Диалог между родители на деца със СОП и педагози!

  • 20 000
  • 58
  •   1
Отговори
  • Мнения: 343
Привет на всички!

Поводът да пусна тази тема, е един линк, който се появи в нашата темичка - Синдром на Даун. Смятам, че той касае всички нас - родителите на деца със СОП. Ето го и него:

http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/30786

Позволих си да поканя педагозите, пишещи там, за да обсъдим заедно проблемите, касаещи нашите деца. Всички знаем, че интеграцията на децата ни е по-скоро на хартия, отколкото реалност. Аз вярвам, че можем да променим това! Нека спрем да се обвиняваме един друг и да се обединим в името на НАШИТЕ ДЕЦА и тяхното по-добро бъдеще!

Ще помоля за толерантност и добър тон!

# 1
Напълно съм сагласна с вас, че интеграцията на деца със СОП е само на хартия. Аз съм действащ учител и мисля, че такива деца трябва да присъстват в градината, защото това ще е от полза за тях. В нормативните документи имаме възможност в група да бъдат приети до 1-2 деца със СОП и числеността на групите да бъде по-малка. Проблем е обаче, когато директорите са изправени пред общинските власти да ги убедят , че бройка на деца в група над 25 деца по-скоро  вреди на децата. Много често някои от родителите крият от нас проблемите и аз разбирам защо го правят, след като има такива колеги, които се нахвърлят върху тях и ги обвиняват за какво ли не. Мисля, че ние трябва да си имаме доверие и да работим в името на нашите деца.

# 2
  • Мнения: 343
константина, благодаря Ви, че се включихте в темата. Аз, като родител на специално дете, все още не съм се сблъсквала с тези проблеми, защото той е още малък, но това рано или късно ще се случи. Искам да видя и вашата гледна точка, да разкажете за проблемите, с които вие като педагози се сблъсквате, за да може ние, като родители да ви защитим. В основния форум има теми за различните видове проблеми. Повечето родители са сформирали организации и мисля, че ролята на тези организации е да следят за проблемите и съответно да търсят отговорност, да изискват промени и да дават предложения където е необходимо. Но съгласете се, че ако само обвиняват родителите, ако те не срещат разбиране, ако педагозите не разказват за проблемите, а само показват как тези деца ги обременяват, то е нормално родителите, които се борят всеки ден за децата си с много институции, да се озлобяват и да реагират остро.
Дано повече хора се включат и тази тема се превърне в една цивилизована дискусия!

# 3
  • Мнения: 5
Здравейте и поклон на всички семейства, които ежедневно се борят за доброто на децата си.
Идвам от другия блог.  Писала съм мои коментари там. За два дни изчетох почти всичко, което вие споделяте тук. Прекрасно е, че се борите за правата на децата си и че настоявате за добри практики, които ще допринесат за развитието им. Когато дойдат в детската градина вашите деца стават и наши деца. Аз като действащ учител също настоявам за максимално добри условия за развитие, възпитание и обучение на децата в детските градини, независимо дали са със СОП, или не. Трудностите, които лично  съм срещала съм описала тук :
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/30786
Уверявам ви, че нищо не съм преувеличила. Двете ситуации от по-ново време, за които разказвам, на мен лично ми донесоха болка, че не успях да бъда полезна в конкретните случаи за всяко едно дете.
 Нека посоката е една - не само интегриране на децата със СОП в детските градини, но еднакво добри условия за всички деца в детските градини. Тогава ще успеем! И трябва да успеем, не заради нас, а заради децата.

