Бебенце, родено в края на 7-ми месец

  • 43 836
  • 123
  •   1
Отговори
  • Мнения: 272
Здравейте! Наложи се да извадят бебенцето ми в края на 7-ми месец. В началото на 6-ти месец прокървих и влязох в болница за малко повече от три седмици. Изписаха ме и лежах още 5 седмици вкъщи, докато една сутрин(на 29-ти май) не прокървих отново. Отидох веднага в болницата, прегледаха ме и отново на кръвоспиращи и системи за контракциите. Бях с ниска плацента освен това. През деня нещата бяха добре, но вечерта кръвта потече с пълна сила и се наложи спешно секцио. Детенцето се роди 1,700 и 45 см, проплакало е веднага, но не е можело да диша. Закараха го веднага във Варна и досега е там. На осмия ден го оставиха на самостоятелно дишане, но само два дни, след което пак са го интубирали. На петия ден имаше инфекция - клебсиела и пневмония. Лекува се с антибиотици, секретите сега са втечнени, като в началото са били гнойни, инфекцията също се повлиява от антибиотиците. Вчера го видях и мърдаше с крачета и ръчички, правеше болезнени гримаси. храни се със сонда, но малко- по 10мл. Нека някоя майка, която е била в подобна ситуация ми пише, как са се развили нещата при тях. Знам, че всичко е много индивидуално, но все пак...  Praynig

# 1
  • Мнения: 4 589
Pupsik миличка, съжалявам, че се е стигнало до тук. Аз се чудех къде изчезна, не пишеше. Не писа и след редукцията. Знаех се, че ще стане така, тези пусти редукции.

Какво да ти кажа, аз минах през това с Алекс, но тя се роди в 25 г.с. При нас не се разви дробчето. При вас вярвам, че всичко ще се нареди, бебчето е голямо, гледам добре се развива. Ще започне постепенно да яде по повечко, да наддава.
Аз на Алекс бях донесла от Гемрания една добавка, идеална е за недоносени. В Токуда казаха, че е направила чудо.
http://www.babyservice.de/Beba/Produkte/Nestl%C3%A9_FM_85.htm ако можеш да си го поръчаш, уникално е. Иначе просто трябва много търпение и вяра. Всичко ще е наред. Стискам ти палци.

# 2
  • Мнения: 923
Здравей Pupsik. Моят син е роден също след спешно секцио заради два последователни кръвоизлива заради отлепена плацента. Коки е роден в 28 г. с., тежеше 900 гр. и беше дълъг 31 см. Минахме през много трудности, инфекции, плевмонии и какво ли още не. Прекара 3 месеца и 5 дни в болница. Но сега си имам едно пораснало и палаво момченце, което ни носи много много радост. Не се отчайвай, а вярвай. Всичко ще бъде наред. Трябва да си силна и много позитивна. Стискам палци скоро да можете да се гушкате вкъщи. Hug Praynig Hug

# 3
  • Мнения: 42
опит не мога да споделя, но и моето бебче се роди спешно секцио след проблемна бременност...надежда винаги има, защото бебечетата са невероятно борбени герои.  Hug

# 4
  • панагюрище
  • Мнения: 179
Здравей Pupsik. Моята дъщеря се роди в 34 седмица със спешно секцио, защото ми изтекоха водите и нямах никакви контракции и никакво разкрития.Започнаха да падат тоновете на бебето и лекарите я извадиха.Роди се 1850гр и 48 см, веднага изплака, но тъй като беше незряла я одведоха в неонтологията  в кувиоз. Вечерта след раждането беше спряла да диша и веднага на апарат. Така изкара 14 дни, докато почна да диша самостоятелно и докато изкара всички секрети от дробчето.После почна да се храни и постепенно да надава по-малко. Изкара общо 38 дни в болницата,докато стана 2450гр. Сега вече е едно здраво и усмихнато детенце.

При вас всичко ще е наред.Нужни за ти много сила, кураж, търпение и само положителни мисли.Стискам палци много скоро да започне да се оправя малкото човече!

# 5
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Моето дете се роди доста по-рано в края на 6-ти месец и беше 1055гр. и 33см. Ще ти кажа как се развиха нещата при нас накратко. Първите 5 дни изобщо не се храни. Беше на апартна вентилация 24 дни. На 6-тия ден беше спрял да диша. Беше на антибиотици 2 пъти по десетина дни. Преливаха му кръв два пъти. Вливаха му биопродукти повече от месец. Биха му сърфактант на два пъти. След 30 дни започна да яде по 18мл. на хранене и аз не можех да си намеря място от радост. Хранеха го със сонда 50 дни. След 67 дни го изписаха 2500гр. После доста ходене по лекари и това е. Сега когато гледам стари снимки, не мога да повярвам, че е бил толкова малък.
Когато ходиш да го виждаш не се плаши от гримасите и движенията, нервната система е недоразвита и за това е така. Говори му колкото можеш повече. Помоли лекарите да те дезинфекцират и да ти дадат да го галиш, това много успокоява.
Дано при вас всичко се развие по най-добрия начин. Търпение и кураж.

