободно място за работа. На интервюто се явяват двама души, единият, обаче, е бил на стаж в тази фирма, за другия не знаят нищо. Двамата демонстрират приблизително сходни познания на изпита. Кого мислиш, че ще вземат? Разбира се онзи, с когото вече са установили, че могат да работят. Не защото се радва на "протекции" и "шуро-баджанащина", а защото представлява по-малък риск. Знаят, че ще се справя. Знаят, че ще се сработи с вече съществуващия колектив. Другият може би също би се справил, може би би бил дори по-добър... а може би не. В такива ситуации просто се поема по-малкия риск. Просто и... ясно. И определено не е нещо уникално за България.

ПП

Lan_7, какви "наши", какви "ваши"!? Повечето списания изобщо не предоставят имената на авторите на рецензентите... нито пък държавата или институцията...

Именно ! Търси си някой , който да му свърши работата. В последствие въпросът е, на кого принадлежи тази новост? Това, както и битуването, че научния ръководител имал права над работата на докторанта и постигнатите резултати е най-голямата грешка. Да не цитирам колко професори са включвали дисертации и разработки на свои докторанти в професурата си, с твърдението, че тези резултати са постигнати под тяхно вещо ръководство и на база това, че имат права върху тях и правото да станат професори.  Докторантурата е самостоятелна разработка ! Там всичко си правиш сам, а не с научния ръководител. Това, че на много хора не им стигат познания и искат някой друг да им свърши работата, а те само да оберат лаврите - позната история не само в академичните среди. Работата в екип е нещо съвсем различно. Там се правят едни протоколи кой какво е направил, ама това е друга тема.

Няма ВУЗ в който да няма некадърници ! Това, че на някой не му харесва този факт - проблема си е негов. В най-лъскавите среди стават най-големите далавери. Въпрос на пари, ЕГО,....

Ох, много е смешно твърдението, че докторантурата е нещо, което правиш сам. Съмнявам се, че дори Айнщайн е открил нещо работейки сам. Да, конкретен експеримент или изследване може до известна степен да е самостоятелно, но докторантурата е ОБРАЗОВАТЕЛНО-научна степен и аз не мисля, че докторантът е на такова ниво, че да няма нужда от "вещо ръководство".

И науката е екипна игра, както всички останали игри на размяна.