# 4
  • Мнения: leet
Вихър,

Разгледах темата, в която си писала за проблемите си, които си срещнала приинтегрирането на деца със СОП. Ние, техните родители, също сме добре запознати с чуждите практики в тази посока в Европа и в Щатите. Съгласна съм с тебе, че нормативната уредба не е добра, но дори и това, което съществува разписано, не се спазва. Съглл. Наредба 1 от 23 Чнуари 2009 г. за интеграцията на деца със СОП, екип от комплексно педагосическо оценяване трябва да оцени индивидуалните потребности на детето и да изготви Анкетна карта, като оцени детето по ококо 6- 70 пункта- в областта на реч, социализация- всичко, което можем да се сетим за дете със СОП. Оценката по тези 60 точки , ЕКПО прави за точно 3 минути, на база на Епикризата. Резултата е нулев. На 1 ресурсен учител, съгл Наредба 15 за ресурсното подпомагане, се падат от 5 до 7 деца, винаги се дава максмума от ресурнсия ценътр и 30 часа седмично, т. е. на дете се падат 4 часа седмични, които се вземат, ако въобше се вземат от ресусрния учител- се вземат индивидуално, вместо да влиза в калс с детето и да помага за вграждането му- за каква интехтация говорим тогава?

Имам обаче 1 въпрос към тебе- ако ти, беше от другата страна на бариерата- майка на дете с аутизъм например, какво щеше да направиш и да искаш за детето си, след като си видяла и другата страна?

# 5
  • София
  • Мнения: 4 412
Видях темата на педагозите още когато пуснаха линк към нея в Синдром на Даун. От една страна ми беше полезна в първоначалният и вид, защото показваше реалното отношение на педагозите и донякъде наблюдения върху това как се чувстват децата ни.
Опасявам се, че темата ще стане да се оплакваме едни други и общо от "царя" и нищо конкретно.
Този цитат ме накара въобще да не помислям за ресурсно подпомагане на детето в детската градина: облекчен режим (присъствие до обяд в групата, но не и в обучаващи ситуации) Това какво значи, че детето не се включва в сутрешните занимания, не се стремят да му привлекат вниманието или да му зададат въпрос, когато и на другите деца им задават, не му дават да рисува и т.н., оставят го да си прави каквото иска, стига да не е явно опасно за него или за другите деца...

Иначе нито една майка не иска да се отърве от детето си, иска то да придобие умения и да се развива, за да може един ден да се оправя относително самостоятелно.

# 6
  • Мнения: 343
Привет на всички!

Ще използвам темата, за да попитам как точно стоят нещата с ресурсния учител и асистента? До колкото разбирам, всяка община си определя за колко време ресурсния учител да посещава детето и дали ще има прикрепен човек към него, който да му помогне за адаптирането. Къде може да се провери това?
Пишете при вас как е  и от коя община сте!

Усмихнат ден на всички!   bouquet

П.п. Искам да разбера и в коя нормативна база е определено това.

# 7
  • Мнения: 343
Много ми хареса един от постовете в другата тема - тази на педагозите. Авторката е shelly. Позволявам си да го копирам тук:

"...ако през времето, когато родитеят е на работа, държавата осигури прием на детето му в масова градина, като в групата задължително има предвидено присъствието на специалист, който да се занимава с детето - така родителят няма да е финансово наказан, а детето няма да е толкова стресирано; ако държавата спази хигенните изисквания за броя деца в една група според нейната специфика; ако учителите са подготвени за работа с деца със специални образователни потребности; ако останалите родители и децата са толерантни и се възпитават в дух на добронамереност и взаимопомощ, ако във всяка градина има осигурен /поне като часове/ достъп на психолог, логопед, специален педагог, който да помага на педагозите в изготвянето на индивидуални планове за работа с деца с проблеми; ако на децата се осигурява възможност да напредват според своя темп на развитие; ако...

  Тогава, струва ми се, нямаше да има упреци между педагози и родители и със сигурност децата с проблеми щяха да получат качествена интеграция и шанс; родителите щяха да не се чувстват наказани без вина; а педагозите нямаше да се чувстват безсилни и потъващи в безнадеждността да се справиш с 30 деца, от които част и със сериозни проблеми.

    Дали е възможно да се случи? Май да, ако знаем тук и сега към кого да се обърнем, от кого какво да очакваме, кой коя част от проблемите може да разреши - ако взаимно потърсим начин за излизане от блатото на псевдохуманизма и всеки сам сложи лично своя принос - било поведение, било идея, било час-два работа  доброволно, било просто промяна в съзнанието, че всички сме едно взаимосвързано цяло и всеки с поведението си влияе върху живота на другите.

