Малко сме се отдалечили.
- Публикувана: 30 юни 2009, 21:05 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2009, 10:17 ч.
Разбирате ли се с майките си?
Късметлийка.Ние никога не сме се приближавали...
Разбираме се, въпреки че често спорим. Майка ми и дъщеря ми са най-близките ми хора, както баща ми и мъжа ми. Но мама си е МАМА! Тя е правила, прави и винаги ще прави всичко за мен. А аз я обичам безумно!
Не е нужно с майка ти да сте винаги на едно и също мнение, за да се разбирате. Просто е достатъчно да се обичате безпрекословно и да бъдете търпеливи един към друг.
Не е нужно с майка ти да сте винаги на едно и също мнение, за да се разбирате. Просто е достатъчно да се обичате безпрекословно и да бъдете търпеливи един към друг.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТЯ Е ЧОВЕКА, С КОГОТО НАЙ-МАЛКО СЕ РАЗБИРАМ, МОЖЕ БИ ЗАЩОТО Е ВЛАСТНА, ОПЪРНИЧАВА И ЖЕЛАЕЩА ВИНАГИ ДА ДВИЖИ,КОНТРОЛИРА И ДА СЕ НАЛАГА
ПРЕКАЛЕНО ВЗИСКАТЕЛНА Е, А АЗ ЛЕКО НЕБРЕЖНА,КОЕТО Е ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ВИНАГИ ДА СМЕ В ОСТЪР СПОР И ЧЕСТО В НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО
ТОВА ОБАЧЕ ДОСТА МИ ТЕЖИ, НО И ДВЕТЕ СМЕ ВЕЧЕ ИЗГРАДЕНИ ХАРАКТЕРИ И МИСЛЯ,ЧЕ ТРУДНО БИХМЕ МОГЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ
ПРЕКАЛЕНО ВЗИСКАТЕЛНА Е, А АЗ ЛЕКО НЕБРЕЖНА,КОЕТО Е ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ВИНАГИ ДА СМЕ В ОСТЪР СПОР И ЧЕСТО В НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО
ТОВА ОБАЧЕ ДОСТА МИ ТЕЖИ, НО И ДВЕТЕ СМЕ ВЕЧЕ ИЗГРАДЕНИ ХАРАКТЕРИ И МИСЛЯ,ЧЕ ТРУДНО БИХМЕ МОГЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ
Аз моята много я обичам, тя мен също, но също така тя е човекът който и най-много ме побърква- може за 2 мин да ми докара истеричен пристъп - винаги си мисли че знае всичко и не понася чуждо мнение. Ако си е решила, че нещо е черно, не можеш да я убедиш, че е бяло. Ама, това е нищо и бързо ми прощава изблиците
Но напоследък много й липсвам откакто се омъжих и е станала отвратително ревнива и само сравнява. Чак онзи ден така ме обиди, цяла нощ плаках, и сега съм много, ама много сърдита.
Но напоследък много й липсвам откакто се омъжих и е станала отвратително ревнива и само сравнява. Чак онзи ден така ме обиди, цяла нощ плаках, и сега съм много, ама много сърдита.
Прекалено е грижовна - до фанатизъм. Когато съм при нея ме пита по 3 пъти искам ли сок, защо съм отслабнала толкова, защо съм облечена с това, а не с онова и т. н. Караме се - аз съм много избухлива по отношение на нея, паля от раз и после съжалявам. Но и много се притеснявам за нея - дали е добре, какво прави ... Бих казала, че се разбираме ама малко буреносно.
ама малко буреносно.
На приливи и отливи сме.Понякога едвам я изтрайвам,но вече рядко избухвам на бръщолевенията и.Миналата година живяхме у тях 3 месеца с детето,ужас,всеки ден си прибирах багажа да си ходя,сега като е далече ми липсва,нооо и от чужбина ми звъни по 101 пъти на ден и то за глупости 
Не бих казала...., много отдавна не й преча, но въпреки това тя се опитва да ми вменява вини, за ранното ми раждане /тя е била на 20 г./, за проваления й брак, за проблемите със сестра ми. Бих казала, че от много години съм неин психоаналитик, изслушвам я, съгласявам се с тезите й, с фантазмите й, с болката й, поемам вината привидно, не я товаря с отговорността по мен и моите болки /още откакто навърших 12/, в пубертета започнах да се дистанцирам и тогава я избягвах демонстративно 
. Сега, просто ролите са обърнати, аз усетих, че тя иска да съм й майка и й го давам, доколкото ми позволява времето, т.е. моето собствено семейство, не се свеня вече да й казвам, че нямам време за нея, защото големият иска....., малкият плаче...., а пък аз отивам на зъболекар, да кажем...Тя се сърди, фрустрирана, капризничи като дете и не е заради някакви старчески деменции, просто жената е свикнала да бъде жертва в ситуациите и аз да помагам. Та, чак сега се научих да се съхранявам от разбирателството ми с нея 
.
. Сега, просто ролите са обърнати, аз усетих, че тя иска да съм й майка и й го давам, доколкото ми позволява времето, т.е. моето собствено семейство, не се свеня вече да й казвам, че нямам време за нея, защото големият иска....., малкият плаче...., а пък аз отивам на зъболекар, да кажем...Тя се сърди, фрустрирана, капризничи като дете и не е заради някакви старчески деменции, просто жената е свикнала да бъде жертва в ситуациите и аз да помагам. Та, чак сега се научих да се съхранявам от разбирателството ми с нея . 