# 6
  • варна
  • Мнения: 1 395
 Моето бебе се роди 2350 в 35с. и беше в това отделение, където е твоето 1 мес. През това време изкара 2 операции на нослето, защото имаше проблем, след това пневмония, хранеше се само със сонда, прпеливаха му 2 пъти кръв, защото след операцията беше получил шок от кръвозагуба. В крайна сметка си порастна, научи яде да яде с биберон, макар че има и други проблеми, вече  прилича на човек. Laughing
 В отделението наистина работят разбиращи хора, може да си спокойна, че е му помогнат на детенцето. Специално д-р Ангелова е невероятна.  bouquet
 Представяй си че го гушкаш, да не е самичко, това е най-трудното, че сте разделени.
 Но там не пусксат да се пипат бебетата ,и са прави! Защото отделението е пълно и ако всеки почне да влиза и отвалря кувьозите съвсем ще се разболеят мъничетата.

# 7
  • Мнения: 92
здравей, моята дъщеря се роди след спешно секцио ,тотално отлепена плацента и страхотен кръвоизлив .  28 г.с. тегло 1200 кг. ръст 38см. в СБАГАЛ- Варна. след като я извадиха изплака и спря да диша , беше изцяло на командно дишане, 2 пъти и биха серфактант след 5 дни й сложиха назал. 2 пъти й преливаха кръв,слагаха й антибиотици , беше в кувиоз 2 месеца, и също ядеше по 10 мг.   лекарите в неонатологията там са много добри специално  д-р Черноокова завеждащ отделението ние продължаваме да си ходи при нея . няма как да не се притесняваш но знай ,че си попаднала на добро място където си разбират от работата. само проблема е че не ти дават да докосваш детето си но това е за добро .
имай търпение и бъди смела . бързо наддаване и скорошно изписване ви пожелавам . ако имаш въпроси пиши ми ще отговоря доколкото мога.

# 8
  • Мнения: 272
Благодаря на всички за успокоенията!  Hug Дано и моето мъниче успее!  Praynig
nikolina-pikolina, не съм сигурна дали е от редукцията, защото явно ембриончето се е захванало по-ниско, ниска ми беше плацентата, не знам защо така се получи. А иначе аз всеки ден ходя за информация и да си нося кърмата - мисля, че е най-добре за него да е моята кърма, освен ако нямаш предвид нещо друго. Те сега предполагам не искат да го обременяват с много дейности и затова не му увеличават количеството на храната, хранят го и с глюкоза.
Stanislava_ и на моето момченце му слагаха сърфактант - две ампули. Казаха, че от други няма нужда. Много се ндявам нещата да се оправят и след месец, два да се приберем вкъщи. Тогава ще съм най-щастливата на света. 
Ходих сега при него и са го махнали от апарата от сутринта, но нищо не обещават. Ще пиша пак!

# 9
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Pupsik, това че носиш кърма е най-доброто, което можеш да направиш в момента. А за храненето съм чела доста неща и в много страни практикуват късно започване на храненето и бавно увеличаване на храната. В Плевен също гледат децата по този метод. Бързото наддаване може да затрудни развитието на белия дроб и да се получат усложнения. Знам, че ти се иска още утре да е стигнало до 2500гр. и да си го вземеш в къщи, но е нужно търпение. И дишането е нормално да е нестабилно. Така е, махат го от апарат, ако се затруднява го включмат пак... моето после беше и на кислородна палатка... после постепенно ще намалят и подаването на кислород в ковьоза... но трябва време.
Най-лошото е, че няма как да обещаят, че всичко ще е наред, и притесненията не свършват. Но наистина е така, и със напълно здрав човек може всяка минута да се случи нещо, а какво остава за тези малки човечета, които всеки ден се борят за живот. Имай вяра и ще чакаме добри новини.

# 10
  • София
  • Мнения: 15 910
Бъди спокойна и всичко ще се оправи постепенно.
За протокола - девойка, родена 09,09 - вместо 30,11. 1,200 кг - 42 см. в далечната 1990 г. беше в кувьоз, командно дишане, палатка, изкарваха я на легло, после пак обратно в кувьоза. Та от септември си дойде в къщи на 03,05. просто докторите не бързаха да наддава много. Станислава ти е писала за бързото наддаване и проблеми с дроба. Говорила съм с лекарката и  след това за други подобни дечица - според нея е важно да не наддава бързо. За това не даваха стероиди и си беше дребничка. На 10 м. не можеше да си държи главата изправена, проходи на 1,6 м., все си беше слабичка и елегантна, на 1 г. 6,1000 гр. тегло.  В яслата и градината изкара всички болести. Постепенно се израстват проблемите.
Сега е 19 год. висока, добре оформена - манекенски тип. А яде достатъчно, не се лишава от нищо. Просто нещата при тези деца стават по-бавно. Важното е да не го сравняваш с другите, да не бързате да проходи, да стигне другите по кг. или по умения - всичко ще стане по-бавно. Ако другите бързат да е като всички деца - не им обръщай внимание. Вярвай в детенцето и всичко ще е наред.
Нали бавното е сигурно.