  Да поискаме от министерството на здравеопазването, от това на труда и социалните грижи да поеме реална отговорност към ежедневието на семейстата с проблемни деца; да поискаме от министъра на образованието да осигури наистина равен старт за всяко дете, като осигури в градини и училища нужните специалисти; да поискаме да осигури качествена подготовка за учителите; да поискаме от родителите да бъдат партньори и да поемат своя дял от грижи и отговорност към израстването на децата и тяхното възпитание; да поискаме от учителите да работят със сърце и да не допускат да я карат по течението; да поискаме от себе си да се обичаме..."

Мислите ли, че не можем нищо да променим?

# 8
Аз съм педагог, не в детска градина, а в начално училище. Съзнавам необходимостта от интеграция на децата със СОП и зная колко трудно е на родителите им. Зная за предрасъдъците, за отношението, за тревогите и чувството на безсилието. Зная.
Държавата си изми ръцете - създаде нардебите и законите си и каза на Европа, че у нас децата със СОП са интегрирани. Не попита нито родителите, нито нас - учителите. Сега родителите и учителите едва ли не сме се хванали за гушите, защото тя (Държавата) не си свърши работата както трябва.
Имам дете с ДЦП - трудно подвижно, хиперактивно, на моменти  силно агресивно. Проявява и вербална и физическа агресия към децата и към мен. Плаши се от шум, от веселите викове на децата, от движението им на двора и в коридора. Ресурсен учите л - два пъти в седмицата и то извън учебни занятия( по закон). Психолог - 2 пъти месечно, пак извън учебни занятия. 99% порцента от вниманието и времето са ми за него. Ами останалите? Когато моля за помощ или разбиране родителите, ми се казва "Ами не мога да напусна работа  и не мога да плащам на социален работник, който да е с него!" Точка. Държава също не може!!! Тя уж вече е направила всичко за него. Тя го е интегрирала. Така от учител на 30 второкласника, аз се превърнах в личен асистент на едно дете. Редно ли е? И да колко съм полезна на самото дете? То има нужда от рехабилитация, от човек който да е непрестанно до него и заедно с нас.
Уважаеми родители, не се сърдете на учителите. Ние също като вас сме потърпевши. Ние, също като вас, искаме най-доброто за децата, но понякога сме безсилни да им го дадем. За съжаление , нито вие, нито ние, сме виновни. Виновни са държавните институции, които не си свършиха работата!!! А ние с вас, вместо да седим и взаимно да се обвиняваме, дайте да се обединим и да искаме:
1. Учител - специалист във всяко училище, който да е на разположение всеки ден, а не два пъти в седмица за по час. Когато детето е в афект или го налегне умора, той ще го изведе  успокои. Когато имамем нужда от съвет - той ще го даде.
2. Безплатен социален работник, който да е в помощ на родителите на децата със СОП.
3. Възможнасти за намалено работно време на родители на такива дечица ( Не знам дали сега има такава опция!)
4. Намален състав на паралелките, в които учат такива деца.
Надявам се да бъда правилно разбрана. Не бягам от работа с тези деца. Искам работата ми с тях да е възможна. Защото сега НЕ Е!!!

# 9
  • София
  • Мнения: 4 412
III,
Аз мисля, че си много права в разсъжденията си. Ние искаме нещо подобно - виж тази тема за срещата ни с премиера Борисов http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=429100.0. И също си мисля, че такива учители като теб ще са много полезни да се присъединят към нас, защото ти имаш поглед какво се случва в училище. Как с 2 часа ресурсно и 2 психолог ще стане newsm78 и това е въобще за развитието на детето.
Подготовката за училище трябва да започне много по-рано още от 2-3 годишна възраст, не от предучилищната, особено за деца с проблеми. За да могат те там да знаят какво се прави, да са свикнали със шумовете и т.н.

