Когато се случи Вторият да е от друг град...

  • 3 607
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Има ли подобни истории...
Развода ми мина - по споразумение,проблеми си имаме още,но аз не съм се депресирала искам подкрепа на мъж до себе си!Усмихната съм,въпреки дразнителите около мен Simple Smile
Срещнах Го,но е от друг град.Предложи да живеем заедно с него.Аз и сина ми,но как да направя тази стъпка.
Тук ми е работата,дома,приятелите,всичко...Не живея зле сама с детето,оправяме се!
Имам хиляди въпроси в главата:
 Ако не потръгне,как ще се отрази на сина ми
 Ако не успея да се установя да свикна с новостите,не знам...и т.н
Моля,дайте ми съвет

Много е кратко запитването ми,но предполагам ще ме разберете Blush

# 1
  • София
  • Мнения: 17 142
Да, моята история е такава. Аз в София, той във Варна - такова пътуване падаше, чеееееее  Tired
И на двама ни обаче и през ум не ни е минало да се местя аз с детето - премести се той.
Общо взето, при взимането на такива големи решения, първо мислим за детето, след това за нас.

На теб пожелавам късмет  Peace

# 2
  • Мнения: 15
Благодаря за пожеланието... Hug
Не сме конкретизирали кой при кого да се мести,но всеки един от нас е създал много в града от където е и е малко трудно вземането на това решение и от двама ни.
Принципно съм здраво стъпила на земята и не бих се подала на първосигнални емоции,но се притеснявам да не изпусна мига именно заради прекалената ми мнителност за каквото и да.
Преди всичко мисля за сина си!!!Как би му се отразило на него...Скоро ще става на 5г. много е чувствителен,като всяко дете.
Свикна с това,че тати вече не живее с нас.Не съм му споменавала думата развод,едва ли би я разбрал.

# 3
  • София
  • Мнения: 17 142
Е, ти все пак няма да се събереш да живееш с някой преди да са се опознали добре със сина ти, нали така?
При нас стана така, че докато се канех да говоря с детето, че приятелят ми ще живее с нас, той сам ме попита защо не го поканим и да спрем да го изпращаме всяка неделя и да ни е мъчно, че се разделяме.

Трудно решение е, разбира се!
От постовете ти съм с впечатлението, че скоро си се развела и от скоро сте с приятел ти - може и да бъркам, само усещане е. Ако е така, няма закъде да бързате  Peace

# 4
  • Мнения: 372
Само един съвет ще си позволя: Изчакай по-дълго време, опознай по-добре човека, с който искаш да бъдеш, защото оставам с впечатлението, че връзката е от скоро. Хората си показват характерите с времето и за да не страда детето изчакай повечко време и хубаво опознай човека. Понякога сме заслепени, мислим си че сме срещнали подходящия, но и често се случва на по-късен етап да се окаже, че това не е той. И остави нас възрастните, преживяваме го, но децата страдат и го изживяват.
Не е задължително разбира се винаги да се случи нещо лошо. Просто малко повечко време преди по-сериозна връзка в такива случаи.
Успех! Hug

# 5
  • Мнения: 6 438
Само един съвет ще си позволя: Изчакай по-дълго време, опознай по-добре човека, с който искаш да бъдеш, защото оставам с впечатлението, че връзката е от скоро. Хората си показват характерите с времето и за да не страда детето изчакай повечко време и хубаво опознай човека. Понякога сме заслепени, мислим си че сме срещнали подходящия, но и често се случва на по-късен етап да се окаже, че това не е той. И остави нас възрастните, преживяваме го, но децата страдат и го изживяват.
Не е задължително разбира се винаги да се случи нещо лошо. Просто малко повечко време преди по-сериозна връзка в такива случаи.
Успех! Hug
Съглсана съм!
И трябва да отчетем,че когато се разделяме с този човек,детето още веднъж ще изживее тази раздяла,затова обмислянето,изчакването в този случай са оправдани.

# 6
  • Мнения: 238
При нас вторият е от друга държава даже. Премести се той, никога не сме дискутирали дори друга опция.

# 7
  • Мнения: 15
Като Ви чета съветите,съвсем си вдигам бариерата на задръжките в това отношение  Sad
Прави сте...постъпили сте разумно и правилно! Simple Smile

# 8
  • София/Кюстендил
  • Мнения: 184
Извинете, че повдигам толкова стара тема, но съм изправена пред подобен проблем. Приятелят ми е от Кюстендил (заедно сме от две години) и иска да се преместим с 7-годишния ми син при него като в същото време продължа да работя в София... Детето ми е първи клас и ми е трудно да си представя да става в 5 часа, за да е на училище в София в 8.00, а да го местя в непознат за него град и да сменя училище в средата на годината...
Но не срещам разбиране. Дори напротив - приятелят ми ми поставя ултиматуми, че ако не се преместим до ден-два, ще си тръгне...

Дайте съвет, моля...

# 9
  • София
  • Мнения: 17 142
А той защо не дойде при вас?
Аз първолак не бих помъкнала в друг град. Освен това как ще продължаваш да работиш в София, ще пътуваш всеки ден ли? Къде ти остава времето за ученика тогава?
Абсурд, пълен абсурд.

# 10
  • Мнения: 372
Да си тръгва тогава. Как ли пък няма да позволя на някой да ми поставя ултиматуми, и то за детето. Аз такова отношение не бих допуснала. Или идва при вас и като възрастен той става рано и си пътува за родното място за работа, или търси работа при вас, или кой от къде е. В случая както го описваш, остава третия вариант. Да не си мисли, че е единствения останал мъж, та ще се държи така.

# 11
  • София/Кюстендил
  • Мнения: 184
Пропуснах да кажа, че и на него основната част от работата му е в София. Но просто "мрази София" и, ако го накарам да живее тук, "ще умре"
Все по-често си мисля, че не държи изобщо на мен, на нас

# 12
  • София
  • Мнения: 17 142
Все по-често си мисля, че не държи изобщо на мен, на нас

Така май мисля и аз  Tired

# 13
  • Мнения: 636
То е ясно като две и две - четири, че НЕ държи на вас, в противен случай нямаше да ти поставя ултиматум.
Я му тегли м**на.... - мъже колкото щеш, дете - едно !!!!!

Успех в търсене на точният Човек / защото този определено не е /
  Hug

# 14
При нас случаят беше същият.
Аз трябваше да се преместя, нямаше как да поканя.
 Колкото и добре да изглеждат нещата в началото, в един момент детето започна да страда и да се чувства несигурна.
 Започна да ревнува. До сега съм била само нейна, а сега някой ме отнема от нея...
 Няма ги баба, дядо, съседите приятелите с които е изастнала; нов клас, нови порядки.
Добре, че новата и класна беше на място и много се занимаваше с нея, обръщаше и внимание.
 Този и стрес премина в омраза към новия й "баща". Той пък реши, че аз я настройвам и.... веднъж започнат ли ежбите... край нямат,
 Ако се върна обратно, значи отново стрес, смяна на училище...

 Понякога е трудно да се прецени кое е по-добро... нищо не може да се предвиди.
 

Общи условия

Активация на акаунт