# 11
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Бъди спокойна и всичко ще се оправи постепенно.
За протокола - девойка, родена 09,09 - вместо 30,11. 1,200 кг - 42 см. в далечната 1990 г. беше в кувьоз, командно дишане, палатка, изкарваха я на легло, после пак обратно в кувьоза. Та от септември си дойде в къщи на 03,05. просто докторите не бързаха да наддава много. Станислава ти е писала за бързото наддаване и проблеми с дроба. Говорила съм с лекарката и  след това за други подобни дечица - според нея е важно да не наддава бързо. За това не даваха стероиди и си беше дребничка. На 10 м. не можеше да си държи главата изправена, проходи на 1,6 м., все си беше слабичка и елегантна, на 1 г. 6,1000 гр. тегло.  В яслата и градината изкара всички болести. Постепенно се израстват проблемите.
Сега е 19 год. висока, добре оформена - манекенски тип. А яде достатъчно, не се лишава от нищо. Просто нещата при тези деца стават по-бавно. Важното е да не го сравняваш с другите, да не бързате да проходи, да стигне другите по кг. или по умения - всичко ще стане по-бавно. Ако другите бързат да е като всички деца - не им обръщай внимание. Вярвай в детенцето и всичко ще е наред.
Нали бавното е сигурно.
Много ми хареса поста ти  Hug
Моето мишле се роди съвсем в началото на 7 месец - 29 г.с. 1400 г, 38 см. Имахме късмет, че успяха да ми сложат кортикостероидните инжекции, за да се развият дробчетата. Изплака самичка, напук на някои доста скептични лекарки, които бяха сигурни, че бебето ми ще се предаде веднага #Cussing out После неонатоложката се надвеси над мен, за да започне да ме предупреждава, че бебето изглежда добре, розовичка е, но все още нищо не се знае, много е незряла Confused Остана в кувьоз 20 дни, после още 20 на легло под наблюдение в обикновено детско отделение, но самичка в стая, защото температурата в стаята трябваше да бъде 30 С. Толкова съм плакала като я оставях вечер след хранене съвсем сама в тая стая Cry Но Слава Богу всичко това мина и сега сме заедно, имам най-слънчевото бебе на света и се радвам на всеки миг с нея, защото знам какво можеше да е Sad
Лошото е, че непрекъснато се намират "специалисти" които те държат в шах и те плашат малко повече отколкото трябва.
 Аиша го е казала много добре - нещата при тези деца стават по-бавно и няма нужда да го стресирате с бързане. Всичко ще е наред   bouquet

# 12
  • Мнения: 272
Здравейте момичета!
Вчера пак беше на апаратна вентилация, а лекарката каза "детенцето е по-добре". Аз попитах как е по-добре като пак са го интубирали? Каза да се радвам като казват, че е по-добре, нищо че е на апаратна вентилация. Много тежко му било състоянието в началото и затова всичко ще става много бавно. На мен също ми сложиха тази кортикостероидната инжекция за дробчетата, но явно не е било достатъчно времето или не знам защо така се получи. Всеки ден от сутринта стомаха ми се свива какво ще кажат, искам да знам, че ще се оправи.  Cry Иска ми се да е минало вече.
Aisha, как е възможно бебенцето да стои толкова дълго време в кувиоз? Направо не ми се мисли какво ти е било на теб през всичкото това време.  ooooh!
Ще видим днес как ще сме ние.

# 13
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Pupsik,  само 1 инжекция ли са ти сложили? На мен ми обясниха, че за да има ефект, трябва да се направи пълния курс 4 инжекции през 12 часа. Ако издържа с изтекли води и контракции 48 часа де.
Но няма значение, важното е сега всичко да мине по-леко и скоро да сте си вкъщи живи и здрави   bouquet

# 14
  • София
  • Мнения: 1 103
 Здравей, моите близнаци също са родени в края на 7-мия месец - 1390 гр. и 1700 гр по 39 см. поради преждевременни контракции, впоследствие скъсена шийка и изтичане на водите на единия. Успяха да ми приложат половин курс флостерон в предишните 24 часа преди секциото, като имам и още една инжекция седмица преди това. По тази причина нямаха и проблеми с дишането. При нас обаче захранването стана малко по-трудно - около седмица след раждането постепенно с по 5,8,10 мл.  Не можеха да усвояват храната в началото и бяха на венозно хранене. Изписаха ги 33 дни след раждането. После се наложи да върнем единия в болницата за около седмица защото отказваше да се храни - оказа се анемия. И така важното е, че всичко това е зад гърба ни. Но борбата продължава - множество прегледи - очни, трансфонтанелни ехографии, неврологични, двигателна рехабилитация ...
 Силно се надявам и вярвам, че всичко с твоето детенце ще е наред и скоро ще можеш  да го прегърнеш и да му дадеш цялата си майчина любов. Знам колко бавно минава времето сега, но не ти остава нищо друго освен да вярваш и да му предадеш цялата си положителна енергия.

Общи условия

Активация на акаунт