# 10
  • Мнения: leet
III

В Правилника за прилагане на закона за Народната просвета, чл. 6а, ал. 4, т. 7 , точно и ясно е посочено, че децата със СОП, се интегрират в паралелката с най- малко ученици и че не може да са повече от 2 деца в клас. Това, че не се спазва Правилника и че директорите не познават нормативната уредба, е вярно и носи по- голямата част от проблемите, за които говориш.
Относно останалото, имаме подкрепата и уверението на новия кабимет, че в най- кратки срокове, към сега действащата нормативна уредба, ще се направят следните допълнения и изменения:
1. Министерство на образованието, младежта и науката ще организира среща с ресурсните центрове от страната, за да говорят относно това, каква е презумцията да се прилага ресурсното подмомагане. Защото от нас са разбрали, че ресусрните учители, вместо да влизат с децата в клас, ги вземат индивидуално, а идеята на интеграцията е да се интегрират децата, т. .е - да влизат с децата в клас и ги интегрират, помагат им или излизат навън, когато се налага.
2. В най- близко бъдеще, при допълнение и изменеие на нормативните документи в областта на образованието, ще бъде заложен стимул за приемане и обучаване на деца със СОП, като издръжката на такова дете в училище, ще се увеличи с 50%, в сравнение с другите деца.
3. Да се включи текст в нормативната уредба, относно ресурсното подпомагане, след качествена оценка от ЕКПО на детето, часовете ресурсно подпомагане да не са насочени към ресурсния учител- общ брой, както до сега ( 30 часа седмично на ресурсен учител, който е ангажиран с обучението на от 5 до 7 деца, т. е.- на дете със СОП по 4 часа седмично- а реално те са дори 2), а към конкретното дете- може да се оцени, че детето се нуждае от 40 часа седмично, т. е.- цяла седмица, във всеки час, с детето да влиза с ресурсен учител в клас, може да се оцени същото дете, след ежегодната оценка, че следващата учебна година се нуждае вече от 10 часа седмично. Може да се оцени, дете, нуждаещо се само от логопед, че са му необходими 4 часа седмично- индивидуална работа с логопед, защото с логопед се работи индивидуално.


Всичко това ще облекчи работата ви, но няма да облекчи неприязанта ви към деца, които ви "създават проблеми", защото разбира се, че е по- лесно, да ви е лесно.
Другото, което няма как да направим ние, родителите, освен че можем да изискаме промени в нормативната уредба в областта на образованието, няма да можем да ви "обучим", вие твърдите, че сте обучавани за учители в масови училища и не знаете как да се държите с различни деца...а според нас, е необходимо просто да се държите човечно и да подадете ръка на детето със СОП, което е във вашия клас, а това ви е ..мнооооооооого трудно, като изключим нормативните докумнети, щом разберете, че в класа ви ще има дете със СОП, се изприщвате, лицата ви се изкривяват и не спите по цяло лято да мислите, какво ли ще е това животно, дето ще ви натресат наесен.

# 11
  • Мнения: 7 362
              Kezaja , аз съм от двете страни на барикадата и учител , и баба на дете с проблем. Грозно е да се говори по този начин -  " неприязанта ви към деца, които ви "създават проблеми", защото разбира се, че е по- лесно, да ви е лесно". Какво значи "създава проблеми"? Когато работиш с деца винаги има някакви проблеми без значение какви са децата и винаги трябва да си на мястото си.И в къщи понякога децата създават проблеми,но те са деца и точно за това трябва да има до тях възрастен за да ги научи .Няма понятие "ЛЕСНО" в работата на учителите точно обратното има много повече трудности в сравнение с други професии.
             Права е III ,ако разбира се помислим малко.И защо е така ?Защото има нормативни документи за интеграция на децата със СОП,но има ...само документи.Условия никакви.Група в ДГ трябва да има до 2 деца със СОП и брой деца 16,а практиката показва ,че в момента има по 3-4 деца със СОП и 30 бройки отгоре.Аз съм с 35 годишен опит и пак не успявам да отделя нужното внимание на децата със СОП,при това непрекъснато чета,ходих на курсове по какво ли не само и само да съм полезна.Ресурсния учител също не върши кой знае каква работа с двата си часа.При това нито веднъж не е погледнал програмата ,по която се обучават останалите деца от групата и не се е опитал да помогне на детето.Не коментирам факта,че го води в отделен кабинет,което си е направо травмиращо за децата.Промяната на обстановката за тях е нежелателна.Мога да пиша по темата още няколко часа.За съжаление няма да помогне факта,че съм с най-добри чувства към тези деца и че съм прочела повече и от доктори , и от психолози просто условията не позволяват да приложа на практика знанията и уменията си.И не са виновни директорите или персонала ,че поради липсата на места в ДЗ общината си пуска толкова бройки колкото си иска и хич не им пука за нормалния престой на всички деца без значение какви са.30 и няколко бройки са прекалено много за една група отново подчертавам,че няма значение какви са децата.Те просто са деца.

