Мъже в командировка...

  • 4 851
  • 50
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 233
Здравейте момичета!
Имам ГОЛЯМ камък в обувката...
"Милото" е в командировки от шест до осем месеца в годината Sick
Освен че мразя да съм сама и ми дойде over да мисля сама за:
1.сметки
2.дете
3.и училището му
4.и възпитанието му
5.и така нататък
не мога да се откъсна от "вирусната" мисъл за нещата, които може би ще ми бъдат  Twisted Evil милостиво спестени...
Накратко:как се справяте с липсата му и гадното, зеленооко чудовище, наречено РЕВНОСТ, КОГАТО НЕГО/ПО ДЯВОЛИТЕ/го няма, а всички ние знаем каква апокалиптична напаст могат да бъдат  #Cussing out колежките му

Последна редакция: нд, 22 фев 2009, 10:34 от svetoslava_d

# 1
  • Мнения: 594
Ти пък нямш ли колеги или съседи, или бивши?
Не излизаш ли с приятели? Не срещаш ли нови хора?

Може би и той си мисли същото...

# 2
  • Бургас/София
  • Мнения: 309
Аз съм така вече 10 години, свикнах да не разчитам на него и засега се справям доста добре.  А с какво толкова са опасни колежките му  Thinking

# 3
  • Мнения: 22 343
Че какво толкова работи, че 6-8месеца е в командировка?!

# 4
  • София
  • Мнения: 233
Намират се Wink
И какво от това?
Я се замислете на колко мъже можете да се обадите ако ви се ....... Embarassed и колко от тях  биха дошли да ви помогнат ако просто ви изгори бушона на електричеството, и само това, и нищо повече?
И не искам да свиквам да не разчитам на него!
Защото за какво тогава,/отново ПО ДЯВОЛИТЕ/ са ни необходими "силните" половинки?
А що се отнася до колежките-то колко от нас не знят, че най-големите глупости стават точно в офиса и че жена и вода тръгнат ли, то спиране няма?

# 5
  • Мнения: 4 490
Бум и аз тук. Но аз не се оплаквам, защото той храни къща все пак.  Confused Само тихичко си мрънкам под носа.
Другият понеделник си идва - след двумесечна раздяла...  Sad Нямам търпение вече.
Най-лошото последствие от мъжовите командировки е, че аз пък командировам едно или и двете деца при баби, защото и на мен ми се налага да работя, а с две малки деца у дома (породени са) щеше да ми е много трудно. И ето сега малчо го няма, безумно много ми е мъчно за него и нямам търпение да го вземат в яслата, та поне през деня да знам, че са ми прибрани децата. А вечер ще се справям, някак. Нали съм майка...

# 6
  • София
  • Мнения: 233
А, да... Simple Smile
Работи в строителен отдел на "Мултинационална" компания  bouquet #Cussing out

# 7
  • Мнения: 1 559
В кофти ситуация си Tired.Баща ми цял живот е бил така,работеше по корабите,по късно се установи в друга държава.За себе си бях сигурна,че няма да се събера с мъж,който вечно го няма Naughty.След 25 годишен брак се разведоха с майка ми,но то за това причини много де Crazy,не само пътуванията.....

# 8
  • Мнения: 197
Хайде и аз да се запиша при мацките с отсъстващи половинки ...Как се справям?Ами справям се...За бушони и такива неща разчитам на баща ми и негови приятели, за другото  Embarassed...стискам и толкоз!Не го ревнувам вече, свикнала съм, или може би ми е безразлично, поставих си граници,наложих си да мисля, че това не ме касае, с една дума негова си работа, и да ровя нищо няма да изровя,що тогава излишно да се тровя \ хаха, и рима даже има! Crazy\
И на мен ми писва и то много, но за момента съм се примирила със ситуацията!Не сме единствени!Не съм чела статистика, но по лични наблюдения мъжа на всяка трета жена заминава я в друг град, я в друга държава за прехраната на семейството...Не можем да ги обвиняваме!Като няма работа там където сме, да седят ли?
Я си признайте честно, ако ви седят безработни вкъщи с месеци няма ли да сте по - недоволни?

# 9
  • Мнения: 21
Ние сме така откакто се познаваме /13г./, няма го по 5-6 месеца, връща се за 6 месеца и пак заминава. Как се справям? Смятам, че донякъде успявам да овладея положението, свеки от време на време дори му повтаря, че аз съм мъжът в къщата, защото в много ситуации се оправям по-добре от него. Колкото до ревността - мъжът ми е музикант, работи предимно в скандинавия , където жените като пийнат и нямат никакви задръжки, за това гледам да не мисля. В интерес на истината до сега не съм имала причина да го ревнувам, винаги ми е показвал , че държи на мен, че ме обича и уважава, което е най-важното според мен.

# 10
  • Мнения: 2 388
Хм, незнам как бих се чувствала при толкова голямо отсъствие.
Щом със се съгласила да бъда с мъж, който има такава работа щях да свикна с времето.
Излишната ревност не ми е присъща.

# 11
  • Бургас/София
  • Мнения: 309
Относно бушоните сменям ги сама (за мой късмет съм инженер Laughing), а за ревността при всеки е индивидуално.
А що се отнася до колежките-то колко от нас не знят, че най-големите глупости стават точно в офиса и че жена и вода тръгнат ли, то спиране няма?

От горното стигам до извода , че нямаш никакво доверие на мъжа си. Моя е пилот понякога го няма за повече от 6 месеца, още преди да се оженим знаех в какво се забърквам. Но ако от скоро са почнали тези командировки напълно те разбирам отначало е много трудно   bouquet

# 12
  • Мнения: 46 437
То си е до тип човек ...
На някои семейства така им харесва, но щом теб не те устройва, повдигни въпроса за смяна на работата.

# 13
  • Мнения: 1 226
Айде и аз тук. Ами дразни ме разбира се. Опитвам се да свикна.Все още не съм успяла. Но моя почна с командировките преди 5 месеца. Като родих. Хм , дали пък само работи  newsm78 Не, не искам да мисля. Налагам си, да не ми пука.От време на време се депресирам. Яхам метлата и така. Особено тези дни, фкато не мога да изляза в този сняг  Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 22 343
Аз не бих могла да живея по този начин и слава богу не го и правя. ))
За какво тогава ми е мъж, когато няма да го има повече от половин година?

Общи условия

Активация на акаунт