Докторантурата

Има много свободни програми за професионално графично представяне. Не съм сигурна, обаче, кои биха работили стабилно под виндус - въпреки, че повечето са мултиплатформени... май.

Здравейте! В момента съм в майчинство и се водя на работа в една частна фирма. Обаче ми предстои назначаване като асистент в университета, където съм докторант. Въпросът ми е мога ли да напусна без предизвестие фирмата? Някой, ако се е сблъсквал с това да сподели.
П.П. Фирмата е в ликвидация, не си вдигат телефоните, за да говоря с тях. Адресът за кореспонденция е стар....
Предупредила съм ги от кога искам да ме освободят по вайбър.

Според мен въпросът няма нищо общо с темата тук ...

Щом се водиш на работа във някаква фирма, трудовата ти книжка трябва да е там. При постъпване на работа в университет, ще ти поискат трудовата книжка, в която трябва да има печат и подпис от счетоводството на тази фирма за освобождаването ти от работа. Освен това този казус има съответните връзки с НОИ и НАП.  Напускането на работа и започването на нова (независимо къде, било то университет, фирма или предприятие)  наистина е извън предмета на обсъжданото в темата. Няма такива нещо, като напускане на работа с уведомление по Вайбър.

Здравейте. Бих искала да попитам нещо, свързано с кандидатстването за редовен докторант в СУ. интересуват ме приемните изпити- колко време за подготовка е нужно, ориетировърчно разбира се, дали може да се съчетае с друга работа? Искам да зачисля, но нещата, които ми обясниха за изпитите малко ме наплашиха - 100 страници превод както и добра граматически подготовка по езика, както и подготовка за изпита за специалност. Знам че всичко е много субективно, но все пак ако някой е минавал през това ще се радвам на съвети
И още нещо - къде мога да се насоча да намеря книга, свързана със специалността - мислех за библиотеката на университета?
Ще съм благодарна на отговор

Ох, поредният неориентиран кандидат дисертант. Искам, ама може и да не ми стиска, като разбера какво е. Никой нв може да ти каже колко врвме ти трябва, защото не ти знае капацитета. Аман от незрели ентусиасти!

Ами не е толкова лесно, колкото го представят накои - обикаляш си коридорите на университета и хоп! Приемат те

Трябва да си избереш ръководител, да проведеш разговори с него, да помислите за тема, която той да заяви и ще е интересна и за двамата да я работите, след това да ти даде конспект с препоръчителна литература...

Всъщност може би най-смешното е въпроса къде да се намерят подходящи книги по темата. Къде спахте в бакалавъра и магистратурата, та не разбрахте къде са книгите в този град?!??
Как изобщо защитихте дипломна работа без да разберете?!?!

Благодаря за отговорите. Разбрах че тук не мога да ги намеря. Не е възпитано да се говори по този начин на някого, когото не познавате.
Останете си със здраве.

Как така една книга , свързана със специалността? Ако ще ставате докторант едната книга е Библията. Казах.

Не са точно така нещата. Когато започваш докторат трябва да имаш някаква идея върху какво ти се работи, да си намерил някакъв проблем който те интересува и искаш да го развиеш. Научния ръководител има само контролиращи функции - да не ти позволява да се отклоняваш от темата по която работиш, а също така да те насочва към какви автори да се обърнеш ( т.е. трябва да е специалист в областта ). Избора на ръководител е нещо много специфично. Трябва да си имате доверие. Историята познава доста докторанти с окрадени идеи от научните си ръководители, така е избора е много важна стъпка.
   Необходимата ти литература - това зависи от областта в която искаш да специализираш. В някой области има много достъпни източници ( специализирани ), а в някой има големи липси и трябва да търсиш упорито.
Конспекта за изпита се подготвя от ръководитея и се гласува на катедрен съвет. Но конспекта се съобразява с това което искаш да специализираш, един вид да имаш предварителна представа какво ще правиш. Литературата там не е от бакалаварски или магистърски курс, а специализирани статии, книги даже и дисертации.Подготовката за изпита е от 3 до 6 месеца ( различно е за всеки университет ). Това с превода не трябва да те плаши. Ако седнеш да превеждаш на ден може да отхвърляш 10 - 30 страници,че и повече в зависимост каква ти е езиковата подготовка.  Изпита на практика е събеседване. Пишеш по въпросите и в последствие коментирате. По времето на ученето за изпит ако си развила всеки въпрос в добър обем, то да напишеш необходимото на изпита ще е лесно.
      И нещо много важно, което не се споменава: Историята познава смяна на тема на дисертацията по средата на написването и. Ако по стечение на обстоятелствата нещо не може да се докаже, няма пари за експерименти или нещо друго, то това се прави.
   Така че смело напред и успех !

Ще добавя също, че всеки университет си има школа, която следва- определени идеи. Ако сте завършили друг ВУЗ трябва да се консултирате след конспекта на какво точно да акцентирате. На писмения изпит не са достатъчни само общи приказки. Нито при събеседването - обща култура. Това са науки със съответната терминология, която трябва да владеете.

Университет със школа в България ???    Да има едни кръжоци в университетите, където се пишат статии на килограм на принципа цитирам те за да ме цитираш и да имаме индекс.

Не е задължително ръководителят ти да е тесен специалист в областта на темата. И изобщо задължителни неща няма в това отношение. Аз избирах на принципа кой ще ми помогне наистина да си свърша работата - и точно така се случи, защото се познаваме още от бакалавъра, участвала съм в негови изследвания още като студентка.

Но се консултирам с тесните специалисти по проблемите на темата.

Абсолютно съм съгласна, че всеки университет си има школа, особено в хуманитарните науки. И това много ясно се вижда по конференции, ако се ходи по такива и се подготвят реални доклади, а не го правят само, за да им има името в програмата.

Точно в хуманитарните науки е най-голямата каша. Веднага давам пример - историята. До момента никъде не съм видял написана РЕАЛНА история на България ! Какви ли не спекулации има по темата какви сме. Точно в тези дисциплини са най-силните "научни" лобита. Не се ли защитават един друг, то много дисертации хвръкват във въздуха и много пари се оказват изхарчени за глупости. Там не се ли поклониш, не обявиш ли, че следваш дадена школа и светила а тръгнеш с нещо, което е противореиво, същите тези "мастити учени" ще се погрижат този новопоявил се трън да бъде разкаран и да не може да се появи в научните им среди. В тези среди гарван гарвано око не вади !  Да не говорим, че доказателствата, датировките и изобщо изследванията са много скъпи.
     Не отричам факта, че има и историци, които са се доказали на световно ниво - А.Чилингиров, Г.Ценов,.. но те се броят на пръсти и основно са работили в чужбина, в противен случай тукашната среда би ги задушила в зародиш !
По-различна е ситуацията в техническите науки - там по-лесно се прави верификация на научния труд, но и там има много големи неразбории.
С две думи правене на дисертационен труд е като ходене по мъките.

Предполагам, че не си историк и затова говориш за "реална" история.
Такова понятие не съществува и няма как да съществува. Няма да видиш "реална" история написана за нито една държава по света.

Кашата в историята я правят хора, които а) имат политически интереси и б) които са прочели (няколко) учебника по история и три статии в гугъл, и си мислят, че знаят много за историята.

Истината е, че много малко хора се интересуват от съвременните и методологически издържаните изследвания в този клон на науките, а още по-малко хора преди да започнат да дрънкат за това кое колко е реално, обръщат внимание на методологическата част и изворовата база на изследванията.