# 12
  • Мнения: 950
Здравейте ,ще се радвам да споделите опита си ако сте имали такава ситуация:  имам син с увреден слух  в пети клас , той успешно компенсира загубата със слухов апарат и кохлеарен имплант учи в масово училище ,досега се справяше успешно ,проблеми не сме имали,но от тази година  сме в ново училище ,проблема е такъв, че утре имам среща с класната му като причината е поредица от забележки от нейна страна и другото което тя ми заяви -той не чува ...и т. н.
 Знам че се сблъскват за първи път с такова дете ,но ме озадаачи факта -че така категорично се лепва една "присъда "!Много съм объркана и не знам как ще протече разговора утре  и как да постъпя , как да защитя детето си ,подозирам че не го искат в този клас или не знам каква е истинската причина ,ще има проблеми явно ?!

Последна редакция: чт, 22 окт 2009, 06:56 от FEN

# 13
  • Мнения: 7 362
                     FEN , интересно ми е как е протекъл разговора ти с класната и то защото късно видях въпроса ти.Аз нямам опит с подобна случка,но съм виждала такива "класни".Дано не ни се падне подобна , че както съм изнервена бързо "издимявам".Не мога да приема такива хора.
                     Аз си мисля,че трябва да обясниш на въпросната госпожа,че детето ти е дете като всички други деца и ако има забележки към детето класната трябва да разговаря с теб,но в никакъв случай да не коментира пред сина ти.Тя трябва да се държи с него така както с всички останали деца / малеее дали и с другите не е проклета   Sad/ Не позволявай още от сега да мачкат самочувствието на детето и да му насаждат излишни комплекси.И ако не разбира от дума потърси си правата и при директора и в инспектората.Трябва да се сложи край на подобно отношение към децата ни.

Последна редакция: пт, 23 окт 2009, 13:10 от Didia

# 14
  • Мнения: 950
 Didia ,класната ме посрещна с думите -аз и една моя колежка мислим че детето ви имитира че чува, и не може да се справя !В този момент с боксова круша да бяха ме ударили щях да се чувствам по-добре !
Такива категорични изявления ме карат да си мисля ,че съдействие не мога да очаквам,нито желание за справяне с проблема ,просто се работи по Сталински -няма го човека -няма го и проблема Sad Проблема е в техните очи ...
Въпреки всичко  , преглътнах и това и макар ,че не съм мигнала няколко вечери и ме бе обзел ужас ,реших да подходя спокойно и цивилизовано !
Обясних ,че при определени условия  се комуникира с дете като моето по определен начин ,някои особености и фактори от които това се влияе ,съгласих се и за среща с училищния психолог ,за да се изчистят съмненията ,
Сега съм в изчаквателна позиция да видя какво ще последва  и  не ,че  "гарджето "си е мое ,той наистина е много борбен, като всяко дете има своите плюсове и минуси ...
Все още съм в шок от всичко това и не мога да си подредя мислите ,но съжалявам ,че днес  не попитах госпожата дали е майка и дали така не дава шанс  и на собственото си дете ?
На пук на всичко днес сина ми има 6 по математика  Hug
Говорим за интеграция ,равен шанс и други от тоя сорт ,но кой работи за това нещата да се случват !?Моля се да имаме сили и търпението да се справим и преборим с безразличието и бездушието  Praynig

Последна редакция: чт, 22 окт 2009, 22:32 от FEN

Общи условия

Активация на акаунт